Споделена история от Семейство |
Чувствам се сама :(
преди: 3 години, 7 месеца, прочетена 2707 пъти
Здравейте, пиша тук, защото просто няма с кого да споделя, тъй като виждам, че никой от приятелите и близките ми не се интересува как съм. Както се казва просто за да ми олекне.
Аз съм майка на прекрасно много криво почти две годишно момченце. С бащата сме разделени от както Наско (детенцето ми) беше на 2 месеца. Той не се интересува изобщо от детето (не звъни да пита как е дори), праща издръжка всеки месеци и счита че задълженията му са приключили! Наскоро подавах заявление на за ясла търсих го да го попитам дали е на трудов договор или не, защото това е предимство, но два месеца ни вест ни кост по т него. На края написах не, и че съм самотна майка. Приеха детето и отидох да потвърдя мястито, . Там ми казаха че няма да ми вземат детето, тъй като няма как да докажа че си отглеждам детето сама. А аз исках да започна работа, тъй като ни трябват пари. Майчинските ми са до декември месец и не мога да разчитам на неговите 200лв месечно, които я прати я не. Отделно аз и Наско, живеем при моята майка. С нея напоследък не се разбираме особено, защото винаги тя е по изморена от мен и не ми помага с напълно нищо. Аз пера, аз чистя, аз си извеждам детето, аз всичко. Тя два дни работи, два попива. Когато попива дори с малкия излизаме на вън сутрин за да ми е тя да се наспи. От както се е родил Наско го е гледала точно 3 пъти и то защото аз имам ходения по някакви институции а не за да си почина. Не иска да го гледа. Отделно се чувствам адски сама. Казва ми намери си някой, а аз как да го направя като нямам време за себе си. Не казвам че ми тежи детето ми а че и аз съм човек и имам нужда да остана насаме с мислите си.
За да ме разберете по добре, ще ви опиша как минава един мой ден. 7:00 правя закуска за Наско и го храня, след това докато мия чиниите си изпивам кафето, бърша прах, пускам прахосмукачка, минавам със стирка, простирам прането, сгъвам сухото, правя на Наско супа за обяд. Като стане го храня инориспиваю. Като заспи успявам да хапна и да изпия още едно кафе. След което като се събуди пак го храня, обличам го, обличам и себе си и излизаме за 2-3 часа на площадката, къфеъо крещи, тръшка се. Прибираме се къпя го. Вечеря и най накрая си лягаме. Така всеки един ден ми се повтаря, а това супер много ме депресира. Не помня кога за последно седнах на заведение сама да изпия едно кафе. И на края на деня майка ми се прибира и започва да ми мрънка че на котлона да паднали 3 сурови зрънца кус кус и отново е недоволна :( с аз се чувствам сама, неразбрана, тъжна, нервна и изтощена. Нямам желание да се събуждам сутрин.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: e239cfd350 |
|
54. Авторке, лекомислена си с това, че от толкова мъже си избрала един скапаняк и цели осем години си стояла с него. Докато не проумееш, че за всичките ти беди и трудности си си виновна сама, няма да постигнеш нищо и ще си останеш с жалбите и оплакванията.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: 85c32b6934 |
|
55. И аз обичам да пия кафе. Ще се побъркам ако съм на твое място. Не е задължително да пиеш кафе в заведение. Аз не обичам, защото там е еспресо а аз обичам на кафеварка.
|
| преди: 3 години, 1 месец hash: b3816dfd8e |
|
56. До 55 от автор: а не не, явно тогава съм била в някаква депресия или не знам какво. Сега знам че по важно от това че детето ми е живо и здраво няма и всичко останало е преходно. Просто ставам вече 1 час преди малкия и спокойно си пия кафе и му правя закуска. По доволна от живота си не съм била. Като не мога да отида на кафе си викам мамина деца на кафе в нас. И децата си играят, ние си пием кафето ;д
|
|
