Споделена история от Семейство |
Много ми липсват...
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1284 пъти
Преди време се влюбих в един мъж, но беше обвързан. Любов като в книга. Сродни души както си му е реда. Невероятна лекота като сме заедно. Но колкото и хубаво да беше всичко между нас, той си беше обвързан, а аз си имах ценности, които не включваха подобно положение. По живо по здраво си пожелахме хубав живот, оставяйки си вратичка, че все пак би било хубаво някога да се съберем. Много, много ме болеше, че не дойде при мен. Но в крайна сметка нямаше какво да сторя, като не иска.
Мина се време. Братът на жената на брат ми преживя много тежка връзка с една дама. Много го прецака, злепостави го пред кой ли не, провали му какви ли не неща. След нея беше опустошен. Аз не съм го харесвала като мъж, нито той мен като жена. Но съм близка с брат си, той със сестра си и се виждахме много често. Винаги ми е било приятно да водя философски диалози с него и компанията му ми е уплътнявала някои скучни семейни вечери. По стечение на обстоятелствата и аз му се оплаках за неизживяната си любов, той се оплакваше от бившите си връзки. В даден момент ме запита що пък ние не се съберем, разбираме се добре, съгласен беше, че ние нямаме чувства един към друг, но и беше на мнението, че някога на някой друг сме дали сърцата си и след като с тези хора няма шанс да продължим напред, поне да си изберем рационално партньора до себе си. Позачудих се, позамаях се, ама в крайна сметка имаше някакво право. Бяха минали сигурно две години от последния път, в който видях своя любим, бях излизала на срещи с някакви мъже, но така и нищо не трепваше в мен. А този човек си беше свестен, бях се запознала с душата му поне до някъде, бях виждала как се държи и с приятелките си. Като цяло просто сметнах, че е ок. Казах му, разбира се, че ако нямаме деца и моят възлюбен се освободи, то навярно ще тръгна след него. Беше ок.
Започнахме връзката си в началото доста тайничко и скришно. Сигурно два месеца не се издадохме, защото искахме да проверим дали наистина си съвпадаме, защото знаехме, че семействата ни много бързо ще ни възприемат като двойка и някак най-вече заради тях би ни било неудобно да сме в една стая, ако се разделим. Всичко се случваше леко и безгрижно. Аз не се напрягах да му се харесам, той на мен също. Но нещата се случваха съвсем добре. Една вечер се бяхме събрали всички и той изненадващо (дори за мен) ме целуна пред всички и доволен обяви, че сме заедно. Настана еуфория, както и очаквахме всички бяха мега щастливи.
Свикнах с него и си изкарвахме добре. Непрекъснато пътувахме, обикна ходенето по планини, аз пък започнах да харесвам да играя на някакви глупости. Говорихме си много, това ми е най-приказливата връзка на всички времена. Бързо бях приета от приятелите му. В даден момент той се влюби. А на мен ми беше просто добре и това ми стигаше. Сгодихме се.
Подготвяхме сватбата, когато моят възлюбен се появи отново в живота ми. Свободен, преодолял раздялата, напълно готов за мен и с желание да изкараме живота си заедно. Ние с партньора ми нямахме деца, още нямахме брак и нямаше какво да делим. А любовта беше до мен, просто в друго лице. И аз взех решението да напусна човека до мен и да съм истински щастлива със своя принц.
Не съжалявам, в никакъв случай не съжалявам за решението си. С него съм наистина много щастлива. Това е единствения човек, който от първия ни разговор, знаех че искам в живота си. Почувствах го преди да знам името му даже, а какво остава за друга ценна информация.
Но раздялата ми с бившия просто доведе до погром в семейните ми отношения. Абсолютно всички изказаха съжалението си към него, той открито показа, че много съм го наранила и че страда по мен. Не мога да кажа, че целенасочено е настроил хората срещу мен, но просто реагира достатъчно емоционално, за да го преживеят и те по-тежко от очакваното от мен. Шест години по-късно аз съм част от семейството на мъжа си, но отдавна забравих топлотата на майчиния ми поглед, опората на батковото рамо. Много ми липсват. Искам да виждам племенниците си, искам моите деца да виждат братовчедите си. Искам майка да бродира гоблен за стената на детската стая, исках татко да ме изпрати до олтара. Много неща исках да споделя с тях. Аз не исках да зарежа тях, исках просто да бъда щастлива. И не разбирам как стана така, че едва ли не се отрекоха от мен само защото не бях щастлива с онзи мъж до себе си. Как стана така, че нечие чуждо щастие е по-важно от това на детето ти, на сестра ти. Не зная защо се случиха така нещата. Не смятам, че постъпих грешно.
Във всяко друго отношение съм щастлива. Семейството на мъжа ми ме прие толкова бързо, че нямаше как да стане по-добре. Обичат ме, подкрепят ни, радват ни се. Не чувствам липса на обич. Просто не си представях, че толкова време ще бъда съдена за постъпката си и че няма да виждам изгледи това да се оправи. Дойде апокалиптичния вирус, едва ли не не знаеш кога близките ти ще умрат, а майка ми дори не ми върна отговор на съобщението "Пазете се много, обичам ви!". Аз периодично им пиша. Не им звъня, защото не ми вдигат. Но им честитя празници, съобщавам им някакви неща. Казах им кога ми е сватбата и къде, казах им, когато чакахме бебе с информация кога е термина, писах им и сега, че чакаме второ отроче. Но... много рядко връщат отговор. За дъщеря ми брат ми ми написа "Честито!", а майка "Много хубаво.". Когато им писах, че се е родила, нямаше дори едно "Да е жива и здрава!".
Навярно трябва да съм им обидена до дъното на душата си, но не мога. Обичам ги и ми липсват. Надявам се някога нещата да се оправят. Друго не мога да направя. Не съжалявам, че тръгнах по стъпките на щастието. Но съжалявам, че някога реших, че е уместно да вляза във връзка с толкова близък на семейството си човек без да го обичам. Това е най-голямата ми грешка в живота...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 2adb7f02f5 |
|
1. Минало е много време вече, не си вгорчавай живота. Явно не си познавала достатъ0но добре собственото си семейство. Докато си влиза в техните рамки за "добра" дъщеря и сестра сте били в добри отношения. Но очевидно техните рамки са "как изглежда в очите на другите" а не как би бил щастлив човек въпреки другите...
Извън прекалената реакция на семейството ти (трябва да са много закостенели и никак в мир със себе си дори, щом са способни толкова години да се сърдят и то защото си избрала щастието си, а не очакванията им) и бившият предполагам има пръст. Защо не е казал за твоето предупреждение, била си напълно откровена "появи ли се свободен и без деца, ще го последвам" но не, драматизирам е повече от нужното и не е бил съвсем коректен с теб, а и със семейството ти. А ако и е свободен още, предполагам и това ще приписват на теб "разбит от мъка по теб, не може горкият друга да погледне".
Можеш да опиташ като им кажеш за вашата уговорка, че той е знаел от са.ото начало, че има вероятност да бъдеш с другият, а и не сте запо0нали връзка по любов. Така, като тук описваш.
И ако и така не разберат... бъди си щастлива със семейството което ТИ си избрала, не винаги кръвното е "правилното".
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 8216fd2fd7 |
|
2. Ами то не може пълна идилия, не си ли чувала? Да беше стояла сама, нищо от това нямаше да се случи. Ама нали, да сме във връзка, за клона...Постъпла си адски подло към този мъж и ще ти се върне един ден.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: e8361694c3 |
|
3. Здравей. Няма да те нападам. Само искам да кажа къде според мен е грешката ти - че си стигнала до сватба с предишния. Били сте добри приятели, било ви е добре заедно. Когато ти е предложил е трябвало да му кажеш - имаме уговорка - правим си густото, докато не се появи принца. Ти си приела брак, а после си се дръпнала. Когато си приела предложението, помисли ли за душата на този човек - дваж опустошена.
|
| преди: 3 години, 6 месеца hash: 627a7632b4 |
|
4. "Не съжалявам, ама..."
Щом има ама, значи си съжаляваш, и с право! Това ти се пада, че не можеш да живееш сама или пък да потърсиш истинска любов, а се хващаш за пичагата като удавник за сламка. И той същото.
Да не говорим КОЛКО е грешно да се "залюбваш" с на брат ти, сестра му, жена му, на стринка му брат ѝ...
Ти си си надробила цялата каша, сега ще си сърбаш.
А пък изобщо да не говорим, че това да обичаш някого безусловно, защото ти е кръв, е най-малоумното на света. Те са се отрекли от теб, значи не им дреме, ако на тях не им дреме от чий ще ти дреме на теб?
Живей си живота и туй то.
Братан.
|
| преди: 3 години, 26 дни hash: 128b760346 |
|
5. Грешно постъпваш. Подвеждаш хората. Решаваш какво искаш без да си играеш с хората. Ти си щастлива но не си постъпила достойно.
|
|
