Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ще видя как като приключа майчинство, мъжът ми си прави сметки без кръчмар, че всичко ще е наполовина, а съм почти с минимална заплата и реално няма как да се случи. Оттук мисля, че ще имаме доста проблеми.

7.   За това щом сте на две заплати и плащате и двамата, е добре да има обща каса за сметките, вкл. за децата.
Така тарифата има и за "и аз съм човек" пък ти се чуди как да се оправяш. А ако си без неговата заплата, но гледате по равно, по две седмици в месеца деца с всички включени разходи, как ще си с парите и останалото?

8.   Парите ни са общи - слагаме ги в едно чекмедже и всеки си взема колкото и за каквото му трябват.

Като вземаме заплати и аванси - всеки си отделя по 100лв джобни, а ако му потрябват повече - си взема още.

9.   7, за обща каса пак има варианта единият да си заделя, "сега не са ми привели", "сега не са ми платили", тия номера ги знаем. Всичко си е до човека.

10.   Първо в семейство с деца не е логично да няма обща каса за пари. Второ авторката има проблем с приорителите за закупуване, то дрехи добре, но преценя ли какво и колко е нужно на семейството? Не става човек да иска да се вози на кола, но да не плаща за нужните документи и консумативи. Реално наличието на семейна кола е доста голям разход който обикновенно е доста по голям и наложителен от разхода за нови дрехи на детето, особенно ако тази кола се ползва заходене до работа. Като сметнеш гражданска, преглед, винетка, данък, гориво и консумативи (масло, ремъци, филтри, водна помпа и т. н. ) няколко парцла за дете няма как да изравнят сумата, а доста често се купуват дрехи повече от нужното и за глезотия, доста често може да отложиш закупуване на дадена дреха или дори въобще да не я купиш, докато ако не платиш някоя такса за колата не може да се возиш.

11.   Когато се събирате да живеете заедно, първото нещо което трябва да изясните, са парите. Какво семейство сте, ако единият печели доста, другият минимална заплата и всеки си харчи парите. Това не е семейство. Той получава заплата и ти получаваш някакви пари. Без значение колко са общо, плащате всички сметки. Отделяте някаква сума за храна. Отделяте някаква сума за разходи по колата, дрехи за децата и за непредвидени разходи. Ако след всичко това са останали някакви пари, делите на две и всеки си ги харчи, без другият да му дири сметка. Най-критични за едно семейство, са десетината години, след като жената започне работа след майчинството. Тогава има кой да се грижи за децата през деня и започва луд живот, който е бил спиран от гледането им. В този период от време, жените склонни към изневяра, със сигурност го правят. Това рядко остава тайно и мъжът разбира рано или късно. Следва скандал и в доста случаи раздяла. И тогава той ти казва, че всичко е негово, което е половината истина, защото ти си купувала всичко за децата. Той прибира всичко и ти с децата, обикновено се връщаш при родителите си. Затова трябва да се сключва граждански брак, защото тогава можеш да претендираш за подялба на имуществото. Същото може да се случи, ако той кръшка и пак се разделите. Мислиш си, че това на теб и на него никога няма да се случи? Никога не казвай, , Никога''! Огледай се и виж колко семейства до 40 години са само с един и същи партньор и се разбират! Повечето са минали през няколко неуспешни съжителства. В момента вие сте съквартиранти, а не семейство.

12.   Е ние сме пробвали и двата варианта. Ами за мен е по -изгодно да имаме разделни пари. Така имам повече пари за женски глезотийки. Така се чувствам по -добре.

Но и авторката трябва да се включи в разходите по колата щом мрънка, че мъжът трябва да се включи в разходите за дрехи на децата.

13.   Прав си номер 10. Както аз обичам да купувам глезотийки на детето.

14.   Я тия с общите каси да споделят дали ще са на същото мнение ако вземат два пъти повече от мъжете си? Моля!

15.   Чакайте малко!
Същата ситуация, като номер 5!
6г беше това всичко от моята сметка разходи, сметки, подръжка не на една а на две коли вечното търсене за какво да се заяжда. Излизаме с нейните познати и се почва "хохо мъжът ти пак няма пари за сладолед" Къде е тънката граница? Няма пари за сладолед защото утре трябва да плати куп пари за нейната кола с, която скача от тротоарите и кара, като на рали всеки ден. А да кажеш, че се е отплащала със секс или отношение ми не. Вечер след работа ми се мрънкаше Как чистила всеки ден а аз нищо, но аз като изчистя едно благодаря няма.
Истината е, че е до като ножът не опре до кокала (сама да се грижи за всичко) ще е така. Логика при жените няма

16.   Според мен поне мъжа трябва да попита дали на жената са и нужни някакви пари за дрехи и обувки за децата, дори сам отвреме на време да се сеща.

17.   Мъжете не се сещат за такива неща номер 16. Но поне жената като иска не би трябвало да отказва.

18.   Като съм със обща каса мъжът пак не ме лишава от нищо ако му кажа да купи нещо ще го купи но е по -добре да си имам пари отделни за женски глезотийки. Иначе пита това, колко струва онова колко.
Също и мъжът Абе всеки човек трябва да си има и за фонда и аз съм човек.

19.   Мъжете не обичат да обикалят по магазините.

20.   Пак казвам, че общата маса е супер вариант, ако някой не си крие пари. Моят мъж все, според мен лъже, че не му додали, не му привели и ще се окаже, че аз си давам всичките пари за обща каза, докато той си крие една част и си дава у тях, примерно, но точно така ще се окаже. Нямам против да се дава за родители, които нямат възможност или много болни, НК случаят не е такъв. При честност обща каса е най-добрият вариант, разбира се.

21.   1, 'Но и ние двамата пазаруваме храна, плащаме сметки, наем и др. Но по важното е, че твоят не те лишава от нищо. Както и моят не ме лишава'.
Какво не ви лишават, то те нищо не предоставят значи. Този мъж си плаща неговата част и неговите разходи само. Той, ако живееше сам, трябваше да плаща целия наем и всички сметки, а така за по-евтино си имат съквартиранти.

Обща каса е страшна глупост, ти ако изкарваш повече пари от мъжа и всички са ви общи, после, че да си купиш нещо трябва да взимаш от общите и да му искаш разрешение за всяко нещо и не разполагаш с нищо накрая, защото ако питаш един мъж, не ти трябва нищо. Нямаш твои спестявания, утре ще те изгони и ако държи пари в сметка на негово име се водят лично негови и няма да си върнеш нито лев.

Мъжът трябва да плаща семейните битови сметки. Ако не му достигат, защото имате и ипотека/наем може жената да доплаща като временно решение само. Ако месечните ви разходи като семейство са по 2500 лв на месец, той плаща 2500 лв и всичко над тази сума от неговия доход си го ползва както иска - инвестира го, спестява го, купува си дрехи, помага на родителите си, каквото му трябва (докато при общи пари, не може да ползва нищо без разрешение). Ти от твоя доход си покриваш твоите лични разходи, не да го питаш дай пари за червило, и част си пестиш също. Примерно, ако той работи за 5000 лв, а ти за 2000, той дори като поеме всички общи разходи, пак ще пести повече от теб. А какво остава да си делите 50/50 всичко без общи пари, ами ти ще си харчиш цялата заплата накрая, а той ще си пести през това време. Ако предвиждате голяма покупка/почивка и тн и не е по някакъв повод или да е подарък за теб и се очаква да се раздели разхода между двамата, се разбирате каква сума ще е нужна общо и я събирате.

22.   Прав си номер 21. Мъжете все казват нямаш нужда от нищо.

23.   Сложна тема... Много зависи от доходи, заетост, нужди, деца и прочие.

И само мъжът да дава за (почти) всичко не е добре, и да си крие парите да не му ги "изпапка" точно пък жената до него - пак не е. Не мисля и че този с по-голямата заплата задължително трябва да е наказан да плаща ВСИЧКО-то. И мъжът като дава и за хобитата си не трябва да бъде гледан като престъпник.

Много мразя такива дребнави спорове за пари...

Ако и двамата са нормални и обичащи се хора, просто ще седнат да направят един общ бюджет за месеца и по "пера" ще се види горе-долу за кое колко трябва. И ще се редуват с плащанията, ще проявяват разбиране, че другият има и лични нужди. Без криене кой колко е платил и за какво, без скандали.

Освен, когато е по майчинство или временно безработна, жената също трябва да допринася някак за бюджета, да се бори за по-високо възнаграждение, ако е възможно, или да се съобразява с харченето.

Друг е въпросът как така има мъже, които нямат представа децата им от какво имат нужда, а и не питат.

24.   Сега ни е много лесно, защото имаме пари. Преди не беше така и брояхме къде и за какво даваме, но винаги всичко ни е било общо и не сме гледали "мое и твое", затова не се е налагало и да се чудим кой какво да плаща от "неговото си". И двамата работим за семейството, просто е.

25.   Когато жената иска да купи нова детска количка за няколко бона, при положение че си има съвсем нормално функционираща стара, очевидно, че става дума за пълна глезотия. За новите маркови дрешки е горе-долу същото. Половината са напълно излишни глезотии, които се обуват/обличат по 2-3 пъти и после се изхвърлят. Аз изкарах с едно кърпено яке кажи-речи половината си детство и - о, Боже - оцелях някак си. Сега и да имам всички пари на света, не бих купувал глезотии, че да култивирам някакво разглезено лекенце.

26.   никой от нас двамата с мъжа ми не е крил пари някога дори когато сме били на общ режим.

27.   25 не говорим за скъпи неща, дрехите ги взимам от Пепко например. Малките деца ги цапат, не винаги петната излизат, с петно на градина не може да се изпрати.
Якетата може и от евтините все пак

29.   Ами и аз взимам от Пепко номер 27.

30.   При нас винаги средствата са били общи!

Без значение кой е вземал повече(въпреки че винаги аз съм вземал повече)

Не мога да разбера хора, които имат семейства и сключен брак - как може да имат отделни пари?
Та нали за това сме семейство - защото сме едно цяло!

(Изключвам съжителствата - това не е семейство а съжителство на съквартиранти! - дори да имат и деца, това не променя нещата)

При нас имаме обща каса и там стоят всичките ни спестени пари. Част от тях са на банкова сметка. Имаме и банкова карта, за да пазаруваме по-лесно.

Като вземем заплати - всеки си отделя по една сума за лични разходи за месеца - примерно около 200лв. Ние не пушим, пътуваме до работа с градски транспорт, правим си сандвичи от в къщи за закуска и обяд... Така че спокойно се събираме в тези пари.

Всичко останало пазаруваме от общата сметка. Повечето пъти пазаруваме заедно след работа. Който излиза да пазарува сам взема картата и купува с нея.

Харчим разумно и заедно вземаме решения за всички по-едри разходи. За по-дребните разходи и лични нужди - всеки си решава сам какво да си купи.

Това ни е системата и нямаме никакъв проблем!

32.   Е ние 30. Сме разведени може би и това е от значение. Може да се каже, че по скоро живеем като съквартиранти. Тоест от скоро минахме на разделен режим. Абе как да ти обясня при нас е по -различно. Според мъжа ми е важно да съм самостоятелна.
Абе незнам как да ти обясня. Но и ние плащаме сметки заедно пазаруваме При нас спорове за пари няма.

33.   В България задължение на жената в да гледа децата и да ги издържа. Мъжът няма да се набутва, за какво я е взел тази жена? Той като седне на чашка ще реве колко много изкарва, как семейство гледа, а в действителност изкарва и харчи за себе си. Хвърля на жената 100, 200 лева и квичи че много ядат децата, все пак за тези пари колко ракия ще купи. Жената и децата са подяждачи, едно време как са живели бабите ни без пари, сега глезли тотални. Че адаптираното мляко е 300 лева на месец-ще пие кравешко от 3 месец. Памперсите били 200 лева-без памперс от 6 месец или пелени да пере. Лекарствата 200 лева-има билки и отвари. Има кожен проблем детето, козметиката му 50-100 лева-съвременните деца за нищо не стават, глезени, не са здрави. Най-вероятно майката през бременността нещо е направила и го е увредила. Иначе като седне на маса мъжът лапа пържоли, пие, пуши а жената и децата на леща може да карат-здравословно е.

34.   Прав си и то много номер 33.

35.   Дълги години имахме само общ бюджет, събирахме доходите на двамата и ги харчехме под май надзор (мъж). С годините доходите ни се увеличиха и сега моята заплата е свързана с издръжката - сметки, пазаруване, кола, дрехи, ремонти...


Своите доходи съпругата ми ги ползва за подаръци, пътувания (мразя туризъм), помага на дъщерята или спестява. В трудни години, парите трябва да са общи с един отговорник, иначе следва напрежение.

36.   С жена ми още нямаме деца. Не сме с общи пари. Аз изкарвам значително повече от нея. Плащам ипотеката, сметките, поддържам колата. Основно аз пазарувам храна, но не винаги. Също като излизаме по заведения или ходим на почивка, покривам разходите. Ако жената иска почивка, която не ми е по джоба, просто я отлагаме, не делим. Като имаме деца, по-големите разходи пак ще ги покривам аз. Спестяванията и инвестициите са в сметки на мое име, но мисля за тях като за общи пари.
Това, което изкарва тя, нямам идея какво го прави и не ѝ се бъркам. Не ми е искала никога пари за дрехи, козметика, разкрасителни процедури и излизания по женски. Покрива си ги от нейната заплата. Предполагам, другото го спестява.
Като цяло, общите разходи са за моя сметка, от там нататък всеки си покрива личните. Разбира се, ако има нужда от още пари, ще ѝ дам, ако мога. Не е ставало въпрос просто.

37.   Повечето разходи у дома се падат на мен.
Жена

38.   Вкъщи аз съм човека.
За сметки, за храна, за колата, за джобни на децата....
Жена ми, за дрешки за нея, понякога за децата, основно съм аз и там...
И тя, за себе си...
Ама, не се оплаквам....
Тежа си на мястото....

39.   С мъжът ми работим в една и съща компания и съответно взимаме пари на една и съща дата. Съответно първия свободен ден се започва плащането на всички сметки, ако трябва да се купи нещо по-голямо, да се закара колата на технически преглед или да се плати гражданската и след като платим всичко си знаем, че останалите пари са за храна и евентуално за някакъв дребен разход (фонд "и аз съм човек" или да идем някъде уикенда, да купим някоя дрешка и подобни). След като веднъж едва не ми спряха тока, защото бях забравила да платя сметката, си научих урока, взимаме заплати, плащаме всички сметки (ток, вода, парно, телефони, кабелна, интернет и таксата да входа), после зареждаме гориво и едва след това следва храната и всички екстри. А иначе парите са общи, никога не мислим кой изкарва повече, защото се е случило единият да е без работа и да е изцяло на издръжката на другия.

41.   А като са общи парите, как се разбирате, ако единия харчи примерно 400 лв за дрехи, а другият примерно не разбира този харч?
Ако искаш да си купиш нещо, а другият е против?

42.   Аз не харча много пари за такива неща номер 41.
Аз харча много скромно.

43.   до 41

от 30

И двамата със съпругата сме разумни и трезви хора, и имаме финансова дисциплина - и никой не си купува излишни неща.

Това не означава евтини непременно. Примерно обувки си купуваме качествени, последно аз си купих маркови летни обувки Рикер, струваха около 150 лв, но ги нося вече 5 години и са: и красиви и удобни.
Дрехи си купуваме от среден клас да го кажем - примерно зимно яке си взех преди 3 години за около 120лв, но е много солидно и топло, и ще ме изкара поне 10г. живот и здраве!

И така всичко, което пазаруваме е с мисъл и трезва преценка.

Но основните разходи на едно семейство не са за дрехи - а за храна. Ние живеем близо до Била и всеки ден пазаруваме оттам. А там има постоянни и сериозни намаления - до 50%, и купуваме почти само намалени неща. Когато нещо, което се ползва постоянно е намалено, си купуваме няколко бройки. Примерно дезодоранта който ползвам струва 8лв, последните години изчаквам, докато го намалят и си купувам по 10 бр. (последния път беше 4, 80 - спестил съм 32лв. ) Грубо на месец от това се спестяват около 200лв.

Да, понякога може да се случи единия да не одобрява даден разход на другия, но това се случва много рядко и обикновено си отстъпваме взаимно, и не го правим на проблем!

Така си живеем - в мир, разбирателство и любов!

44.   Съгласна съм номер 43. Аз също не харча за излишни неща. И мъжът ми е така.
Пазаруваме практично.