 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
В мен ли е проблемът
преди: 2 месеца, 18 дни, прочетена 819 пъти
Здравейте!
Жена на 26 години съм. През целия ми живот така и не успях да поддържам близки отношения с моите родители, колкото и да завиждах на хора, които имат такива, а с времето ми става все по-трудно да общувам с тях. Абсолютно винаги ме критикуват и изискват, което ме задушава. Винаги имат план за моя живот и всичко, което се различава от него, е зле прието. От дете още ми се повтаря, че няма да мога да се справя с това и онова и "защо не съм като нея/него", а когато сбърках с нещо ( не се случваше често - обикновено бях тиха и мирна, а когато имах нещо, което ме тормози те не разбираха за него) ми се казваше, "че съм лошо дете и с този ми характер никой няма да ми е приятел". С порастването нещата не станаха по-добре, ами по мое мнение - напротив. Доведох съпруга ми, тогава беше още приятел, да се запознаят и на другия ден майка ми изказа мнение за него, че е " много красиво и умно момче и не го заслужавам". След това и баща ми не остана длъжен изрази се, че "дъщеря нямал". Причината беше, че в почивен за мен ден, не отидох да помогна с тяхната земеделска работа. И други изказвания е имало, но тези са най - запомнящите се. Честно казано се чувствах точно както е определил баща ми, защото в месеца веднъж като отивахме на гости у тях, трябваше аз да готвя и сервирам под предтекст, че имат много работа. Те наистина са ангажирани, но стана навик и така и не се почувствах като гост у тях. Не ми е проблем да готвя, но да ме посрещнат те ми липсваше.
От година имат ново желание към мен - да имат внуци. Странно е, понеже според баща ми и за майка няма да ставам. Трябваше да оперирам фиброаденом на гърдата, преди да пристъпим към това, иначе и ние сме го обмисляли. Тогава обясних, че докато не го оперирам, не е препоръчително да забременявам. Това ми изказване не се разбра и при всяко гостуване у тях ни питаха дали пробваме и ми обясняваха кои познати вече са бременни или имат деца и колко е хубав живота им. Може би, ако им споделя, че пробваме, ще се успокоят и ще спрат да мърморят, но всичко споделено го клюкарят на хора извън семейството. Така винаги е ставало, а и не смятам, че намеренията ни да имаме дете касаят друг освен нас. Другата причина е, че ще сметнат 6 месеца опити за много и ще започнат да ме ангажират със своите притеснения, както и да казват на хората, че имаме репродуктивни проблеми. Такова изказване е имало още преди да започнем с опитите.
От два месеца намалих общуването с тях, защото отношението им ме тормози психически, а при такива обстоятелства не искам да се стресирам. Според мъжа ми "да не се чувам и виждам с тях ще ме направи по-нещастна и ще страдам". Може би ще ми е мъчно, защото ме е грижа за тях, но "високото" им мнение за мен ме прави по мое мнение още по-тъжна и несигурна в себе си. Никой през живота ми не се е изказвал толкова лошо за мен, колкото самите ми родители, а от тях да чуеш такива неща най - много боли. Пиша тук, защото искам неутрално мнение. Проблемът в мен ли е? Нормално ли е, че не виждам смисъл да се опитвам да подобрявам нещо, което не смятам, че ще се оправи? Какво е логично и зряло да се направи в такава ситуация?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: e14a34bc4d |
|
1. Да, родителите ти са ужасни но вече си млада жена на 26 години.
Дръж се по-зряло.
Спираш да общуваш с родителите си ако поведението им те наранява.
Интересуваш се само дали са добре.
Детският период отдавна е минал.
|
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: 4530ffe551 |
|
2. Не знам защо това ми е много познато, но от страна на майка ми, чийто родители са били подобни "австралопитеци".
Решението е едно. Дистанция и установяване на правила за контакт. Виждане - рядко, чуване - малко по - често по телефона. Има такива "родители".
Те са по-скоро от типа " Ей айде да направим едно дете, че роднините и комшийте ще кажат, че сме ялови ".
Този тип са много разпространени, но катастрофалното е после за децата, защото те са жертва именно на тези стечения на обстоятелствата. Едно дете ли си?
Ако е така и впредвид отношението им към теб шанса да съм прав е огромен.
Ще се справиш. Най - малко е, че до теб има партньор, който те подкрепя. От друго нямаш нужда.
|
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: 8754499f11 |
|
3. Намери си мъж, който много да те обича, и да ти го показва по всеки начин. Така ще запълниш тази празнота.
Но, на първо място трява да им ПРОСТИШ, както и на себе си.
|
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: a0a2925d80 |
|
4. Логично то е да не се адаптира към техните лимити. Те ги проектират върху теб, бутат те в своята си кошара, с техните ограничения, с техните малки радости, които очакват ти да им предоставя вече.
Не се чувствай нито виновна, нито гузна.
Не си техен неудушевен предмет по предназначение, нито робот с програма да изпълнява техни желания.
Режи ясно: техните ограничения са си техни. В твоят живот ТИ решаваш какво, кога, как и дали.
Ако толкова искат внуче сега-веднага, да не се чувстват собственици на твоята утроба и живот, а да си осиновят едно дете и да си го гледат.
|
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: 86167ec4f7 |
|
5. Трябва да спреш да се чувстваш виновна, а след това гневна. Очертай си границите. Ще свикнат. Ако дават акъли казваш "това ние с мъжа ми ще го решим". Подробности за вашия живот не даваш- къде ходили, с кого яли и пили, колко струвало това и онова, само общи приказваки. Ако обиждат, директно го заявяваш. Мъжът ти също да бъде на твоя страна, а не да се включва в техния хор.
Сега вие сте на границата на оформяне на вашето семейство и откъсване от родителското тяло. Постепенно ще трябва да разберат, че сте отделно, а не техен придатък. Те също могат да има техен живот, без да треперят, обслужват и плащат за деца. Последното ще им насочи вниманието, че могат да имат по-спокоен и приятен живот. За помагането- организират си жовота така, че да не трябва армия работници всяка събота и неделя. Да се помогне инцидентно за нещо не е грешно, човешко е, но не да си насадят декари градини и да отглеждат животни, ако не е по силите им. Сега, ако вие приемате селски дарове- плодове, ззеленчуци, меса и подобни, май, ще трябва да се включвате.
|
...
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: 598e8b0219 |
|
6. Без да ми се сърдиш прости и ограничени хора, каквато е масата, типин токсичен бг родител.
Контакт рядко общи приказки, уважение честит празник и никакво споделяне Те са отраснали така, няма да се променят.
Напиши Десислава Дамянова емоционална интелигевтност и изгледах всичките и видеа, ще те вдигнат със сигурност. Както 3 по темата отношения с родителите. Оснвовното е да осъзнаеш, че тяхното мнението не си ти, но многоэболи и наранява. Гости с дни и часове нямат място в живота ти, контакт на ниво празници и как си.
|
| преди: 2 месеца, 17 дни hash: 656428ca33 |
|
7. Това са те днешните хленчовци, нито могат да работят, нито да мислят. Неблагодарници, не стига, че са отгледани от родителите си, а искат и до старини да ги дундуркат!? Не искала да ходи през почивните дни да им помага, а после хленчи, че имат лошо отношение към нея. Каквото повикало, това и отвърнало. Наскоро прочетох една мисъл, че няма по доблестен човек от онзи който е коленичил да помогне на нуждаещ се. Ето това ни прави хора, да помагаме на другите, а не да хленчим, че не ни се кланят. Авторката е неблагодарница, никой не може да й помогне, на егоист не може да се помогне, той вечно ще си остане недоволен.
|
| преди: 2 месеца, 17 дни hash: f38190131d |
|
8. От авторката:
Съгласна съм с № 1, че не успявам да реагирам зряло в тази ситуация и ми е трудно да го направя. Единственото, което ми е хрумвало е да разговарям отрито и спокойно в някоя от следните ситуации, но се приема с насмешка или прекъсване. Наистина се затруднявам да реагирам адекватно и зряло към тях. В други житейски ситуации ми е по-лесно.
Номер 2, да правилно предполагате, че съм едно дете.
Благодаря на номер 6 за споделените видеа, ще ги изгледам, както и на всички останали за споделените мнения и съвети. Наистина на моменти се чудя дали не е форма неблагодарност да ги отбягвам и се чувствам виновна. Не искам да е така, но виждам колко много ми влияе мнението им.
До номер 7: Даже не знам дали трябва да отговарям, но не се разпознавам във вашите думи. Всъщност сама изкарвам прехраната си и не съм на гърба на никого, откакто завърших. Неблагодарница може и да съм, но знам и че родителите ми никога не са имали нещастието да чуят обидна дума от мен. Не желая и да ми се кланят, а да ме приемат такава каквато съм. По отношение на помагането - веднъж съм помагала, друг път не. Но имам мнение по конкретния въпрос: Ако някой ден имам дете, бих желала да поеме по своя път и да се развива в сфера, в която ще се чувства добре. Не бих желала да го обременявам с моя. Ако съм си свършила работата с отглеждането добре, няма да ме остави при нужда, както и аз не бих оставила моите родители. Дано всичко е наред и не се налага. Егоист съм, да. Желая за себе си щастие и по-добри семейни отношения. Жалкото е че от това, което причитам и осъзнавам, второто едва ли ще се получи, поне не и в тази му форма на семейство.
|
| преди: 2 месеца, 17 дни hash: 598e8b0219 |
|
9. 7. Детето трябва да се отдели от родителя, на вкякакво ниво за да поеме живота си. Никой лъв не дондурка лъвчета си до старини, а просто в един момент го отделя, за да има свой живот. Не може да безкрайност да помагаш на когото и да било. Първо трябва да си ти, твоят живот, новото ти семейство и енергията трябва да гради него. Родителите може да им се помогне, но не може постоянно да искат нещо, а и често това си е чиста манипулация от тяхна страна и прически. За грубото отношение и приказки от родител, дума не трябва да излиза от устата им. Сякаш авторката трябва да търпи и отношението им и грубостите и да им слугува, докато рухне психически. Това ли е правилното? Естествено, че не. Благодарността не значи да им угаждаш и да те унижават.
|
| преди: 2 месеца, 17 дни hash: fac8d434f3 |
|
10. Не се чувствай виновна. Никой не бива да търпи поведението, което го наранява. Пък било то и на родителите. Най-близките ни хора.
Изглежда си свестен човек. Авторке. Така мисля. Аз.
|
...
| преди: 2 месеца, 17 дни hash: 70fdf61f5d |
|
| преди: 2 месеца, 16 дни hash: 656428ca33 |
|
12. №9, я попитай авторката, когато отиде да помага на родителите си, как те се отнасят към нея, и как я изпращат когато си отива. Не ни дава подробности, дали родителите й живеят на село или в град, голяма е разликата. На село има много работа и старите изнемогват, нямат вече сили, и затова имат нужда от помощ. Аз имам жена от село, работлива е и труда не я плаши. С кеф си ходим на село да помагаме, това е фитнес за нас, но за тази помощ ни възнаграждават с много селскостопанска продукция, чак ни става неудобно, но хората я дават от душа, защото сме ги уважили и сме им помагали. Къде в града(мисля, че авторката го раздава вече гражданка) ще си купиш и ядеш вкусна, чиста и здравословна храна? За да я молят за помощ, допускам, че родителите й живеят на село или имат вила близо до града. Ако те се блъскат( вместо да си гледат старините на спокойствие), всичко това го правят пак заради децата си, заради внуците си, искат да им отгледат чиста и качествена храна, но насреща получават едно хленчене и мрънкане от неблагодарните си вироглави деца, каквато е авторката. Като не иска да работи, да каже на родителите си, че няма възможност да им помага и да не я търсят за помощ, а те ще си ограничат блъскотията в градината, защо трябва да хленчи из форуми, това е толкова просто и логично. Мамо, тате, много съм заета, градя кариера, отказвам се от вкусните ви зеленчуци, нямам време да ви помагам, спасявайте се сами, не мислете за мене!? Ето това има ли смелост да го каже на родителите си, ако има, да им го каже и да не ни занимава с битовизмите си!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
