Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторката съм. Доста ми олекна, като споделих. Благодаря на всички, които са прочели темата, значи поне заглавието ги е грабнало. За коментарите благодаря още повече.

Номер 1, и аз мисля, че му е тежко. Всъщност аз знам, че неговият живот е много по-тежък от моя, но не ми се пише за неговите роднини, защото направо ми става лошо. Всичко най-лошо му се изсипа наведнъж. Той обаче казва, че е добре. Държи се, смее се (не много), ходи на работа. Следи дали аз се храня и спя редовно, дали нямам нужда от чаша вода или от носна кърпичка. Грижовен е, ще бъде добър баща, и като че ли грижовността го мобилизира, пази го от кризи. За разговори не ме връща, приятна съм му, но определено мрежите са му по-интересни.

4, благодаря ти, чух нещо такова и от лекар.

2 и 5, развеселихте ме с този мой “талант”. Наистина като по-млада и по-малка си имах една мечта да ме затворят в една самостоятелна килия и само да ме хранят от време на време, а аз да пиша, да пиша. Тъпо, но сега, когато имам и цялото време, и цялото пространство, не ми е до това и даже ме ужасява да оставам сама в апартамента си. Е, сега съм в криза, а това, че съм в този сайт, е напредък, от години не бях влизала. Сега ви пиша, но постоянно имам нужда и край мен да има хора, дори и непознати. Забавно е как човек може да се люшне от едната крайност в другата. Преди никой не ми трябваше, а сега направо се превръщам в социална пеперудка. Мисля, че едно (живо) дете ще ме уравновеси в това отношение.

И аз не съм религиозна, иначе край мен е пълно с религиозни. Наскоро пак ме излъгаха да вляза в една църква, но с възрастта се чувствам все по-нелепо на такива места. Благородно завиждам на вярващите, че се чувстват част от общност. За невидимата висша закрила - предпочитам живо същество да ме хване за ръката. Най-склонна съм да обожествявам котките. Когато умра, искам най-напред починалите ми котки да ме посрещнат и да ме гушнат.

Приятелят ми си има една мечта да зареже завинаги тази заблудена цивилизация и да хване гората, но казва, че аз няма да мога да живея там. Вярно, за жена е по-трудно, а и аз си харесвам градските удобства. Чудно ми е как и той ще издържи без Интернет. Цяла седмица - това ще го убие :))

Едно време исках да напиша многотомен роман по подобие на “По следите на изгубеното време”. Много добре си представям какво му е било на Марсел Пруст. Загубил е цялото си семейство, както и здравето си, но пък са му останали някакви пари, от които да живее и дори да плаща и на издатели. И както го е описал, започнал е да лежи по цяла нощ с поглед, вперен в тавана, и си е спомнял, спомнял, спомнял и писал до края на живота си. Но преди това е имал и кратък социален период, през който е набелязал и други прототипи освен себе си. Може аз да съм на този етап.

7.   А ти защо не работиш?

8.   Авторке, когато човек се чувства неудовлетворен духовно и чувства, че нещо му липсва - това обичайно означава, че за душата му има проблем!

А душата е духовна и се нуждае от своята духовна храна - връзката с Бога!

Затова, моят съвет е: да се обърнеш към Бога с цялата си душа и сърце, и да повярващ в Него, и постепенно да се въцърковиш в правослалвната църква?

Защо в нея?

Защото само тя единствена е наследница на древната апостолска църква и преподава вярно Божието слово, и води хората към спасение.

Потърси и православни сайтове в интернет и чети от тях:
ето няколко: Бъди верен, Православието com, сайта на Ловчанската епархия, Добротолюбие, Православен храм, Православен свят.

След като направиш това животът ти ще се измени тотално и ще намериш смъсъла му.
И тогава ще имаш мир в душата си и няма да се тормозиш толкова от нищо!

Казваш не си религиозна - не ти трябва да си религиозна, а да бъдеш вярваща и въцърковена православна християнка!

А и вярата в Бога не е нещо стационарно и неизменно. Вярата е път: път на човека към Бога - Неговият създател...

9.   Освен изследване за тромбофилия, знаеш ли кръвните групи и резус фактор на двама ви. Ако той е положителен на резус, а ти отрицателна, тялото ти ще атакува фетуса защото го разпознава като "вирус"...
След първият аборт/раждане обикновено слагат една ваксина (Rhogam)на майката за да блокират тази реакция за следващият път.
Ако е обратен вариант, ти позитивна, а той негативен, не е проблем за износване на детето, само ако майката е с негативен резус.
Но има и натурални начини за блокиране на "атаката" от имунната система на тялото ти.

Може би е време да пишеш :) Не го мисли твърде, не за хората, не за публикуване, ей така за теб си.
Пък после може би някой ден би споделила и с други хора.

10.   От авторката. Номер 7, преживях тежко това, че не станах добра в професията си. Според роднините ми дори трябваше да се лекувам и тази мисъл доста ме стресна. Оттеглих се уж временно, докато си почина и се успокоя, и започнахме да правим опити за бебе, защото вече и биологичният часовник ме нервираше не малко. Уредих да получавам и майчинство, това са доходи за 2 години. При по-благоприятни обстоятелства за 2 години щях да измисля какво искам и мога да работя, евентуално можеше и да уча още нещо. В момента още съм в шок от всичко, което стана с бебетата и животните. От тези събития не е минало много време и не знам и какво още предстои. Не знам за родителство ли да се настройвам или за менопауза и самотна старост. Старая се да не съм в тежест на приятеля си. Разбрали сме се да харча до определен лимит, не че имам желание за каквото и да било харчене.

11.   Аз и съпругата ми живеем в чужбина и също нямаме приятели. Тя е по-затворена, аз по-скоро трудно допускам хора до семейството. А и като цяло живота ми се пресича предимно с боклуци. Мога да те посъветвам да им теглиш една майна на тези твои роднини, ако не искат приятелят ти да присъства на вашите събирания. Крайно неуважително е да ходиш без него. Може би е добре да поразредиш тези ваши събирания и да потърсиш друга среда. И аз често вися в социалните мрежи, но не защото искам, а просто ние трудно да открием нормални хора за приятели в чужбина. В смисъл българи, защото местните нещо не ги виждам като наша среда. Човек може сам да промени нещата. Ако не ти харесва този живот промени го.

12.   От авторката:

Номер 8, чудех се кога ще се появиш и под моята тема.

9, благодаря ти, позитивна съм. Сега ще си изследвам и хормоните за всеки случай.

11, толкова добре те разбирам, макар и да не съм в чужбина, но пък неведнъж съм сменяла населеното място и квартала. В чужбина съм ходила само по за няколко дни и беше загуба на пари, не ми хареса да съм на чак толкова чуждо и непознато място. Най-хубавата част беше, когато на връщане чувах, че граничарите вече говорят на български. Познавам задочно българи в чужбина от социалните мрежи и ги виждам как направо не могат да се наговорят на родния си език, могат да го правят денонощно. То не е само чуждият език, а какво ли не, на теб ли да обяснявам.
Приятелят ми много пъти ми е говорил, че в социалните мрежи можеш най-прецизно да си подбереш средата, да намериш хора, които разсъждават като теб (или изобщо разсъждават), които харесват и се интересуват от същите неща като теб. Не на последно място можеш да се включваш, изключваш и превключваш когато си искаш. Той държи на всички тези неща и е свикнал с тях.
Аз минах през разни фази. Първо бях затворена. После имах приятелки, които много си харесвах, но те ме ревнуваха от гаджетата ми. На роднините известно време прощавах същото, доста съм мека с тях, но откакто съм с този приятел, разкарах доста ревниви приятелки и приятели, други сами ме изоставиха в знак на протест. И дори и след “филтъра” да не протестират открито срещу връзката ми, пак оставаха и боклуци около мен. Както и ти си забелязал, боклуците са много. От сегашната си компания засега съм доволна. Дано се науча някога да разпознавам свестните хора. Роднините ми никога няма да ме приемат като човек със собствена воля. За тях това е борба за надмощие между тяхната воля и волята на приятеля ми, когото дори не опознаха, а и той не би си губил времето с тях. Чудят се на кого да ме дадат като едно безпомощно безгласно кученце и вече ме принуждават да ги хапя. Теглих им майните и няма да им се извинявам. От неуважението от майка си няма да се отърва толкова лесно (бях писала преди години тя пък какъв енергиен вампир е и всички коментиращи ми казаха БЯГАЙ), но явно ще се караме, докато сме живи.

13.   10, авторке, разбирам те, имала съм аборт в 5 месец, месец бях болнични и от следващия на работа. Докато седиш само вкъщи, нищо няма да се оправи. Дали ще имаш дете или не, не можеш да го решиш нито предвидиш. Седиш в това състояние, има кой да те издържа и подбутва още повече ситуацията да е такава, но имаш нужда да си сред хора. Почни работа, дори да не е твоето в началото. Тя не ти пречи на опитите за бебе, никой не напуска работа, за да прави опити за бебе. За едно забременяване и лекарите препоръчват спокойствие. Затворила си се в един кръг, но не може да е все така.

14.   Авторката съм. 13, постъпила си мъжки, върнала си се в коловоза си преди бременността и ти се е получило. Аз никога не съм напускала работа, за да правя опити за бебе, но и не виждам нищо лошо в това. Една моя позната, която не можеше да забременее дори изкуствено, щом напусна работа, веднага забременя естествено. Сега има живо и здраво дете. Е, при мен явно са други проблеми. Имам и друга позната, дори приятелка, полудяла след смъртта на бебето си. Постоянно е на хапчета и въпреки това е агресивна, затова и вече я отбягвам. Иначе беше много общителна и имаше желание да тръгне и на работа. Новата работа като терапия - и аз го обмислям, но засега клоня към не. Мразя кандидатстването и интервютата за работа. Ако бях на работа и с изтичащ болничен, не знам как бих постъпила, зависи. Ако ме уволнят, това означава нови кандидатствания и интервюта.