Проблем с дъщеря ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (49255)
 Избор на редактора (37)
 Любов и изневяра (11585)
 Секс и интимност (6947)
 Тинейджърски (12319)
 Семейство (2217)
 Здраве (3948)
 Спорт и красота (1873)
 На работното място (715)
 Образование (1534)
 В чужбина (344)
 Наркотици и алкохол (559)
 Измислени истории (496)
 Проза, литература (820)
 Други (5855)
 
Анкета
 
 
Харесва ли ти
Сподели.нет?
 
Твоето мнение за нас
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Семейство

Проблем с дъщеря ми
преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 4237 пъти
Дъщеря ми е на 15 години. Имам доста проблеми с нея, един от които е мързела. Мързи я да учи, мързи я да свърши вкъщи каквото и да било, мързи я дори да мисли.

В училище има проблеми със съучениците, на два пъти сменяме училището, но нещата се повтарят. Проблемите й в училище се изразяват в това, че не умее да общува със съучениците. Неуверена е, има комплекси, и не уважава себе си.

В резултат на това и се подиграват, обиждат я и правят номера. Вкъщи непрекъснато й даваме съвети, но тя не може да ги приложи на практика или пък не иска.

Небрежна е, разхвърляна и не обича да мисли. Дълго време й говорим, но резултат все още няма. Ходихме на психолог, но и там нищо съществено не казаха. Водихме я и при поп да й чете за здраве и късмет, но пак нищо. Какво да правим, не знаем. Някой може ли да даде съвет?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 години, 9 месеца
hash: 7bedf5703f
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

1.   Момиче съм г/д колкото нея.
Веднага ще ти обясня. Казваш, че няма самочувствие, интересно защо ли? Добре де, как аджеба тя да е уверена в себе си и способностите си, ако нонстоп и се натяква че е мързелива, небрежна, несговорлива, ако я мъкнете по психолози сякаш е и луда, че накрая и на поп ( за момиче на нейните години се превежда така " Дано бог да и помогне! " ). После и давате съвети, не я оставяте сама да се опита, да се удари 5 пъти и да намери правилният път!

Опасно е да се говори така с тинейджърка, разбирам че искате да и помогнете, че се интересувате от нея, че се опитвате да я научите на всичко че да се справя. Обаче днес нещата в училище не са такива, каквито са били преди 20 години (примерно, не знам на колко сте). Днес е борба за самочувствието ти, влизаш в сградата веднага ставаш невзрачен, нападат те като акула-месо, обиждат те, опитват се да се докажат за повече от теб(понякога несъзнателно). Ако нямаш остроумие, че веднага да се сетиш как да отговориш, после да си преглътнеш гордостта и да се смееш като ненормален на себе си, си аут от нещата. Имаш ли късмета да се върнеш у дома и да е още по-зле, просто си на никъде. Казвам го от опит.

И нашите така се опитваха да ми помагат и в същото време ме критикуваха за отделни неща, бях спаднала толкова надолу, че не исках да се погледна в огледалото, мразех човекът който виждах там! Нещата се оправиха когато на мен ми писна, теглих майната на всичко и спрях да слушам хората, общо взето вярвах само на себе си. Но не всеки е способен да отреже родителите си, приятелите си и думите им да минават през едното ухо и да излизат от другото. Чувстваш се несигурен, сякаш след малко ще сгрешиш. Получава съм изключително много комплименти че съм силна и борбена и никога не съм имала високо самочувствие за това, все още понякога се чудя дали не греша, а знам че вече е невъзможно.

Разбирам дъщеря ти толкова добре, разликата е само, че не съм позволила да ме мачкат, случваше се- не го показвах! Помагала съм на много момичета във същото положение, писала съм романи с часове, говорила съм докато гърлото ми пресъхне и съм ги оставяла да си излеят душата независимо от час и време. Психолог е малко вероятно да и помогне, малцина от тях могат да си спомнят какво е да си дете, трябва и приятелка, или поне човек в подобно положение. Бих се съгласила да и дадете да прочете темата и ако иска да разменим скайпове (стига модераторите да не са против), но ще и дойде да се самоубие като види, че има тема публикувана за нея и още повече какво са писали родителите и за нея, зад гърба и на напълно непознати хора.

Съвет ли искате, поздравете я, хвалете я, накарайте я да се чувства на място у дома си. Излезте с нея да разгледате за ботуши. Направете и хубава закуска. Или просто я оставете да постои малко сама на спокойствие в стаята си, има много начини, но не и да и се натяква.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: f6369185b4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Имаме същата в къщи и повярвай ми, огромен процент от това поколение са мързеливи, без никаква ценностна система и морал Решението... да се надяваме на 18 да им дойде акъла.

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 688a1f9317
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Вие господа сега ли се сетихте, че имате дете? Всичките ви "й" проблеми идват от възпитанието, човек се ражда като бял лист с годините родители, учители, роднини пишем върху листа, е, това е романът който вие сте написали. Дете се учи на труд и ученето не трябва да започва на 15 години а на 3-5. На 3 млада дама може да си прибира играчките преди за излезе от стаята или легне да спи, 5 годишна може спокойно да си оправя стаята дори да минава хола с прахосмукачка, няма да е перфектно но човек се учи ден след ден, не за ден. Любовта към книгата/ученето също се възпитава у детето, то копира възръстните и ако те не четат пред него, защо то да го прави. Проблемите със съучениците също са ваши грешки, детето се праща на градина на 3 год и само или с помощта на учителката си намира начин как да се оправя сред обществото си, нашата роля като родители е не да му оправяме "кавгите" а да му избършем сълзите и да му дадем не съвет а кураж. Хубаво е да предупредим детето, че ако се качи на дърво е опасно но все пак да го оставим да пробва и като си обели коляното нашата роля е да го превържем и прегърнем не да му се накараме едно хубаво "аз казах ли ти".
Стига съм ви нападала сега съвет: На психолог не се ходи веднъж а с месеци/години чак след месеци може да видите ефект т. е промяна. Трупали сте това поведение в детето 15 год и искате със сеанс, два да го оправите. Трябва да има много срещи между тях за да изградят доверие помежду си, за да има доверие детето да сподели истинските си чувства и мисли. В първите им разговори детето отговаря това което иска да чуе възръстния /обикновенно/, говори за неща които не са толкова болезнени за него. За повечето неща от възпитанието вече сте изтървали влака но имате още три-четири години, докато вашата госпожица стане възръстен, все още имате шанс за някъкви поправки но това става с доста усилия и помощ от специалист /детски психолог/. Промяната в дъщеря ви не е от вчера за да търсите демони в детето чрез поп/църква. Нито сте успели чрез говорене т. е. тя дори не вярва, че може да сте прави. Отидете сами при психолога без да знае детето питайте вие като родители как да помогнете, как да се държите/отнасяте след като разбира се психолога познава дъщеря ви поне от три срещи. Ще има промяна дано попаднете на човек който обича работата си. Пожелавам ви късмет.
P. S Извинете ме за първия абзац написах го за родители с малки деца или бъдещи такива дано те не стигат до вашето положение.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 0b69d6fff9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Съветвам Ви да се отнасяте с нея повече като с възрастен и да говорите с нея като с такъв - тя е такава, поне на тяло.
Предложете ѝ да я запишете някакъв спорт - ако е срамежлива, запишете се с нея заедно на фитнес - едва ли и на Вас ще ви навреди, а и това е женско време извън стресовете на дома. Тя явно има проблем и с женските си форми, предполагам дори, че е леко пълничка и е станала обект на подигравки, може и да не е просто атрактивна като жена. Погрижете се като майка да ѝ дадете самочувствие - да ѝ помогнете да излезне от черупката си и да постига успехи.
Важно е да спортува, защото при спорт се отделят хормони на щастието, изразходва се негативна енергия.
Може би, трябва да го приемете, дъщеря Ви просто не е толкова интелигентна, колкото си мислите и искате да бъде и неможейки да отговори на очакванията ви за оценки и постижения, тя захвърля всичко и ребелира.
Поговорете с нея - тя какво иска от живота, в кое училище иска да бъде?
Примирете се, ако това не е елитна гимназия. На 15 момичето трябва да реши, какво иска. На сила хубост не става.
Родителите ми така „тормозеха“ сестра ми, която просто не беше от най-най-умните и така реагираше, започна и да пуши, да бяга от нас. Насилиха я да учи висше, което тя не искаше - казвам ви, не завърши добре момичето, въпреки амбициите на родителите си.

Дайте и лично пространство на дъщеря си - собствена стая, в която може да прави каквото иска - дори да боядиса стените в червено ако ще, но с условието да не разхвърля извън стаята.

Разберете, че дъщеря ви вече не е дете, а млада жена - дръжте се с нея като с такава! Оставете я да решава, но и да понася на свои гръб последиците. Дайте ѝ свободи. Не смятам, че наказанията ще помогнат. Доказано е, че с поущряване много повече можеш да мотивираш някого - например “ще получиш нов телефон, компютър, ако си повишиш успеха“ е по-ефективно от „ ще ти вземем телефона, ако не си повишиш успеха“. За всеки малък успех я хвалете и награждавайте. Не я сравнявайте с други деца, ако тя не е по-добрата в нещото. Внушете ѝ, че тя е добра в определени работи, които прави добре и не ѝ повтаряйте, че е мързел, еди какво си - защо да се напряга, като и без това я мислите за такава?

П.П. Сега прочетох и написаното от номер 1 и Е НАПЪЛНО ПРАВА. Аз така се спасих ! Сестра ми беше по-голямта и видях на практика, как ѝ съсипаха живота нашите. Още на 13 реших да ги игнорирам, да игнорирам съветите им и глупостите им - влезнах си в гимназията, която аз исках, (те искаха да ме пъхат в бивш техникум по туризъм, после да съм била учила информатика, изобщо - пълни ръбове, моят талант беше съвсем другъде!). Завърших си, каквото аз исках, взех си дипломата и багажчето и им казах Бай-бай!
Сега съм завършил в чужбина специалист, печеля много повече от два пъти повече от баща ми и то в България, и то като начална заплата. Пак се опитват да ми се бъркат в живота - но пълно игнориране! Правя си каквото искам, както го искам и когато си го искам.
Сестра ми ги слуша и животът ѝ е пълен провал. Не намира сили и днес да поеме живота в ръцете си.
Аз им се озъбих още на 13, точно по метода на номер 1 и сега си щракам с пръсти, животът ми се подреди много по-добре, отколкото съм си представяла и мечтала някога - а на тази възраст само с мечти се занимавах, гледах да не им говоря дори, защото само крякаха.
Който е умен, постъпва като номер 1.
Родителите това може и да не го разберат, но номер 1 ще успее в живота - на нея казвам - браво, още малко ти остава! Изтърпи и нямаш си представа, колко хубав е животът, когато си свободна - дори хляб и сол да ядеш, но да нямаш такива родители на главата и да е на твоята си масичка - може и от талашит да е тя! Ще ядеш хляб и сол година-две, но като си стъпиш на краката, край. Успех, мила!

 
  ...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: 8e01b3f390
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Психолог, поп, дъщеря Ви да не е болна? Според мен просто няма цел в живота. Нормално е един ученик на 15 години да е отегчен от училището, аз 9-10 клас не знаех изобщо защо ходя и какъв е смисъла. Препоръчвам ви да я запишете на спорт и то такъв, който изисква дисциплина, самодисциплина или налагана с рестриктивни мерки. Помислете си за едно карате, джудо, тези спортове освен ефект върху психиката й-увереност ще й дадат и отдушник за отрицателната енергия и стреса. Повярвайте ми, много депресии в днешно време и особено сред децата са породени от липсата на спорт и движение. Да висиш в къщи и да се сдухваш казано на техния език-това е причината. Вие и съпругът ви сте хора от друго поколение, както и да й говорите ще ви смята за "дъртаци", поне докато стане на 20-21 и прогледне за света. Сред връстници, спорт, общи цели и вграждане в колектив, колективни усилия и колективни победи/загуби, само така си мисля, че е начина. Мисля, че сте сбъркали като сте сменили училището първия път, да не говорим за 3 пъти. Че то е станало като снежна топка набрала скорост по склона, хем няма спиране, хем се увеличава по пътя си. Не се е справила първия път със съучениците си, сменя училището - за нея това вече е стилът, методът. А какъв метод е да избягаш от проблема? Никакъв. Успех желая, вярвам, че ще се нормализират нещата, просто пубертет, по-тежък, но пубертет.

 
  ...


...
преди: 2 години, 9 месеца
hash: d50afc1874
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   А ти вместо да се опиташ да си и приятелка само мърмориш и мрънкаш и и се караш, да си подрежда - нали? И моята майка е същата и повярвай - не отивате на добре..

 
  ... горе^
преди: 2 години, 9 месеца
hash: ca0af129a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Напълно съгласна съм с 1.
Нещо повече, винаги съм живяла с комплекса че съм дебела. От там на сетне имаше един момент в който ме беше срам когато ме изпитват в училище да говоря.
Един път(била съм малка но помна може би 11-12) мама не ме е завела в детски магазин и нищо не ми става и отидохме в 1 магазин гигант и тя каза на продавачката, търсим мнного големе гащи, а жената ме погледна и каза ами тук и най малкото ще и е огромно. Ей такива неща, още от малка а да си призная не съм слаба, но не съм и дебела, просто съм едра жена. Сега вече аз имам свои деца и се старая всеки ден да им казвам колко са красиви и колко са добри.
И сина ми е на 4 години, като постоянно му повтарям колко е добър, той спира да прави бели. Почне ли баща му да му каже ти си лош, непослушен и т. н. и детето започва със щуротиите. Дъщеря ми е малка още но ще се занимавам и с нея. И моето момче само си оправя стаята на 4, защото знае че ако не го стори, няма да му дойдат приятелчетата на гости. И не се прави само да мърмориш и да викаш по цял ден а после ти да я оправиш, той сам да си го знае, казваш го веднъж и не пипваш нищо в неговата стая целия ден.
И се моля, надявам и правя всичко по силите си да възпитам двама умни млади човека, да си имат мнение, да знаят какво правят защото в този живот, и новините които чух тази 2011 година, ме карат да настръхна за собствените си деца някога. Аз мисля че вече сте изпуснали момента. Но се опитайте веднъж да я изслушате без да давате съвети. Просто да я чуете, и се интересувайте от нея, намерете нещо за което да и се радвате. Не знам на колко години сте, на днес децата посягат към наркотиците точно от подобни проблеми.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: ed028be101
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   А запитвала ли сте се защо детето ви има комплекси и ниско самочувствие? Самочувствието се изгражда от родителите. Помислете си как сте се държала с нея като по-малка- критикувахте ли я непрекъснато, че нищо няма да стане от нея, карахте ли и се непрекъснато, въобще някога похвалили ли сте я за нещо, казахте ли и че я обичате и държите на нея и винаги ще я подкрепяте. Ако не тогава вината е изцяло във вас. За да е едно дете такова каквото е са отговорни родители те. А мързела не е нищо повече от умора от живота и липса на стимул и мотивация. Какъв стимул да има едно дете, което знае че каквото и да направи все ще го критикуват? Никакъв! И затова спира да се старае. Казвам всичко това, защото съм била точно като дъщеря ви и много добре знам откъде идва всичко. Всичко идва от подценяване от страна на родителите. Незачитане на чувствата, нуждите и желанията на детето. Оттам то спира да се чувства значимо и резултатите са тези - ниско самочувствие, комплекси и срам. И като добавка типа мислене- Каквото и да направя все тая, нищо няма да се промени в следствие на което идва мързела. Така че преди да съдите дъщеря си, преосмислете собственото си поведение и възпитание. Може би след всичките съвети, които и давате как да се държи, след всеки неин провал, отново показвате огромното си разочарование от нея и задълбочавате проблемите и. Това дете не е обичано и не е ценено, ето това е проблема! Това което прочетох дотук бяха само критики към нея, ако и на нея само и натяквате по цял ден, винете само и единствено себе си за положението в което е тя!

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 0ab44228fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Доста верни и полезни неща се изписаха.
Включвам се и аз като човек, имал подобен проблем.
Наистина това с критиките идва малко в повечко, особено когато си в пубертета - да не забравяме, че тогава децата са по-чувствителни.
Моите родители никога не са ме похвалили за абсолютно нищо. Дори майка ми си го признава, сега след време пред приятели. Независимо, че бях първа по успех в класа, независимо, че участвах в конкурси и печелих награди. Дори, когато печелех златни и сребърни медали в спорта - пак. Така и не чух "Браво, гордея се с теб! " или нещо такова. Цялото ми детство, пубертета мина в "Ти не можеш", "Ти няма да се справиш". И знам, още тогава осъзнавах, че не го правят с цел да ме амбицират, просто те наистина не вярваха в мен. На моменти много ми е тежало наистина и съм си го изкарвала по неподходящ начин. Радвай се, че дъщеря ти е само разхвърлена и мълчалива.. Че нали се сещаш на тази възраст къде намират утеха и къде си избиват комплексите?
Това наистина може да се отрази много отрицателно на детската психика. На мен толкова ми беше писнало да се състезавам и да се доказвам, че накрая теглих една майна на всичко и започнах да си правя каквото искам - та до ден днешен. Знаеш ли колко е кофти сам да се убеждаваш, че си симпатичен като се гледаш в огледалото, а отстрани родителите ти да тцъкат колко си грозен. Не казвам, че са го правили с лоши замисли, но просто в стремежа си да не ме разглезят малкоо се поооляха. В последствие това се отрази на социалните ми контакти - трудно приемах критика, зад всяка дума търсех скрит замисъл и постояния страх, че не се справям. Хубаво, че от някъде ми дойде една смелост и им теглих една Майна на всички.
Подкрепяйте си децата, показвайте им не само грешките, но и хубавите постъпки, стимулирайте ги.
Не бъди толкова черногледа - на тази възраст и особено сега всички ги мързи, всички са разхвърляни.. Не е края на света.
Но замисли се как се чувства? В училище я тормозят, подиграват и се - прибира се вкъщи и започва мрънкане, упреци, разговори. То един човек на 35 ще изпляска, какво остава 15 годишно дете..
Лоша

 
  ... горе^
преди: 2 години, 8 месеца
hash: d752b23212
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Трябва да не й говориш негативно, само позитивни неща на това дете. НЕка да прави каквото обича и го разбери, трябва да й се създаде хубава атмосфера около нея, защото родителите трябва да разбират децата си и да ги обичат, не да ги критикуват.. Разбери защо е така, нещо може да я измъчва вътрешно детето...

 
  ...

...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 46ac9f8910
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Това с попа ме разсмя.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 1d77a5c60d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Щом сте я водили на поп явно вие не сте мислещи хора, не сте образовани и културни хора, а по-скоро хора пълни с предразсъдъци. Какви сте били вие на нейните години? Били ли сте по-кадърни, по-умни? Обичате ли дъщеря си, въпреки, че не е това което ви се иска да е? Ако не я обичате такава каквато е, поне я оставете на мира да се развива по начин който и допада.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 688a1f9317
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Интересно какъв извод може да си извади четящата коментарите майка. Десетина от коментиращите са имали подобно държание от родителите и са се справили в живота станали са както казват хора, следователно може да си пасувам и тя дъщеря ми сама ще се оправи в живота. Няма смисъл от съветите защо да я глезя като така или иначе доста хора са се справили с родител като мен. Коментиращите замислете се не какво пишете а как то би се при ело от отсрещната страна, идеята не е да споделите на вас как ви е било а точно тази майка ка да се справи. На вас ви е било в друго време с други идеали днешните тинейджъри имат други разбирания друг начин на живот.
от №3

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: ca0af129a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Aз съм 8
имам наблюдение над доста тийнейджъри, понеже сестрите ми са на 15. Именно за това казах че според мен е вече късно за превъзпитание. Но те нямат проблем с общуването защото са красиви и го знаят.
Моят съвет е да не я критикува толкова, да намира с какво да се гордее, да я обича.
Пак повтарям че с караници "оправи си стаята" и в същия момент да събирате вече дрехите от земята не става. Поставяйте ултиматуми за това което не ви харесва, но и хвалете когато нещо е свършено.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: abdc0e2643
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Като неиска да чисти ще и правите скандали не е прислужница ама и тя цапа дисциплината трябва да дойде от дома аз съм момче и чистя тренирам уча разбира се нямам винаги мотивация обаче непозволявам нещата да излязат от контрол щот после може да е късно

 
  ... горе^

...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: c9131bc66c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   От авторката: Изчетох всичко написано дотук и доста го преосмислих. Истината е, че тя от годинка и половина /наскоро беше проходила/ стана ужасно палава, незнаех какво е да седна или да си отделя погледа от нея, тъй като веднага правеше бели. В квартала ни знаеха с това нещо. Аз прекалявах с грижите около нея, друго нямах в главата си освен детето. Недавах прах да падне на нея. Бях щастлива като я водех на пързалката или на пясъчника. Но като тръгна на детска започнаха проблемите с общуването с децата. След това и в училище. Може би е грешка, че я закрилях да не и се случи нещо лошо. Дори съм се карала с децата да не я закачат. Сигурна съм, че съм направила доста грешки. Като беше малка не я карах да ми помага, защото мислех, че това е мое задължение. Сега съм на 41г. връщам се уморена от работа, а няма кой да ми помогне. Баща и е на 44, но той много не се впечатлява от цялата работа или не го показва. Тя ни е едно дете, хубава е, не е пълна. Смело мога да кажа, че не сме болни от амбиция да е отличничка. В къщи има много добри условия, но незная дали го оценява. И така от много престараване върху белият лист, както пишат по-горе резултата е такъв. Пишете, приемам още критики.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 688a1f9317
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Авторке № 3 съм тая с белия лист. Изглежда си добра грижовна майка но понякога родителите прекаляваме захлупваме децата си под стъкленица /за да не им се случи нещо/ и когато дойде ден те да излязат от там не им понася обществото. С обществото детето много ще тегли, децата в днешно време са различни "лоши" казват някой, не те просто по силно защитават позицийте си. Такива деца без опит като твоето няма да се справят те са свикнали да ги защитава някой и не могат да се защитят сами от нападките на опитните а те нападките са силни психически и развалят детето ви. Само психолог/психотерапевт може да помогне детето да не рухне изцяло, ще му помогне да се научи как да се справя, тези съученици ще му бъдат и бъдещи колеги не забравяйте, че ще има подобни колеги затова е подобре от сега да се научи как да се справя.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: e7a58e28ab
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

19.   Подкрепям с пет ръце номер 3/18. Приятелката ми има бегло подобен "проблем" - единствено дете е на мама и на тати, цял живот е глезена и квото й скимне й е давано и изпълнявано. Сега кво? Една прахосмукачка я мързи да пусне, нещата й са разхвърляни навсякъде (щот няма кой да мине да ги прибере), моите са си прибрани, щото винаги съм си ги прибирал сам. Отделно - като тръгне да прай нещо (да учи, да търси работа и т. н. ) и като не стане от първия път и се почва големия рев, ама що така, ама аз не мога, ама те другите ми пречат, ама не знам кво - и бам, самочувствието в земята, мотивацията още по-надолу.

Наложи се аз да влизам в ролята на психолог (макар че съм много далеч от тая материя по образование) и да обяснявам че така работите не стават. С чакане на готово и от сефте. За всяко нещо се бориш с нокти и зъби, щото никой не дава доброволно. И само мога да потвърдя твърдението на 3, че това с психолога да отидеш на един сеанс е все едно да отидеш един път на училище и да кажеш "еми ето, изучих се". Промяната на характера е процес, който трае ГОДИНИ. И през всичките тия години трябва неизменно някой да е там, да гледа кво се случва и ТАКТИЧНО и при подходящи случаи да напомня как стоят нещата. Под тактично имам предвид не да кажеш "Ела сега ще си говорим за едни работи" при което реакцията отсреща е "уфф, пак конско" и пълна блокада по всички линии. Тия неща имат ефект, когато се пускат тънко и по между другото в подходящи ситуации, така че да изглеждат най-логичния развой на нещата. Така детето не го приема като "лекция", която в пубертета по дефиниция се отхвърля, а го приема като нов житейски опит, от който да се учи.

ЗА съжаление няма бързо решение за вашия проблем, но трябва да действате ВЕДНАГА, защото с времето ще става все по-зле. Както са казали хората: и най-дългото пътешествие започва с една крачка.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 7bedf5703f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Отново съм 1, Авторке, отново казвам нашите бяха //са// същите. Може би до към 4-5 клас не отделяха поглед от мен, за сметка на това други мои приятелки бяха захвърлени на произвола на съдбата. Като взе да ме лови пубертета сякаш стана другата крайност, поне аз така го виждам, като тинейджър-нападки, всякакви коментарчета относно мен. Но винаги психологията и социалните отношения са ме интересували страшно много, следователно не съм затъвала толкова с приятели.

Гадно е, но ще кажа истината в най-директен начин. В един клас има "задръстени" "яки" и някакви неопределени скитащи м/у групичките деца. Никога не е опирало толкова до външността, не знам дали си забелязала, но се случва- пълничко момиче, с очила, мазна коса, но заобиколена от приятели и се смее искрено, или пък много слаба, стегната, тренирана, висока - бе мацка с 1 дума, обаче сама и някакви идиоти стоят до нея и и се подиграват за незначителни неща.
Това вече е така не само заради характера на човека, но и заради срама//понякога и завистта на съучениците помага//. Отново ще дам пример- Имам една приятелка голяма сладурана, преди беше тихичка и много срамежлива- имало е подигравки, говорене зад гърба и, после изведнъж се промени, сега обича да е център на вниманието и не и се смеят дори блузата и да е изпокъсана.

Сега вероятно ще се запиташ " Ама как така става, как да постигнем това с нея? ". Винаги съм смятала, че за да може едно момиче на 15 години да си повдигне самочувствието трябва да започне да се чувства част от нещо. Както казах в училище всичко е на групички. Да, ама и у вас е една групичка //семейство//, пред класа друга, с някакви приятели от блока също, или пък определени по-възрастни хора... Не е нужно да я пробутвате да се приобщи към яките в училище, започнете с нещо малко. Дори да се оплаква и да мрънка ще и е приятно, че най-сетне и тя върши някаква домакинска работа. Нали се сещаш онази реплика " Ела да те науча как се прави торта! ". И така учи я на някакви рецепти, може да се дърпа отначало, но после ще свикне. Остави я сама да направи обяд за всички ви, няма да забравя как мои приятели ги оставиха така като бяха на 13-14 и много се радваха, рецитираха цялото меню и ми разказваха за всякакви бели.
Или пък я извикай да излезете заедно из града, нещо нормално между майка и дъщеря. Така поне по пътя ще подхванете някоя тема. Изненадващо е колко много говори тинейджър докато се разхожда на някъде.

За да спре да се срамува я карай по-често да поръчва храна, да плаща в магазина, да вика сервитьорката или подобни дребни неща, все пак оттам се учи едно малко дете. Аз така си претърпях тези проблеми, само че не бях с майка си, а с целият съд от училище //много по-притеснително е//. Иначе я карай по-спокойно, това са толкова често срещани проблеми. Убедена съм, че като стане на 18-19 и вече не е в клас с недоразвитите пубертети ще започне да хваща окото на момчетата, да я търсят, да я викат и така като получава внимание ще свикне и няма да има повече подобни проблеми. Важна е мотивацията, дали тя сама ще си я изнамери, както тайфата ни тук, или майка и ще и помогне по някакъв начин прехода си е въпрос на ситуация.

Отново изписах цял роман, сигурно вече ставам много досадна ;dd. Извинявам се за правописни или пунктуационни грешки. Извинявам се и ако авторката ми е приела 1 коментар като критика, не съм искала да прозвучава съвсем грубо. Наистина страшно много ме кефи, че се стараеш и те е грижа дотолкова. Успех!

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: bdaab74974
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Номер 1 респ. 20, ако наистина си на 15 години, ти свалям шапка и поклон до земята за начина, по който разсъждаваш! Ще ми се и аз на 15 да бях на твоя акъл, ама на...

Кубрат (28г. )

 
  ...

...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 7bedf5703f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

22.   От 1/20- всъщност съвсем скоро ставам на 14 ;dd, а съм убедена, че дъщеря и разсъждава 3 пъти по-добре от мен просто е по-свита.

Иначе естествено, че я бият хормоните при момичетата ни подлепват от 5 клас, разумната част от населението си надува музиката, смеем се като друсани из улиците с приятели, мързела е златно правило, айде сега няма да лъжа- случва се да е без домашна или да не си знае урока, някакви нормални неща. И ако си такъв си или "свободен електрон", или задръстен. Аз се падам скитаща из групичките, все някои ме вика нанякъде, но официално не съм никъде. Авторке, дъщеря ти е по-срамежлива, щом е красива, значи от тая шибана завист дето гони комплексарите // а тя не се чувства уверена да се опълчи// те директно я нокалтират и я изчистват от пътя си към "славата" оттам добива страх да говори с хората и е в това си положение. Ако не сега, щом стане на 18 ще се оправи. Мотивирай я, не става въпрос да я хвалиш на приятелки да и купуваш подаръци, просто малко мотивация. Ти си и майка и едно, , Давай! Знам, че можеш! " ще стигне.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 3 месеца
hash: df33fb0260
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

23.   Моята дъщеря също е на 15 години и не умее да общува с връстниците си. Много съм притеснена. Срамува се да поиска телефонния номер на някоя своя съученичка, стои сама на чина. След училище стои пред компютъра или слуша музика... Какво да правя? Предлагам на авторката на статията да се свърже с мен. Може пък заедно да измислим нещо.

 
  ...
преди: 1 година, 2 дни
hash: 293831c528
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   А бе какво толкова трябва да му мислите. Не иска да чисти, един-два шамара и започва да чисти, няма приятели това са си децки работи не можеш да ги разбереш. Вие все се мъчите да им угодите и какво се получава-разхлабени лигли. Аз като бях на 15години и на работа съм ходела и вкъщи на мама съм помагала, то това вашето на нищо не прилича.

 
  ...
преди: 1 година, 2 часа
hash: c08b414db0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   Надявам се коментари като №12 да не се одобряват вече. Навсякъде все едно и също чета и какво те е разсмяло бе номер 12 не пропускате възможност да дразните останалите нали?

Иначе аз мисля, че вие сте малко виновни. Както казаха другите, ако и се натяква на момичето, че е мързел тя естествено, че няма да има самочувствие. Но пък и от друга страна не трябва цялата вина да се прехвърля на родителите. Не винаги те са виновни - не може момичето да е мързел, а вие да искате от тях да и казват, че не е няма как просто.

Колкото до въпроса на авторката учудих се много от това, че като сте я закарали да и четат за здраве не е станало нищо на мен по принцип винаги ми помагат много. Вуйчо ми е монах в манастир "свети свети Иоаким и Анна" и познава всички свещеници за това може би, а и за тези неща се изисква вяра.

Според мен като за начало трябва да ангажирате повече. Давайте и да ви помага вкъщи не е задължително да готви, чисти и пере, но най-малкото нека си подрежда стаята и да си оправя леглото. Ако просне дрехите на терасата и след като изсъхнат ги сгъне пак ще е нещо един вид помощ, също може да сервира масата когато сядате да вечеряте, ако имате домашен любимец я оставете тя да го храни и разхожда (говоря, ако е куче или котка). Просто не я оставяте без занимавка. Не виждам реално погледнато причина защо сте я карали на психолог мързелът не е болест - то е до човек и може би малко възпитание.

Едно дете не иска ли да работи каквото и да направите няма да го промените, ако щете и звездите от небето да и свалите, а още по-малко пък с комплименти. Няма да има никаква полза от тях. Личи си кога някой наистина мисли нещо и кога го казва, защото така трябва.

Елементарните неща всяко момиче трябва да ги върши. У нас аз подреждам и оправям. Хайде не мога да готвя кой знае колко добре, ама тате казва, че като за дете на 13 години се справям доста добре.

Тате работи като бодигард и често кара нощна смяна. За това сутрин винаги кога се събудя него го няма (мама живее в друг град) и аз трябва да съм: оправила стаите (моята къде аз спя и неговата - спалнята където той спи), да съм нахранила кучето ми, да съм пуснала прахосмукачка и пералнята, след което да съм проснала дрехите (и като изсъхнат трябва да ги сгъна и подредя по шкафовете). Той се прибира към обяд. По принцип не гледа дали съм направила всичко, защото ми има доверие.

Както и да е поне лесните неща нека прави. Няма да и стане нищо, ако ти помогне.




Йоана

 
  ... горе^
преди: 11 месеца, 25 дни
hash: d1d207560b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

27.   И аз бях така като малка и сега до някъде съм си същата. Като дете много ми се подиграваха в основното училище, нямах никакви приятели, не ми се заниамваше с нищо освен с няколкото ми хобита... Това което мога да ти дам като съвет е да намерите среда за детето, някъде където ще го приемат такова каквото е и където няма да го тормозят. Поне мен това е което ме спаси от тотален срив. Ако има нещо което и харесва-спорт, изкуство или друго хоби може да я запишете на курс по него или пък, ако си няма хоби да и помогнете да си намери нещо с което да изразява себе си. Няма да постигнете нищо с ограничения, напротив дайте и свобода да прави това което иска, нека разбере, че живота може да е хубав. Покажете и, че я подкрепяте каквато и да е и че не сте и само родители, но и приятели.
От къде знаете, че не обича и не може да мисли?
И родителите ми така си мислеха за мен преди да отида на национална олимпиада по философия... :x Разберете, че всеки има свой собствен път в живота си. За всеки успеха е различно понятие и всеки върви към него както намери за необходимо.
За психиатъра-надявам се, че сте отишли при специалист и ако е така и той не е намерил сериозен проблем значи тя си е такава и няма какво да се вайкате, а да и помогнете да намери своето място под слънцето.
Според мен задължително е да си намери приятели и причина да живее, всичко друго ще се нареди от самосебе си!

 
  ...

...
преди: 11 месеца, 20 дни
hash: 398e5aac2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

28.   И аз съм така и още не мога да си намеря място в училище. Първо бях в Христо Смирненски, Любен Каравелов, МГ Атанас Радев и сега съм в Темса и постоянно ги сменям. Аз съм на 16г.

 
  ...
преди: 11 месеца, 19 дни
hash: 398e5aac2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

29.   Аз съм същия, като дъщеря ви
От автора на номер 28

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 13 дни
hash: 76e8c582e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   Здравейте. към авторката на 1/20. Аз съм в гимназията и имам приятелки в училище, но "готината" групичка е друга. преди се заяждахме, но вече с тях почти не говорим. А те представляват по-голямата част от класа. И някак си искам и се чудя дали малко да се поотдалеча от компанията си.. в смисъл понякога усещам, че се задушавам. Малко искам да си сменя средата. Но от класа няма с кого.. Не мога да издържа с абсолютно никого да не говоря..! "Готините" не мисля че ни харесват, и аз не харесвам повечето от тях. Не искам да се карам с тях, взаимно се изолираме г-д. А наистина не става до толкова въпрос за външен вид. Може ли да дадеш съвет?
П. С. Не става въпрос за критики от страна на нашите, дори напротив!

 
  ...
преди: 7 месеца, 13 дни
hash: 76e8c582e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

31.   Забравих да кажа, че контактувам и с др хора от училище, но не съм толкова близка с тях.

 
  ...
преди: 6 месеца, 18 дни
hash: 7f8da3de20
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

32.   Опитайте се да я накарате да започне да се занимава с някакъв спорт. Ще и се отрази добре, както физически така и психически.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker