Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   А ти вместо да се опиташ да си и приятелка само мърмориш и мрънкаш и и се караш, да си подрежда - нали? И моята майка е същата и повярвай - не отивате на добре..

8.   Напълно съгласна съм с 1.
Нещо повече, винаги съм живяла с комплекса че съм дебела. От там на сетне имаше един момент в който ме беше срам когато ме изпитват в училище да говоря.
Един път(била съм малка но помна може би 11-12) мама не ме е завела в детски магазин и нищо не ми става и отидохме в 1 магазин гигант и тя каза на продавачката, търсим мнного големе гащи, а жената ме погледна и каза ами тук и най малкото ще и е огромно. Ей такива неща, още от малка а да си призная не съм слаба, но не съм и дебела, просто съм едра жена. Сега вече аз имам свои деца и се старая всеки ден да им казвам колко са красиви и колко са добри.
И сина ми е на 4 години, като постоянно му повтарям колко е добър, той спира да прави бели. Почне ли баща му да му каже ти си лош, непослушен и т. н. и детето започва със щуротиите. Дъщеря ми е малка още но ще се занимавам и с нея. И моето момче само си оправя стаята на 4, защото знае че ако не го стори, няма да му дойдат приятелчетата на гости. И не се прави само да мърмориш и да викаш по цял ден а после ти да я оправиш, той сам да си го знае, казваш го веднъж и не пипваш нищо в неговата стая целия ден.
И се моля, надявам и правя всичко по силите си да възпитам двама умни млади човека, да си имат мнение, да знаят какво правят защото в този живот, и новините които чух тази 2011 година, ме карат да настръхна за собствените си деца някога. Аз мисля че вече сте изпуснали момента. Но се опитайте веднъж да я изслушате без да давате съвети. Просто да я чуете, и се интересувайте от нея, намерете нещо за което да и се радвате. Не знам на колко години сте, на днес децата посягат към наркотиците точно от подобни проблеми.

9.   А запитвала ли сте се защо детето ви има комплекси и ниско самочувствие? Самочувствието се изгражда от родителите. Помислете си как сте се държала с нея като по-малка- критикувахте ли я непрекъснато, че нищо няма да стане от нея, карахте ли и се непрекъснато, въобще някога похвалили ли сте я за нещо, казахте ли и че я обичате и държите на нея и винаги ще я подкрепяте. Ако не тогава вината е изцяло във вас. За да е едно дете такова каквото е са отговорни родители те. А мързела не е нищо повече от умора от живота и липса на стимул и мотивация. Какъв стимул да има едно дете, което знае че каквото и да направи все ще го критикуват? Никакъв! И затова спира да се старае. Казвам всичко това, защото съм била точно като дъщеря ви и много добре знам откъде идва всичко. Всичко идва от подценяване от страна на родителите. Незачитане на чувствата, нуждите и желанията на детето. Оттам то спира да се чувства значимо и резултатите са тези - ниско самочувствие, комплекси и срам. И като добавка типа мислене- Каквото и да направя все тая, нищо няма да се промени в следствие на което идва мързела. Така че преди да съдите дъщеря си, преосмислете собственото си поведение и възпитание. Може би след всичките съвети, които и давате как да се държи, след всеки неин провал, отново показвате огромното си разочарование от нея и задълбочавате проблемите и. Това дете не е обичано и не е ценено, ето това е проблема! Това което прочетох дотук бяха само критики към нея, ако и на нея само и натяквате по цял ден, винете само и единствено себе си за положението в което е тя!

10.   Доста верни и полезни неща се изписаха.
Включвам се и аз като човек, имал подобен проблем.
Наистина това с критиките идва малко в повечко, особено когато си в пубертета - да не забравяме, че тогава децата са по-чувствителни.
Моите родители никога не са ме похвалили за абсолютно нищо. Дори майка ми си го признава, сега след време пред приятели. Независимо, че бях първа по успех в класа, независимо, че участвах в конкурси и печелих награди. Дори, когато печелех златни и сребърни медали в спорта - пак. Така и не чух "Браво, гордея се с теб! " или нещо такова. Цялото ми детство, пубертета мина в "Ти не можеш", "Ти няма да се справиш". И знам, още тогава осъзнавах, че не го правят с цел да ме амбицират, просто те наистина не вярваха в мен. На моменти много ми е тежало наистина и съм си го изкарвала по неподходящ начин. Радвай се, че дъщеря ти е само разхвърлена и мълчалива.. Че нали се сещаш на тази възраст къде намират утеха и къде си избиват комплексите?
Това наистина може да се отрази много отрицателно на детската психика. На мен толкова ми беше писнало да се състезавам и да се доказвам, че накрая теглих една майна на всичко и започнах да си правя каквото искам - та до ден днешен. Знаеш ли колко е кофти сам да се убеждаваш, че си симпатичен като се гледаш в огледалото, а отстрани родителите ти да тцъкат колко си грозен. Не казвам, че са го правили с лоши замисли, но просто в стремежа си да не ме разглезят малкоо се поооляха. В последствие това се отрази на социалните ми контакти - трудно приемах критика, зад всяка дума търсех скрит замисъл и постояния страх, че не се справям. Хубаво, че от някъде ми дойде една смелост и им теглих една Майна на всички.
Подкрепяйте си децата, показвайте им не само грешките, но и хубавите постъпки, стимулирайте ги.
Не бъди толкова черногледа - на тази възраст и особено сега всички ги мързи, всички са разхвърляни.. Не е края на света.
Но замисли се как се чувства? В училище я тормозят, подиграват и се - прибира се вкъщи и започва мрънкане, упреци, разговори. То един човек на 35 ще изпляска, какво остава 15 годишно дете..
Лоша

11.   Трябва да не й говориш негативно, само позитивни неща на това дете. НЕка да прави каквото обича и го разбери, трябва да й се създаде хубава атмосфера около нея, защото родителите трябва да разбират децата си и да ги обичат, не да ги критикуват.. Разбери защо е така, нещо може да я измъчва вътрешно детето...

12.   Това с попа ме разсмя.

13.   Щом сте я водили на поп явно вие не сте мислещи хора, не сте образовани и културни хора, а по-скоро хора пълни с предразсъдъци. Какви сте били вие на нейните години? Били ли сте по-кадърни, по-умни? Обичате ли дъщеря си, въпреки, че не е това което ви се иска да е? Ако не я обичате такава каквато е, поне я оставете на мира да се развива по начин който и допада.

14.   Интересно какъв извод може да си извади четящата коментарите майка. Десетина от коментиращите са имали подобно държание от родителите и са се справили в живота станали са както казват хора, следователно може да си пасувам и тя дъщеря ми сама ще се оправи в живота. Няма смисъл от съветите защо да я глезя като така или иначе доста хора са се справили с родител като мен. Коментиращите замислете се не какво пишете а как то би се при ело от отсрещната страна, идеята не е да споделите на вас как ви е било а точно тази майка ка да се справи. На вас ви е било в друго време с други идеали днешните тинейджъри имат други разбирания друг начин на живот.
от №3

15.   Aз съм 8
имам наблюдение над доста тийнейджъри, понеже сестрите ми са на 15. Именно за това казах че според мен е вече късно за превъзпитание. Но те нямат проблем с общуването защото са красиви и го знаят.
Моят съвет е да не я критикува толкова, да намира с какво да се гордее, да я обича.
Пак повтарям че с караници "оправи си стаята" и в същия момент да събирате вече дрехите от земята не става. Поставяйте ултиматуми за това което не ви харесва, но и хвалете когато нещо е свършено.

16.   Като неиска да чисти ще и правите скандали не е прислужница ама и тя цапа дисциплината трябва да дойде от дома аз съм момче и чистя тренирам уча разбира се нямам винаги мотивация обаче непозволявам нещата да излязат от контрол щот после може да е късно

17.   От авторката: Изчетох всичко написано дотук и доста го преосмислих. Истината е, че тя от годинка и половина /наскоро беше проходила/ стана ужасно палава, незнаех какво е да седна или да си отделя погледа от нея, тъй като веднага правеше бели. В квартала ни знаеха с това нещо. Аз прекалявах с грижите около нея, друго нямах в главата си освен детето. Недавах прах да падне на нея. Бях щастлива като я водех на пързалката или на пясъчника. Но като тръгна на детска започнаха проблемите с общуването с децата. След това и в училище. Може би е грешка, че я закрилях да не и се случи нещо лошо. Дори съм се карала с децата да не я закачат. Сигурна съм, че съм направила доста грешки. Като беше малка не я карах да ми помага, защото мислех, че това е мое задължение. Сега съм на 41г. връщам се уморена от работа, а няма кой да ми помогне. Баща и е на 44, но той много не се впечатлява от цялата работа или не го показва. Тя ни е едно дете, хубава е, не е пълна. Смело мога да кажа, че не сме болни от амбиция да е отличничка. В къщи има много добри условия, но незная дали го оценява. И така от много престараване върху белият лист, както пишат по-горе резултата е такъв. Пишете, приемам още критики.

18.   Авторке № 3 съм тая с белия лист. Изглежда си добра грижовна майка но понякога родителите прекаляваме захлупваме децата си под стъкленица /за да не им се случи нещо/ и когато дойде ден те да излязат от там не им понася обществото. С обществото детето много ще тегли, децата в днешно време са различни "лоши" казват някой, не те просто по силно защитават позицийте си. Такива деца без опит като твоето няма да се справят те са свикнали да ги защитава някой и не могат да се защитят сами от нападките на опитните а те нападките са силни психически и развалят детето ви. Само психолог/психотерапевт може да помогне детето да не рухне изцяло, ще му помогне да се научи как да се справя, тези съученици ще му бъдат и бъдещи колеги не забравяйте, че ще има подобни колеги затова е подобре от сега да се научи как да се справя.

19.   Подкрепям с пет ръце номер 3/18. Приятелката ми има бегло подобен "проблем" - единствено дете е на мама и на тати, цял живот е глезена и квото й скимне й е давано и изпълнявано. Сега кво? Една прахосмукачка я мързи да пусне, нещата й са разхвърляни навсякъде (щот няма кой да мине да ги прибере), моите са си прибрани, щото винаги съм си ги прибирал сам. Отделно - като тръгне да прай нещо (да учи, да търси работа и т. н. ) и като не стане от първия път и се почва големия рев, ама що така, ама аз не мога, ама те другите ми пречат, ама не знам кво - и бам, самочувствието в земята, мотивацията още по-надолу.

Наложи се аз да влизам в ролята на психолог (макар че съм много далеч от тая материя по образование) и да обяснявам че така работите не стават. С чакане на готово и от сефте. За всяко нещо се бориш с нокти и зъби, щото никой не дава доброволно. И само мога да потвърдя твърдението на 3, че това с психолога да отидеш на един сеанс е все едно да отидеш един път на училище и да кажеш "еми ето, изучих се". Промяната на характера е процес, който трае ГОДИНИ. И през всичките тия години трябва неизменно някой да е там, да гледа кво се случва и ТАКТИЧНО и при подходящи случаи да напомня как стоят нещата. Под тактично имам предвид не да кажеш "Ела сега ще си говорим за едни работи" при което реакцията отсреща е "уфф, пак конско" и пълна блокада по всички линии. Тия неща имат ефект, когато се пускат тънко и по между другото в подходящи ситуации, така че да изглеждат най-логичния развой на нещата. Така детето не го приема като "лекция", която в пубертета по дефиниция се отхвърля, а го приема като нов житейски опит, от който да се учи.

ЗА съжаление няма бързо решение за вашия проблем, но трябва да действате ВЕДНАГА, защото с времето ще става все по-зле. Както са казали хората: и най-дългото пътешествие започва с една крачка.

20.   Отново съм 1, Авторке, отново казвам нашите бяха //са// същите. Може би до към 4-5 клас не отделяха поглед от мен, за сметка на това други мои приятелки бяха захвърлени на произвола на съдбата. Като взе да ме лови пубертета сякаш стана другата крайност, поне аз така го виждам, като тинейджър-нападки, всякакви коментарчета относно мен. Но винаги психологията и социалните отношения са ме интересували страшно много, следователно не съм затъвала толкова с приятели.

Гадно е, но ще кажа истината в най-директен начин. В един клас има "задръстени" "яки" и някакви неопределени скитащи м/у групичките деца. Никога не е опирало толкова до външността, не знам дали си забелязала, но се случва- пълничко момиче, с очила, мазна коса, но заобиколена от приятели и се смее искрено, или пък много слаба, стегната, тренирана, висока - бе мацка с 1 дума, обаче сама и някакви идиоти стоят до нея и и се подиграват за незначителни неща.
Това вече е така не само заради характера на човека, но и заради срама//понякога и завистта на съучениците помага//. Отново ще дам пример- Имам една приятелка голяма сладурана, преди беше тихичка и много срамежлива- имало е подигравки, говорене зад гърба и, после изведнъж се промени, сега обича да е център на вниманието и не и се смеят дори блузата и да е изпокъсана.

Сега вероятно ще се запиташ " Ама как така става, как да постигнем това с нея? ". Винаги съм смятала, че за да може едно момиче на 15 години да си повдигне самочувствието трябва да започне да се чувства част от нещо. Както казах в училище всичко е на групички. Да, ама и у вас е една групичка //семейство//, пред класа друга, с някакви приятели от блока също, или пък определени по-възрастни хора... Не е нужно да я пробутвате да се приобщи към яките в училище, започнете с нещо малко. Дори да се оплаква и да мрънка ще и е приятно, че най-сетне и тя върши някаква домакинска работа. Нали се сещаш онази реплика " Ела да те науча как се прави торта! ". И така учи я на някакви рецепти, може да се дърпа отначало, но после ще свикне. Остави я сама да направи обяд за всички ви, няма да забравя как мои приятели ги оставиха така като бяха на 13-14 и много се радваха, рецитираха цялото меню и ми разказваха за всякакви бели.
Или пък я извикай да излезете заедно из града, нещо нормално между майка и дъщеря. Така поне по пътя ще подхванете някоя тема. Изненадващо е колко много говори тинейджър докато се разхожда на някъде.

За да спре да се срамува я карай по-често да поръчва храна, да плаща в магазина, да вика сервитьорката или подобни дребни неща, все пак оттам се учи едно малко дете. Аз така си претърпях тези проблеми, само че не бях с майка си, а с целият съд от училище //много по-притеснително е//. Иначе я карай по-спокойно, това са толкова често срещани проблеми. Убедена съм, че като стане на 18-19 и вече не е в клас с недоразвитите пубертети ще започне да хваща окото на момчетата, да я търсят, да я викат и така като получава внимание ще свикне и няма да има повече подобни проблеми. Важна е мотивацията, дали тя сама ще си я изнамери, както тайфата ни тук, или майка и ще и помогне по някакъв начин прехода си е въпрос на ситуация.

Отново изписах цял роман, сигурно вече ставам много досадна ;dd. Извинявам се за правописни или пунктуационни грешки. Извинявам се и ако авторката ми е приела 1 коментар като критика, не съм искала да прозвучава съвсем грубо. Наистина страшно много ме кефи, че се стараеш и те е грижа дотолкова. Успех!

21.   Номер 1 респ. 20, ако наистина си на 15 години, ти свалям шапка и поклон до земята за начина, по който разсъждаваш! Ще ми се и аз на 15 да бях на твоя акъл, ама на...

Кубрат (28г. )

22.   От 1/20- всъщност съвсем скоро ставам на 14 ;dd, а съм убедена, че дъщеря и разсъждава 3 пъти по-добре от мен просто е по-свита.

Иначе естествено, че я бият хормоните при момичетата ни подлепват от 5 клас, разумната част от населението си надува музиката, смеем се като друсани из улиците с приятели, мързела е златно правило, айде сега няма да лъжа- случва се да е без домашна или да не си знае урока, някакви нормални неща. И ако си такъв си или "свободен електрон", или задръстен. Аз се падам скитаща из групичките, все някои ме вика нанякъде, но официално не съм никъде. Авторке, дъщеря ти е по-срамежлива, щом е красива, значи от тая шибана завист дето гони комплексарите // а тя не се чувства уверена да се опълчи// те директно я нокалтират и я изчистват от пътя си към "славата" оттам добива страх да говори с хората и е в това си положение. Ако не сега, щом стане на 18 ще се оправи. Мотивирай я, не става въпрос да я хвалиш на приятелки да и купуваш подаръци, просто малко мотивация. Ти си и майка и едно, , Давай! Знам, че можеш! " ще стигне.

23.   Моята дъщеря също е на 15 години и не умее да общува с връстниците си. Много съм притеснена. Срамува се да поиска телефонния номер на някоя своя съученичка, стои сама на чина. След училище стои пред компютъра или слуша музика... Какво да правя? Предлагам на авторката на статията да се свърже с мен. Може пък заедно да измислим нещо.

24.   А бе какво толкова трябва да му мислите. Не иска да чисти, един-два шамара и започва да чисти, няма приятели това са си децки работи не можеш да ги разбереш. Вие все се мъчите да им угодите и какво се получава-разхлабени лигли. Аз като бях на 15години и на работа съм ходела и вкъщи на мама съм помагала, то това вашето на нищо не прилича.

25.   Надявам се коментари като №12 да не се одобряват вече. Навсякъде все едно и също чета и какво те е разсмяло бе номер 12 не пропускате възможност да дразните останалите нали?

Иначе аз мисля, че вие сте малко виновни. Както казаха другите, ако и се натяква на момичето, че е мързел тя естествено, че няма да има самочувствие. Но пък и от друга страна не трябва цялата вина да се прехвърля на родителите. Не винаги те са виновни - не може момичето да е мързел, а вие да искате от тях да и казват, че не е няма как просто.

Колкото до въпроса на авторката учудих се много от това, че като сте я закарали да и четат за здраве не е станало нищо на мен по принцип винаги ми помагат много. Вуйчо ми е монах в манастир "свети свети Иоаким и Анна" и познава всички свещеници за това може би, а и за тези неща се изисква вяра.

Според мен като за начало трябва да ангажирате повече. Давайте и да ви помага вкъщи не е задължително да готви, чисти и пере, но най-малкото нека си подрежда стаята и да си оправя леглото. Ако просне дрехите на терасата и след като изсъхнат ги сгъне пак ще е нещо един вид помощ, също може да сервира масата когато сядате да вечеряте, ако имате домашен любимец я оставете тя да го храни и разхожда (говоря, ако е куче или котка). Просто не я оставяте без занимавка. Не виждам реално погледнато причина защо сте я карали на психолог мързелът не е болест - то е до човек и може би малко възпитание.

Едно дете не иска ли да работи каквото и да направите няма да го промените, ако щете и звездите от небето да и свалите, а още по-малко пък с комплименти. Няма да има никаква полза от тях. Личи си кога някой наистина мисли нещо и кога го казва, защото така трябва.

Елементарните неща всяко момиче трябва да ги върши. У нас аз подреждам и оправям. Хайде не мога да готвя кой знае колко добре, ама тате казва, че като за дете на 13 години се справям доста добре.

Тате работи като бодигард и често кара нощна смяна. За това сутрин винаги кога се събудя него го няма (мама живее в друг град) и аз трябва да съм: оправила стаите (моята къде аз спя и неговата - спалнята където той спи), да съм нахранила кучето ми, да съм пуснала прахосмукачка и пералнята, след което да съм проснала дрехите (и като изсъхнат трябва да ги сгъна и подредя по шкафовете). Той се прибира към обяд. По принцип не гледа дали съм направила всичко, защото ми има доверие.

Както и да е поне лесните неща нека прави. Няма да и стане нищо, ако ти помогне.




Йоана

27.   И аз бях така като малка и сега до някъде съм си същата. Като дете много ми се подиграваха в основното училище, нямах никакви приятели, не ми се заниамваше с нищо освен с няколкото ми хобита... Това което мога да ти дам като съвет е да намерите среда за детето, някъде където ще го приемат такова каквото е и където няма да го тормозят. Поне мен това е което ме спаси от тотален срив. Ако има нещо което и харесва-спорт, изкуство или друго хоби може да я запишете на курс по него или пък, ако си няма хоби да и помогнете да си намери нещо с което да изразява себе си. Няма да постигнете нищо с ограничения, напротив дайте и свобода да прави това което иска, нека разбере, че живота може да е хубав. Покажете и, че я подкрепяте каквато и да е и че не сте и само родители, но и приятели.
От къде знаете, че не обича и не може да мисли?
И родителите ми така си мислеха за мен преди да отида на национална олимпиада по философия... :x Разберете, че всеки има свой собствен път в живота си. За всеки успеха е различно понятие и всеки върви към него както намери за необходимо.
За психиатъра-надявам се, че сте отишли при специалист и ако е така и той не е намерил сериозен проблем значи тя си е такава и няма какво да се вайкате, а да и помогнете да намери своето място под слънцето.
Според мен задължително е да си намери приятели и причина да живее, всичко друго ще се нареди от самосебе си!

28.   И аз съм така и още не мога да си намеря място в училище. Първо бях в Христо Смирненски, Любен Каравелов, МГ Атанас Радев и сега съм в Темса и постоянно ги сменям. Аз съм на 16г.

29.   Аз съм същия, като дъщеря ви
От автора на номер 28

30.   Здравейте. към авторката на 1/20. Аз съм в гимназията и имам приятелки в училище, но "готината" групичка е друга. преди се заяждахме, но вече с тях почти не говорим. А те представляват по-голямата част от класа. И някак си искам и се чудя дали малко да се поотдалеча от компанията си.. в смисъл понякога усещам, че се задушавам. Малко искам да си сменя средата. Но от класа няма с кого.. Не мога да издържа с абсолютно никого да не говоря..! "Готините" не мисля че ни харесват, и аз не харесвам повечето от тях. Не искам да се карам с тях, взаимно се изолираме г-д. А наистина не става до толкова въпрос за външен вид. Може ли да дадеш съвет?
П. С. Не става въпрос за критики от страна на нашите, дори напротив!

31.   Забравих да кажа, че контактувам и с др хора от училище, но не съм толкова близка с тях.

32.   Опитайте се да я накарате да започне да се занимава с някакъв спорт. Ще и се отрази добре, както физически така и психически.

33.   Здравейте,

Въпреки критиките към Вас искам да Ви кажа, че ви разбирам прекрасно!
Всичко по силите си и извън тях направих за дъщеря си. С мъжът ми сме много добро и сплотено семейство. Личен пример, отлични професии, говорене, съветване, споделяне, курсове, уроци...всичко по силите и разбиранията ни за подкрепа. На предала сме понякога адски отчаяни...

Моето виждане е че човек се ражда с определен характер , малко са нещата, които зависят от родителите.

В доказателство към това мога да кажа , че имам сестра израстнахе в еднаква среда с еднакви родители, но станахме коренно различни хора. Родителите ми загубиха битката въпреки всички опити.

Мисля, че на всеки е дадено изпитание в живота. Едни имат много мотивирани деца, но имат проблемни бракове или липса на социална реализация или друга форма на провал и изпитание.На всеки е дадено голямо изпитание на всеки!

Опитвам се да мисля философски че това е моя жребий и моето изпитание, което трябва да приема не примирено, но със смирение

34.   Вие не сте добре. Може ли една майка да мисли по този начин за дъщеря си. Това не говори добре за вас. Добре поне, че сте разбрали грешката си. Мотивирайте я да свърши нещо но без наставнически тон.