Искам да съм силна, но как?
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 3641 пъти
Аз съм на 19 години. Моята история е много дълга и много вълнуваща. Историята е следната..

След разждането ми, майка ми ме е оставила в дом майка и дете, след което се е разделила с баща ми.

Родителите на баща ми са ме взели от дома и ме отгледаха. След като станах на 4 разбрах, че майка ми не ме иска. Видях я веднъж на вън затичах се към нея, а тя просто се обърна на другата страна.

Детството ми мина тежко. Баща ми стана алкохолик, тормозеше родителите си, биеше ги с туапници и шутове. Събираше наркомани, алкохолици и разни курви в къщи. След време баба ми се самоуби заради този негов тормоз. Той пренесе злобата си върху дядо ми.

От 12 годишна аз станах прислужницата на баща си. Готвех, чистех, прах, че дори му носех водата в леглото. Много ме изтезаваше най- вече психически. Така дълго време когато станах на 16 години се запознах с моя приятел и от 2008 до сега все още сме заедно, но за сега живеем в нас с баща ми тъй като и дядо ми почина.

Поне се спаси от този ежедневен тормоз. Сега баща ми тормози и нас. Заяжда се за най-малкото и адски много през тези години пречише на връзката ни. Всичко между нас е напрегнато. Цялата ми нервна система е разбита от тези изроди, моите родители.

Много съм чувствителна и лесно ранима. Много трудно се доверявам и на околните. Сега предстои с моя приятел да се изнесем в самостоятелно жилище, но не съм сигурна, че след толкова време живота ни ще е добър.

Знам, че трябва да се боря и да покажа на себе си, че всичко което преживях ме е направило човек, а не ме е подтикнало към пропастта. Искам вашето мнение след тежки години на тормоз и напрегнат живот как да се науча да съм силна и да имам желание за живот? Как?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: 2174ecce3d

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Тази история беше публикувана скоро....

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 00609e0ba7

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Помня историята, мисля че беше преди месец публикувана. Ами давай напред, не унивай заради миналото, то си е минало и си остава там. Колебаеш се и не вярваш, че те чака щастлив семеен живот с приятелят ти, явно имаш причина. Но ако вече не изпитваш чувства към него или нещо те притеснява в държанието му спрямо теб е по-добре да не се измъчваш още повече и да потърсиш щастието си с друг мъж. Да ти кажа, горе-долу и аз имах същите преживявания. С тази разлика, че мен майка ми ме тормозеше, но я разбирах татко беше все пиян, свекърва и я обиждаше всеки път като я засече на вратата и просто гневът и трябваше да се излее на някого. Наричаше ме каква ли не. Не си купувах закуска, когато ходих на училище, защото в пристъп на гняв ми се натякваше, че съм егоистка и гледам само за моята гуша. От 11 годишна си перях дрехите сама на ръка и въртях черпака над печката само и само да няма скандали вкъщи. Растях в напрежение, всеки път когато татко се прибереше пиян или защитаваше майка си крясъците започваха. Заспивах молейки се майка ми и баща ми да се разведат, че да си отдъхна малко. Е не стана така за което се радвам. И знаеш ли тогава страдах, че ми забраняваше да "живея", но сега съм и благодарна, че макар и по неподходящ начин ме научи да се справям сама, да бъда самостоятелна и да не бъда егоист

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: b1cda9bc29

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

3.   Не си създавай граници - те не съществуват! Просто вярвай в себе си и прави път измежду хората.. ~Makaveli

 

...

горе^