Как да постъпя?
преди: 12 години, 12 дни, прочетена 2113 пъти
Никога не съм имала истинско детство. От както се роди сесра ми, вниманието за нея, после постоянно беше предпочитана и от роднините, че е по-малка, по-хубава и т. н. Аз останах на заден план още с нейното раждане, когато бях още на 6г.

Карат ме оттогава все аз да отстъпвам, сега същото е положението. От първи клас си събирах парите от закуски, от малка... до сега, за да имам пари... Помня първите събрани пари-бяха, за да си купя кубчета-играчка... Имах 1кукла като малка, и още си я пазя, на нея чували с кукли, които тя чупеше... Когато аз бях събрала пари за ремонт и роднините ми завидяха, и отново -"виж сестра ти, тя е по-така", едва ли не по-доволни от нея, аз съм била некомуникативна, а може ли да си комуникативен с хора, които те обиждат без да си им направил нищо лошо? ДА ме обиждат и аз да съм весела? Просто си мълча и избягвам да споделям, защото виждам, че завиждат и ме изкарват виновна, месят се в живота ми и ме подценяват.

Сега отново се боря с живота сама, и само се моля господ един ден да ми даде да имам дете, дори не е задължително да бъда с мъж, защото никой няма да ме погледне, те като видят хубави жени и винаги ги желаят тях, няма лошо, нека се обичат хората, но просто само да имам и аз живот, в който да ме обича някой, и може би тази любов ще я намеря само в обичта на едно детенце, в грижата за него... Едва ли ще ме обикне мъж..

Има още време, млада съм, 25г съм, но просто това, че от години ме подтъпкват, сриват, едва ли не "виж, повече е от теб", но и аз си зная мястото... защо ми напомнят? И се отдръпнах, говоря малко с тях, но те каквото направя за да се развивам, още повече се ядосват, а другото е, че... нямат сърце, и обиждат... но не пряко, в лицето винаги, ами чрез фрази, чрез така че все едно няма да се усетя... а аз съм много чувствителна и усещам и енергията дори и да не ми говорят в момента, просто усещам...

Дано бог ми помогне, защото съм отчаяна, сринато ми е самочувствието... от отношение към мен на злобни коментари... Аз просто искам да живея свободно... Още уча, още не съм започнала работа, но започна ли ще се изместя... по-скоро... Аз не искам да съм бреме на никой, макар че в семейството ти, когато е само майка ти и сестра ти, която е по-малка, в цял един апартамент, не виждах логика да се местя... Но ще трябва... защото виждам, че отношението... понякога е все едно от мащеха понякога, а не съм осиновена. Аз съм мирен човек, и не желая кавги, викания върху мен и то за 1чиния или дребни неща... отразява ми се...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 дни hash: a80b74a75e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ох, мила, действай докато си още млада. Аз не можах да се спася и сега вече е късно, макар и не навъзвратимо. Моята история е "Защо ми отнеха живота?". Ако искаш я прочети и ще видиш, че ти си попаднала на по-малкото зло. Да знаеш колко добре те разбирам. Действай, не бъди нерешителна като мен. И аз все така отлагах, отлагах, вече съм на 36, животът се изтърколи, а аз нищо не постигнах. Действай, десет години се минават и дори не разбираш кога и как. Търси работа и след това квартира. Пести си парите, не ги хвърляй като мен в ремонти. Аз си закопах спестяванията в провинциалната им къща и сега едвам кърпя за сметките и храната, от заплата до заплата.

 

...

преди: 12 години, 11 дни hash: 351de84164

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Мило момиче, гледай да завършиш образованието си, след което да си намериш работа и съответно да се изнесеш от дома на вашите. От това, което си казала разбирам, че роднините ти освен всичко останало ти завиждат. Може би се чудиш за какво? Завиждат на добротата ти! Затова пък ти не им обръщай толкова внимание. Събирай си пари и се изнасяй възможно най-бързо. След това започни живота си начисто - с образование, намери си работа, опитай се да се сприятелиш с колегите си или пък си намери някъде другаде приятели, с които да излизаш през свободното си време. Отделяй време и на хобитата ти или нещата, които те карат да се чувстваш щастлива. С времето ще намериш и Него, мъжът, който ще ти докаже, че не всички са еднакви! Късмет ти желая! :)

 

...

преди: 12 години, 11 дни hash: 8d0c24a385

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Ох, поредната горка жертва на живота... Виж само колко пъти си написала думата "Аз" и с каква буква в началото пишеш думата "Господ"! Също така си споменала, че си "много чувствителна"... обаче всъщност си егоистична и мнителна. Живееш с неосъзнатото усещане, че си нещо много повече от другите, а те не го забелязват и оценяват (макар, че са длъжни!) и, о, чудно - никой няма чувството, че ти дължи 5 лв., макар според теб да е обратното! Чувствала енергиите... и как така успя да събереш около себе си толкова злонамерени към теб хора на едно място? Че дори и непознатите! Никой мъж нямало да я обикне... а как ще обясниш тогава, че по света мъжете къмто жените са 50:50? Или май пак ти си по-специалната, по-уникалната... Изкривеното ти светоусещане те кара да имаш изкривено и незаслужено отношение към хората - обвиняваш ги мислено в неща, които те дори не подозират, камо ли умишлено да са ги направили спрямо тебе. Усетили студенината ти - те се отдръпват, или пък решават "да ти натрият носа"! Ето каква е истинската причина за традиционно лошото им отношение към тебе - твоето изкривено светоусещане и голямо ЕГО. Освен това си и жалка материалистка - сестра й имала цял чувал кукли, пък тя, видите ли, само една! Ако беше толкова възвишена, за колкото се смяташ, въобще не би забелязала тази подробност, напротив - щеше да подариш, отстъпиш и т.н. всичките си кукли и вещи на сестричката си! Я ни разкажи - ЗА КАКВО ПАЗИШ ЕДИНСТВЕНАТА СИ КУКЛА? Тя необходима ли ти е в момента, както и във всички останали моменти от 5 годишната ти възраст насам? Но ти си я "пазиш"... Защо? Какво и на кого искаш да покажеш или докажеш с това? Горкото ти бъдещо дете... Дано не се сбъдне мечтата ти за такова, преди да се осъзнаеш! И Бог няма грам да ти помогне, докато Го пишеш с малка буква. От терапия имаш нужда, моето момиче, не от нещата които си мислиш... Само че ти никога няма да се подложиш, нали? Ти си над тия неща! Другите са сбърканите и са за терапия, не ти! Е тогава ще си научиш уроците по трудня начин - чрез много "бой" (от страна на живота) и страдание! Хайде, със здраве, и дано по-скоро някоя неописуема болка те извади от унеса и преобърне живота ти в правилната посока!

 

...

горе^