Моето семейство е вргът в дома ми
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 2308 пъти
Здравейте на всички читатели искам да споделя моята гледна точка за отношенията в семейството си защото на моменти вече си мисля че съм луда и явно аз бъркам някъде в общуването си с тях ще се постарая да бъда кратка. На 32 години съм и имам 8 години по малък брат от деня в който той се роди майка ни ни дели въпреки това аз обичам брат си той е прекрасен човек и не й обръщам мн внимание на това но понякога ми натежава всеки път когато спорим с брат ми майка ми или баща ми се нахвърлят върху мен опитах се да кажа на майка ми че ни дели и когато сме двамата е мн очевадно и неприятно но тя казва че си измислям от 18 годишна съм самостоятелна само и само да съм далеч от тях защото не понасях скандали те помежду им за щастие си постройхме къща заедно с приятеля ми с цената на мн лишения и огромен кредит никой не ни помага или ако това се случи ми излиза през носа с майка ми и баща ми никога не съм била близка те вечно бяха недоволни от мен защото им казвах истината в очите те никога не ме похвалиха че имах хубав успех никога не ни похвалиха че се наехме и си постройхме дом макар те до ден днешен да нямат собствен никога не ме попитаха как се справя ме имаме ли нужда от помощ или не брат ми живее с тях и до ден днешен всички разходи му ги поемат те и още мн други неща който просто не зная как да опиша.

Обичам брат си, но благодарение на тях нашите отношения се разпадат опитах се да му го обесня но той казва че за да ми крещят всички и да ме винят значи имало причина да и аз понякога им се ядосвам и им го казвам но всичко идва от това че отдавна са ме отписали като тяхно дете те имат само син дъщеря им тя може и сама тя просто е черната овца която вечно е неблагодарна

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 месеца hash: 7f22a6f0ac

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Авторке, не разбрах сега, твоето семейство не е ли приятелят ти, с когото заедно сте си построили дом? Ти си на 32 години! Приеми, че мама и тати вече не са твоето семейство, а са роднините, с които да се разбираш и да прекарваш празниците. Хубаво си решила да си самостоятелна, но си се превърнала в люта жена и не вярвам да си много приятна компания за хората около теб. Приеми просто нещата такива, каквито са и продължавай напред. Не разчитай на помощ от вашите, на 32 г. си, не си ли го разбрала? Знам, как се чувстваш, защото съм в подобно положение. Нашите платиха образованието и издържаха сестра ми до 26 годишна възраст, докато аз трябваше като по-малката да се оправям винаги сама (за мен пари нямаше). И ето ни днес - майка ми загуби работата си и нямаше как да издържат сестра ми повече. Тя беше прекъснала вече следването си и отиде в София. Навремето взимаше там към 900 лв. заплата, но не беше доволна. Събра се с бившия си приятел и отидоха в чужбина, където и до днес живеят като черни дяволи - пълна мизерия, 7 човека в 3 стаи, работа от сутрин до вечер на смени. Аз сама се оправих в живота, сама се издържах, завърших си, почнах си работа, а после и свои бизнес и миналата седмица си купихме с мъжа ми голяма къща, докато сестра ми никога няма да има свое жилище - нещо повече, ако реши да роди дете, тя не може да го храни и минава на социални помощи и мизерии цял живот. Какво искам да ти кажа - и аз някога бях люта като теб, защото намирах за несправедливо това, че всичките пари отиваха по сестра ми. Баща ми си намери втора работа, за да я издържа в университета, а за мен нямаха пари дори да отида да кандидатствам. Днес съм им благодарна, че не са ме хрантутили и, че се изнесох на 18 г., защото виждам, че съсипаха живота на сестра ми с мечешките си услуги. Тя никога не можа да се научи да се справя сама в живота, да е доволна с това, което има. При най-малкия проблем захвърли и университет, и хубава работа. Днес живее с мисълта един ден да тежи на обществото (социали помощи), така както някога нашите я издържаха. Това живот ли е? Ти все някога ще си стъпиш на краката и един ден ще си кажеш - „Много труден живот имах, но и много постигнах“. Какво е постигнал брат ти? Не го ли съжаляваш? Радвай се, че вашите на него дават, не на теб, защото ти си научена на самостоятелност. Какво прави той, ако нещо се случи с вашите? Как ще издържа жена и семейство? ... коя жена иска да бъде с такъв мъж? Тепърва идват проблемите за него. Тепърва ще има конфликти, когато доведе и булка при вашите. Ти ще си живееш спокойно в свой дом.

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 407ec0b3a9

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   До колкото разбрах от темата, вече 13 години се грижиш сама за себе си и все още не си свикнала да се справяш сама, и все търсиш някой да те пита имаш ли нужда от помощ, за да му отговориш с да! Това ме води до мисълта, че не си се справяла съвсем без тяхна помощ, не е възможно човек да се ядосва, че помоща е свършила преди 13 години. Когато човек се справя повече от 2 години сам вече не му тежи липсата на помощ, той е свикнал да се простира според чергата си. Лошо е само за теб 13 години да си в дупката на яда, завистта и омразата. На 32 години, все още търсиш одобрението и похвалата на родителите си за решенията и успехите си? Което също говори за това, че нямаш самочувствието да се справяш сама. Тъй като ти си си поела пътя в живота на 18 искаш родителите ти, да заставят брат ти, който е на 23, да си поеме пътя? Но за мъжете е по трудно, не го осъзнаваш, но е факт. Пръво мъжете израстват по късно емоционално и физически, те са мъже след 25, дори по късно, докато при жените на 18г тя вече е изградена жена. Сравни кога мъжете стават готови за родители и кога жените. Жените отиват живеят с приятелки или с приятеля си на квартира, ние имаме възможност да делим с приятелки сметките или имаме възможност да очакваме от приятеля си по голяма помощ за сметките, ако живеем с него. А мъжете трябва да изкарват достатъчно за да поемат по голяма част от разходите за съвместно съжителство с дама. Дори да си делят тока и водата поравно или да живеят с приятели от мъжки пол, мъжете пак трябва да платят сметката в кафенето за дамата си, пак те трябва да купят цвете прибирайки се, пак те трябва да платят ремонта на колата ако щеш. Защото реално колко мъже биха нямали автомобил и биха се возили в автомобила на приятелката си. И какво се оказва, че мъжете поемат по голяма част от финансовата издръжка на съвместното съжителство. Вярно е че има жени, които изкарват повече пари от мъжете си, и плащат повече за дома, но я се огледай колко са те? Всъщност не разбирам, защо си така ядосана на родителите си, защото не ти помагат финасово за кредита, а брат ти го хранят ли? Няма защо да се ядосваш за това, брат ти още не е емоционално израсъл за да бъде наравно мъж с мъжете приеми го. Приеми, че си вече 32 годишна жена и хората на твоята възраст, би трябвало да помагат на децата си вече, не да очакват помощ от родителите си. Имаш самочувствието, че последните 13 години се справяш сама защо сега нямаш самочувствието че ще се справиш сама с кредита си? Отношенията с барт ти в момента не се разпадат заради родителите, а заради теб. Ти го нападаш обвинявайки го, че родителите ви поемат разходите му, а той няма вина. Ако спрат да му помагат, ще намери начин да се оправя сам. А на 32 за обвиняваш родителите си за грешките в живота им е неправилно, нито могат да ги изтрият, нито могат да се превъзпитат да не грешат. Запитай се, ти си вече жена на средна възраст, ти не грешиш ли. Прошката е най хубавото чувство, прости им.

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 922d72c9de

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторке, по принцип наистина се абстрахирам от правописа и пунктуацията и се старая да вникна в темата. В случая ми беше доста трудно, като се има в предвид, че цялата ти тема е 3 изречения, едно от които е 18 реда! Обърни внимание на това, млада си. Сигурно и деца ще възпитаваш. Относно темата ти... 1 и 2 са прави. Спри да живееш в миналото и да се изкарваш жертва. Не си! Ти си тази, която е постигнала нещо. Как му се радваш сред всичката тази злоба? И моето положение донякъде е сходно. Но никога не съм таила завист към брат си за това, че някой му помага. Радвам се даже, нека неговият живот е по-лесен! Нека всички са щастливи и здрави и да се радват на това, което имат. Аз се радвам на това, което съм постигнала! И най-важното е, че съм горда от себе си. Опитай и ти, ще видиш колко хубаво е. Живей си живота и не гледай назад. Много е кратък, наистина е кратък и е невъзможно да изживеем всичко, което искаме. Гледай в тази насока, а не в миналото. Успех!

 

...

горе^

преди: 11 години, 3 месеца hash: 02ab40c54a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Благодаря за коментарите донякъде сте мн прави но може би аз не съм обяснила правинло всичко а и няма как тр да пиша романи а аз не съм от този тип хора беше ми много натежало и имах нужда от странично мнение за което благодаря. Неискам и нямам нужда да ми плащат сметки родителите ми те не са и ги плащали никога, неискам да съм детето на мама и на тати а когато изказвам мнение или споря с брат ми да уважават мнението ми и да не взимат страна. Аз вече реших за себе си какви тр да са ми взаимоотношенията с тях мн отдавна трябваше да престана да се притеснявам и да бъда арбитър между тях и да се опитвам да поправям техните грешки изгубих ценно време от живота. Ето какво се получава на кратко цялото семейство се карат по между си и всеки се жалва от другия на мен и всекундата която аз им кажа истината за отношенията ни както аз ги виждам те всички се обединяват срещу мен но няма значение тази година направих чистка на "приятелите си" сега е ред и на семейсвото.... сменям подхода и всичко ще е ок. Радвам се че намерих този сайт на всички който го четът пожелавам всичко най-добро давайте мнението си независимо какво е то винаги е в помощ защото така виждаш нещата от различен ъгъл.

 

...

преди: 11 години, 3 месеца hash: 7f22a6f0ac

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Виж, радвам се, че търсиш чуждо мнение и мислиш по въпросите, вместо да си заравяш главата в земята и да обвиняваш другите. Да, семейството ти не е перфектно, но има къде-къде по-лошо. Бъди горда, че всичко си постигнала сама. Не бъди скромна /няма защо, имаш си покритието/ - казвай си го винаги за постигнатото, но не си позволявай да се бъркаш в живота на другите. Не можеш да го разбереш, но тези хора ТАКА ИСКАТ ДА СИ ЖИВЕЯТ. Твоят брат никога няма да си признае, но в хотел „Мама“ му е добре. 100%, ако някоя будала изобщо му пристане, ще я доведе да живее с вашите и си представяш, каква ще е развръзката. Родителите ти пък се чувстват добре, че си имат зависимо пиленце в гнездото. Чувстват се необходими и имат власт над брат ти! Каква би била алтернативата - да си стоят в празното гнездо. Замисляла ли си се - имат ли какво да си кажат тези хора? Как ще живеят сами? Остави ги да се развиват. И аз като теб преди си мислих, че мога да помогна на тези хора, но не става така. Научи се да ги обичаш такива, каквито са, но си гледай своя живот. Възможно най-голяма дистанция - празници, маси, при болести - ДА, но в ежедневието си имаш свое семейство и СВОИ ГРИЖИ. Не пишеш, дали имаш деца, но очевидно си имаж мъж до себе си. Ами обърни на него внимание. На 32 годинки си, мислите сигурно за деца, там си съсредоточи енергията. Ако дойдат заради техните проблеми - почерпи ги с кафе и сладки и им кажи, че не можеш да помогнеш. Не взимай отношение - нищо не знаеш, не можеш да прецениш и се измъквай винаги. Остави ги да се оправят, защото тяхната е лесна - живеят в симбиоза и все ще се оправят някак си, а ти какво ще правиш? Накрая не си ли забелязала, че винаги ти си виновната. Ако ги запиташ, защо не са ти помогнали в един или друг момент, ще ти кажат - ами защото си отблъсквала помощта им, не че не са искали да ти помогнат (ха ха). Истината е, че изобщо не са забелязали, че си имала нужда от ментална, ако не от материална подкрепа. Прости им за това и гледай напред. Забрави иначе за помощ някаква- аналогична ми е ситуацията. Аз се освободих от 90% от „приятелите си“. Просто се дистанцирах, не съм се карала. С нашите и сестра ми съм много добре в момента, но съм ги оставила да се развиват. Само по трапезите и за хубавите неща... до тук. Най-добрия ми приятел и семейството ми е мъжът ми. Точка. Той ми е достатачен. Мисли ти по-добре как ще си плащаш кредитите, как ще си изграждаш бъдещето с мъжа до себе си, как ще си планираш семейството и т. н. МИСЛИ ЗА СЕБЕ СИ, ЗДРАВЕТО СИ И ПРИЯТНИТЕ НЕЩА, КОИТО ЗАСЛУЖАВАШ. Роднините ни не са нас - те за отделни личности. Остави ги да се развиват, обичай ги, прави им жестове по празници и при болести и ДО ТУК. Затова са роднините, не за да ни решават конфликтите и проблемите. На теб кой ще помогне? Самостоятелна си материално, сега е време да се еманципираш и ДУШЕВНО. Успех!!!

 

...