 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Как да игнорирам чуждото мнение?
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2421 пъти
Здравейте! Нуждая се от съвет... Историята е следната: Майка ми непрекъснато е недоволна от нещо. Приказките и често ме вкарват в размисли, от който се депресирам. Непрестанно ми повтаря как съпруга ми не прави нищо за тях двамата с баща ми. Как не бил видял, че нещо си в дома им е счупено, за да го поправи. Уточнявам, че той доста разбира от ремонти и удома поправя всичко сам. Тя често излиза с аргумента увас прави, а унас се прави, че не вижда.
Съпругът ми работи в чужбина /прибира се всеки месец/. Майка ми всеки път като се прибере ме пита какво ми е донесъл. Пак уточнение: той не ми носи подаръци, но никога не ми е правил проблем, когато си купувам нещо, а и често излизаме, за да си избера нещо сама и той да ми го купи понеже не може да избира подаръци. Под диктовката на майка ми обаче аз всеки път се вглъбявам в мисълта, че съпругът ми не мисли за мен щом не ми носи подаръци. Че това, че не може да ми избере нещо сам означава, че не ме познава добре... Започвам да се тормозя от мисълта, че не е добър съпруг, че не мисли за мен и прочие. Започвам да гледам на мислите си какво прави за мен като на опит да го оправдая пред майка си и пред себе си. Започвам да изисквам повече и повече и непрекъснато да мрънкам за щяло и нещяло.
Той рядко има време за приятели и навсякъде излиза с мен. Снощи обаче до късно беше на кварталното кафе със съседи. Майка веднага ми звънна да ми ''натрие носа'' как така съм го оставила с ''кварталните пиянки''.
Командировките му отварят дума и за изневерите му. Не съм от типа ревнивки, който да дигат скандали и да ровят. Но мама не спира да ме подтиква: ''кой знае с коя е докато ти му гледаш детето ''. Дерзая се непрекъснато. Много ми тежи. Но няма никакъв повод да занимавам половинката си с тези подозрения.
Освен това гледам пред него да прикривам мнението и, за да запазя уважението му към тях/ родителите ми/.
Струва ми се важно да спомена, че не съм дете, а на жена на 30г.
Когато не и е крив мъжът ми започва да рови за детето. Защо детето и викало баба Яга. Кой го подучвал? Защо детето не искало да седи само с нея? Била съм го настройвала против тях с баща ми.
Много изморена се чувствам емоционално от това.
При все това и отсъствието на съпругът ми...
Тези неща пораждат в мен голямо недоволство и всяко движение на дете, съпруг, познати започва да ме дразни и да търся вина във всеки.
Не знам как да спра да и обръщам внимание.
Ще си призная нещо тук. Когато го няма мъжът ми разчитам на баща си за мъжките неща, а на нея за помощ в грижите за детето и може би това не ми дава сили да и тропна с крак. Чувствам им се задължена. А и от уважение. Те са ми родители. От друга страна ми се иска да я игнорирам, но вътрешно в себе си не знам как. Оправдавам и нейното поведение на ''квачка'' като към пиленца" с това, че имам брат, който е наркоман. Твърде вероятно е да търси грижите, който е очаквала от него в лицето на съпруга ми.
Моля да споделите мнение, как да изляза от тази ситуация. Стремежът ми е да не наранявам никой, но и аз имам нерви и....
Благодаря Ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8f4d29c178 |
|
1. Явно детето ти има повече акъл от теб. То е разбрало, че майка ти е енергиен вампир. Ако не се дистанцираш от нея, ще загубиш семейството си.
Съвет - не се карай с нея, а просто си намирай оправдания да не ? вдигаш телефона. Например - забравила си си била апарата, развален ти е и не го чуваш, била си някъде и така нататък. Намирай си и оправдание да не се виждаш с нея и ограничи всякакъв контакт до минимум.
АКо не ме послушаш скоро не само ще си на 30 г. и с майка баба Яга, но и разведена на 31 и живееща при същата майка
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1a23a03d43 |
|
2. №1 е прав дистанцирай се колкото е възможно повече, отказвай да слушаш нападки срещу мъжа си, направо като почне я спирай, "съпруга ми не прави нищо за тях двамата с баща ми" напр казвай "прави много повече от брат ми за вас" или "какво ти е донесъл" "донесъл ми е себе си, усмивката си, пари за да си купя подарък" Като я отрежеш един два пъти, зависи от човека, може и да спре, да опитва, да се меси. А свойте мисли сама възпирай, оценявай това, което имаш преди да си го загубила.
Аз я имам същата майка, но тя ме напада за детето ми, че не я възпитавам правилно, защото получавала петици в 8 клас в икономически техникум. Аз отдавна не се замислям за думите й, отговарям "да дъщеря ми горката, толкова умно дете, как се е паднала на такива безотговорни родители, ама какво да правиш, съдба". Тя следващия път продължава, аз се хиля и говоря "горкото дете, късмета му лош, да се падне на такива родители, дето не му вдигат скандал за петица". Обяснява ми се надълго и нашироко "в 8 клас 5-ца, в девети 4-. ка, в десети на 3-ка ще съм се радвала", аз отговарям "дано задържи тройката и за 12 клас, по повечето предмети, че да останем на по малко изпити" и тя се пука по шевовете от яд.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0bc5474b15 |
|
3. от авторката
№1 много правилно си усетил/а притесненията ми. Ясно осъзнавам реалността. Когато не съм я чувала или виждала ми е много спокойно. Но след разговор или контакт с нея се чувствам емоционално съсипана.
За телефона точно този метод прилагам. Сутринта преди да напиша коментара си тук ми беше паднала батерията. Малко след това беше и поредния ужас. Как така не съм дигала. Тя имала огромна нужда от мен, а аз съм била с изключен телефон. За малко да умре, а аз никога не съм си била зареждала телефона. Преди време бях избухнала и в яда си казах точно думите: ''все досаждаш в най-неподходящия момент''. Сега всеки наш разговор завършва с думите:'' хайде чао, да не ти ДОСАЖДАМ повече''
Пак ще кажа, че търся начин да я игнорирам деликатно, защото ми е майка. Ако беше някоя друга досега да съм и "теглила майните".
Чувствам вина в себе си, че тя ме е отгледала, а аз не мога да я разбера. Много пъти си казвам: ''тя не го иска, прави го защото и тежи това с брат ми"
Но имам свой си път, свое си семейство. Не занимавам мъжът си и го държа далеч от това. Обаче в един момент, ще ''перна'' и аз. И това е майка ми- тази, която уж не трябва да ме тревожи, а да ми бъде подкрепа...
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8f4d29c178 |
|
4. „Чувствам вина в себе си, че тя ме е отгледала, а аз не мога да я разбера“ Я не се излагай, майка ти си има мъж, да я разбира той... или да си търси такъв, не е твоя грижа. Не ти блазирам, ако сега не успееш да я отрежеш. Не един брак се е разпаднал заради баба Яга.
Аз също те съветвам да си вземеш още един телефон, който номер тази да не знае. Или направо промени настройките така, че като тя звъни да не се чува и готово. Веднъж седмично ? се обаждай ти иначе не вдигай и ще се научи тя. Ако дойде у вас без да се е обадила, прави се, че те няма. Подаръци само с повод! Дистанцирай се на макс!!! Прати я на психиатър и ако не иска - макс изолация
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 2aed885094 |
|
5. Може пък на майка ти да й е неприятно, че трябва ви помагат с баща ти, при положение, че не получават нищо. Все пак не сте малки и не са длъжни да правят нищо. Отглеждането на семейство не е само да се внасят пари, трябва и лично присъствие, така да го наречем. Дай си по-ясно сметка какво правите за твоите родители.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 2aed885094 |
|
6. Изглежда неприязънта е към мъжа ти, защото не си е вкъщи. Твоята майка си мисли, че той си живее живота, а ти и те с баща ти гледате детето.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8f4d29c178 |
|
7. 6 - откъде накъде стигнахте до идеята, че старата гледа детето на авторката или ? помага с каквото и да е било?
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: f6a60b9738 |
|
8. 7. аз не съм 6., но чети по-внимателно!
Цитирам ИСТОРИЯТА:
"Ще си призная нещо тук. Когато го няма мъжът ми разчитам на баща си за мъжките неща, а на нея за помощ в грижите за детето и може би това не ми дава сили да и тропна с крак. Чувствам им се задължена. "
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0bc5474b15 |
|
9. от авторката
Темата е дълга и със сигурност има много гледни точки.
Родителите ми работят основно събота и неделя, когато съответно детето е не е на градина. Случвало се е понеже работата им е такава, че го позволява, да заместя един от двамата, за да се порадват на детето. Дядото е по спокоен, но като мъж по неорганизиран. Съответно го отнася и той - как само си били играели, а тя като го гледала успявала и да изпере и да сготви. Казва, че детето е буйно и я изморява и за това го държи вкъщи и не го извежда навън. На мен често ми прави коментари, че не съм добра домакиня : "всичко си ушетала и тръгнахте по разходки". Следи публикациите ни в социалните мрежи и прави коментари "пак сте имали гости ", "пак сте ходили еди си къде". Удома не идва понеже веднъж приспивах детето, чух че се чука на вратата, но не станах да отворя. После тя каза, че нарочно съм се скрила, а аз казах че не съм очаквала. От тогава все натяква, че неканена на гости не ходи. Друг факт е че когато направи нещо, още преди да го е направила прави уговорката какво ще има в замяна- "ще взема малкия от ДГ, но ти ще ми измиеш прозорците. " Маняк е на тема чистота и когато и идем на гости все намила " внимавайте, че след вас не мога да изчистя"
Ако не ми е майка пълен игнор. Проблема е че се боря със себе си. Уж заради това, че по правило никой родител не мисли лошото на детето си.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 8f4d29c178 |
|
10. Авторке, гледай си сама детето и готово! Какъв ти е проблемът. Промени си настройките за фейса и всичко от теб зависи в крайна сметка.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0bc5474b15 |
|
11. Пак съм авторката. Трудно ми е да обесня по кратко ситуацията. Казвайки, че разчитам на майка си за грижите към детето имам предвид инцидентни случай, когато съм закъснявала от работа или да речем посрещам съпруга си. Знам, че тя ще го вземе от градина ще го нахрани... Да благодарна съм и за това, нека не ме разбирате погрешно. Това обаче означава ли, че трябва да се чувствам задължена после да и изпера килимите например. И понеже отворихте въпрос никога не е гледала детето ей така за кеф. Да изляза някъде или да се позабавлявам. Винаги е било от нужда, не е длъжна-ДА. ДА разчитам, че я има когато се наложи, но не е от каприз. Болно ми е, че един път не ме е похвалила, не е казала браво мъжът ти направи това и това, а все критикува. Водила съм детето с буркан супа примерно и тя го изсипва и му викала майка ти с такива буламачи ли те храни. Слагам раничка с дрехи, малкия ми се връща с съвсем различни и коментара е баща ти толкова ли не можа да ти купи някакви " маркови" ами те обличат с тези парцали? Всичко е срещу нас. Не мога да обесня проблема. Започнах от това със съпруга ми сигурно заради страха, както е усетил/а ношер 1, това да не окаже влияние върху нашите отношения. За сега ревностно го пазя, но се чувствам изцедена вече.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: bb8d123de8 |
|
12. На първо време си казвай - ''Само аз знам какво се случва с мен, какво ми пука какво мислят другите''.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 808a656594 |
|
13. Според мен най-доброто решение е да седнеш някой ден и право куме в очи да й кажеш да не ти съсипва семейството и психиката с тези неща, които ти говори. Няма друго отърване. Разбирам те, че ти е съвестно, но я си помисли - искаш и съпруга ти наистина да стане такъв, за какъвто майка ти го мисли? Нехранимайко, кръшкач...? Не променяй отношението си към него, защото може това да се случи. Гледай си твоето семейство- детето и съпруга ти, после вече гледай родителите. Те са родители и винаги ще помагат с това или онова, но понякога и вредят. Просто поговори открито, за да решите проблема. Дори с риск да почнат едни сръдни и караници. Но по-добре това, отколкото дете без баща... Успех
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 5fdce82e25 |
|
14. струва ми се, че майка ти има нужда от спокойствие, явно се уморява много с вас и не й е приятно, че те на тези години помагат и гледат детето, а мъжа ти не е при теб. от друга страна се чувства недооценена, че не им помагате, а само те ви помагат. според мен трябва да намерите начин с мъжа ти да не натоварвате вашите да ви помагат.
разбира, че се чувстваш зле като ти говори така, ужасно е!! чест ти прави, че я уважаваш понеже ти е майка!
може да поразредиш малко срещите с тях, не знам дали има начин да не им оставяш детето дълго или често. майка ти има нужда от внимание, от грижа.
другия път като идеш при нея попитай с какво да й помогнеш, мъжа ти като се върне - нека да ги попита имат ли нещо за поправяне и виж как ще бъдат нещата.
стискам палци, пиши после:))))))
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0bc5474b15 |
|
15. Благодаря на всички. Четейки повечето коментари се замислям и откривам същината на проблема. Вероятно на подсъзнателно ниво се комплексирам от това, че не съм похвалена от майка си, а напротив дори критикувана. Явно толкова вглъбена в това не забелязвам признание у другите заобикалящи ме хора и вземам нейното мнение за единтствено правилно стремеики се на всяка цена да задоволя всичките и желания.
След няколко дни на размисъл и депресия си давам сметка, че в очите на детето си аз съм добра майка. Съпругът ми ме обича и аз него. Познатите ни са в добри отношения с нас.
Много от Вас ще си кажат: "иска МНЕНИЕ от непознати как да игнорира МНЕНИЕТО на най- близката си".
Но стигам до извода, че мнението и е болно критикарство и ще ме зарази и мен. Давам си сметка, че се опитвам да покрия норматив, който не е по силите ми. Мисля да игнорирам, така или иначе съм лошата щерка, омъжена за лошия зет, със зле възпитаното дете. Поне ще бъда добре наспалата се, че като се вързвам толкова много си разбих съня.
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 303984b1b5 |
|
16. Аз също съм майка и не харесвам зет си. Не го харесвах, защото живееха при мен и ежедневно се дразнех от неговите недостатъци. Дъщеря ми не забелязваше нищо и това е нормално, защото аз поемах неговите задължения към семейството им. И какво се случи? Не издържах, скарах се с нея /не с него/, след което се изнесоха. Сега се чувствам така, сякаш тежък товар е паднал от плещите ми. Чудесно! Сега не виждам мързела му и не ме дразни, това вече не ме засяга. С нищо не ме ощетява. С дъщеря ми сме в отлични отношения, защото проумя, че съм била права. Не говорим въобще за него, но може би е поел всичко онова, с което ме товареха, защото тя ми се вижда щастлива. Така, че майка ти не би следвало да те тормози психически, щом той не е на гърба й. А щом детето й казва баба Яга, ясно...
Моят съвет е спокойно и без нерви да поговориш с нея, но не я наранявай, направи го внимателно, за да запазиш отношенията ви. Говорете често, но спокойно. Никога не забравяй, че тя те обича и ти желае единствено доброто! Отделен е въпросът, ако не знае как да го направи.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
