Аз ли се побърквам или той
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 2437 пъти
Той (28 г. ) мислеше много за кариера и пари, богатството беше в известен смисъл приоритет. Не преди любовта и семейството, но за него бяха важни. Дори избухваше често (обикновено гнева не беше насочен към мен и децата), когато например съм дала пари за нещо, което според него е глупост, а според мен необходимост. Или когато в работата му се опитваха да го ощетят, дори веднъж беше направил шефа си на 5 ст., което му коства по-късно повишение. Но пък никога не си оставяше магарето в калта и винаги ни отстояваше правата. Дори съм се учудвала как понякога, когато всичко изглежда изгубено, той изобщо и за миг не допуска, че е загубил и печели всичко в последната минута. Изобщо беше мъж с характер и здрава психика, непоколебим и решителен и постигаше всичко, макар че понякога плащаше висока цена. Но пък аз чувствах голяма сигурност в него (не че сега не чувствам) точно заради това му качество, въпреки че на моменти и аз го отнасях (и той си има недостатъци), но е много добър човек и изразява си любовта към мен и децата и определено е загрижен за нас и съм сигурна, че никога няма да ни остави. Той беше много сложна личност (в добрия смисъл). В един момент беше твърд и решителен, а в следващия момент беше най-романтичния съпруг и най-любвеобилния баща.

Но изведнъж се промени коренно. В един момент започна да говори някакви неща, които не разбирам. Каза, че е осъзнал много неща и че парите и кариерата са една голяма илюзия и всъщност кому са нужни пари. Всяка вечер като се прибере, медитира по един час. Говори ми за отворено съзнание и някакви неща, които не разбирам. А той ми казва, че няма проблем, защото аз не съм достигнала това духовно равнище, за което той изведнъж получил просветление. И щял да ми помогне да се развия духовно, но само ако сама осъзная нуждата от помощ.

Просто се отказа от борбата и сега е много смирен. Но според него това е била истинската сила. Нарочно купувам някакви глупости и той ми се радва, че съм намерила радостта в малките неща. Аз направо съм смаяна, няма я борбата, няма я волята. Казва ми, че до сега съзнанието му било обсебено от егото, но сега се е преместило в сърцето му и се е отворило за "многопластовата истина".

Човек нямало смилъл да се бори със злото, а само да го приеме в себе си, както и доброто, за да не отричаме себе си. Веднъж комшията ни иска заем, а той не му даде и после ми каза: "Ако му дам пари, той няма да разбере къде е истинския му проблем. Нека страда, нека си го изживее и сам да осъзнае истината. Когато е готов да му помогна в истинския смисъл, аз ще му помогна. Ако му помогна сега, повече ще му навредя. " И всичко това го каза като нещо съвсем нормално, все едно цял живот е бил с такива разбирания, а той само допреди 2-3 мес. беше човек, който не би се колебал дали да помогне, защото точно на този комшия много пъти сме му помагали.

Иначе някои неща ми харесват - няма ги избухванията например, повече се усмихва, по-лъчезарен е, не е материалист, макар че никога не е бил прекалено много. Но от друга страна пък си викам да не се е сбъркал - къде е онзи твърд мъжки характер. Понякога ми говори да се опитаме да живеем изобщо без пари, да си отглеждаме сами зеленчуци на село и т. н. А ми прави и впечатление, че започна да отгатва всичко. Примерно когато гледаме някакво предаване, предварително казва кой ще спечели, какво ще се случи. Понякога имам чувството и че направо ми чете мислите, но това може и да е, защото сме заедно от доста години и вече се познаваме до мозъка на костите си. Може би заради промяната му, чак сега ми прави впечатление.

Чак се плаша вече, че не отива на добре, просто това не е той. От друга страна пък може наистина той да е просветен за истината, може аз да съм ограничената, знам ли. Обърках се вече кой всъщност е лудия и изобщо има ли луди.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 7 месеца hash: 62906810bf

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Успокойте се Госпожо, съпругът ви си е съвсем наред. Имал в период когато е вярвал че живота се свежда до трупане на слава и възвеличаване на егото. А сега има друг период, период на преосмисляне, на отваряне на съзнанието света какъвто е отвъд "тези човешки преходни брътвежи". Бъдете реалистка, успехите, стремежа, са важни, но нахъсването и много нерви не са задължителни. Силата е в спокойствието. Той си е нормален, всъщност предишното му състояние което ви е правилно впечатление "егото" е било ненормалното. Притеснявате се, защото не разбирате какво е сега. За вас усещането за сигурност е само когато сте го виждала в "бойна готовност". Това ви е навика. Но спокойствието и вътрешния мир, дават по-голяма сигурност. Стига да я оценявате. Някои хора цял живот търсят вътрешен мир и не го намират никъде. Ценете положението си. Или иначе, разберете че света не е само което виждате с очите си или усещате с кожата си. Поговорете с него, кажете му че искате да почувствате този вътрешен мир, да ви даде теми за размисъл. Уверен съм че ще го направи. - silenter -

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 03fd4c4303

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   До автарката: Първо: съпругът ти не е луд в медицинския смисъл на думата. Сегашното състояние на нещата са естественото тяхно състояние. Аз съм малко учудена, че не си разбрала как се е случило всичко това. То си има причина и няма да е зле да поговорите и да разбереш повече. Проблем ще се появи във вашите отношения, ако наистина сте на различно ниво на духовно развитие. Защото това, което е различното е точно нова степен на това развитие при него. Говорете повече за това, опитай се да осмисляш поведението му и да го разбираш и приемаш. Не знам как ще стане при положение, че ти се вижда странно и плашещо. Със сигурност може да ти препоръча книги или филми в подобна насока, които да ти дадат начална представа. Но на този етап аз не съм оптимист, че ще схванеш за какво иде реч. Настина трябва да си готова за това на духовно ниво, да имаш необходимостта да се учиш. В противен случай ще ти изглежда ненормално, странно, невярно и т. н. Много често човек започва де се интересува от духовното самусъвършенстване в резултат на преживяна травма от всякакъв тип. Това може да ти подскаже нещо.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 5edf276447

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   До 1 Малко съм объркана, защото до сега е бил готов да преобърне планини заради нас, а сега е примирен и казва, че когато завъртим кармичния цикъл, нещата сами ще се наредят. А нашата задача била само да осъзнаваме същността на нещата, за да не заседнем в него и да го завъртим по-лесно и бързо. До 2 Ами всичко се промени заради баща му. Той беше заклет алкохолик и пиеше като за световно. Стигаше се до бой над майка му, трудови злополуки, арести и т. н. Бяхме в безизходица, всички казваха, че алкохола е до гроб. Мъжът ми го изживяваше много тежко, семейството му се разпадаше пред очите му и той нищо не можеше да направи, нямаше никакво разумно решение. Беше се отчаял тотално, нещо неприсъщо за него, защото той винаги намираше решение, но за пръв път беше с вързани ръце, което определено не му понасяше. Всички казваха, че единственото решение е просто да го зарежем и да го оставим на произвола на съдбата, пък ако ще и да умре. Категорично беше против това и каза, че той го обича и че баща му не е виновен, а това е болест. Един ден най-неочаквано и спокойно ми каза, че всичко ще се оправи след инцидент. С учудване го питах от къде знае. А той ми отговори, че е видял 2 ангела в хола, които му казали. През нощта когато ние сме заспали в спалнята, той отишъл в хола да се моли на Бог (също нетипично) и да плаче от отчаяние (той рядко плаче) и тогава му се явили ангелите. Тогава бях вече убедена, че му хлопа дъската. Но месец-два по-късно баща му получи алкохолно натравяне и беше на косъм от смъртта. Всички се притеснихме, но не и той. Каза, че няма да умре и че това е много хубаво, за да се осъзнае. И след няколко дни го изписаха по живо, по здраво. На последвалите изследвания се видя, че черният му дроб е като нов, потресаващо при положение, че той от 15 г. не е имал трезвен ден. Та от тогава той започна да чете такава литература и да търси отговори на въпросите си. А баща му от ряз спря алкохола и вече повече от месец не е близвал, което е си цяло чудо.

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: 40137d8bc4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Няма място за тревога и безпокойство, напротив - трябва да се радваш, че човека е загърбил стремежа към материалното и борбата, както се изразяваш... и се е обърнал към духовното. Дай боже всекиму. Недей да се питаш кой е луд и има ли луди. Ако някой от нас е луд, образно казано, то всички сме луди, или пък никой не е... не осъждай и себе си да мислиш "дали пък не съм ограничена"... изключително много ме зарадва твоя пост за промяната в мъжа ти; той е на прав път, не го осъждай, приеми го, живота не стои в материалния стандарт и стремеж към материални придобивки; без духа тези неща нямат стойност.

 

...

преди: 10 години, 7 месеца hash: 40137d8bc4

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   ... да, и още нещо: заглавието "Аз ли се побърквам или той" - никой не се побърква! Само можеш да се радваш за тази промяна, тя е от полза не само за него, а и за тебе и за цялото семейство. Щеше да е жалко и повод за тревога и безпокойство ако си беше останал в старото състояние.

 

...