 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Загуба на близък роднина
преди: 10 години, 6 месеца, прочетена 2852 пъти
Здравейте. Наскоро /утре се навършват 9 дни/ почина един от най-близките ми хора - моята баба. За моите 23 години живот, тя ме е отгледала, тя ми е давала съвети. С нея можех да споделям всичко. Беше най-добрата ми приятелка. Когато ми съобщиха за случилото се и на погребението й, ми беше много тежко. Не съм ходила в дома, в който живееше от погребението. Когато я видях как лежи в ковчега, ми беше много тежко. Очаквах всеки един момент да отвори очи и отново да ми се посмее, да ми сподели нещо за своя живот и да ми даде съвет Никога не ме е критикувала. Но имам следният проблем. От погребението до днес някак си не мога да възприема случилото се. Аз очаквах, че тя ще си отиде, имаше проблеми със сърцето. Приживе знаех, че няма да мога да го превъзмогна ако я загубя. Но сега сякаш ми олекна. Не ми е тъжно, а знам, че трябва. Не мога да се разплача. Сякаш съм сложила една тапа на болката, сякаш приемам, че все още е при мен, че като отида ще я видя. Чувствам, че не я почитам правилно, че излеждам сякаш не ми пука за това. В мен ли е проблема или е момент на отрицание и невъзприемане на случилото се? Боли ме за това, че не ме боли достатъчно.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 5e8c61fe8a |
|
1. Първо много добре се изразяваш, поздравявам те.
Относно загубата на баба ти, ти сама си знаела че и е време да си отиде, това е завършекът на човешкият живот, колкото и да не ни се иска не можем да живеем вечно и все някога това трябва да се случи. Ако е имала и по-тежко заболяване и живота и е бил тежък може това да я е избавило от мъките.
А и нали знаеш, времето лекува всичко.
Имам една съученичка, която загуби дядо си и й беше много, мноого тежко, но с времето го превъзмогна.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 6561ec71ad |
|
2. Мойте съболезнувание мила. И мен ме сполетя това. Няма за какво да се натъжаваш всички ще си отидем от тук. Хората се отърваха ние живите да му мислим Така казваше моят дядо :(
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 575c15b1f5 |
|
3. Съжалявам за загубата, но и това е част от живота. Разбира се, че ще ти е тежко. Просто се остави времето да те излекува, доколкото е възможно. Това, че си споделила тук, е хубаво, може би ще ти помогне. Моят съвет е да не го таиш в себе си, а да говориш за това. Дори се обърни към нея и се сбогувай, искай и прошка, дай и своята, поплачи си, ако трябва и т.н.
Гледай това филмче, мисля, че ще ти помогне, става въпрос за същото (20 мин).
http://vbox7.com/play:c6b7d91f34
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 4e45149de1 |
|
4. Спокойно, нормaлно е! От шокa, отрицaние... знaм, ли, когaто aз зaгуби бaщa си, не можaх дa се рaзплaчa следвaщият цял месец. ходих по мaгaзини, купувaх си дрънкулки. всички. си мислехa, че съм " превъртялa" зa мен тaтко беше... всичко, светът ми.
След около месец отидох нa гробa и тaм нещо се отключи, пюрво изпaднaх в истерия, викaх, крещях, псувaх, удрях.... и нaкрaя се рaзплaкaх.
С времето свиквaш, поплaквaш си, но все повече зaпочвaш. дa си спомняш всички онези беззценни моменти и вече усмивкaтa при споменa е по- честa от мъкaтa.
Aз не можaх дa преодолея липсaтa му, но понякогa си предстaвям, че е до мен и си говорим:)
Ще дойде моментa нa осъзнaвaне и приемaне нa истинaтa, нaплaчи си се, после идвaт... по- късно, хубaвите спомени.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: e15078f964 |
|
5. аз съм мъж на 30 и напълно те разбирам моята баба и моя дядо ме отгледаха и когато починаха-баба през август 2005 а дядо през октомври 2006 в моя живот настъпи пълна промяна много ми е тежко за тях дори и сега ми се напълниха очите със сълзи и ми се сви гърлото от мъка по тях но това нищо не променя защото те са вече мъртви преживях и го преживявам много тежко но гледам на пред и правя всичко така че постъпките ми от тяхна гледна точка да са винаги достойни сега когато сънувам и ми дойдат на сън аз много се радвам че ги виждам и винаги ги заговарям но те не ми говорят и това много ме натъжава понеже много ги обичам. Не съм им ходил на гробовете от както са починали не защото не мога и живея на далеч а защото в душата ми става много тежко. Винаги е тежко когато си отиде близък роднина но човек все пак трябва да продължи на пред един ден и ние ще бъдем на тяхното място въпроса е как ще ни помнят следващите поколения. Моите съболезнования
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 322277f5d4 |
|
6. Не е казано, че трябва да се разплакваш. Това е някакъв стереотип от филмите. Трябва обаче да осъзнаеш че вече я няма в живота ти и да си спомниш всичко, което ти е дала и да я почетеш, т. е. да я оцениш.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 47c9756d4d |
|
7. Мило момиче, смъртта е само един преход. За нас човекът "изчезва", но съзнанието му продължава да съществува в друга реалност. Не си загубила баба си, просто временно си загубила контакт с нея. И дори тази загуба на контакт да трае още 70 години, тя един ден неминуемо ще свърши.
Избягвай да си мислиш почиташ ли я достатъчно и как изглеждаш отстрани - настрой мислите и емоциите си така, че на теб да ти е най-добре, най-леко и най-приемливо... Бъди сигурна, че силна скръб или силна тъга биха притеснили баба ти - биха й пречили и дърпали назад в трансформацията, през която тя преминава в момента.
Древните Траки, които са населявали нашите земи преди много хилядолетия, когато някой е починел, 3 дни са яли, пили и се веселили, за да може душата му да отпътува спокойна и необезпокоявана от материалния свят.
Обичай баба си, изпращай й мисли на любов и почит. Бъди сигурна, че тя ги "чува" и се притеснява по-малко за теб и за това, което е оставила след себе си. Знай, че раздялата ви е само временна, а връзката ви - отвъд този земен живот.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: ddd1996f2a |
|
8. Това е защитна реакция на организма, аз загубих много близък приятел септември месец, а едва сега започвам да осъзнавам, че няма да го видя и да говоря с него никога повече. До скоро просто не го приемах реалността и се държах и чувствах по същия начин като теб. С осъзнаването на случилото се усещам как депресията постепенно ме завладява, още повече, че това беше трети за мен близък човек, който загубих тази година. Единственото, което ме успокоява е, че много често ги сънувам и тримата.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 86768dd001 |
|
9. Моите съболезнования за баба ти, съжалявам за загубата ти. В такива моменти каквото и да се напише все е грешно и едва ли думи биха могли да те утешат. Но ти си на 23, жената със сигурност е била възрастна и е имала пълноценен живот. Отгледала е деца и внуци и просто и е дошло време да си отиде. Бъди благорна за времето което си имала с нея. Аз не познавам дядо си изобщо, а всички ми казват, че е бил прекрасен човек и често съм си мислела какво ли би било да се бяхме запознали. Ти си имала 23 прекрасни години с баба си и тя продължава да живее в теб и чрез теб- в манджите й, които и ти ще приготвяш и в песните, които те е научила и които ще пееш на децата си... Плачи ако ти се плаче, говори с близките си, споделяй, дай отдушник на болката вместо да и слагаш тапа. Друго не знам какво да те посъветвам, но не се обвинявай, че не я почиташ "правилно", защото няма правилно и направилно а само както ти го чувстваш. Никой няма првао да ти казва как да скърбиш и всеки по различен начин се справя с болката. Бъди силна, баба ти би го искала със сигурност!!!
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 1bab6c9142 |
|
10. Не се обвинявай, всеки човек преживява различно загубата на близък. Това, че си очаквала да се случи най-лошото и малко или много си била подготвена, също може да оказва влияние да го приемаш по-леко.
Преди година и половина аз също загубих близък човек, който имаше сериозни здравословни проблеми и се чувствах по същия начин като теб.
|
...
| преди: 10 години, 6 месеца hash: bc4bf92fd7 |
|
11. "Сякаш съм сложила една тапа на болката, сякаш приемам, че все още е при мен, че като отида ще я видя. " - това е най правилната и философски издържана реакция, много точна за случая. Какво ще постигнеш, ако започнеш да се тръшкаш и вайкаш от мъка и тъга по баба си? Нима ще я върнеш обратно на земята? Тя никога няма да дойде при тебе, но ти неминуемо ще отидеш при нея, както и си представяш това. Ето, това е истината, че всички ще отидем в света на мъртвите и тогава ще бъдем отново заедно. Ти си с добро сърце, не се самообвинявай, гледай философски на живота, когато му дойде времето, ще бъдеш отново с баба си. Сега си се разделила само с физическото й тяло, но духът й ще бъде винаги около теб и ще ти помага в трудни моменти, спомняй си по често за нея, не я забравяй, но и не лей сълзи от тъга, защото тя е на по добро място от нашето, там има само покой, затова ги наричат -покойници.
|
| преди: 10 години, 6 месеца hash: 637d0b0021 |
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: dbae52179e |
|
13. Не се измъчвай! Реакцията ти е съвсем нормална! Когато загубих единият си дядо бях на 18, в началото дори не можех да го приема като реално, минаха дни преди да го приема и тогава се разплаках за първи път и сълзите ми не спряха много дълго време. Същото беше и когато почина другият ми дядо, в същия ден бях като скала, даже помагах на баща ми да организира погребението, обаче после рухнах. Явно на някои хора, вкл. и на мен, ни трябва време да възприемем случващото се и да реагираме, в началото просто има едно вцепенение и една тъпа болка и колкото и да искаш не можеш да се разплачеш, сълзите идват после, а с тях и някакво облекчение. Всъщност при мен облекчението дойде дни по-късно когато ги сънувах с баба (странно когато тя почина я нямаше тази тиха агония и се разплаках почти веднага) и в съня си ги видях щастливи и здрави. Това някак си ми даде спокойствие, защото почувствах, че са добре и вече нищо не ги боли. Обаче чувството на празнина не изчезва никога! Не минава ден, в които да не мисля за тях и понякога дори да плача по малко.
Съчувствам ти и знам колко е трудно и как си готов да направиш всичко, буквално всичко само и само да можеш да прекараш още един ден с тях. А знаеш, че е невъзможно. :(
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: d911768e7c |
|
14. Моята баба не е починала, но я виждам как се мъчи.... Страда от диабет, не вижда и не помни кое къде се намира и ако иска да отиде в тоалетната или другаде тя се обърква... и на сутринта майка ми я е намерила на вън цели 12 часа :(... Споделяла съм и повече на нея от колкото на майка ми ако и се случи нещо просто не си представям дали ще мога да го преодолея та аз от сега плача ;((
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
