 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Живея за бъдещето
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 2524 пъти
Здравейте! :) Отскоро посещавам този сайт. Помага ми да опозная другите хора, да формирам различни образи и интереси, да помогна на другите. Всеки човек си има свои проблеми от различно естество. Някои искат да са по-хубави, други да са по-умни, трети имат нужда от помощ. Всяка история съдържа частица от човека, който я пише. Всеки би искал някои да му споделя проблемите, за да не се чувства сам. Затова и аз реших да напиша тази история, моята история. Дано поне оставя частица от мен.
Аз съм момиче, на 13 години, от голям български град. Имам си свои интереси и свои планове. Имам мечти и цели. От бедно семейство съм – нито майка ми, нито баща ми имат висше образование, работят нископлатена работа. Живеем много души в един тристаен апартамент(хол, голяма спалня, малка кухня и тоалетна с баня). Всичко се дели: в хола са брат ми и родителите ми, в спалнята аз, баба ми и дядо ми, а кухнята е заета от друг човек. Така живеем, така съм свикнала. Нямам своя стая, нямаме кола(има, но не работи), нямам скъп телефон, нямам пари за излишни неща(като дрехи първа употреба и частни уроци). Нямам толкова много неща.. и все пак съм щастлива. Научила съм се да се радвам на малките неща в живота. Радвам се на утрото, на хубавото време, на цветята, на природата, на животните. Ценя всички тези малки радости в живота, които много хора не оценяват. Благодарна съм, че съм жива(била съм на косъм от смъртта), изпитвам истинско щастие, когато мога да помогна на някой.
В 7 клас. Училището е добро, аз се уча добре, изкарвам високи оценки. Любими предмети ми са българският език, литературата, история, география, чуждите езиците... Старая се да се справям сама, няма кой да ми помогне. Зная, че по математика ми трябват частни уроци, но няма кой да ми ги осигури: родителите предпочитам да изпушат парите. Аз не искам да повтарям техните грешки, затова внимавам с кой дружа: не пия, не пуша, не псувам. Общителна съм, весела. Нищо не ми се свиди – да помогна на някой, да почерпя мой съученик. Но има моменти, когато съм тъжна. Тогава не мисля за миналото, а за бъдещето. И нямам търпение да дойде този момент, когато аз ще съм независима, когато ще работя и ще се трудя честно. Още от сега спестявам пари, за да уча. Много бих искала да уча в Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“, но тя е във Варна. Искам да бъда писателка. Да пиша разкази, приказки, романи. Обичам да чета, но нямам много пари за книги, затова обикновено си купувам втора употреба книги. Чела съм Вазов, Достоевски, Едмондо де Амичес, Хектор Мало, Мигел де Сервантес, Чарлс Дикенс, Астрид Линдгрен, Франсис Бърнет, Карл Май, Майн Рид, Агата Кристи, А. К. Дойл, Хорхе Букай... Книгите са мой много добър приятел, в тях намирам утеха. Книги като "Анн от "Зелените покриви", "Сърце", "Изпитанията на малката Пиерета", "Без дом", "Хвърчащата класна стая", "Малки жени", "Малкият лорд Фаунтлерой", "Малката принцеса", "Ласи", "Черният красавец" са едни от любимите. Обичам да плача на книги, успокоява ме. Христо Смирненски, Яворов, Ботев, Вазов... знам наизуст много български стихотворения.
Нека се върна към темата. Искам да повторя нещо – АЗ СЪМ ЩАСТЛИВА. Някой хора мислят, че са щастливи, защото имат скъпи телефони, ходят постоянно на кино и харчат луди пари за безсмислени вещи. Не, това не ги прави щастливи. Това ги прави отчасти удовлетворени, но не и истински щастливи. АЗ СЪМ ЩАСТЛИВА, ЗАЩОТО СЪМ БЛАГОДАРНА! Благодарна съм за всеки свой дъх, за всичко, от което Господ не ме е лишил, благодарна съм, че съм жива и здрава. Преди ваканцията мислех, че съм щастлива, защото бях събрала пари за кино(да гледам "Замръзналото кралство"), но когато разбрах, че едно момиче от нашето училище е много болно и от месец не е ходило на училище, забравих за киното. Г-жата каза, че ще има благотворителен концерт (2 лв. вход). На следващия ден аз дарих събраните пари за кино за нея. И тогава наистина се почувствах ЩАСТЛИВА, че съм помогнала с една скромна сума на едно болно детенце. С какво то е по различно от мен? С какво заслужава да е болно, да отсъства, да общува по трудно? С какво е заслужило тази съдба? Няма ли то право да се почувства нормално? :( :(
В наше време всеки различен е смятан за изрод. Забравени и потъпкани.. такива сме сега българите. Толкова забързани, нямаме време да се радваме, да спрем и да кажем: "Спри. Огледай се. Усмихни се. Тръгни. ". Толкова малко се иска да се вгледаш и да намериш хубавото в нещата. Да се радваш на пролетта, на цветята, на птичата песен. Да, бедна съм, но това ме науча да ценя това, което имам. "Ако имах право на още един живот, бих го изживял с повече грешки. ". Животът е един и не трябва да се отчайваме, че нещата не вървят добре, че сме на загуба, защото... НЯМА ДА Е ВИНАГИ ТАКА! :)
Поздрави на моя Ангел – Хранител
Д.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 0d7a6af8da |
|
1. И аз на твоите години бях със същото мислене, но уви плесницата на реалността много бързо ме свали на земята и ми даде суров урок. Ако си добра хората ще злоупотребят с твоята добрина, ще те използват, а след това ще те захвърлят като парцал без да им мигне окото. Трябва да си малко егоист в този живот иначе ще ти се качат на главата и ще те правят на глупачка. Ти хубаво цениш малките неща но не искаш ли нещо повече за себе си в този живот?
Reb
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 64e4a28a50 |
|
2. Здравей, това което си написала е красиво. Не мога да повярвам, че някой на 13 разсъждава по този начин и пише така. Съдейки по разсъжденията ти, ти си много умно момиче и съм сигурен, че един ден ще успееш в живота. Разсъждавайки по философски според мен истинският успех е щастието. Радвам се че го имаш, пожелавам ти и за в бъдеще да го имаш, и много здраве :)
Моя съвет е да наблягаш над ученето :)
Успех мила :)
М36
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: f7f1c5b743 |
|
3. Хмм, .. нa 13 год? !
Aко товa е вярно, дa, определено ще стaне писaтел от теб.
Може би съм стaнaлa циничнa с годините, може би е вярно, че кaто видим нещо хубaво, ние бългaрите, вече търсим къде е уловкaтa, но истинaтa е, че не вярвaм зa възрaсттa ти.
Aко грешa, aко просто... и aз търся уловкaтa,
Поздрaвления!
Следвaй мечтите си, можеш дa имaш кaквото поискaш, можеш дa бъдеш, който поискaш!
Зaщото нaмирaш щaстието тaм, където е!
Мaлко хорa умеят товa!
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4d64a00ead |
|
5. Ти си едно изключително умно момиче! Историята ти ме развълнува много и дори ми се насълзиха очите. Определено това е най-забележителната история, която съм чел в този сайт.
С времето ще срещаш все повече трудности (дали поради липса на пари или нещо друго), но никога не трябва да падаш духом, да губиш вярата си в доброто и способността си да се радваш на малките неща в живота. В днешното ежедневие почти всички хора са заслепени от материалното благополучие, от парите и от всички удобства, които те осигуряват, но по този начин оценяват наистина стойностното едва когато го загубят. За разлика от тях ти си богата духовно и умееш да откриваш истинските радости в живота. Винаги, когато можеш прави добро и запомни, че рано или късно то ще ти се върне.
Следвай мечтите си, не губи надежда, когато не успееш да постигнеш нещо и продължавай да се бориш със суровия живот. Всяко зло е за добро. Един немски философ е казал: Това, което не ме убива, ме прави по-силен". Повтаряй си тази мисъл, когато имаш труден момент.
От все сърце ти пожелавам да сбъднеш всичките си мечти, да бъдеш здрава и усмивката ти да не слиза от лицето!
М 22
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 06291f531e |
|
6. ами не знам какво да кажа освен браво момиче, рядкост си, ще стане от теб творец
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 0ffdd33363 |
|
7. Добре разсъждаваш, но след време ще ти се сменят някои убеждения. Но пък от друга страна си умна и ще се справиш и приспособиш. Сега още си неопитна, макар да си много умна, и си имаш романтична престава за някои неща.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 63aef40e82 |
|
8. Може пък да си е надраснала годините! Я си спомнете колко от вас мислеха, пишеха и мечтаеха за по-възвишение неща от съучениците си.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: ff0232bac4 |
|
9. Важно е да си позитивен човек, не губи това качество! Пожелавам ти щастие!
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 6335a829c8 |
|
10. Браво, детенце, браво мила! Просълзих се, докато те четох! Моля те, не се отказвай от мечтите си да учиш каквото искаш! Дори училището да е във Варна, нали има държавни общежития?
Здраве, успех и щастие ти желая!
Ж40
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: b37bf18b56 |
|
11. Номер 1, прав си, че много разбирания се променят с времето, но никога недей да съветваш хората да се стремят да са по-негативни отколкото са, защото това лесно се уреждат. Няма да ти чета лекции, просто ми направи впечатление.
А относно последния реторичен въпрос на номер 1- Авторке, ако наистина си на 13, най-добре се цели в Нобелова наргада в бъдеще...
|
...
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 5fbfb7cdce |
|
12. От авторката: Много Ви благодаря за подкрепата! :)
ЧУДО
"Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня... "
Автор - Дамян Дамянов
ПП: Ще отговарям на коментарите по–късно. :)
Лек ден! :)
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 28e516b269 |
|
16. На няколко пъти прочетох "бедна съм".
Не, мила, не си бедна. Имаш най-голямото богатство на земята... Наистина най-голямото - дух, ценности, мечти и здравата основа на любовта и разбирателството.
Ще трябва да запазиш благодарността си и да се лишиш от някои от моделите на родителите си. Важното е, че са ти дали основното - любов, мир за душата, благодарност и съпричастност.
Ще ти трябва много труд, много вяра, много пост и много мисъл. На 13 е розово, на 18 е тъмно, на 25 е надеждно и после що-годе реално. Надявам се да се опазиш през тези преходи, да се изучиш и запазиш дух. Ако това се случи бъдещето ти ще е прекрасно. Сигурно няма да ме разбереш докрай, За сега си учи, бъди себе си (каквато и да си, дори зла на моменти) и дано Господ е с теб.
Аз също благодаря на родителите ти и на всички подобни хора.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: a504a5457d |
|
17. Здравей, останах приятно удивена от написаното от теб! И аз съм като теб, не съм богата, но и никога не ми е липсвам дом, храна или дрехи! И наистина в това е истинското щастие - да имаш близки, с които да споделяш радостите и неволите си, да се разхождаш сред природата и да гледаш животните, да четеш, и най - важното да си здрава! Благодаря ти, че сподели тези толкова красиви думи и нека поне за малко се замислим за стойностните неща в живота!
Момиче на 17г.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 6a934e22fc |
|
18. Бъди жива и здрава! Много късмет и Господ да ти помага. Съхрани се такава каквато си, но бъди предпазлива. За съжаление реалността е много сурова!
Каролина
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: 5fbfb7cdce |
|
19. От Авторката:
Минаха осем месеца, откакто написах историята си. Много неща се промениха за тези осем месеца.
Завърших седми клас с отличие и ме приеха в най-елитната гимназия в града. Вече няма да се притеснявам за дрехите, с които ще ходя на училище, защото ще нося униформа.
Баща ми няма работа. Сега е много трудно, но аз се опитвам да спестявам възможно повече пари. Пропускам едно ядене за деня. Но храната ми стига, това е важното. На училище ще съм цял ден, но ще получавам 2 лв. И с тях ще се оправя.
Майка ми вече не ми обръща внимание, никакво. Често излиза на нощни заведения, докато аз стоя вкъщи и си лягам с къркорещ корем. Не искам да заприличвам на нея, няма!
Брат ми е млад шофьор. Трябва да кара с придружител. Но той е самоуверен и кара старата ни кола, която баща ми поправи, сам. Катастрофира. Добре е, слава богу, но вече нямаме никаква кола.
Предстои ми да бъда в ново училище, нов клас, да се запозная с нови хора, да уча нов език. Ще дам всичко от себе си и винаги ще се старая да помагам на съучениците си.
Благодаря за коментарите!
До #1: Да, животът е тежък. Едно е в книгите, които чета, другите е реалността. Но аз си мисля, че трудното детство ще ме научи как да се справям и да взема най-трудния изпит – живота!
До #2: Благодаря Ви, госпожо, ще послушам съвета Ви!
До #3: Не, не е уловка. Посочила съм си истинската възраст.
До #5: Искрено Ви благодаря за добрите слова, с които стоплихте моята душа! ?
До #6: Благодаря за подкрепата!
До #7: Да, прав си, винаги съм била романтична и сантиментална. Зная, че с възрастта убежденията ми ще се сменят, но винаги искам да се придържам към "Любовта, хармонията и добротата"! :)
До #8: Да, има такива деца, които мечтаят за по-възвишени неща от съучениците си, и техният брой нараства.
До #9: Имаме еднакъв мироглед. :)
До #10: Няма да се отказвам от мечтите си, ще се боря за тях! Те ми вдъхват кураж! И да, във Варна има държавни общежития, но родителите ми отказаха да ме пуснат.
До #11: Някои хора са създадени, за да направят велики неща, открития и изобретения. Други са, за да помагат и да се грижат за другите. Тепърва ми предстои да разбера каква съм аз всъщност.
До #16: Благодаря ти за подкрепата!
До #17: Ето, явно сме сродни души. Но ти имаш близки хора, които ме ценят, а аз не мога да разчитам на моите родители.
До #18: Ще се вслушам в съвета ти. Благодаря! :)
Отново Ви благодаря за добрите и мъдри слова! :)
Авторката :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
