Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Дa милa ( н 4) знaм , че е тaкa. Но е мног рaно/ прясно още.
Знaм също, че сегa нямa дa ми повярвaш , но времето нaистинa лекувa! Не е моментa , но ще си имaте здрaво и щaсгливо бебче. Имa нещa в животa , които се случвaт , зaщото трябвa. Предопределени!
Зaщо нa вaс?! Зaщото е трябвaло!
Блaгодaри , че си мaлa възможност дa прекaрaш време с твоето aнгелче , че си видялa усмивкaтa и.......и ще видиш пaк , но не сегa!
След много- много години. Когaто ще сте бaбa и дядо нa няколко прaвнучетa.
Говорете със мъжът ти , винaги когaто ви се говори. Подкрепяйте се взaимно. Ще минете зaедно през тaзи огромнa болкa.
Ще видиш кaк с времето...болкaтa ще е по- мaлко, ще зaпочнеш дa си спомняш с усмивкa дори зa рaзлични моменти с нея.
Aко не можете дa се спрaвяте с болкaтa , с гневa....потърсете психолог също.
Бъди също подкрепa нa съпругa си. Мъжете в подобни ситуaции повече се зaтвaрят .
Едвa ли ще те успокои към моментa , но детенцето е добре....щaстливо. Сaмо нямa кaк лично дa ви го кaже , зa дa сте поне мaлко по- добре и вие.

8.   Опитайте пак. Третият път е за щастие. :)

10.   Нищичко не мога да ви кажа, за да ви утеша. От опит знам, че нищо не помага. Разбирам болката ви и огромната ви загуба. Приемете съболезнованията ми! Кураж, мили хора!

От една жена, загубила нелепо брат си.

11.   Не мога да си представя дори какво изпитвате и знам, че сте загубили всякаква вяра в живота както и желание за него. Много съжалявам.
След време пробвайте пак, тогава кръстете детето Стоян/Стоянка.
Надявам се болката да поотихне след време и да се чувствате по-добре ти и съпруга ти. :( Живота е труден и несправедлив, но не се предавайте, нищо друго не ви остава освен да се борите.

15.   Здравей,

Според мен, ако ви е страх да правите нови опити, което е разбираемо, може да осиновите дете - то сега е накъде само, със свито сърце и ще се радва на вашата обич и грижи, макар да не бъде биологично ваше, ще ви донесе много радост.

17.   Мили хора, благодаря ви за утешителните думи, като че ли човек среща разбиране от хора, които не познава, а други, които ни познават и децата ни са си играли заедно на пясъчника сега ни отминават сякаш сме заразни. Наистина ви благодаря, ще се постарая да съм опора и за съпруга ми, въпреки че аз съм една развалина, една кървяща рана, но ще се опитам. Благодаря!

18.   Боже! Не знам какво да ти кажа. Каквото и да кажа ще е безсмислено, но познавам семейство загубило дете, та имам малка представа за какво става дума. Загубих добра приятелка преди няколко години. И до днес не смея да погледна майка й в очите, защото знам какво си мисли като ме види. Как аз съм жива и здрава, радвам се на живота, правя планове за бъдещето, а нейната дъщеря...
Мога само да се надявам, че децата ти, а и всички хора, които сме загубили са на едно по-добро място, където няма болка. Дано да е така! Мисли за тях като за онези две красиви звезди, които вечер светят на небето. Поне аз правя така когато мисля за някой, когото съм загубила. Не помага много, но... все пак намалява мъката до някъде и дано Господ ти даде утеха и сили да продължиш напред.

19.   Според мен фаталното е да решите, че това е краят и че оттук насетне няма смисъл. Не придавайте на един човек, било най-скъпия ви, като детето ви, целия смисъл на живота си. Открийте потребност да давате на други, да създадете друг живот... и да продължите. Успех!

21.   Не е лесно и знам, че думите са слаби за да изразят чувствата в такъв момент.... Аз съм родена 6г. след починало дете на 22 дни и от майка ми знам каква е мъка да загубиш детето си. На вас ще кажа, като мине време опитайте пак да си имате детенце, не губете надежда.

Но бих ви посъветвала да се осведомите каква точно е причината за смъртта на първото ви дете и за второто. Какъв е този тумор на такава млада възраст-има ли връзка между двата случая, има ли някаква обща причина за двата смъртни случая? Някакви изследвания ако трябва да се направят или нещо, което трябва да се избягва в бъдеще... Помислете в тая посока, за да предпазите евентуално следващото си дете.

23.   Събрах сили да ви благодаря, мили хора за подкрепата и отделеното време за нашите страдащи и измъчени сърца и души. Няма такава болка, няма такава празнина. Сърцата ни завинаги белязани кървят. Благодаря ви.

24.   Много съжалявам, дано имате сили и щастие пред себе си!

Не мислете, че хората ви отбягват като заразни, самата аз в подобен момент едва ли бих могла да опитам да говоря с някого преживял нещо подобно на вашето - все ще имам чувството, че ровя в болката му... Искрено се надявам да станете щастливи родители и щастливи баба и дядо някога.

25.   Милa, знaм че не е моментът, но когaто се почувствaш готовa, зaпочни дa се учиш дa медитирaш.
Не знaм дaли ще рaзбереш зa кaкво ти говоря, но когaто имaш повече инфо, порaботи зa бaлaнсирaне нa чaкрите си, особено четвъртa. Повярвaй ми, когaто нaпреднеш, когaто си осъзнaтa и бaлaнсирaнa, ще знaеш. Ще знaеш зaщо, ще приемеш, ще се успокоиш и продължиш животa си с любов и рaзбирaне. Всичко, което се случвa около нaс имa причинa. Тя винaги е с положителнa цел, но когaто болкaтa е толковa голямa, когaто зaгубим някого, когото обичaме повече от себе си, ние " ослепявaме" от мъкa. Не виждaме, не рaзбирaме, пък и не искaме дa видим в нaчaлото зaщо. Обсебвaме се в мъкaтa и гневa си. Товa пречи нa нaшaтa сетивност дa " видим", рaзберем, приемем....
Детенцето е избрaло дa дойде именно при вaс, трябвaло е дa ви нaучи нa нещо. Товa съвсем не знaчи, че в някой минaл живот сте били безотговорни родители. НЕ!!!
Възможно е дори дa сте обичaли децaтa си прекомерно, до обсебеност. Дa сте ги постaвялa нa пиедестaл, нaд всеки и всичко. Възможно е дa трябвa дa се нaучите дa живеете в хaрмония с целият зaобикaлящ ви свят, ....
Искaм дa кaжa, че не бивa в никaкъв случaй дa търсите винa.
Нямa тaкaвa!
От сърце ви желaя и нa двaмaтa дa постигнете душевен покой и когaто дойде следвaщото детенце, дa сте готови дa го приемете с отворени сърцa, без стрaх, без обсебвaне.
Сaмо с любов!

27.   Една голяма прегръдка и от мен!
Сили, кураж и любов! Това ще ви спаси!

28.   Кaк си милa?

29.   Благодаря ви мили хора, благодаря, че някой се е сетил да попита как съм, благодаря. Как съм? Зле, много зле, плача, не ходя никъде, не мога да се върна и на работа. Гледам играчките на малката си принцеса, гледам и дрешките и ми се разбива сърцето за пореден път. Днес стават точно два месеца, откакто не е с нас детето ни. УЖАС, КОШМАР, АД, ЖИВОТЪТ НИ ВЕЧЕ НЕ Е ЖИВОТ. Не знам какво да правим, не се издържа, как ще живеем без детето си, не знам. Болката е огромна, сграбчила ни е и ни задушава. Беше прекрасно дете, слънчице.

30.   Физически и психически здрави ли сте? Тровите ли телата си - пушите ли, пиете ли? Имате ли грехове? Негативно мислещи и страхливи хора ли сте?

31.   Въпросите нa н30... може би сa мaлко груби относно ситуaциятa, но кaто цяло е прaв дa ги зaдaвa тaкa, че дa предизвикa реaкция.
Време е aвторке, дa зaпочнеш дa мислиш зa утре, другaтa седмицa/ месец....
Трябвa дa приемеш вече, че мaлкaтa ви принцесa, ще си я видите пaк, след поне 50-60 год. щaстливa. Дотогaвa обaче трябвa дa продължите по нaй- добрият зa вaс и бъдещите ви децa нaчин. Тъгувaй си, плaчи си, нормaлно е, но трябвa и дa се върнеш вече в животa. Потърси помощa нa психолог, поне зa 4-5 срещи, ще ти помогне дa нaпрaвиш първите стъпки. И пиши тук, винaги, когaто, , имaш нуждa дa говориш. Не си сaмa. Знaм, колко трудно може дa бъде в тaкивa моменти, споделянето сaмо с близки.
Време е дa зaпочнеш дa излизaш, поне половин - 1 чaс всеки ден. Рaзхождaй се, aко ти е възможно сред природa. Вечер, можеш дa " говориш" с нея. Кaжи и всичко, което мислиш и чувствaш. Но се опитвaй дa си спокойнa, все едно те чувa.
Животa/ съдбaтa/ Бог много ти е взел, време е дa ти дaде. Товa не е компенсaция, рaзбирa се, но при всички положения ще е нещо, зaрaди което ще си струвa дa се смееш и мечтaеш пaк. Позволи му дa се случи!

32.   Да отговоря на така зададения ми въпрос от №30, здрави сме да. Пушим и двамата със съпруга ми, но докато съм била бременна не съм изпушила и една цигара, алкохол не пием и двамата. Дали имаме грехове? Вие нямате ли? Безгрешен(а ли си? Кой няма грехове? Да може би, някога сме обидили някой волно или неволно, когато обаче сме го разрбрали сме се извинили и сме поискали прошка. Но, не сме убийци, крадци и т. н, нямаме грехове, с които да сме заслужили подобно нещо, повярвайте преосмислих си целия живот, това не съм го заслужила. Вие още малко ще ме попитате дали сама не съм убила детето си. Едва ли има някой да го боли повече от мен и съпруга ми, ако съм споделила тук нашата житейска драма и трагедия, то е защото съм искала някаква ако мога така да се изразя утеха, съвет, елементарно човешко съчувствие, може би да разбера, че има и други като нас, но да ме изкарвате виновна и да ми говорите така няма да позволя с нищо не сме допринесли за това, ние не сме го искали, просто се случи... За огромно съжаление се случи, сега болката ни убива всеки ден, тя ни задушава, тя ни разкъсва, ние сме между живота и смъртта.

33.   Aвторке (32) не товa е искaл дa кaже/ предизвикa н 30, предполaгaм обaче е предизвикaл с коментaрa си твои си вътрешни стрaхове и мисли. Хубaво е, че ги изливaш/ изкaрвaш нa повърхносттa. Но, милa имaш нуждa от психолог. Моля те, потърси помощ, зa дa преминеш през товa. Рaзбирa се, че не сте виновни. Но имaш нуждa дa си го потвърдиш и с помощa нa професионaлист.

34.   Мила... знам, че да спазиш съвета ми ще е невъзможно, майка съм и дори не искам да мисля какво ти е. Опитай обаче да "пуснеш" детето си да си отиде. Душата му се гнети от твоята мъка - така поне казват и пишат хората, общуващи с мъртвите. Не съм сред вярващите в тесния смисъл, но вярвам, че когато не си можел да направиш повече, когато си дал цялата си любов и подкрепа на някой приживе, имаш правото и задължението да продължиш напред.

Не се обвинявай! Погледни напред и разбери, че животът ти е даден с някаква цел, трябва да го изживееш. Много те боли, не вярвам да мине изобщо. Въпреки това, със сигурност има нещо, заради което да продължиш напред. Човек трябва да направи в живота си добро, намери цел, в която вярваш и те стимулира, кара те да чувстваш себе си от полза за друг - било то грижи за възрастни самотни хора, за изоставени деца, за животни. Когато помага на някого, човек не само постъпва благородно, а помага и на себе си. Ще усетиш, че си нужна и незаменима за някого и нещата малко ще се подобряват с всеки изминал ден.

35.   Здравейте мили хора, уж непознати, а в същото време, подкрепящи ни. Много ми е трудно да направя, каквото и да е, честно казано опитвам се, но засега опитите ми са безуспешни, захващам нещо и го зарязвам, просто не мога, повече от болна съм, нямам сили, не мога да го обясня. Затруднявам се и да опиша чувствата, които ни заливат, болката, която ни е сграбчила, не намирам думи. Мъча се да чета някои книги свързани с духовния свят, но мозъкът ми е твърде обременен и вървят бавно. Съпругът ми се върна на работа, ходи през деня, стяга се някак си, а вечер, като се прибере плаче, ходим на гроба на детето. Животът ни се преобърна, размаза ни, унищожи ни, не сме същите хора, няма радост, няма смях, съществуваме чрез едната болка. Няма по-страшно нещо от това, няма по-лошо. Аз съм детска учетилка в детска градина и ми е невъзможно да се върна на работа. Как ще гледам чуждите деца, когато моето го няма? Защо? Не знам! Благодаря ви на всички. Мислите ми са много объркани и не мога и да напиша, каквото мисля. Извинете ми и ви благодаря.

36.   Грешна ли съм Господи? Къде сгреших? Защо не ме обичаш Господи? Жива съм погребана, останах да дишам, за да разбера какво е болка, е, разбрах, стига толкова, смили се Господи и ме отведи при детето ми. Не издържам, дните ми тежат, въздухът ме задушава, как ще живеем? Миличка моя, слънчице мое, обичам те, обичам те.

38.   Болката е ужасна! Най- страшното от страшното- да загубиш детето си! И все пак.... с огромна мъка животът продължава! Защо не посетите психолог? Книгите са си книги, но психологичните съвети как да преодолеете болката ще ви бъдат полезни от сепциалист. И наистина-всякакви утешителни думи са излишни тук в социална мрежа. И както казах - с огромна мъка животът продължава. И дано да си имате още деца, които да са живи и здрави и да ви радват! Успех, миличка!

39.   Всяко нещо има причина. Нищо не става без причина!

Отиди при истински вярващ свещеник, изповядай се, кръсти се, ако не си кръстена - ти и съпругът ти. Преразгледайте живота си, простете на всички хора, които са ви наранили, поискайте прошка от хора, които вие сте наранили.

Подгответе се преди да го заченете, изчистете се с пост и молитва. При нас така се получи.

40.   Може би точно в момента моят съвет няма да ви се стори най-добрия, но мисля, че единственото нещо което би ви 'съживило' и дало сили е това да си направите друго бебче, болката винаги ще живее в вас, но бебето ще ви дари с нова радост и огромна сила! Късмет!!!

41.   Благодаря ви, мили хора, така е, тази болка ще живее винаги в нас, сърцата ни са белязани за винаги.

42.   Аз съм момиче на 10 почти много съжалявам за смъртта на вашето прекрасно детенце прочела съм дето пише че я боли коремчето така и не знаех как е починало но аз видях тъгата в вашите очи . аз също съм родена на 18 .11

Моите искрени съболезнования .
Валентина 10 г.

43.   Пак съм аз искам да ви кажа знам колко е трудно да се загуби дете.
аз също съм дете.
Вашата Ванеска винаги ще е във вашите сърца където и да е сега.
Макар и непознати аз съм готова да подам ръка на двама родители.
Валентина

44.   Благодаря ви, мили хора, благодаря и на теб малка Валентина за подадента ти ръчичка, дано никога не узнаеш, какво е да загубиш дете, пожелавам ти всичко хубаво.

45.   Милата ми сестричка е писала валя плака като ти писа Аз съм Мирко нейният по голям брат.
Валентина плака когато писа коментара съсипа се от плач .
Но аз я успокоих
Милото дете сега можеше да навърши 3 години ако бе живо.

Мили родители вие сте добри хора .
Мирко 21 Брат на Валентина

46.   Наскоро загубих и най добрата си приятелка която също я болеше корема и 1 час след това тя почина беше на 18 и ме пазеше в училище тя живееше до нас ;(

47.   Защо има толкова мъка? Как ще живеем? Смисълът на нашия живот го няма. Ние сме една развалина, една нестихваща болка. Мили хора, вие ми подавате ръка в най-тежкия за нас етап от живота ни. Благодаря ви много.

Сърцата ни завинаги белязани кървят, боли, ах, само как боли. Няма смях, няма радост, няма я вълшебната усмивка, няма го и звучният ти глас. Самота, Тишина, Празнота.

С ЛЮБОВ КЪМ ДЪЩЕРЯ НИ!

За неизпятите ни песни,
за неизиграните игри,
за недочетените приказки,
за недоизказаните думи,
за несбъднатите ни надежди,
за неосъществените мечти,
за нежните прегръдки
и всичко, което не можахме да си дадем.
Мило дете, липсваш ни, обичаме те!

48.   Мили хора, не мога да намеря думи, с които да изкажа съболезнованието си и съчувствието си. Единствено човек, който е преживял загубата на дете, може да разбере какво изпитвате и как се чувствате в този момент. Опитайте се някъде надълбоко в себе си да намерите сили и да продължите живота си, макар и ден за ден, почернени от горчивата болка и мъка. Преживяла съм загуба на близък човек и знам, че завинаги остава една дупка и празнота в душата, която никога не може да се запълни, а само леко се притъпява с времето. Не знам какво е да загубиш рожбата си, но знам, че щом вие сте живи и здрави, значи има защо. Препоръчвам ви да посетите психолог, дори да не ви помогне, няма да ви навреди! Това поне ще бъде един страничен, чужд човек, необременен от вашата загуба, на който просто да изплачете мъката си.
Според мен, ако имате тази възможност и желание, може да потърсите начин и да се занимавате с някакъв вид благотворителност. Така ще се срещнете с хора, които също преживяват някакъв труден момент и ще се почувствате полезни. На този свят има невероятно много нещастие и ние не подозираме за него, докато не го изпитаме на собствен гръб. Може да отидете в дом за сираци, да дарите играчки, дрешки, лакомства, каквото и да е и ще видите как от радостта в очичките на всички тези деца, които никога не са усетили родителска обич и грижа, вие ще се почувствате една идея по-добре. Трябва да потърсите нещото, което ще ви накара да се чувствате пълноценни и полезни и поне за момент ще отвлича вниманието ви и ще притъпява болката ви.
Поднасям съболезнованията си и горещо ви прегръщам, въпреки че не ви познавам.

49.   Здравейте ! Позволявам си да Ви пиша , защото ние също изгубихме нашето малко слънчице на 30 /07 ... Сринахме се от мъка ... Детенцето ни живя 19 дни , беше с няколко порока и не иаздържа ...Много ми е трудно като виждам други деца и бебенца ... Все си казвам какъв щеще да стане като порасне ... Докато беше жив ми даваше такава сила , докато го държах на гърдите си , даже го видяхме да се усмихва ...Тук казват , че се усмихва на ангелчетата и накрая отиде при тях ... Няколко години по- рано загубих брат ми и баща ми ... Все си повтарях , че трябва да съм добре и да се боря да отцелея , защото болна и депресирана не мога да бъда полезна нито на най-близките си , нито на себе си ...Помисли си само колко много хора Ви обичат и се притесняават за вас ... А болката няма да мине ... Поне при мен не мина ... Но когато имам нужда да се отдам на мъката си , пускам си музика и плача , гледам снимки , плача - един час , два часа .. Отдавам се на мъката си ... Но следващите часове ще бъдат за хората , които ме обичат , за хората които обичам ... Опитвам се да бъда ведра и да се смея макар и да боли .. Знам , че ще опитаме да имаме друго дете и знам , че неможе да замести предното ...Нашето малко ангелче завинаги ще остане в нашите сърца ...Освен това не се знае дали ще имаме второ , защото с мъжа ми имаме много проблеми и това бебче беше от ин витро ... Но все пак искаме да рискуваме и да опитаме още веднъж да бъдем щастливи че имаме едно малко сладко бебче , което да порасне и да му се радваме ... Каквото и да правите мислете за хората които Ви обичат и за вас самите ! Кураж !

50.   Всичко е излишно всякакви думи са излишни никой не може да Ви помогне мъката е безкрайна след няколко години може би ще ви мине но ще оставате със спомена на изгубеното си слънчице но това е живота не можем да го променим а и може да е било за хубаво можело е детето да порасне да се разболее и така да стане но останете с надеждата че детето Ви е отишло на по хубаво място

51.   Здравей и от мен мило същество! Съжалявам за загубите които си преживяла! Не знам каква е болката от това което ти се е случило,но предполагам ... Моят съвет към теб и съпругът ти е наистина да не се отказвате . Нека минат месеци или колкото време ви е нужно поне малко да зарастне раната и когато се почувствате готови създайте отново детенце ! Всеки заслужава да бъде щастлив и съм сигурна че вие също ще бъдете! Въпреки че не ме познаваш както и всички останали дали ти съвети знай че те подкрепяме и ти желаем занапред цялото щастие на света !

52.   Благодаря ви, че не ме забравяте, благодаря ви, че ми пишете, благодаря ви за подкрепата. Ходя на психолог, но не мисля, че от срещите ни има някаква особена полза, да не кажа никаква. За тази рана, за тази болка няма лек, няма лекарство. Това ще остане до края на живота ни, но може би, както казват някои хора, на които им се е случило същото: с времето се научаваш да живееш с болката, тя остава за цял живот, не изчезва".

Не знам, ние самите как ще се справим, защото е много трудно, това ни е най-скъпото същество, но вече го няма, няма по-кошмарно нещо, няма по-голяма жестокост. Всички ми давате съвет да родя отново, може би и това е вярно, но аз съм толкова объркана, толкова наранена, че не знам, кое е правилно и кое не е. Ще ви помоля мили хора, ако имате време и възможност пишете ми, защото когато видя, че някой ми е писал, разбирам, че не съм сама в тази проспаст, че някой макар и за кратко е помислил за мен. Благодаря ви още веднъж на всички.

53.   Мила авторке , Днес аз и Малката Валентина Сме много благодарни че и на нас подадохте ръка дори когато сме в труден момент

54.   Здравей,
Аз съм мъж на 29г., баща, според мен трябва да опитате още веднъж, сигурно е много трудно, но има шанс да сте щастливи, най - малкото като остареете, ще съжаляма те, че не сте опита ли. Друг вариант е да осиновите дете, проучи в нета да видиш в какви условия живеят. В този момент има някъде едно дете, което страда, страхува се, яде много малко, не му обръщат внимание и т.н., ти може да го спасиш.
Бях чел за една жена от остров Икария, когато била млада, островът бил окупиран от войски, нямало никаква храна, молила се на военните за брашно и захар, за бебето й, не й дали, в резултат починали двете й деца. След няколко години родила още три, които са живи и здрави.........

55.   Как си, скъпа? Знам, че четеш темата и си писала, че намираш утеха.

57.   Здравейте, аз съм авторката, скоро не бях влизала, защото не очаквах някой да е писал, но виждам, че съм сбъркала. Как съм? Ами просто бутаме дните с мъка и болка, няма смисъл животът ни, няма на кого да се радваме, нямаме си нищо. Има безкрайна тишина, празни стаи, скътани играчки и детски дрешки. Толкова е страшно, толкова ме боли за детенцето ни, тя беше прекрасна, толкова много ни липсва. Боли, много боли.

Чудех се дали да не пусна нова тема, но вече нямам сили за нищо. Но, все пак ще питам тук, ако някой реши да ми отговори ще бъда благодарна.

Има ли според вас живот след смъртта? Чета много литература по въпроса, исках и връзка с хора, които са били в кома, те потвърждават, че краят на физическото тяло не е край за душата. Това е едно от малкото неща, които ни носят някаква мъничка утеха, иначе ще полудеем от болка, всъщност, ние сме на прага на лудостта. Та имате ли някакво доказателство, сънища или някакво преживяване, което ви кара да мислите, че наистина има и друго по-хубаво място и че детенцето ни продължава да съществува, но по друг начин, на друго място. Благодаря ви, мили хора.

58.   Здравей,
Аз найстина смятам, че трябва да осиновите дете, ако нямате сили да пробвате за ваше. Ще остареете и после времето ще е минало, има много страдащи деца, които си мечтаят за родители като вас. Едно дете, пък и не ваше, ще ви даде нов смисъл и щастие, сигурен съм!

59.   Здравей! Аз лично доказателство нямам, но силно вярвам, че т. нар. смърт не е краят. Гледам предавания с участието на медиуми /има едно "Медиумът от Лонг Айлънд"/ и други, във връзка с криминални случаи. Нещата, които познават и починалите, които виждат няма как да са плод на отгатване или съвпадение. Убедена съм, че дъщеричката ви ви вижда, а също и другото ви детенце. Те са заедно сега и дори и да не ги виждате - около вас. Лошото е, че има много хора, които опитват да печелят от човешката мъка правейки се на медиуми и т. н. и няма при кого да ви насоча да отидете, за да опитате да се свържете с тях, може би това би ви успокоило. Аз самата не съм ходила, но това, което вие сте преживели ме кара да си мисля, че имате нужда да получите потвърждение, че детенцето е добре там, където е. Лиана Антонова пишеше книги с тематиката, за която питаш.

60.   авторке, не знам дали има живот след смъртта. няма доказателства да има, затова аз приемам, че няма. разказите на хора, били в кома, за мен не са никакво доказателство, защото те са всъщност живи, но в кома, виденията им могат да се дължат на халюцинации или сънища. според мен хората вярват, защото искат да вярват, не искат да приемат, че всичко свършва с ковчега и гроба. в това няма нищо лошо, щом им дава сили, така че ако това ви вдъхва и минимална надежда, че ще бъдете заедно някой ден, вярвайте.
ако нямате сили отново да преживеете бременност и раждане на друго дете, помислете наистина за осиновяване. няма да забравите децата си, но така животът ви ще придобие смисъл.
а някой ден така или иначе ще разберем дали има нещо след смъртта или не.
Ж43

61.   Какво се случва с вас още ми е мъчно за вашето детенце то живя само 2 годинки и половина идва ми да се разплача чета историята отново
Вие сте мило семейство и ви разбирам
Валентина 11 г