 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Оставих бебето си
преди: 10 години, 44 мин., прочетена 3802 пъти
Здравейте. Искам да споделя нещо с вас и моля за вашите искрени отговори, приемам всичко-само да е истината според вас. Имам дете нa 1 годинка. Когато то беше на 6 месеца го оставих на моята баба да го гледа, а аз тръгнах да изкарвам пари. 8 дни бях без него и повече не издържах, но след това го оставих отново, когато той беше на 10 месеца, но този път за 12 дена, а това прави общо 20 дни, в които той не е бил със с мен и последният път дори се е разболял, досега никога не беше боледувал. Кажете ми дали според вас това е заради мен и лоша майка ли съм като го оставих не веднъж, а 2 пъти? Благодаря ви.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7b70f19f1e |
|
1. По принцип, ако отидеш да работиш с години някъде и оставиш детето си - да, лоша майка си, но за няколко дни???
Лошото при теб е, че детето е много малко. Защо не си в майчинство и нямаш мъж, който да ти помага финансово? Иначе не е толкова трагично. Важно е обаче да се обаждаш на детето си да ти чува гласа, може да не може да говори, но то разбира и познава гласовете. Травмираш го, защото не знае дали не го изоставяш - задължително му обясни къде отиваш, за колко време, че ще дойдеш и тем подобни, а бабата да му разказва всеки ден, че мама това и онова. Много хора мислят, че бебетата не разбират, но не е така. На 4 г. някъде всички хора забравяме първите години от живота си, но с хипноза и при психоанализа можем да си спомним за тях! На подсъзнателно ниво всички травми от детството са определящи. Ако няма друг начин, оставяй детето си за гледане при бабата, но спазвай малките ми съвети - говори на детето си, разказвай му за това, което вършиш и, че ще се прибереш, задължително му носи малък подарък и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО бабата да говори как ще си дойдеш и кога.
НИКОГА не лъжи детето (колкото и да е малко) например, че отиваш до магазина и тем подобни. Казвай ВИНАГИ истината и проблеми няма да има.
Обаждай се по скайп и му говори. Важно е!
Иначе нямаш проблем за тези дни, а това че се е разболяло е нормално за деца на тази възраст.
Успех ти желая и дано намериш решение, за да не ти се налага да работиш през първите 2 г. от живота на детето. На всички иначе ни се е налагало да оставяме детето си за отглеждане при баби и дядовци, което не значи, че сме лоши родители! Споко!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 3c5da68a63 |
|
2. Ох милaтa... рaзбирa се, че не си лошa мaйкa.
Н 1 имa прaво. Когaто моят син беше сaмо нa 6 мес. се нaложи дa влязa в болницa зa оперaция, която бяхме отложили, зaрaди бременностa. Тогaвa чaк преценихa, че е безопaсно. С мaлкият не можехме дa се видим еднa седмицa. В последствие, когaто се прибрaх у домa, зaпочнa дa мънкa и проплaкввa при всяко мое отдaлечaвaне от него, дори сaмо aко отидa до кухнятa, a той е в сaлонa с бaщa си. След около месец нещaтa се стaбилизирaхa, увери се, че мaмa нямa дa зaчезне пaк някъде.
Но грешкaтa ни беше точно товa, което посчвa н1.
Не ми чувaше глaсa, поне по телефон. Цялaтa фaмилия бяхa притеснени около оперaциятa, всички се грижехa зa бебчето, но никой не му е говорел зa мен. Предполaгaм също е усещaл притеснението им.
Aко имaш възможност дa рaботиш в грaдa си, мaкaр и " сaмо зa хлябa" не зaминaвaй, докaто не зaпочне дa рaзбирa кaкво му говориш или докaто не си сигурнa, че е доверието нa бебокa е 100%, че мaмa. ще се върне.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 8867fdac6c |
|
3. Не си лоша майка.
Имам позната, която си остави синовете на 5 и 10 години при дядото и бабата и пет години не се прибра.
Работи в чужбина, уреди им апартамент, всичко с мъжа си, а после си взе едното дете. Още не е взела другото. За мен тя е искала първо да им постеле преди да заминат, но аз бих си взела децата с мен. Иначе не ги беше виждала 5 години.
Ти не си лоша майка. Но не бива да го оставяш с месеци и до голямо. По-добре си уреждай живота по-бързо.
Успех.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 059def7e3b |
|
4. Разбира се, че не си лоша майка. Не стига, че ти се налага да работиш, вместо да се наслаждаваш на майчинсво поне 1 год., ами и се самообвиняваш. Извинявай за въпроса, сигурно не ти е приятен, но къде е бащата? Защо той не осигурява семейството си?
А децата трябва да боледуват, няма как - нали трябва да си изградят имунитета. Не съм чула досега за дете, което изобщо да не е боледувало през 1-вата си годинка. Това са неизбежни неща, които нямат общо с твоето отсъствие. Иначе се постарай, както ти казва н. 1, да не го оставяш за постоянно. Аз израстнах с баба и дядо (виждах майка си 1 ден в седмицата) и не че не са ме отгледали с много любов и загриженост, но последствия има наистина. Губи се връзката м/у майката и детето, а и самият факт, че имаш баба вместо мама или дядо вместо тате, се отразява върху самочуствието - за цял живот вероятно. Но при всички случаи е по-добре да осигуриш по-добър живот на детето, отколкото да мизерствате, но винаги неразделни. Успех!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: a20644163d |
|
5. Мен също са ме оставяли за години наред, защото нашите бяха в чужбина, но знам, че благодарение на това аз успях да се изуча. Не ги обвинявам за нищо, защото го направиха заради мен. Нито на тях, нито на мен ми е било лесно, но нямаше как. Можеше да си седят тук и да си мизерстваме и да не успея да уча, тогава по-добре ли щеше да бъде?
Защо да си лоша майка? Нали го правиш за детето си? Ако нямаш друг избор, никой няма право да те вини.
И да ти кажа, лошите майки никога не се питат дали са лоши или добри, те просто не се интересуват, още по-малко да им домъчнее. Само добрите си задават такива въпроси, просто защото ги е грижа и никога нямат усещането, че правят достатъчно, без значение колко се жертват.
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 03820acc10 |
|
6. еее, не се съди толкова строго, в крайна сметка става дума за няколко дни, в които си отишла на работа, а не на купон. 20 дни за 1 година не са толкова много. за болестта не се обвинявай, всички деца боледуват, неизбежно е, така градят имунитет.
а и самият факт, че питаш, означава, че чувстваш вина. на лошите майки не им дреме, те директно поставят себе си на първо място.
Ж42
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 56f5d788cb |
|
7. От авторката: Благодаря ви много за отговорите. Иначе знам, че на много хора се налага да оставят децата си, но не и толкова малки, знам, че е хубаво да бъдеш с детето си първите 2 години и досега не съм чувала майка да е изоставяла детето си толкова малко и за това се почувствах виновна и дори това ми тежеше през месеците, но сега се чувствам по добре благодарение на вас. Не искам да споделя с майка ми или баща ми, тя вечно е заета, а пък той не се интересува от мен. Аз бях в чужбина и там родих детето си, майчинството беше 6 месеца. А таткото много се промени и се наложи да се разделим, ние се върнахме в България, той изпраща пари, но само от време на време и не достатъчно.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 52ca6f7dc1 |
|
8. Aми ти можеш дa си го осъдиш зa издръжкa бaщaтa. Aвторке, зaведи си дело и си гледaй детенцето. Aко си нaмериш и рaботa в грaдa, който си, ще се спрaвиш с финaнсите. Нямaш причинa дa се чувствaш виновнa. Aз когaто зaбременях, бяхме кaтегорични със съпругът ми, че 3 год. от детето не се отделям. Но имaх пълнaтa подкрепa нa съпругa си, морaлнa и финaнсовa.
A ти нямaш товa. Некa поне си плaщa зaдължителното!
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 627d156c0b |
|
9. Здравей! Аз пък съм в България и не съм си ползвала майчинството - тръгнах на работа когато едното дете беше на месец, второто - когато стана на два. Е, всеки ден съм била с тях, но също имам своите угризения. Осъзнавам обаче, че ролята ми като майка е да осигуря нуждите на децата си - от достатъчно голямо и хигиенично жилище, от съответни храни, от дрехи, обувки, козметика, лекарства... Не може винаги да си до детето, в някои случаи се налага да направиш избор и за негово добро. За мен твоят избор е бил правилен - поела си ролята на самотния родител и се бориш да се справиш. Считам, че "лоши" майки са тези, които макар и да са по цял ден в дома си и уж около децата си, не им обръщат внимание и не общуват с тях. Имам такива примери - детето е в градинката с майка си, която не си сваля телефона от ухото и нито го поглежда какви ги върши, нито го чува когато я вика. Идеални майки няма, но тези, които се стараят като теб, са добри, дори и да не се самооценяват като такива.
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7b70f19f1e |
|
10. Положението на Авторката не е било обмислено и така се е получило, освен това за малко е оставяла детето си, но като майка не съм съгласна с 9.
„Осъзнавам обаче, че ролята ми като майка е да осигуря нуждите на децата си - от достатъчно голямо и хигиенично жилище, от съответни храни, от дрехи, обувки, козметика, лекарства. “
Това са предпоставките, които ТРАЯБВА да имаш, за да се решиш на дете, но да имаш дете и да го зарежеш на 1 месец???
Всеки психолог и психиятър ще ти каже, че майката е много важна за едно бебе. Ти може да не виждаш, защото децата ти физически са ОК, но си нанесла големи травми, освен ако е нямало някаква баба по 24 ч. да се грижи за тях и пак ТЯ ще им е майка на подсъзнателно ниво, не ти.
Авторката да потърси поне детски от държавата, ако е Западна те са високи и нека другия път да внимава какъв мъж си избира.
Важи това за всички жени - децата в крайна сметка са наша отговорност и ако не можем една кирлива връзка да спасим за 1-2 г. или един кирлив мъж да намерим, който може да напълни 1 кирлив хладилник за 1-2 г., просто е по-добре да отложим раждането на деца.
Нека не забравяме, че всеки психично болен човек, всеки престъпник си има родители. Причините за нервните и психични заболявания са на 90% заради травми в първите 3-7 г. от живота. Ако не можете тези години да сте РОДИТЕЛИ на децата си, не раждайте! След това те имат много по-малка нужда от вас. Причината децата от домовете да имат огромни проблеми в живота и като възрастни е името липсата на майчина любов и внимание, на бащата след третата година и тези дефицити НИКОГА не могат да се подпълнат.
Човек може да живее и без деца, но не създавайте същества, за които не можете да се грижите.
Не обвинявам Авторката, защото тя поне си задава въпроси и действително с няколкото дни отсъствие не е навредила толкова, но да оставиш детето си на 1 или 2 месеца за постоянно да го гледа друг - защо раждаш?
|
...
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 03820acc10 |
|
11. 10, като те чете човек, може да остане с впечатлението, че ако човек не разполага с мъж, пълен хладилник за 1-2 г. и сигурен месечен доход, изобщо не трябва да се размножава. по тази логика поне 30% от хората в България трябва да са бездетни. не съм 9, но няма как да знаем положението, в което е била, за да вземе решението си да се върне на работа.
аз също стоях вкъщи 5 месеца с едното дете и 4 с другото. работата ми е такава, че трудно може да се намери заместник за дълго време, освен това конкуренцията е висока. освен това по време на втората бременност мъжът ми остана безработен. не знам дали е кирлив или не, но доста време беше без работа, така че след 4 м. аз му прехвърлих майчинството и се върнах на работа, която обаче позволява непълен работен ден.
само да напомня, че когато съм била бебе, платеното майчинство в България е било 3 месеца, неплатеното - 1 година. в другите страни е също доста по-кратко.
така че това, което пишеш, има логика, но нещата не винаги се получават толкова добре планирани.
Ж42
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 7b70f19f1e |
|
12. Номер 11, при теб мъжът ти се е грижил за децата, нали е бил безработен? Не е същото като майката, но е ОК.
Не мога да определям кой кога ще има деца, но моето мнение е точно такова - без елементарна материална сигурност не е редно да имаш деца. Под „елементарна“ действително имам предвид неща като покрив над главата, храна, ток, вода, здравни осигуровки.
На това мнение са и доста българи, защото раждаемостта е доста ниска.
Освен това мисля, че имам право да се изказвам и като порастнало дете, отгледано от баба си, защото майка ми е почнала да работи на 1 г. от раждането ми, после баба ми ме е гледала и честно казано аз нямам никакви спомени от родителите си, от майка си като дете както и нямам чувства към нея като към майка, а като към много обичан роднина или дори приятелка, но за мен баба ми ми е била майка, макар че не мога да обвиня майка си в нищо - и храна сме имали, и подслон, и е гледала да ни обръща внимание във възможностите си.
Просто родителите ми като всички по това време са имали много млади деца и бяха и много заети със себе си в тези години - караници, къде да се живее, къде да се работи, кой колко печели и кой колко пари дава за семейството, кой кого уважава и тем подобни глупости. После майка ми се разболя и седя по санаториуми доста често. С две думи - нормално семейство уж, но баба беше нашата майка както е това при доста хора. Не се чувствам по някакъв начин повредена от това де, но аз искам децата ми да имат спомени от мен като тяхна майка и от детството си с родителите преди всичко и сме се погрижила да имаме достатачно спестявания и сигурен доход ПРЕДИ да имаме деца.
Всеки иначе има право на своя избор в живота, но нека не забравяме, че децата го нямат!
Всеки иначе сам си има съвест и не променя обстоятелствата с хиляди оправдания.
Колкото до Авторката, нейното е в нормални граници и се надявам все пак бащата да поеме по-голяма отговорност за в бъдеще. Оправдания иначе много, но това не помага на децата ви един ден, когато се появят неврози и психически травми, защото 90% от психо проблемите на вече възрастните хора са първопричинени именно в първите 7 г. от живота, а всеки детски психолог ще ви каже, че най-малко до 1, 5 г. дори до 2, 5 г. се гледа дете от майката, но няма закон за това и всеки да си се оправя със собствената си съвест. Деца се дават на ясла и градина след като са се научили да говорят и след като са се научили да не правят белята в гащите, но пак казвам - всеки нека се разбере със собствената си съвест, на детето ви му е все едно какви са ви причините, то ще носи последиците от решенията ви.
Ако все пак сте направили деца и в последствие сте попаднали в ситуация, в която не можете да се грижите за вас - препоръчвам ви да се доверите също на някоя от бабите, не на чужди хора и да НЕ сменяте лицето, което гледа детето непрекъснато - например не става 1 седмица 1 баба, друга седмица другата. Консултирайте се с психолози при такива решения, за да не ходи с години детето ви по лекари.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
