 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Изгубена
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1638 пъти
Здравейте мили читатели! Аз съм на 53 години и няма да се впускам да ви разказвам живота си. Искам само да ви споделя, че на 17 този месец почина съпругът ми. Аз работя в чужбина и на 15 заминах, а той плака защото пак остава сам, не се хранеше, а е с диабет и прекаран инсулт. Когато си бях в България, го водих на много лекари, лежа и в болница. Всички лекари казваха, че има поражения от диабета, инсулта и от... пиенето. Какво ли не опитвах през годините-молби, увещания, заплахи обяснявах последствията-нищо. Каза ми, че се чувства безполезен ие по-добре да умре, за да не ни е в тежест. Е сега вече го няма, но аз го обичах и сега се чувствам изгубена, очаквам да ми се обади, не мога да спя. Дъщеря ми ми каза, че му е простила, но аз не мога и не искам да повярвам, че вече го няма. Както казах, той почина един ден, след като бях заминала и нямах възможност да се върна за погребението. Сега се чувствам виновна, аз знаех, че не трябва да го оставям този път, но тръгнах... прегърнах го, казах му, че го обичам и заминах. Как ще живея сега!!!! Липсва ми!!! Може да пиеше, си ми беше другарче! Беше кротък, услужлив и умираше за дъщеря ни! Това пиене и този кротък, слаб характер го убиха! Аз от седем години съм в пустата чужбина, за да се издържаме -той беше пенсионер по болест с 200лв пенсия. а дъщеря ми е студентка. Знам, че вината за смъртта му не е моя, но защо чувствам такава!!!?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 6667b3e793 |
|
1. Не се чувствай виновна, нищо не си направила, не си знаела, че ще стане така, а ти си го направила за семейството си. Не си нито лоша майка, нито лоша съпруга. Ако си беше зае*ала семейството, без да се инетересуваш от него, тогава да, но...
Наистина съжалявам, моите съболезнования, но за съжаление това е част от живота.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 249b179346 |
|
2. Мила, мила... Представям си как се чувстваш.
Ами виновна си донякъде, да... Просто кофти сте си подредили живота - то да ходиш и да бачкаш години наред навънка, а той да седи сам и болен с детето... Ама това пусто българско нямане...
Диабетът е страшна работа - дядо ми почина от това. В края на живота си взимаше по две шепи хапчета на ден. Постоянно ходеше с една бучка захар в джоба, защото 2 или 3 пъти беше припадал насред града от хипоглекимия. Но той работеше до последно (наистина - предимно интелектуален труд).
За пиенето обаче нищо не го оправдава.
Недей да критикуваш характера му - доховно напредналите хова, светците са такива.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 3fb662194b |
|
3. Толкова съжалявам, мила! Приеми моите съболезнования! Обаче, животът е жесток! Така му е било писано на човека. Знам, че на теб ти е страшно тежко, но помисли заминала си заради него и заради дъщеря си. За да можеш да изкараш пари и да им осигуриш по-добър живот, а на него и по-добро лечение. Никой не е знаел, че ще стане така, за това не се обвинявай, а се опитай да продължиш напред. Той винаги ще ти липсва, но докато е в сърцето ти, никога няма да е напълно мъртъв.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: df30be195a |
|
4. Благодаря, за добрите думи!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
