Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Авторката:№3, и аз съм си мислила същото, да спра за известно време да чистя, и без това ми е много трудно да намеря най-подходящото време за чистене-тогава, когато мъжа ми го няма в къщи. През седмицата съм на работа, а захвана ли се да чистя през почивните дни, рискувам да си навлека скандал.... звукът от прахосмукачката, и изобщо самото чистене яко го дразни. Била съм му разваляла комфорта. Старая се винаги да е чисто и подредено в къщи, но разбира се, не се вманиачавам. А мъжа ми и цял месец да не почистя, изобщо няма да му направи впечатление.
№5, това с чорапите е днешната случка, иначе много примери мога да дам - поставям на закачалката якето му, което половин ден е стояло в трапезарията на стола, или пък прибера калъфа с личните му документи, които е зарязал на скрина в коридора... и пак го отнасям, "защо съм му прибирала вещите, бил си оставял там временно". А какво означава "временно"... ден, два, седмица? ...

7.   Авторката е прекрасна съпруга, а мъжът и е палачор( явно така е възпитан). Това което прави(не мъжът й) е чудесно, най важно, че слага нещата на видно място. Ако имах такава жена, на ръце ще я нося. Моята е голяма чистофайка, но започне ли да подрежда, пъха всичко което е пред очите й, и което не е на мястото си, навсякъде където намери място да го скрие. Забравил съм нещо не на мястото където обичайно стои, после започвам да го търся, няма го никаде. А съм сигурен къде последно съм го ползвал. Питам жената, тя вдига рамене, спори, че не го е пипала. Това наистина ме изнервя. Тя съвсем неумишлено го пъхва някъде, колкото да е прибрано, даже не обръща внимание какво е то, дали може да ми потрябва или е нещо ненужно. Чак след време, когато вече не ми трябва, това забравено нещо излиза от някъде. Като и кажа, че точно тя го е сложила там, продължава да спори, че не го е пипала, тогава бяс ме хваща. Как се живее с такава жена, само аз си зная. Мъжът на авторката трябва да я боготвори, рядко са такива жени, прибрани и разумни.

8.   Aми aвторке, (5 съм) кaто си остaви друг път документи нa едно място, ти ги премести нa друго и се прaви, че не знaеш нищо:)
Кaто " зaгуби " няколко пъти вaжни нещa, ще зaпочне сaм дa фиксирa едно и също място.
Инaче съветa нa н3 също е ок. Моят съпруг нaистинa е много прибрaн, но ми коствa първaтa годинa дa го " убедя ", че aко искa прислужницa, ще трябвa дa си нaеме тaкaвa. Нaкрaя му " открaднaх " един от почивните дни с поръчки зa чистене, готвене, прaне и т. н. В крaйнa сметкa, щом ти можеш дa ходиш подир дупето му кaто че е бебе и той може същото.

9.   Моят мъж съм го научила да си слага мръсните дрехи в коша за пране, а после изпраните му ги сгъвам и прибирам аз. Дрехите за вкъщи също си ги слага на едно място. По принцип не ми мрънка за такива неща. Веднъж само - скоро беше - малко повиши тон за един потник. Аз преди да пусна дрехите в пералнята ги обръщан от вътрешната страна и после така ги сгъвам и прибирам. И вечерта той ми се развява по потник и аз на шега му казвам-облякъл си го на обратно (с ръба навън) и той подпали фитила и почна-ми защото ти така си го прибрала. Как да го видя в тъмното сутринта дали е наобратно, облякъл съм го както си го сложила. Забранявам ти казва да ги прибираш така. Викам-добре и приключихме.
Иначе за документи и такива по-важни неща тях направо ги дава аз да ги прибирам, защото той после не помни.
Много е субективно да се прецени в такива случаи като вашия кой е сбъркал, защото всеки е прав за себе си. Но мъжа ти според мен прекалява.

Дес

10.   А пък моя мъж си подрежда сам нещата и не си хвърля боклуците по масата. Мие чиниите след вечеря, макар че скоро ще си имаме съдомиялна и няма да мием чинии. Пита ме има ли нужда да се купи нещо. Пазарува, макар че повечето пъти пазаруваме заедно. Вечерята я приготвяме заедно, а обяда аз, защото той е на работа. Докато е на работа аз домакинствам, а той ако си е в къщи, независимо какво дават по тв се включва моментално в чистенето или готвенето. Ако имаме гости не седи да си говори с тях а аз да сервирам, ами предварително е напазарувал и сме решили с какво да ги черпим. После готви наравно с мен о и така остава време да седнем и да обурнем внимание на гостите а не както в моето семейство като дете-майка ми готви, сервира, мие и баща ми през това време се напие с гостите. Майка ми накрае се оплаква че е скапана. Аз ако съм на нейно място никакви гости няма да посрещам. Но слава богу моят мъж е много добре възпитан от майка си. Живял е сам доста години преди да се запознаем и не е свикнал да е на грижите на жена. А ако си вземете мъж директно от майка му, особено ако майка му е като моята грижовна домакиня, ще е свикнал да му е всичко както мама му го е приготвила и ще трябва доста търпение за да го дресирате.

11.   О, аз съм късметлийка! Моят мъж не само е супер подреден, но понякога ролите се обръщат. Случвало ми се е да изляза някъде и той в това време самосиндикално да реши да подреди. Е, прави го толкова мило, че никога не се сърдя дори и да ми е поразместил нещата. Просто питам, къде премести това и къде сложи онова. И после аз пак си ги подреждам както на мен ми харесва. Обаче не му се сърдя, все пак е доста мило от негова страна да ми помогне с домакинстването без да го карам, нали?

12.   От авторката: Благодаря на всички, които ми писахте! Вашите коментари са много ценни за мен! Исках да чуя вашите мнения, за да си изясня нещата, за да преценя от моята "женска позиция" дали аз пък някъде не греша. И затова може би ми се искаше да чуя повече мъжки мнения.

13.   И аз да си кажа какво мисля. Всъщност съм съпруга от 20г в къщи чистим двамата заедно още от самото начало на брака, той върши това което му е по приятно аз върша останалото. Още от самото начало знам че той чинии не обича да мие, но миенето на печката е негово задължение, готов е да мине с стирка пода, но обирането на праха от мебелите е моя работа и така нататък.
Дали прибирам неговите вещи? Не, не ги и докосвам дори, ако си остави порфейла на портмантото след 2-3-5 дни ще го намери на същото място, ще вдигна ще забърша и ще го сложа пак там. На мнение съм, че домът ни е общ и ако той желае може да си държи портфейла и на капака на общата тоалетна чиния. Тъй като домът ни е общ, той има същите права и задължения точно каквито имам и аз.
Мисля също, че ако аз реша да си оставя моя вещ някъде в дома ни, би трябвало да я намеря на същото място, където съм си я сложила и ако някой я премести ще се изнервя, е първия път скандал няма да сторя, но ако това се случва редовно...... Ако редовно някой ходи след мен и мести вещите ми из дома ми бая ще викам, а уж съм жена :) как ли се чувства мъж ако положението е такова?

14.   В къщи работата се разпределя по равно и няма мърдане! И аз работя, и на мен ми се почива след работа. Това, че трябвало да чистиш докато го няма, направо ме изуми, но ти си знаеш! Бързо ще се скапеш от работа, а той лесно ще си намери някоя свежарка, така че мисли!!!

15.   Да не сте започнали да пишете нов семеен кодекс? Колкото и положителни мнения да получи авторката, мъжът й няма да добие други навици, ще си остане същият. Само превъзпитанието му, може да промени нещо, но не е гаранция в каква посока. Може да има и отрицателен ефект. Много зависи от такта и начина на приложението му. Само с една блага дума, мъжа може да се превърне в послушен пудел, но и само с една остра реплика, жената може да си създаде чудовище. Тогава, не само няма да постигне положителен ефект, а ще стане още по лошо. Вярно е, че времената са изнервени както за мъжете, така и за жените, но товара върху мъжкият самар винаги е в повече. Затова се получава и тази разсеяност, за мъжа е маловажно къде са му хвърлени чорапите, в такъв момент главата му е пълна с куп проблеми за решаване. Ако мъжът е безгрижен, естествено е, че ще помага, но ако е затрупан с грижи, как няма да е кисел. Веднага жените ще кажат, а ние грижи нямаме ли? Имате и то не малки, но повечето от тях сами си ги създавате. Искахте еманципация, получихте я, изравнихте се по права с мъжа, а неговият самар си остана по натоварен, е това справедливо ли е? Пак ще кажете, каквото прави мъжа и ние го правим, но това е само от Ваш поглед. Сложете ръка на сърцето и си признайте, че живота на мъжа е по натоварен, показват го фактите, той умира 10 години по рано от жената. Това ще го оспорите ли? Защо не се смилите над него, какъв е този егоизъм за равноправие, защо го тормозите, не му ли стига извън дома? Какво ще й стане на авторката, ако го посреще вечерта с домашните пантофи, или с чорапите в случая? Така вече го е превърнала в половин послушен пудел, а ако му даде и целувка, ето ти цял пудел. После такъв мъж няма да измие чиниите ли, няма да помага ли, даже и други екстри може да й предложи, после в леглото. Най важен е такта. Войните не се печелят с оръжие, а с ТАКТИКА. Може би го смятате за унижение да го посрещнете така? А когато той трябва да си ги търси не там където си ги е оставил, това наистина изнервя. Тогава ноща става мрачна и студена. Защо допълнително му товарите самара, а когато умре, го оплаквате с крокодилски сълзи?

16.   Авторката: №13, чудесно е, че с твоя съпруг така добре сте си паснали, все пак хората помежду си сме много различни и не всички можем да се похвалим с такъв късмет. А за себе си лично не мога да се съглася че е правилно през целия ден да не мога да седна на фотьойла, защото мъжа ми си е захвърлил якето там. А изместя ли го на закачалката, където му е обичайното място, отново ще си навлека гнева му.

17.   Mили дами, не можете да превъзпитате зрял човек. От психологическа гледна точка дори над 7 г. не можете да превъзпитате никого! Говорите за мъжете си сякаш са домашни животни за дресировка :)
Истината е, че проблеми с битовизми имат само хората, които са се задомили преди да са живяли известно време с мъжа и не са поставили в самото начало някакви правила.

18.   Хората го казаха, и аз ще го повторя: всички, на които ходите след задника да им прибирате, перете, подреждате и прочие, не са били възпитани.

Опасявам се, че сега е късно... още повече, че опира не само до възпитание, а и до съзнание.

19.   Авторке, 16, ами аз имам една идея за теб! Махни му якето ОТ фотьойла и го сложи ДО фотьойла, не където му е мястото! ТОЙ трябва да си го сложи където му е мястото, НЕ ТИ! Ако ти се развика, че е ДО фотойла (където би трябвало да го намери- само на САНТИМЕТРИ от там, където САМ го е оставил, няма как да не го види! ) ти му кажи- (По желание: "Якето си го виждаш къде е, на сантиметри от където си го оставил. "). "Трябваше да седна ВЪРХУ якето ти ли? " С най-спокоен тон. И нищо повече. А нека той сам си кряка, ако не му отговаряш как точно ще стане скандал? Няма да стане! Ще стане монолог. И така прави за всичко, което слага не където трябва и ти пречи на теб. Да видим до кога ще издържи да си кряка монолози да му се валят нещата по пода.

20.   Просто хипотеза, но замисляла ли си се, че може да има любовница и да се страхува, че като му пипаш нещата и дрехите може да видиш някаква следа и да го хванеш? Иначе не виждам защо ще се дразни толкова много.

21.   От №13 авторке не това моето не е късмет в никакъв случай! Изработила съм си го с много труд и ТАКТИКА, както каза №15.
Само един фотьойл ли имате? А и дори един да е, той е общ, затова и двамата сте с правото си да го ползвате, обаче когато единият от вас го е заел няма как и другият да го ползва. Мъжът ти ако ползва тоалетната ще го накараш ли да се премести за да я ползваш ти? Няма нали? Точно така ако той реши че в момента има нужда да ползва вашия фотьойл за закачалка, значи фотьойла ви е зает и не става ти да го ползваш веднага.
Има си и женски тактики така че мъжа да си оставя нещата както жената реши, но за това трябва труд и време за превъзпитание. Обаче възпитанието със тропане и действане на пук не става.
Става ето така.
Напирмер прибира се мъжът и посяга да си остави якето на фотьойла, ти се приближаваш към него целуваш го гушваш се за прегръдка, той през това време за да те прегърне е оставил якето на фотьойла, след 30сек отделяш се от гърдите му и казваш "много те обичам, , , , , , , , , но ще те обичам още повече, ако ми цениш труда и си оставяш якето на закачалката моля"

С 1 лъжица мед се ловят повече мухи, от колкото с 1 бидон горчица. (по същия начин се действа и с възпитанието на дете) Колкото по любвеобилна си към семейството си, те толкова повече ще се стараят да ти угодят за да си и доволна. Какво ли не прави един мъж за усмихната и гушкаща се съпруга? Моя в 2ч сутринта съм го будила, да иде да ми търси парче торта, от оная дето харесвам. Не само, че отиде ами и ягоди ми купи, като бонус.
Тактиката трябва да продължи цял живот, днес сме на по 47г и още се гушкам в него, като първия месец след сватбата. Мъжете имат нужда да закрилят, задоволете тази им нужда дами и те ще ви повдигнат на пиедестал. Покажете му че той е вашия бог закрилник и вие ще сте неговата богиня.

22.   " А за себе си лично не мога да се съглася че е правилно през целия ден да не мога да седна на фотьойла, защото мъжа ми си е захвърлил якето там. А изместя ли го на закачалката, където му е обичайното място, отново ще си навлека гнева му. "

Аз лично в тази ситуация ще седна в/у него. Щом е решил да използва фотьойла за закачалка да си носи последствията с омачканото яке. Съгласна съм с номер 13, че дома е на двамата и всеки има право да прави в него всичко което му харесва, но не и когато е в ущърб на другия. А и едва ли бих ходила след него с мила усмивка да го моля да си сложи нещата на място. Та ние сме големи хора, а не деца. След като един път му кажеш или покажеш би трябвало да разбере.
Когато се омъжих, мъжа ми имаше навика да си оставя чорапите, бельото и тениските там където ги е съблякъл. В началото ги събирах и перях, но в един момент ми писна да ходя от стая в стая и да издирвам захвърлени мръсни дрехи и спря да ги събирам. Когато вече нямаше дрехи за смяна му казах, че не съм виждала негови дрехи в пералната и не знам къде са. Той си ги събра и ги изпрах. Това се повтори няколко пъти и най накрая разбра, че ако иска чисти дрехи, мястото на употребяваните е в коша за пране. 30 год ме е забравил този урок.

Но винаги има едно "но". Всеки човек е различен и по различен начин приема нещата. Моят мъж е кротък човек и с него е лесно. Когато мъжа е по избухлив може би подхода трябва да е различен

23.   От №13 до №22 Щом се съгласяваш, че дома е общ, не си ли съгласна и с факта, че казването и показването трябва да действа и на двете страни?
Щом сме големи хора, а не деца. След като един път той й каже или покаже би трябвало тя да разбере. Авторката твърди, че мъжа й, й е казвал "защо съм му прибирала вещите, бил си оставял там временно". Той е казал как иска да си ползва дома и мебелите им, каква е причината тя да не го разбира още от първия път?
Само на жените ли трябва да им се чува думата в дадена къща? Не е ли той пълноправен ползвател на дома? Защо щом не е съгласна с него фотьойла да се ползва временно за закачалка, не помисли някакъв приемлив и за двамата вариант?
Вариантът да му правиш на пук ли е най-правилният? Аз мога да ти дам доста идеи за правене на пук, (например да му намажеш любимата чаша с веро /с четка за рисуване да не става пяна/ и да я изсушиш не изплакната, като си налее питие то да се разпени, защото той отказва да мие чинии), но не е ли това детско, а точно ти твърдиш, че сме големи хора и не сме деца?

24.   Когато се живее в общо жилище, нещата също се ползват общо. Не става въпрос само за личните му вещи, като чорапи и тениска. Като ядем примерно, той ползва чинии и аз чинии. Е, става ли той да си измие неговите, а аз моите? Не. Защото, кой ще измие тавата, или тенджерата? Тя чия ще се падне... Не става така, не става да оставим мързеливите си деца, които не сме си направили труда да възпитаме, ДА СИ ЧИСТЯТ СТАЯТА, защото освен ТЯХНАТА стая те ползват и коридор, тоалетна, кухня, които са общи. Тях кой трябва да ги чисти? Няма как да чистиш само своята стая и да метеш само след своите си стъпки.
Затова, за да няма "неговото" и "мойто", трябва да има на първо място хармония, разбирателство и уважение между двамата. Няма ли го това, вземат ли да се борят и превъзпитават, загубена кауза...

25.   Браво, номер 22!

От номер 19.

26.   Авторке, моят съпруг е същия: хем не си подрежда вещите, хем се сърди като аз го правя. Същата е историята и с чистенето, което го дразни. Ами.. какво да ти кажа, ако само това са им кусурите, то не е болка за умиране. Аз съм се научила да прилагам различни хитрости.
Например: в спалнята имаме четворен гардероб, две крила - за него, две - за мен. Доскоро аз подреждах и неговите дрехи. Да обаче след като не си откри веднъж някаква си риза, съпружеството каза, че не иска повече да му пипам гардероба. И вътре настана такъв хаос, че сутрин губи по половин час, за да си изрови търсената дреха, а като я намери, тя е толкова измачкана, че не може да я облече. Аз си мълча и нищо не пипам, а на него му е неудобно да повдигне въпроса. Онзи ден ей така между другото подхвърлих: "Утре ще си подреждам гардероба, искаш ли да оправя и твоя? " "Искам! " - каза веднага. Така че без мъничко коварство не става работата.
С чистенето процедирам така: пускам прахосмукачката и като стигна до хола, където той седи пред компютъра, я изключвам и казвам: "Как предпочиташ - сега ли да изчистя или ако ще ти пречи шума, ти да почистиш хола след като свършиш с компютъра? "

27.   До 26. Голяма хитрина, не ще и дума! Да блъскаш за двама, да си доволна, че видиш ли, господина толкова великодушно ти е позволил да му подредиш гардероба. Или пък, докато е седял на компютъра, ти е разрешил да изчистиш с прахосмукачката. Наистина нямам думи, и не искам дъщеря ми да е на твое място!

28.   27, много си прав.
Направо си е мизерия да трябва с хитрини да караш този, с който живееш, да си върши задълженията.
Те сами са се поставили в положението на слуги, и после се оплакват... целувчица, прегръдчица: "Скъпи, ще благоволиш ли да си занесеш якето до закачалката, любими? Много ще те обичам, ако го направиш"...

... отврат. Жени без капка самоуважение...

Моят мъж в началото хвърляше чорапите си в легена, и като му свършат чистите, отиваше при мръсните и почваше да ги мирише един по един... А като се прибере от работа, и: какво ще вечеряме?
Аз: каквото си напазарувал и приготвил.

Аз също като него съм била на работа. След което съм взела детето от детската градина, и заедно сме играли, чели сме приказки, говорила съм си с нея...

И той запретва ръкави и казва: ей сега ще направя.
Ако понеча ДА СТАНА от фотьойла, той казва: "седи си, аз ще направя... " И след време се урегулираха нещата.
Но човека имаше съзнание, независимо как са го възпитавали мама и тате.

Ако няма една капка съзнание, че след като носиш дрехи, ще ги переш; след като цапаш чинии, ще ги миеш; след като искаш да седнеш да ядеш, ще трябва да сготвиш; и като обитаваш една къща, трябва да я изчистиш... кел файда от хитрини, или, не дай Боже да се караме и да се обясняваме.

29.   Охо 27 ами ако той напазари и сготви сам за себе си, като изпере сам чорапите си, като не получава целувчици и прегръдчици, ти за какъв чеп си му само за инкубатор ли?
Ние иначе, жените без самоуважение ползваме мъжете си по друг начин, например работят за 2-3 пъти по голяма заплата, която носят в дома ни, строят дом, ако сме заедно навън те шофират автомобила, местят тежки мебели, вечер като се приберат заковат някой пирон, поправят счупената брава, дори сменянето на изгоряла крушка е тяхно задължение, не че не можем да си го свършим сами или чрез наемане на майстори всичко това, ама и женските ни заплати не са достатъчни за да поемем такива разходи.
Иначе при теб лошо няма ако си с много високо образование и заплата ти е по-висока от тази на мъжа ти, си е нормално, той да поема домакинските задължения докато ти си играеш на кукли.

30.   Съгласна съм с 29, макар че тонът не ми харесва.
Аз работя много по-малко от мъжа ми, той изкарва доста пари и работи доста тежка работа, а като се върне не иска да бъде притесняван с каквото и да е било. Не му се сърдя, защото като семейство имаме много висок стандарт на живот благодарение на неговия труд, а той оценява моя както и работата ми у дома, грижата за семейството.
Всеки си разпределя задълженията според дохода. Ако изкарвате толкова, колкото изкарва мъжа ви - делете си домакинските задължения, но ако живеете в жилището му и той докарва 2/3 от семейния доход - натискайте си парцалите, защото навън е пълно със самотни майки и живеят на минимума. Тогава ще оцените мръсните чорапи на мъжете си - когато ги няма!

31.   Да се обадя пак и аз, "жентата без капка самоуважение" №26. Въпрос на договорености е всичко. Поемеш ли ангажимент, трябва да го спазваш. Моят мъж е поел ангажимента да обезпечава финансово семейството и го прави отлично. Аз съвсем умишлено съм избрала по-неангажираща работа, за да имам възможност да поема домакинството. Така решихме, че е най-разумно. Аз като литератор да се съдера не мога да изкарам парите, които той печели в IT-сферата. А пък някой трябва да организира и бита, не може иначе. Така че за мен е по-важно съпругът ми да излезе от къщи отпочинал, нахранен, изпран и изгладен, за да се съсредоточи върху проекта, по който работи, защото този проект ще ни плати ремонта на вилата, примерно. След като той се грижи банковата ни сметка да е пълна, аз пък трябва да се грижа гардеробът му да е подреден. Еманципацията в България се разбира по удивителен начин - да седиш в мръсотията гладна и с лакирани нокти и да се биеш в гърдите колко си независима. Ами благодаря за такава независимост!
Всъщност, доразвих тезата на №30.

32.   Н 31, (26 ) едвa ли ще те рaзбере някой, който виждa чaшaтa нaполовинa прaзнa, съсредоточaвa се върху следствия, без дa виждa и съответно мисли по причинaтa.
Мъдро успявaш дa промениш следствиятa в ползa нa цялото семейство, поздрaвления зa товa!
Но, нямa смисъл дa обяснявaш нa огрaниченият мозък неогрaничените възможности.

33.   Еми женички, аз изкарвам съвсем по_-малко от мъжа си, следователно И той ще чисти!
Ж41

34.   Намирам, че винаги има нещо гнило, когато някой с такова огромно настървение започва да те убеждава в единствената правота на своето мнение, и в това колко е щастлив от начина по който живее. Съжалявам, дами, но наистина няма как да повярвам, че събирането на мръсни чорапи из цялата къща ви носи такава неземна радост.

35.   н 34 - не знам какво имаш предвид. За мен лично домакинската работа ми доставя удоволствие, но да - не съм се омъжила за някой простак. Мъжът ми си хвърля мръсните дрехи на едно и също място и не е някакво диво прасе и все пак - тези дрехи не се перат и гладят сами, но ми е удоволствие, особено като знам, че работата ми ще се оцени и той изкарва многократно повече пари от мен работи действително повече.
Всяка сутрин подреждам хола (одиала, храна от вечерта, всичко), правя винаги прясна закуска от бъркани яйца или омлет, водя децата на градина, от 10 до 16 ч. работя. След това си взимам децата и си довършвам домашните задължения- чистене, прясно сготвена храна, имам си кола и ходя и да пазарувам. Мъжът ми се прибира чак в 19 ч. или по-късно. Да му опра ножа да чисти и подрежда ли?
До скоро бях в майчинство и той никога не е пипвал никаква домакинска работа и така ще е винаги. Кой както се разбере. Важното е за семейството да е най-добрия вариант. Дори смятам скоро да си направя свой малък бизнес и да работя по-малко, за да имам повече време за семейството си - не говоря само за домакинската работа, но и за децата ни.

36.   Аз пък като IT взимам почти колкото мъжа ми (на неговите години ще взимам колкото него). Чистенето е И негово задължение! Кой за каквото е учил и за каквото го бива! Вие като ни изкарвате колкото мъжете си, не се надявайте, че всички сме така!

37.   36, ти няма начин да знаеш колко ще взимаш на неговите години и дали ще доживееш, миличка. Мъжът ми е с 15 г. по-възрастен, еднакво образование имаме, ама си гледам домакинството и си натискам парцалките, защото взима огромни за България пари, с които живеем направо в лукс и аз 1/5 от парите му не мога да изкарам дори да работя 24 ч. в денонощието. Мъжете просто правят кариера и дори при същото образование - не значи че имате същите способности, таланти и тем подобни. Кривиразбрана еманципация е да не си гледаме семейството от чиста проба гордост. Или изкарваш голямата пачка, или си гледаш дома и децата. Средно няма за повечето семейства без помощ на старите.
Ако не си искала да гледаш домакинство, защо не си си взела някой безработен или с почасова работа?
Повечето дори разчитат на свекърви и тъщи, но за нас това не е вариант и затова си жертвам кариерата, за да си гледам качествено семейството. Реалист съм обаче да знам, че никога не мога да направя кариера като съпруга си и по-добре да поддържам неговата, за да живеем като семейство добре.
Легитимно е обаче и мъжът да върши домакинска работа, да си гледа децата, но ТУК И СЕГА взимате ли като неговите пари и работите ли колкото него?
Имам приятелка, която пък издържа семейството си и мъжът ? гледа децата и дома, докато тя бачка в чужбина, за да ги храни. И това е легитимно. Кой както си го стори - тя не пере чорапи и не сменя попиканите гащи на децата си, е и? Кой е по-щастлив?

38.   Н37, ти сама пишеш-Натискам си парцалките. Н36 не че не иска да гледа домакинство, както ти твърдиш, а разпределя по равно задълженията със съпруга си. Щом и двамата работят, ще поемат по равно и домашните задължения. Това не е криворазбрана еманципация, а съвсем нормални отношения, когато жената иска да прави кариера. Ама да си била взела безработен. Това ще го отмина. Теб домакинството може да те прави щастлива, добре, уважавам твоя избор. Но мен ме прави щастлива да се ровя в научни изследвания, да пиша, да се занимавам с творческа дейност. Можеш ли да кажеш, че това е глупост? И какво, ако не направя някаква суперкариера? Нали съм се занимавала с това, което ми носи радост! Не съм майка на съпруга си и не желая да го отглеждам. В нашето семейство всеки знае задълженията си и ги изпълнява без напомняне. И не мога да си представя, че ще трябва да прилагам женски хитринки, целувчици, коварство, за да свърши съпругът ми неговата част. А разбира се, всеки си подрежда живота, както желае и може.

39.   Миличка, имам как да знам! В една област сме, заплатите ни се определят от една схема. Със сигурност ще доживея 5 те ни години разлика, аз по старчоци не си падам....

40.   37, умната тя, ТУК И СЕГА си делим разходите според доходите. Т. е. 49 на 51%! Е, замлъкна ли сега?

41.   Кавгата тук идва от разбирането на домакинската работа като "унизителна". Аз не виждам нищо унизително в това хората да се грижат за бита си. И няма никакво значение кой какви пари изкарва, а как най-рационално да се разпредели времето на двойката, за бъдат свършени основните задачи. Всичко е важно - и финансовите постъпления са важни, и почистването на къщата е важно, и приготвянето на храна е важно. Ако си представите едно семейство като отбор, не е толкова съществено кой ще е вратар, кой защитник, кой център нападател. Това, което е от значение, е отборът да печели мачове.
Н31.

42.   41 Кавгата съвсем не идва от унизителната домакинска работа, а от това че капитанът на отбора на авторката се е възгордял и при тренировка се цепи от колектива и бяга на скамейката да си почине. Въпреки че е на скамейката подвиква на другите играчи как се играе.
Някой от коментиращите я съветват да се справи с възгорделия се капитан със скандал и да му прави на пук, някой предлагат да залъже капитана с добро, с памук да му изкара душата и да го вкара на терена.
Лошото в повечето случаи е, че жените в бг, все още са зависими от мъжките доходи, особено при наличие на деца. В такива случай капитанът трябва да остане капитан, иначе отборът потъва и ако може да спре да бяга от някой отговорности ще е супер.

43.   Moмочета, прочетох доста от коментарите, но пак не разбрах - с какво ви е толова унизителна и тежаща домакинската работа и второ - не живяхте ли с мъжете си преди да създадете семейства с тях?
За мен от самото начало е било ясно, че аз ще върша домакинската работа и никога не съм се ядосвала или тормозила на тази тема. Има толкова други проблеми навън... Не става с лошо, в това ме е научила баба ми. От самото начало ми беше ясно, че мъжът ми няма нито времето, нито желанието, нито способностите за домакинска работа. Всъщност дори за майсторски неща не го бива, е и? Това ли е най-важното в живота?
Затова пък е чудесен баща, изкарва добри пари и мога да разчитам на него, подкрепя ме във всякакви ситуации и никога не ме е нагрубил или да сме се скарали за нещо.
Сестра ми не обича домакинската работа, а мъжът ? е домошар - той не работи, а си стои у дома. Никога не е работил и върши цялата домакинска работа. Нито аз разбирам нея, нито тя мен. Аз не мога да живея нейния живот, защото за мен живеят в мизерия с нейния доход, а и той я обижда и се държи просташки с нея, а тя пък не може да разбере, че се съобразявам със съпруга си и жертвам кариерата си за семейството ни, но факт - и двете сме от над 15 г. с мъжете си и ще си умрем с тях.
Какво искате да променяте, не разбирам - купили сте вече кравата и сега ви е хрумнало, че ви се пие биволско мляко
Перфектно няма. Избрали сте си веднъж мъжа, какво искате повече

44.   Aз тихичко ще вмъкнa моят опит , че е стaнaло понaпеченичко тукa.
Определено мъжът ми рaботи повече , товa обaче ни е все едно , зaщото зa нaс всичко е нaше , никогa не е било мое/твое. Тоест , кaквото и дa препечели единият или другият си е нaшето.
Същото е и с домaшнизе зaдължения. Естествено по- тежки нещa ( примерно местене нa мебели ) прaви той , но никой не очaквa сaмо или основно другият дa готви , чисти и т.н.Обикновено готвим зaедно нa чaшa червено вино:).
С чистенето aз съм мaлък проблем , зaщото зa основното чистене държa дa " ми е минaлa ръкaтa " нaвсякъде. Тогaвa той сaмо мести мебели и се покривa до следвaщо повиквaне.
Обaче имa и друго , aз съм много нaблюдaтелнa и още в нaчaлото нa връзкaтa съм си отвaрялa очите зa тези нещa , зaщото съм си мислелa , че в последствие в ежедневието ще сa вaжни , пък и ми " говорят " повече зa човекa. Други вaжни нещa , които съм " зaпечaтaлa " кaто отношения от сaмото нaчaло - спирaм пред врaтa и изчaквaм дa ми отвори , вече не ми се нaлaгa дa спирaм , избързвa крaчкa пред мен и ми отвaря. Чaнти от пaзaрувaне не нося , освен aко не сa много и си зaделя някоя лекa. Често го моля дa ми купи тaмпони. Подхрaнвaм и поддържaм не сaмо грижaтa към домa , a и към кен в чaстност. Aз пък от моя стрaнa си го глезя по женски с други нещa.
Мисля , че дори след години в монотонност , двaмa могaт дa се " превъзпитaт " в ползa нa двойкaтa/семейството. Искa се сaмо желaние и търпение.
14 год. щaстлив брaк.

45.   До Н43 Скъпа, не сме казали, че домакинската работа е унизителна. Напротив, тя е необходима и задължителна, но просто е твърде много и не е само по силите на един човек. Нещата не са толкова прости, колкото ти се струват-взели сте съпрузите си, ще си ги търпите. Ако беше така, нямаше да има толкова много разводи, в световен мащаб. Очевидно е, че авторката се измъчва, за да търси съвет от нас-непознатите. Понякога такива неща човек не може да сподели с никой от близките си. А когато един член от семейството страда и се измъчва, това рефлектира върху цялото семейство. Тук на повърхността излизат разхвърляността и неподредеността на съпруга. Но като се вгледаш по-надълбоко, се оказва, че авторката страда и от други, по-лоши неща-скандали, недоволства, неуважение и т. н. Това е по-тревожното, защото никой няма право да се държи с нея по подобен начин. Пак казвам, уважавам решението на всеки за неговото семейство, но хората са различни. Ще ти дам пример със себе си. Преди да се омъжа за настоящия ми прекрасен съпруг, аз имах един краткотраен брак в най-ранните ми младежки години. Бяхме много влюбени, и мислех, че винаги ще е така. Но от мен се очакваше да върша цялата домакинска работа. Нещо, което аз не съм си и помисляла, защото в родното ми семейство всички я вършехме общо. Много скоро разбрах, че аз ще потъна в домакинството, ако не направя нещо. При опитите ми да приобщя тогавашния ми съпруг към част от работата, той ми отговаряше-аз за какво съм те взел! И не ми остави никакъв друг изход, освен да си тръгна. Иначе щях да се изгубя като личност. И каквато и немотия да съм изживяла след това, си струваше. Разбирам твоето удоволствие от домакинството, но аз не мога, не искам да го върша сама, просто приеми, че има и такива хора. Във втория си брак много внимавах, и си избрах съпруг, който ме уважава, разбира и приема домакинстването с удоволствие. Затова и семейството ни е хармонично и щастливо. Не е щастливо, според мен, семейство в което само жената е натоварена.

46.   Да си кажа и аз, като мъж на почти средна възраст 38 навършени наскоро ;) Вкъщи жена ми е абсолютен господар на подредбата. Когато не зная нещо къде е, винаги питам и и ми се казва :))) Да ми е жива и здрава милата женичка, че без нея съм жив зян. Аз съм от този тип хора, дето живеят/когато са сами/ в организиран хаос. Тоест всичко е разхвъляно в строго определен ред. Дънките или чорапите например, могат да бъдат захвълрени само на 2-3 места и когато са прибрани в шкафа е шок. Но пък не се сърдя, че са там, стига да ми се каже точно къде са. А винаги ми се казва с учудващо голяма точност, което е странно с оглед на многото боклуци в къщи. Различни хора сме и се допълваме перфектно - тя е подредена, а аз разхвълян. Човек трябва да се нагажда и да прави копромиси в името на общото благо.