Майка ми ме подлудява
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1841 пъти
Здравейте.
Искрено се надявам, историята ми да бъде публикувана. Не защото търся или очаквам съвети, не защото имам нужда от съжаление, а защото имам нужда да споделя. Имам нужда някой да ме изслуша, да се излея пред някого, пък бил той и непознат.
Аз съм жена на 32 години. Имам съпруг и малка дъщеричка.
Това, което искам да споделя, вероятно ще прозвучи на повечето хора, грубо, цинично, неблагодарно, но - така го усещам. Знам, че не е правилно да мисля така, но не мога другояче.
Става дума за моята майка. Преди години, като се събрахме със съпруга ми, решихме да живеем в къщата на родителите ми. Тя е голяма, направена е като жилищна кооперация - родителите ми живеят на първия етаж, а ние се настанихме на третия. Исках да съм около тях, защото и двамата са болни, имат нужда от помощ, а и къщата е хубава - няма смисъл да стои празна, а ние да даваме пари по квартири. Тръгнаха нещата, доста години живяхме така. Проблемът започна след смъртта на баща ми, преди почти две години. Майка ми тотално откачи. Съжалявам, че го казвам, но си е самата истина. Тя винаги е свикнала някой да я отглежда - докато бяха живи баба ми и дядо ми, до последните си дни те се грижеха за нея, като за малко дете. След това /за кратко/ баща ми се нагърби с тая задача, но и той почина. И майка ми прехвърли целия си инфантилизъм върху мен.
Не ходя на работа, грижа се за детето. Грижа се и за нея. Всеки ден, след като си приключа задълженията у дома, слизам при нея, за да я видя как е. И се започва... Още преди да е казала "добро утро", започва да ме облива с негативизъм, да се оплаква - колко била болна, как я боляло тук и там, как и било лошо, как не можела да спи, как щяла да умре - тя говори непрекъснато и само за това.
Напусна работа, с нищо не се занимава, с никого не се среща - само стои у дома и се оплаква... Даже и за домакинството си не се грижи - не чисти, не готви - когато аз сляза се опитвам да сложа някакъв ред. А е жена на 55 години... Вярно, че има сериозни здравословни проблеми, взема лекарства... Но съвсем не е чак в такова тежко, смъртно положение, в каквото се опитва да се изкара.
И аз се промених. Имам усещането, че съм болногледачка. Непрекъснато съм в някаква апатия, не смея да се усмихна, за да не си помисли, че се отнасям несериозно... Истината е, че непрестанните и оплаквания ме разболяха мен. Усещам се, как полудявам, как ми идват някакви.. болни мисли. Това непрекъснато говорене за болести и смърт ме разболя. Започнах и аз да си мисля, че съм болна, че имам някакво страшно заболяване.
Казвала съм и десетки пъти - майко, нито си стара, нито си толкова болна - спри да се глезиш, вземи се в ръце, намери си хоби, някаква работа, недей само да лежиш и да се чудиш, какво те боли..
Започва да плаче, да се тръшка, да се сърди, че съм я обиждала... И пак познатия репертоар - аз съм болна, аз ще умра...
Не мога да не ходя при нея, искам да я виждам, обаче само докато ме види и направи една трагична физиономия, все едно идва края на света и... се отвращавам.
Не знам какво да правя, имам усещането, че с тия непрекъснати приказки за болести и смърт, ще разболее и умори мен. Изнервих се, започнах да крещя за щяло и нещяло, сънувам все кошмари, че някой умира. Почнах да вземам лекарства за нерви, но не помагат особено. Неприятно ми е - такава стресната, изнервена, не съм полезна и на детето си. То има нужда от занимания, игри, подходяща атмосфера, в която да расте, а аз все по-често изпадам в апатични състояния.
Казах и, че не искам да ми говори за болести - аз не съм лекар. Обиди се и спря да говори, но - от ден до пладне. Не се минаха и три дни и пак започна, докато ме види и да почва да се оплаква.
Някой ще каже - тя ти е майка, отгледала те е, как ще говориш така? Истината е, че и аз се срамувам от това, което си мисля. Може и да не изглежда така, но аз обичам майка си. Искам да и помагам, искам да се чувства добре, за това и искам да я накарам да зареже това театралничене и да си живее живота. Обаче на нея явно така и харесва - да бездейства и да трови другите с негативизъм. Казах и, че не може човек да е толкова черногледа - да отиде при терапевт. Отговора и беше, че нямало да и помогне, само щяла да харчи пари. Явно харченето на моите нерви, обаче, не я притеснява. И така, ден след ден.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 11 месеца hash: b6723e677a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Скъпи наборе, много добре те разбирам, защото и аз съм в почти същото положение. Майка ми има медикаментозна зависимост към успокоителни и психотропни вещества, и в последните години е ад. Не живея с нея, но когато ни дойде на гости е кошмар. По цял ден лежи и спи, все не е спала нощта, главата и се върти, няма тонус... но то при тези хапчета как да има. Тя си е чист наркоман. Затова съмсем добронамерено ти казвам, спри да приемаш каквото и да било за нерви, защото след време ще бъдеш в тежест на собственото си дете. На моменти и аз откачам от вечният и песимизъм, но не съм посягала към успокоителни, няма и да го направя. Лошото е, че живеете в една къща и тя те натоварва допълнително, но трябва да я игнорираш, инак спасение няма. На тази възраст стават и се държат като деца. Хич да не ти пука, че се сърди и цупи, трябва да си твърда, защото те като усетят мекото и там пробиват. Тя и моята си има заболявания, но всичко при нея идва от хапчетата дето приема. Цял ден е като дроб. Като прибавим и това, че няма живец никога за нищо, картинката става пълна. Аз такива хора не понасям. Свекърва ми е на същите години, но от 2004 г. е в чужбина, и въпреки че и тя не е хич здрава, не се спира. Помага ни с каквото може, в къщи когато дойде-пак. А майка ми дори чинията от масата не си вдига. Хем я боли, хем я мързи. Добре, че навремето баба и дядо са ни отгледали с брат ми, инак кой знае как да сме живяли. Пожелавам ти да си силна и да знаеш, че по-важно няма от детето ти и съпругът ти. Дъртите колкото и да се тръшкат, не трябва да са в такава тежест на децата си. Жалко, че тук не мога да ти оставя координати за връзка, защото съм сигурна, че имаме какво да си кажем и подкрепим. Успех и горе главата! Аннабел

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: f2b1e9e46a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей! Много добре те разбирам за какво говориш и как се чустваш, но при мен баба ми тормози майка ми по същия начин тя е на 87 и това продължава около 10-15 години. Всъщност тя тормози всичи освен мен, майка ми вуйчо ми, леля ми /нейните деца/ и братовчедките ми. Но най вече майка ми. Тя е егоистка и целия свят трябва да се върти около нея. Тя винаги е била тоталната жертва, по скоро се прави на такава. Дядо ми е най тормозен от нея. Капризна, негативна и ужасна. С мен не и се получават нещата защото тя знае че съм я разкрила и не и минават номерата пред мен. Аз я обичам баба ми е, но веднъж и казах, че детето ми и майка ми са ми по важни от нея. И въобще не ми е до нейните измислици. В момента пиша и се ядосвам, че изобщо съществуват такива енергийни вампири -хора, които те изпиват. Момиче докато не покажеш безразличие, докато ти самата не блокираш емоциите си спрямо нейните словоизлеяния ще става все по зле. Не приемай нищо което ти казва. Научи се да си управляваш емоциите. Просто слушай без да спориш, вътрешно си казвай, че това не те засяга. Защото само ако си емоциолно подвластна, само тогава може да те нарани, обиди или дори разболее. Имаш дете, ти си най важния човек на света за него /нея/. Не позволявай на никой да управлява емоциите ти. В началото е трудно, но с времето когато се научиш да слушаш и да разбираш, че това е манипулация и начин на получаване на внимание и енергия дори ще ти става смешно. А до 3-4 месеца тя ще разбере, че не получава необходимата енергия /подсъзнателно/от теб и ще спре. Успех ти желая от сърцеи почети малко психология или поне "Подсъзнанието може всичко" или нещо от този род. И незабравяй, тя не го прави умишленно, тя иска внимание и енергия. Общува само с теб няма друг енергиен источник. Обичай я, но дръж емоциите си.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 9228d11543

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Майка ти е в депресия вземете мерки,заведете я на психиатър.

 

...

горе^