 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Семейство |
Мисля, че родителите ми ме мразят.
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 4727 пъти
Здравейте! На 16 години съм, момиче. Проблемът ми е в това, че родителите ми никога не са имали типично любящо отношение спрямо мен. Дълго време си казвах, че това е нормално, че носят голям товар на плещите си, че живота им никак не е лек и е нормално да са изнервени, но напоследък се измъчвам при всеки помисъл за тях. Винаги съм била напълно осигурена в материален аспект и съм имала всичко, което да задоволява както потребностите, така и капризите ми, но за 16 години не чух нито веднъж "Обичам те; Вярвам в теб; Гордея се с теб! "... Признавам, че не съм перфектната дъщеря, макар че се старая... Никога не съм се държала зле с родителите си. Какъвто и проблем да имам се опитвам да го реша сама, без дори да отварям дума пред тях, защото знам, че имат собствени проблеми за решаване... И все пак те все са разочаровани от мен... Всеки ден ми натякват, че всяко едно човешко качество, което някога са мразели се е загнездило у мен. Непрекъснато ми повтарят, че съм глупава, че не съм красива, че няма да постигна нищо в живота си.
Миналия месец имах рожден ден и когато се прибрах от училище тях ги нямаше. Обадих се на майка ми, която заяви, че са в Гърция и ще се върнат до няколко дни, че на леглото ми има пари и мога да си купя някакъв подарък, и да почерпя приятелите си... След това съвсем неучтиво ме помоли да не й звъня повече, защото не желае да плаща за роуминг... Дори не ми честити... Те по принцип имат навика да заминават периодично до различни туристически дестинации, като не намират за нужно да ме информират, но се надявах поне на рождения ми ден да са до мен...
Когато преди няколко дни учебната година приключи проявиха краткотраен интерес към мен и пожелаха да видят бележника ми. Получих един час крещене и цял ден криви погледи за успех, равняващ се на 5, 85... За тях може и да е малко, но аз се постарах и не искам да бъда упреквана за това... Нищо нямало да излезе от мен... Как пък точно на тях се паднало такова дете... Откровено казано се чувствам зле... Не искам единственото нещо, което съм научила от родителите си да бъде факта, че не ставам за нищо... Не минава и ден без да го чуя... С каквато и дейност да се захвана те ме информират предварително, че ще се проваля...
Искам поне веднъж в живота си да ги видя горди... Поне веднъж в живота си да получа похвала от тях, вместо шамар... Да ме прегърнат, да поговорят с мен като нормални хора... Упрекват ме за всичко и ми натякват колко по-добре биха се справили те в дадената ситуация... Всеки път, когато ги запозная с някой от приятелите си те се стараят с всички сили да злепоставят мен, а него да накарат да се чувства неудобно... Все пак за да общува някой с мен трябва да е страшен глупак... Веднъж ми казаха, че ако Господ ме погледне ще се самоубие осъзнавайки какво е сътворил... Не знам защо са такива, но винаги са били и вече не смея и да си помисля, че биха могли да се променят... Ще ми се да вярвам, че някъде дълбоко в душата си ме обичат и уважават... Че някъде там между коравосърдечието и егоизма им се крие капчица загриженост и вяра, че бих могла някога да постигна нещо велико...
Аз от своя страна мисля, че никога няма да имам деца... Все пак няма училище за родители и не бих могла да разбера ако постъпвам грешно, ако ги наранявам, ако накърнявам достойнството им и потъпквам самочувствието им... А и някъде четох, че децата несъзнателно копират модела за възпитание от родителите си и прилагат същото върху своите деца...
Обичам ги наистина и ми се ще да го осъзнаят и да отвърнат със същото... Наистина ли съм толкова глупава, за колкото ме смятат? Ясно ми е, че поради разликата в натрупания опит и изменящия се мироглед на отделните поколения е напълно нормално да има несъответствия в разбиранията ни, но те съвсем откровено ме смятат за деградирала и бавно развиваща се... А аз все още вярвам че не съм такава... Моля ако някой може да помогне със съвет да го направи... У мен ли е вината? Наистина ли съм толкова лоша и ненужна за света?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: b566af3b4c |
|
1. Мили Боже какви родители. Това не са родители! Това са злобни същества! Извинявай че така ги обиждам но това е истината. Те имат очевифно психически проблеми. Стремят се към съвършенство, което не е чак толкова лошо но те правят ОГРОМНАТА ГРЕШКА да изискват това от теб което е КРАЙНО НЕправилно! Може би искат да станеш твърд човек и искат да постигнат това чрез държанието си. Може би не искат да те разглезват. Може би! Но това не им дава право да се държат така спрямо теб. Глупава постъпка от тяхна страна! Много глупава и грешна!
Ако някой ден си имаш дечица ти ще знаеш точно как да НЕ се държиш с тях. Ще го знаеш от личен опит! Ще знаеш че те имат нужда от прегръдка от топлина и доверие... И т. н.
Най-добре ги строй някъде. Кажи им да седнат и започвай да говориш. Кажи им всичко което си написала тук! Кажи им го. Ако пък не слушат и ти крещят (което най-вероятно щр стане) просто замълчи и си излез. И когато тях ги няма им остави писмо като написаното по-горе. Остави им го и виж дали щр го прочетат.
И знай! Очаквай всякакув развой на нещата! Не очаквай да стане както ти искаш. Мисли и в двата аспекта! Че може да се осъзнаят и че може и да не се осъзнаят!
Бъди готова за всичко!
Пиши как се развиват нещата.
УСПЕХ!
Ж15
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 8b1a9db987 |
|
2. Според мен си осиновена.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: a1cb8d7aca |
|
3. Миличка опитай да им обясниш как се чувстваш, кажи им всичко това което си написала тук в очите и дано да те разберат. А колкото до успехът ти той си е супер 5, 85 не знам защо ти се мръщят това си е 6. Ако не те разберат ще ги изтърпиш още 2 години и после ще се хванеш да учиш да следваш далеч от тях. Колкото до страха ти да имаш дете не се страхувай отношението им към теб ще ти бъде пример и урок каква майка не трябва да бъдеш. Изглеждаш свястно момиче не се отчайвай просто им излей всичко каквото чувстваш пък каквото стане в крайна сметка малко ти остава докато станеш на 18!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 05b00dd72f |
|
4. Авторке, аз съм същия случай. Осигурявано ми е било нужното, но никога не получих разбиране и морална подкрепа от майка си. Преди просто имах съмнения - сега знам, че макар по-скоро да е готова да си отреже ръката, отколкото да си го признае, тя ме мрази. Мрази себе си, задето е родила. Все не бях перфектна - нито аз, нито сестра ми. Никога не успях да я видя доволна от нещо, което съм постигнала. Все хората са и в устата, все опитва да ме злепоставя публично. Уж несъзнателно го прави, но виждам че и носи удоволствие. В един момент претръпнах и се отказах да се опитвам да я накарам да ми каже браво. Просто разбрах, че каквото и да направя никога няма да е достатъчно, защото идва от мен. А тя не може да ме приеме - не може да приеме, че е родила. Не знам какво и става в главата, вече и не желая да разбирам. Дистанцирала съм се и си живея моя живот. Чувам я рядко, виждам я още по-рядко - 1-2 пъти годишно.
Просто приеми, че нещата са такива.
Аз също се отказах да имам деца - поради твойте причини. Някой трябва да сложи край на този порочен модел. Нейната майка я е тормозила, тя се е заклела като има дете, да го предпази от всичко, което нейната майка и е причинила. Е, не и се получи... а според мен наистина го е искала и си е вярвала, че постъпва различно. Затова не мисля, че и на мен ще ми се получи... не искам да правя едно невинно същество нещастно.
Не се измъчвай - колкото по-скоро приемеш нещата каквито са и спреш да се бориш за одобрението на родителите си, толкова по-добре за теб. Стъпи на основата, която си получила от тях като образование и давай напред - сама трябва да съградиш оттук нататък живота си :) И не чакай някой да те оцени или да ти каже браво - прави това което искаш... заради себе си :)
Прегръдки и успех.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 05b24645dd |
|
5. Aвторке, не си осинивена, защото осиновените деца са желани и специално от любов не са лишавани - няма как като си го чакал това дете с години.
Просто твоите родители са кариеристи, които са те родили, защото ....ами защото така трябва. Не мисля, че са осъзнали, че имат дете и изобщо мисля, че за тях други неща са по-важни.
Не се стреми да печелиш тяхното възхищение - няма да успееш.
Искрено ти препоръчвам книгата „Отровните родители“ от Читанката. http://chitanka.info/book/4975-otrovnite-roditeli
Ти няма да намериш вътре рецепта за тяхната промяна, но ще разбереш, защо се държат така с теб и, че нямаш вина за тяхното поведение и най-важното - как да се държиш с тях.
Ако обаче не прочетеш книгата, а продължаваш да живееш с идеята да им се харесаш - ще отровиш буквално живота си.
Успех
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: f1c2d21f86 |
|
6. Съжaлявaм, не вярвaм нито думa от тaзи история. Дори не вярвaм, че си мa 16 г.
Въпросът ми е- ЗAЩО? Интересно ми е кaкво ви носят подобни измислени истории?
Зaщо?
И не ми тръгвaй моля те, кaк грешa, или ми отговори или игнорирaй и продължвaй дa си събирaш... тaм зa кaквото прaвиш товa!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 13d3653046 |
|
7. От авторката:
Благодаря на всички ви! За разговор и дума не може да става, ефектът би бил по-скоро отрицателен. Започнах книгата, препоръчана от номер 5 и ще се постарая от тук на сетне да не се замислям особено за тях и мнението им, макар че от сега ми е ясно, че това никога не би се случило на 100%.
До номер 6: Благодаря ти, че си поредния човек, който изрази недоверие в мен. Няма да се опитвам да ти доказвам каквото и да било, ти сам каза, че не желаеш това. И все пак, моля те, замисляй се преди да заклеймиш някого като лъжец и провокатор на съчувствие, не е никак приятно за отсрещната страна.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 7b039d3fb0 |
|
8. аз съм потресена... пожелавам ти да се махнеш от тях веднага след като завършиш, да си намериш работа, да учиш нещо и да ги забравиш. егати хората... нямаш нужда от тях, нищо че са ти родители. родителите са такива, когато се държат като родители, не по подразбиране, защото са те направили.
само на дърти години да не опрат до твоята помощ и грижи, защото ще заслужават същото отношение.
егати за такива идиоти предварително трябва да се изследват и да им се забранява да имат деца!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: a1cb8d7aca |
|
9. Мила като ти дават пари започни лека полека да си събираш и още щом станеш пълнолетна се изнеси оттам. После намери работа, която да може да се съчетава с учене и започни живота си на чисто далече от тях! Ще успееш ще създадеш кариера и ще имаш деца ще знаеш точно как да ги възпиташ и какво да не правиш като родител!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: a1cb8d7aca |
|
10. Колкото до успехът ти ако аз бях твоя майка щях да се гордея с теб все пак си завършила с 6 глупаво е да ти казват, че не ставаш за нищо при такова положение!
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: a1cb8d7aca |
|
11. Пак е № 3, 9 и 10 Някой ден животът ще им го върне ще останат сами на стари години забравени в някой старчески дом без да познават бъдещите си внучета и тогава ще осъзнаят какво са загубили и за отношението ти към теб, но вече ще е късно!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: f2baeb9add |
|
12. Твоят успех си е тамън 6. И РОДИТЕЛИТЕ ТИ КАЗВАТ ЧЕ ЗА НИЩО НЕ СТАВАШ. това изобщо не е вярно ти си умно момиче. но те не го осъзнават.
Скоро ще се махнеш от тях стига да завършиш успешно и да си намериш някаква работа след няколко години.
Успех
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
