Проблеми с родителите
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1439 пъти
Здравейте приятели. Аз съм студент на 19 години. Преди да започна всичко, искам да отбележа, че съм безработен.

Имам късмета да имам родители - баща и майка, които са живи и здрави и са ми уредили нормален живот. Имам си дом, имам храна, имам телефон, компютър, лаптоп, хубави дрехи и обувки. В последната една година ми се случиха доста неща, неща които не споделям нито на приятели, нито на родители. На никого не разказвам за моя живот, със съвсем малки изключения. Но тези неща, ме научиха да оценявам това, което имам. Едно от нещата, което имам са родителите ми. Има хора, които нямат този късмет. Винаги те са ме издържали. Никога не съм работил, никога не съм се издържал сам. Признавам го.

Благодарен съм им за това, което са ми осигурили от финансова гледна точка. Да, вярно че има доста неща, които съм си купил с "мои" пари (колкото могат да се нарекат мои) - пари дадени ми от леля ми, баба ми, събирани от бала ми и т. н.

Но моите родители може би не осъзнават как могат да ми влияят изключително отрицателно. Откакто се помня, до ден днешен. Надявам се да не го правят умишлено, защото изглежда на моменти странно. Баба ми и чичо ми най-вече го забелязват, но няма какво да направят. Хора, пак казвам, оценявам всичко, което са правели за мен... Но от малък съм възпитаван по-малко по-особен начин. Майка ми не ми дава почти никаква свобода. Ставал съм жертва на нещо като подигравки от приятели, и момчета и момичета са се учудвали под какъв контрол съм, какво се иска от мен. Казвал съм на родителите си няколко пъти: "Ей хора, травмирате ме". Но те не ми вярват. Вече се опитвам да им обяснявам. И когато отделя повече време за обяснения, единствено баща ми ме разбира, но донякъде. А майка ми е винаги права. Тя винаги знае най-много, винаги е точна, винаги аз съм виновен. Не разбира, че греши, а когато разбере, често не си и признава. Така е откакто се помня.

До 10 клас ме беше срам, буквално срам от това да си взема нещо от хипермаркета докато пазаруваме. Не можех да си го позволя. От малък до 16-годишен... Искам чипс, не мога да го взема, карат ме насила, аз казвам, че не искам. Сигурен съм, че това е от възпитанието. Аз съм много културен, изслушвам, анализирам, признавам за грешката си - противоположност на майка ми. За това може би тя си мисли, че може да ме контролира. В 9 клас започнах да се затварям в себе си, класната беше забелязала, баща ми се опита да говори с мен, но аз не му казах какво ми е. Искаше да разбере, искаше да ми помогне, но не можех да му кажа. Спомням си тогава как ми се насълзиха очите. Да - мой проблем си е, че не споделям.

Някой хора твърдят, че моите родители всъщност не осъзнават колко добър син имат. С мен са имали проблеми, едно сбиване например в 5 клас, когато ги привикаха в училище, тогава бях и малко "по-весел" в часовете, но се промених. През годините не съм бил като другите. Не съм искал дрехи, обувки, часовници, телефони и т. н. Чак към 10 клас малко се поотпуснах. Дори майка ми и баща ми както казах на сила ме караха да си взема дали вафла, чипс, тениска, обувки и каквото и да е от някой магазин, но в 90% от случаите казвах, че не ми харесва и не искам да се купува. Винаги съм харчел малко, не съм излизал чак толкова по кръчми, дискотеки и кафета. Винаги съм пестял пари, както и сега тук на София.

Хора, имам си достатъчно проблеми. И да, безработен съм, но и аз имам проблеми, нещастия. Няма да обяснявам какво ми е точно, но пред приятели и родители съм усмихнат и весел, а когато съм сам - обратното. Не натоварвам хората с моите проблеми. Сега напук на това, което ми се случва, аз се скарах с майка ми. Затворих и телефона последният път, когато отново ме обвини, че съм виновен. Грешката отново е изцяло нейна - напълно безпристрастно го заявявам. Обясних и какво трябва да се направи за продажбата на един телефон, може да не е чула, може да не ме е разбрала добре, НО ДА ПИТА! Много добре помня какво съм казал, но не направи нещо както трябва и ме обвини отново.

Звъня ми няколко пъти веднага след като и затворих, но се засегнах от това и не и вдигах. Накрая ми написа съобщение, В КОЕТО Е ПРАВА:
"... И се научи да уважаваш. И когато сам започнеш да изкарваш пари, тогава може да ми затваряш телефона". Права е. Не ми е удобно да им искам пари, вече съм на 19. Имам приятели, които работят от 18-годишни. Но искам да уча, да си взимам изпитите, да знам какво уча, след време живот и здраве да работя това, за което съм учил. Защото виждам какво е да си студент редовно обучение и да работиш - постоянно влачиш поне от 2, 3 до 5, 6 изпита - и става по-зле! Искам да се развивам, да се уча, да израствам като човек, да спортувам. Не искам да съм като другите. И отдавна съм започнал да мисля така.

Сега си търся работа, колкото по-скоро толкова по-добре. Ще се оправям някак си с учението, но искам да си намеря работа. Засегнах се, обиден съм вече от държанието и. Сигурен съм, че повечето от вас няма да ме разберат. Пак отбелязвам, имам си достатъчно проблеми. Загубих скъп приятел, а под "загубил" нямам на предвид смърт. Имам си своите нещастия, своите неоценени от друг чувства и т. н. и т. н. Не искам да се карам с родителите си! Реве ми се, буквално! И знам, че има хора с много по-тежък живот, с много по-тежки и повече проблеми, с повече нещастия... Дали някой е изгубил близък, работата си, няма зрение или слух и т. н... Но ми е тежко. Майка ми говори да имам уважение към нея. Аз го имам, но тя говори празни приказки. И докато тя не се научи да има повече респект към по-възрастните, към майката на баща ми и дори към собствените си родители, тогава може да ми казва на мен за уважението.

Приемам всякакви коментари - положителни, отрицателни, напътстващи, съветващи и всякакви... Всякакви определения, мнения и препоръки. Пишете на воля. Ще се радвам да видя какво мислите, разчитам на сайта. Поздрави от мен!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: 227d042c39

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Виж, Авторе, много ме учудва, че ти не учиш. Не казвам, че висшето е едва ли не задължително за всички - това не е така, Средното образование е задължително за нормален живот, но висшето е екстра и все пак - специално в твоя случай, Авторе, ти трябва да учиш, защото си умно и начетено момче. Нещо повече - не говоря само за учене заради квалификация и професия, а просто имаш нужда от знание, от занимания с наука, за да не се задушиш в собествените си мисли. В момента не смятам, че липсата на работа те тормози толкова, а по-скоро липсата на храна за ума. Почни да четеш усилено обща теория на науката, която смяташ да учиш, за да си занимаваш мозъка, защото почва иначе деградацията. Не кисни по кафета с други хора в твоето положение, а се обогатявай духовно, защото за хора като теб няма по-лошо от липсата на духовна храна, а явно нито семейството ти са интелектуалци, нито такава среда имаш. Не смятам, че си прав в страховете си от следване работа. Много хора сме си завършили така и не сме научили по-малко. Действително трае следването със семестър по-дълго от хората, които не работят, но пък не е по-малко сериозно от тяхното. Имаш много предимства като например контакти с работодатели и веднага имаш работа след това, докато другите се лутат. Явно вашите нямат пари да те издържат като студент, но не бива да се притесняваш от това. Ще се справиш - не си сам. Много ще е полезно ако могат поне с малко да ти помогнат, но не е задължително. Не познавам студент, който работи паралелно да не си е намерил работа веднага след дипломиране и то по специалността. Моят съсед например в момента е управител на американска маркетингова агенция в София, а работи на женския пазар и какво ли не по време на следването си. Неговата кариера е забележителна, но не е изключение, така че не се притеснявай- ще се справиш. Важно е да се махнеш от семейството си, майка си и града си ако не си в голям град и да заживееш самостоятелно. Трябва ти дистанция и скъсване на „пъпната връв“, за да придобиеш самочувствието, което ти трябва, за да се справяш с живота сам. Да, трудно ще е в началото, но за 2 години ще си си стъпил на краката, докато хората, които остават при мама и тати до живот се мъчат. Ти си умен, интелигентен, начетен млад мъж - не се притеснявай, ще се справиш! Иска се само смелост - няма какво да губиш. 1 година има почти до следващото кандидатстване - махкай се от там и отиди да работиш в града, в който искаш да учиш, устрой се и ще ти е в пъти по-лесно дори кандидатстване и всичко и не забраявяй четене, четене, четене и дори учене за кандидат студентски изпити. Човек се учи цял живот и тежко и горко на хората, които имат нужда от учител, преподавател, институция, за да учат. В случая не чипс ти липсва, а нещо за ума и тук ти пречи и семейството ти без да иска, защото най-вероятно за тях чипсът е по-важен. Успех

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 6ba6ab1d04

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Автор: Благодаря на номер 1. Но явно не си ме разбрал/а. Аз съм студент, тази година втори курс в Софийски университет. За ученето - първата година учех доста, бях си изчистил ума от проблеми и всякакви простотии преди да дойда тук в София и да заживея в Студентски град. И въпреки, че дойдох объркан, все пак умеех да се забавлявам и да си взимам изпитите с добри оценки и да научавам доста. Но през пролетта се случиха неща, които ме промениха много и най-вече объркаха още повече. Успях да понауча и за лятната сесия, но през лятото се случиха още неща, които ме дообъркаха още повече. Сега нямам тази концентрация, която винаги съм имал, да чета история например, любимият ми предмет, да съм съсредоточен на лекции и т. н. Това ми е проблема и ще трябва да го превъзмогна някак си. Иначе нашите имат пари да ме издържат, имат тази възможност, това се знае. Може да се поспестят малко пари и от екскурзии и маникюри например, но всеки има нужда от забавление. Нямам никакво право да се оплаквам за това. Иска ми се да си намеря някаква работа в момента, а нашите само да ми помагат със 100-200 лв максимум. Просто се притеснявам от програмата ни, защото е наблъскана доста с всякакви предмети по специалността ни и по история. От две-три години твърдя, че искам те да ме издържат и сега, защото съм им сърдит за доста неща. Сигурно не съм прав, но имам някакви неизживяни моменти от детството и от юношеството си и се надявам по този начин да наваксам някак си. Поздрави! :)

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 75112bdb95

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Първо нека кажа защо сложих 1 звезда на №1, защото дава акъл, за учене, за скъсване на пъпна връв, а сам не разбира текста, който е прочел. Не е разбрал, че автора е студент, не е разбрал че автора живее отделно от родителите си, не е разбрал доста неща, чак до това, че за чипс става въпрос още когато автора е бил малък. Обаче веднага сложи квалификация на родителите му, че не били интелектуалци! От коментар №1 се разбира едно, че при българо-говорящите понятията “интелигенция” и intelligence нямат никаква връзка и даже са противоположности! Сега здравей авторе, харесваш ми като човек и затова искам да ти кажа, че вината за проблемите ти не е само в родителите ти. Всъщност ти не си се научил да бъдеш натоварен с отговорности и това ти пречи най-много, затова и обръщаш прекалено много внимание на дребни неща и правиш от тях в собственото си съзнание големи проблеми. Да загубиш скъп приятел може да се разгледа от много страни, може да се каже че връзката ви се е изчерпала и скоро ще намериш други приятели, или дори, че той е изгубил повече, защото досега е имал шанс да контактува с интелигентно момче като теб. Ако ти днес работеше, щеше да си по зает и нямаше да имаш време да мислиш толкова за проблемите си, а реално всеки човек на света има подобни на твоите проблеми, но ако е бил зает не им е обърнал толкова внимание. За да се справиш обаче трябва да си намериш повече занимания, работата е най-доброто решение, така че си на прав път да търсиш работа. Не си прав в това, да си мислиш, че работещите студенти заради работата си не си вземат изпитите, те просто не отделят достатъчно от извънработното си време за учене, а си излизат на кафенца точно толкова колкото са излизали преди да работят. Тоест не си разпределят правилно времето. Тъй като ти не ходиш по кафета на теб ще ти е по лесно. За жалост такъв е живота и той реално започва в деня в който станеш самостоятелен. Не си мисли, че натовареността на работещия студент е най-голямата натовареност в живота на човека, всъщност един мъж, когато стане самостоятелен е винаги толкова натоварен. Дали ще работиш и учиш, или ще работиш и след работно време се грижиш за семейството си/децата си/приятелката/къщата натовареността е еднаква, колкото по рано свикнеш толкова ще е по лесно за теб. Колкото до майка ти, жената си е права за нея си, търси си вниманието от сина си, все едно то и се полага по право, иска да командва там където плаща и казва докато плащам ще поръчвам музиката. За да можеш обаче да й затваряш телефона, който днес тя плаща и да си защитаваш строго мнението трябва да се само издържаш, реалността е такава зависимите хора нямат кой знае какво право на мнение, камо ли да нападат този от който са зависими. Хубаво е авторе, че го разбираш това нещо отрано, защото след време ще се наложи да разбереш, че и на шефа си не можеш да му затвориш телефона, ако нямаш големи спестявания и друг шанс за работа веднага. Тя сега ще се сърди, но е майка и ще ти прости, но един ден шефът ти няма да ти прости такова поведение, а обикновено шефовете са по обвиняващи и от майки, като твоята и вината за проблеми в бизнеса обикновено я отнасят работниците. Това че през годините си й излязъл по-евтино с по малко чипсове и дъвки не те оневинява, което аналогично означава, че ако работиш дълги години за работодател на ниска заплата, същото не ти дава право да му затваряш телефона. На света важи един неписан закон, който гласи "ДА СИ", а смисълът му е, когато си имал възможност "да си" ял чипсове и дъвки, и съответно "да си" искал висока заплата! Сега ти желая късмет с намирането на работа и дано всичко се оправи лесно и бързо!

 

...

горе^

преди: 8 години, 7 месеца hash: d10b064179

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Авторе, мисля, че родителите ти и други членове с техните нарцистични и антисоциални качества са ти смачкали психиката. Мисля, че за твоето психическо и физическо здраве е най-добре да се махнеш от тях. Иди на квартира или ш друг град да учиш. Докато са покрай тебе ти само ще страдаш и всяка дребна стъпка ще гледаш под микроскоп - кой какво казал и направил и т. н. - неща които само те затормозяват. Пак ти казвам излез от тази вредна среда.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 227d042c39

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

5.   От 1 до Автора Ами много добре, но не започвай с „Аз съм безработен“ - ти си преди всичко студент. За работа те съветвам да търсиш след 3. семестър, а до тогава трупай изкарани изпити, за да имаш нещичко да предложиш и тогава може дори по специалността да почнеш. Доста сте атрактивни студентите, защото не се плащат осигуровки. Можеш да почнеш и нещо в университета - виж има ли някакви места, но не се чувствай виновен ако вашите те издържат - просто си взимай изпитите. И все пак в последните 2 семестъра те съветвам да работиш поне в стажанска програма или практика. Ако искаш още сега да работиш питай в заведенията в Студентски град за почасова работа - охрана, сервитьор, барман, помощник в кухнята или по магазините - често търсят за заместване при бременност и майчинство или за няколко часа вечер. Питай до вас, до университета, защото от опит ти казвам, че тръгнеш ли да се тътъркаш из града си губиш времето, а ако работата е до университета можеш между две лекции место да киснеш по кафета, да поработваш. Аз имах офис работа, на която се ходише с метро и макар, че си губих времето с път и чакане, все пак си заслужаваше - успявах да си направя 25-30 часа на седмица между лекции и упражнения, което е много добре събота и неделя работих съответно в един фитнес на приемната и чистене и в една маркетингова агенция като само при дипломната си работа зарязах работата в офиса и така.

 

...