Споделена история от Тинейджърски |
Моят хамав живот
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1220 пъти
Здравейте.
Реших чисто и просто да излея душата си и историята си в интермет пространството, тъй като то от почти година вече е неразделна част от живота ми.
Аз съм момиче на 16 години, което бе изкоренено от родното си място и живот с цел по-добър живот. Та да, вече живея в Германия. 90% от хората ще видят това като някаква мана небесна, паднала им от небето, и ще се стараят да го оценяват до края на живота си. Е, не и аз.
Изключително ясно разбирам, че това за мен е един огромен шанс, който не трябва да бъде пропилян. Но нещата стоят такац че тъкмо се бях оттървала от отвратителния си асоциален начин на живот с преместването си в гимназия. Там се родих и т. н. И в един прекрасен момент бях изтръгната от новосъздадения си живот.
Отново се върна депресията ми с пълна сила. Отново пробвах самонараняване, което осъзнавах, че е безсмислено, но отпускаше болката ми. Започнах да посещавам психиатър, имах ново психическо заболяване - соматично, при което пациентът усеща болка и е физически болен, но реално погледнато няма откриваема болест, с цел избягване на реалността. Беше толкова зле, че си мислех, че имам рак, а то било от мозъка ми. :)
Така, след вече година се усещам как се отпускам, но нека стигна до другата част от разказа ми, който между-другото е напълно актуален и сериозен.
Запознах се с някого по имтернет, когото дори не забелязвах. Това е момиче, нека вметна, че съм хомосексуална (а преди вярвах, че съм асексуална отвсякъде :] ) и когато тя, нека кажа И., разбра за мен, започна да се интересува повече от мен.
Всичко започна с проблемите на И, тя беше в дългогодишна връзка, към година и половина, с едно момиче, две години по-малко от нея. Нека също спомена, че И е на 19 в момента (96, аз съм 99). Опитвах се приятелски, както с всички мои познсти, да помагам и осъществявам контакт, абсолютно всеки ден пишех с нея и т. н. В началото ме дразнеше, но както и да е. Докато един ден започнах да забелязвам странно поведение откъм нейна страна. Държеше се по странен начин с мен и започнах да си вглъбявам неща и да се притеснявам. Докато един ден не ми призна, че ме харесва много. Това беше първият път, в който тя накара въздухът от дробовете ми да стане по-тежък от тялото ми. Опитах се да не мисля за нищо такова, добре, но тя започна активно да се занимава с мен, спамеше ми със снимки, а аз се опитвах да съм дистанцирана докато не ме притисна и взаимно си признахме. Започна всичко и напрежението между нея и проятелката и ставаше по-голямо. Разделиха се и два дена след това, по интернет, ми предложи да бъдем заедно. Първата вечер... беше интересно, макар че, естествено, нямаше я при мен. Та да. Няколко дена след това ми каза "Обичам те", което ми падна на сърцето и оттогава си ми лежи непреклонно. Междувременно аз си мислех всичките тези неща, тя дори ми се извини, че знае, че е изключително прибързано и т. н., но аз също бях сигурна вече. Не е като да не ми се беше случвало преди, с друго момиче. Но И е несравнима.
Та, издържахме две седмици докато на И момичето не направило неща, заради които И плака, и накрая и казала да се върне. Аз, естествено, осъзнавайки всичко много добре, казах на И, че желая да е щастлива и да не се занимава с мен, че аз съм далеч и т. н. Все вярни и непроменливи неща. Но И въпреки всичко продължи.
Имаше отново ужасни моменти за нея, докато накрая се отдели от нея. Сега са си приятелки, което изпълва душата ми, защото тя, освен аз, и е най-близката.
Не се натрапвах изобщо, говорехме си и подобни. Появи се друго момиче в историята, което насила и се натика, аз си знаех и понасях геройски, докато И реши да се забавлява (но подобно на компромисът, който предложих оная първа наша "вечер"), а аз от своя страна се възползвах от една приятелка ксто тръгнах с нея и я заиграх. Всичко това от за пръв път изпитана ревност. Но се разделиха, както и ние. Не можех да залъгвам себе си с такива неща, след като исках да обичам И във всеки един миг.
Сега, днешно време, сме още по-здраво вкопчени отвсякога. Направих неща заради нея, за които не знаех, че ще могат да се случат :)
Последния месец ми казваше, че би искала да си имаме деца (а аз съм на 16, имам изключително много време за живота, макар че не съм много от типа хора, които обичат деца, но кой знае :) ), а аз знам, че все още контактува с бившия си приятел, първата и реална любов. За нея не е чак толкова сериозно, но аз искам тя да се чувства като пълноценен човек, а има неща които просто не мога да и дам и да и предоставя, макар и да искам да се върна в България, а сега тя също е огромна част от причините. Готова съм да я оставя, за да изпълни мечтите си.
Споменах предната история, за да няма хора, които да кажат, че съм "глупаво незнаещо къде я сърби момиченце на 16 години, което не е било с мъж и не знае за живота", напротив. Зная изключително много за живота, но това са други останали истории. Също така имам отлични взаимоотношения с майка ми и тя знае за повечето неща, като моите наклонности и настроения към съществуването ми в тази държава (само не знае за И, защото тя е на 19 и си има работа и да, но може би някой ден ще и кажа).
Изпускам много детайли, но накратко е това.
С нетърпение чакам седмицата, в която ще се върна в България и ще прекарам време с любовта на живота си.
Очаквам абсолютно всякакви коментари относно всичко.
|
