 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Несправедливост
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 1343 пъти
Здравейте :)!
Аз имам един проблем и страшно много искам да го споделя с някой. Също чакам съвети от вас :).
Аз и брат ми имами 3 -4 години разлика (в момента аз съм 15 и половина, а той 12)
Още от много малка винаги ми казваха, че много съм ревнувала брат ми. А аз като бях дете не обичах да говоря даже и затова не разбирам от кое мое държание са разбрали, че го ревнувам. И така до ден днешен винаги са ми натягвали това нещо.
Сега пораснах и съм да кажем 16 вече! Но просто желанието ми за живот липсва!
Родителите ми не са хора!
Обиждайте ме, викайте че ми е от пубертета, но наистина е така!
Аз винаги съм била умното, възпитаното, послушното дете.
Но те винати са го обичали повече.
Разбирам ви щи кажете, че той е малък затова но..
Да знам аз съм на 16, не съм вече дете, трябва да се държа като зрял човек.
Не това ме натъжава, а това че аз като бях на неговите години също ми повтаряха, че съм била голяма, а брат ми още много малък!
Сега като кажа, че ме боли някъде, а спри да си измисряш глупости от главата!
Като кажа, че искам да се върна в България-ти си ходи ние си имаме момче ще си живеем с него :(.
Днес ми правиха изследване силно се надявам да съм много болна, само защото искам поне докато умра да ме обичат и уважават :'(...
Какво трява да направя хора, да избягам ли от вкъщи?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: a57ddb2a35 |
|
1. Съжалявам, но звучиш точно като разядено от ревност и желание за внимание детенце, а си на 16 г. - нямаш ли си приятели, свой живот?
Действително родителите не могат да обичат еднакво децата си, защото децата не са еднакви, но ти толкова ли си зависима от вниманието на родителите си?
Друга твоя заблуда е, че като умреш, разболееш се или избягаш щели да те обичат повече. Ти не търсиш обич, а внимание!!! Искаш мега внимание и по цял ден вашите да се занимават с теб.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 92d8180126 |
|
2. Стига, вземи се в ръце и си намери своята среда и живот, какви са тези приказки, че се надяваш да си много болна за да те обичат и уважават, тези неща не стават на сила. Вземи си поуката, стой си там където си и гледай напред. Боли много, при мен нещата са още по-страшни, разглезеното им детенце, ги върти на малкият си пръст, пропиля им парите, но пак не го признават, защото цял живот са го толерирали, инвестирали в него. Днес като се сетя за някои събития, душата ми плаче, но мога ли да променя нещо, не не мога. Гледам да страня от тях, да се съсредоточавам върху други неща. Не дълбай повече проблема, няма смисъл.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 114e0e662b |
|
3. Знам какво изпитваш. И аз съм така. Аз съм. момиче на 17 години имам двама братя единия е на 19, а другия е на 3г. и нашите са все с него. Те почти не говорят с нас. Според родителутимев аз ревнувам също като, но уви не е вярно. Споделяла съм на голвмия ми брст той ми помага д не ме пренабрегвар
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 27544095ce |
|
4. Номер 1 явно е глезеното малко момченце/момиченце в своето семейство...
Към авторката - напълно си права и това не е ревност, нито тийнейджърски измишльотини. Просто си видяла истината - вината е в родителите ти, които определено поставят на първо място брат ти. Дали защото е по-малък, дали защото той е момчето и т. н. няма значение, нямат уважителна причина.
За съжаление обаче има много семейства като твоето, в които едното от децата все е пренебрегвано несправедливо за сметка на другото. Няма обаче какво да направиш. Да не те разочаровам, ама те никога няма да се променят. Това разбира се не значи, че не те обичат. Просто някак обичат него повече и то без да го е заслужил, което е по-гадното.
В никакъв случай не бягай от къщи - това е много глупаво и главно не е в твой интерес. И разбира се никога не си пожелавай да се разболееш! Просто винаги си имай едно на ум и като порастнеш си прави планове как да си независима. Родители като твоите обикновено цял живот тормозят едното си дете да помага на "фаворитчето". Все ще ти казват ти си по-голямата, ти си по-оправната, помогми на брат си, услужи му с пари, намери му работа и т. н. Не ги оставяй да те тормозят. А ако се разбираш с брат си, дружете си двамата и не им позволявай да ви развалят отношенията. Ако не, по-добре стой настрана и от него.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 7c87e09b39 |
|
5. Случва се често родителите да обичат едното дете повече от другото.
Но ти си на 16, скоро ще си хванеш пътя, така че въобще не си го слагай на сърце. Учи, виждай се с приятели и толкова.
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: a57ddb2a35 |
|
6. oт 1 до 4 - Ами не позна. Идвам от семейство, в което просто бях игнорирана, защото не правих никакви проблеми, бях отличничка, винаги съм се оправяла самостоятелно и на 18 г. се изнесох, издържах се сама, а в последствие и сама си платих следването, а нашите не дадоха и 1 лв. за сватбата ми и изобщо не помня да са ми се обадили дори по телефона, докато аз съм тази, която им се обажда и ги търси. Имала съм нужда от тях в последните 2 семестъра за таксата и с 300 зора ми дадоха пари за това, но до тук с вниманието им и само за това съм ги молила в целия си живот дори като дете не си спомням да сме празнували рожденния ми ден и така нататък - сякаш ме нямаше, а на връчването на дипломите за средно, когато завърших първа в историята на гимназията със Златен медал не дойдоха и изобщо не се почудих, а за университетската диплома дори не ги поканих - взех си я от секретариата и така се свърши.
Накрая като спретнах тежка сватба не заради тях, а заради нас ....те мрънкаха, че трябва да си вземат дрехи и баща ми каза, че няма да си купи костюм за единствената сватба в семейството от 40 години. Мъжът ми дори си мислише в началото, че аз нямам родители, а като баща ми не даде ей така, символично 100 лв. за сватбата ни се почувствах като сирак. Това ме е заболяло за малко, но понеже не очаквах нищо не бях разочарована.
Точно обратното съм на глезеното дете- за инфо сестра ми цял живот е била зависима от тях, тяхното мнение, внимание и фин. подкрепа и и завърши доста зле - безработна, самотна майка, без качествено образование и самочувствие.
Не знам дали обичат различно, но като внимание аз бях по-скоро пренебрегваната - СЛАВА БОГУ.
Затова и съветвам Авторката да си стъпи на краката и да почне да се урежда в живота сама. Родителите си да уважаваме и обичаме, защото са ни създали, но те не са безгрешни Богове, а на 16 години вече е време човек да има среда, приятели, успехи и извън семейството, вместо по цял ден да гълбае какво правят родителите.
Родителите си не можем да променим, но ние сме господари на живота си!
Аз много рано се научих да нямам никави очаквания към другите - радвам се на хубави моменти с родителите си по празници да кажем, но не очаквам от тях нищо и така не оставам разочарована. Специално при моите родители става дума за незрели хора, които не могат да се оправят сами в живота, но за да го разбера ми трябваше житейска зрялост, каквато Авторката просто няма как да има
Затова е най-добре изобщо да не мисли и да не се занимава с тях, а като порастне ще може да си направи вярните заключения, включително ще разбере, че брат ѝ също е страдал от тези родители по дори по-повреждащ начин и не ѝ е враг или конкурент, а най-добрият приятел може би, защото извън семейството е трудно някой да те разбере, но пак казвам - за такива отношения трябва да сте зрели хора вече и двамата. На този етап просто не се занимавай и гледай да намираш удоволетворение извън семейството.
Навън справедливост няма и така или иначе всеки успех трябва да се заслужи. Който на 16 г още реве по родителите си, не виждам как на 18 ще се оправя сам.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: b28b42b485 |
|
7. Баба от части е така с вуйчо ми. Все дава мило и драго за него а той пълен боклук пияница налитал и е на бой разсипа им апартамента с дядо. Сега тя е на село до по - миналата година и там ходеше да я тормози. В лудница го вкарва щеше да я блъсне да падне от 7 етаж през прозореца съдиха се и пак си го мисли нейното мило момченце. Казвам и че тоя човек няма оправия ама тя пак си вярва че ще тръгне по правия път.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 0c326dfb0f |
|
8. Ще ти кажа защо може би не те харесват... Вероятно защото сте несъвместими характери. Ти може би по принцип обичаш справедливостта, а това много дразни хората, които нямат "чувство за справедливост" - като родителите ти. Аз съм единствено дете, но майка ми се скъсваше да хвали всички останали, а към мен имаше само критики. И също е казвала за деца на моята възраст, че са "малки". Аз съответно все бях "голяма". Знам как се чувстваш и ще ти дам няколко съвета:
1. Нормално е да завиждаш, по-точно да се дразниш и да се питаш "защо? ". Опитай се да проведеш спокоен диалог с родителите си и се опитай да разбереш защо не се отнасят добре с ТЕБ, наблегни на това, защото това е проблема всъщност.
2. Не се връщай в България.
3. Не се влияй от хора като 1 / 6.
До 1 - Обичта се показва чрез внимание. Двете вървят ръка за ръка. Всеки човек ги търси. Всеки! Авторката никъде не пише, че иска "мега внимание и по цял ден".
"Навън справедливост няма" и няма да има докато има хора, които да създават несправедливост. Ето ти си била нещастна, било ти е трудно - значи всеки трябва да е така и няма право да се оплаква? !
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: a57ddb2a35 |
|
9. Н 8, (от 1/6) - Ще се съглася с теб само ако ми кажеш за 1 известен в историята на човечеството случай, при който някой е променил ситуацията си с оплакване и мрънкане. Ако с оплакване и мрънкане се решаваха проблемите, то България щеше да е номер 1 страна по развитие в света, защото никъде другъде не се мрънка толкова.
Голяма част от нашия народ все още е повреден може би от историческите събития и очаква някой (от горе) да дойде и да му оправи живота, очаква равно разпределяне на благата (в случая любов и внимание от родителите), очаква всекиму по равничко, НО другари и другарки просто навън правилата са други. Законите на „джунглата“, на живота ако щете са други
Няма всекиму по равничко примерно, защото не сме еднакви. Аз примерно съм се родила по-независима, по-интелигентна от сестра си да кажем и родителите ми не са смятали, че имам нужда от вниманието, което са давали на нея, а и не съм им се умилквала честно казано. Родителите ни не са някакви машини, някакви безгрешни същества - те също носят своите проблеми от детството си, а и често са били неподготвени за ролята си (родили са прекалено млади примерно) и правят грешки. Нека не бързаме да съдим значи родителите си прекалено, защото един ден като станем сами родители също няма да сме перфектни.
Това, че на мен ми е било трудно в живота ме е изградило като личност. Имала съм и способностите, стоицизма да се справя, но не казвам, че другите нямали право на по-лесен живот и на родителско внимание, НО просто не става с оплакване, мрънкане, рев и тръшкане, симулиране на болести или самоубийства, така както и с омраза към брата или сестрата, които действително нямат вина за грешките на родителите си. Това нищо няма да ти донесе - просто няма копче, което да накара от днес за утре родителите ти или другите да се променят.
Човек може да промени само себе си!!!
И защо Авторката да не се връщала в България? Ами това си е личен избор - ако иска и в Китай може да ходи като стане на 18 г. Нейните родители не са я питали навремето като са я замъкнали нанякъде, където не виждам да им са се решили проблемите - тя като стане на 18 г. може да ходи където си иска. Не си ти човекът, който да казва кой къде и КАК да живее.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 22cbf60377 |
|
10. От 8. до 9. :
Авторката се "оплаква", защото споделя проблем, който има. Щом го прави - значи има нужда.
Според това, което разказва, тя се е "борила" за обич и внимание, опитвала се е да ги заслужи. Нормално е да си задава въпроси и да търси отговори. Нормално е да се сравнява с брат си, защото двамата са деца на едни и същи хора.
Ако проблемът наистина е несъвместимост в характерите, съм съгласна, че почти нищо не може да се направи. Но това не значи, че трябва така да се напада и да се "афишира" несправедливостта, че така било в света - така е, както сме си го направили. Не говорим за пълно равенство за всеки, независимо какъв е, но голяма част от несправедливостта е "изкуствено" и умишлено причинена.
А за това да не се връща в България - е, аз да не би да й заповядвам? ! Просто си давам съвета/мнението, нали за това е този сайт.
|
...
| преди: 8 години, 1 месец hash: 157975aa10 |
|
11. От авторката:
Да прави сте аз обичам справедливостта, и много желая в бъдеще да съм един от най-великите адвокати.
Аз не обичам да говоря много, но за разлика имам много приятели в България :( (тука пак имам, но :( )
Като видя несправедливост покрай мене или се разплаквам, или се намесвам, просто не издържам.
С брат ми от малки много се караме, но много силно го обичам.
Да с него сме много различни по характер.
Той е много инат и всяко негово желание да се направи.
А аз просто не мога да поискам нещо, каквото и да е - от някой.
Мисля след 18 да отида някъде, много далеч.
Нямам желание за внимание, никога не съм имала.
Даже не обичам, дори когато хората ме гледат.
Аз просо искам уважение от тяхна страна, нищо друго!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
