 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не знам как въобще да продължа съществуването си
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1781 пъти
Здравейте!
На 17 години съм (почти 18) и от три години често изпадам в депресивни състояния. Всички сменяме началното училище с гимназия и именно това сякаш се оказа като повратен момент който ме блъсна в дупката, от която все не мога да се измъкна. Сърцето ми бе разбито, приятелка ми обърна гръб и бях заобиколена от хора, които никога не са ме разбирали. Преди две години напълно смених приятелския си кръг, като си мислех, че най-накрая съм намерила хората за мен. Но се оказа, че грешах. Загубих още една приятелка, после още един и аз оставам само с две приятелки. Проблемът е, че те ме задушават. Познаваме се толкова добре, но въпреки това те се държат някак си отдръпнато, не сме истински близки, крият разни "тайни" от мен. Не правим нищо ново. Никой не ме харесва, имам чувството, че сякаш отблъсквам хората и те са единствените, с които излизам понякога. Често се чувствам толкова празна, не изпитвам никакви радости, сякаш щастието не съществува. Не мога да отида на лекар, родителите ми също няма да ме разберат. Често не мога да заспя защото даже няма за какво да мечтая и просто лежа сама в тъмното. Тази самота не убива. Нямам желание да ям, да спя, да излизам, а напоследък дори и да чета. Нямам никаква мотивация за каквото и да е. Чувствам се ужасно зле, дори не мисля, че мога да го предам с думи. В такива състояние съм вече от години, като то се задълбочава. Отделно съм супер притеснителна, особено в социални ситуации. Знам, че едва ли можете нямам да ми помогнете, но просто толкова много ми се е насърбало, че имам чувството, че вътрешностите ми се избухнат. Но се надявам поне някой ваш съвет да ме поободри и ако знаете за някакви сайтове, в които някой да ми помогне или да може свободно да общувам с хора като мен, ще съм ви много благодарна!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 1738a38f64 |
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 30cce64ace |
|
4. Мило момиче, ти не си единствена, много хора страдат от такова състояние, жалкото е, че всички сме сами и не получаваме подкрепа. Когато човек е чувствителен и притеснителен, той е много по-раним от, , дебелокожите". Трябва да отидеш на лекар, депресията не означава лудост. Колкото по-дълго отлагаш, толкова повече ще се задълбочава проблема. Другият начин да се успокоиш и живнеш, е да получиш това, за което копнееш, но не зависи от теб! А да отидеш на лекар зависи от теб и не се отказвай, защото пътя често е дълъг, подобрението не идва моментално. Но това състояние е преодолимо, има спасение. Казвам ти го от личен опит. Кураж и успех!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 2189bfe336 |
|
5. По-добре отиди на психолог той ще те разбере (за това са психолозите)
разкажи това което каза тук и дано ти помогне. :)
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: f8dd25a758 |
|
6. Като цяло си за психолог! Колкото и да ти е трудно трябва да говориш с родителите си. Възрастта е такава, че може и да останат трайни белези.
Има и друг вариант, ако е от училищната среда просто се премести някъде далеч от всички съученици и започни ново начало. Успех!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: bd3439b518 |
|
7. Трябва да се научиш да се адаптираш, да сменяш приятелите си, нормално е едни хора да си отидат от живота ти, други да идват. Не обсебвай, има една приятелка, която е точно такава, ама защо тя ти се обади на теб, не на мен, ти какво ще правиш сега, ама ти не ми обръщаш достатъчно внимание, е как да общувам с нея. Кратки посещения, дълги приятелства.
|
...
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 585c07b529 |
|
8. Ако се лигавиш прекалено много, а дригите се чувстват вече жени, най-вероятно затова си избягвана или скоро си отказала на някоя от тях да излизате и всичко е в твоите мисли. Ако си хванеш гадже, скоро може даже и ориятелките ти да не ти липсват толкова много.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: ffc4a3b9ef |
|
10. Приятели??? Да, до около 20. После неразделните приятели си оставате приятели по 1 път на месец, с различните от неразделните спираш да се виждаш. Измества ги партньора. После идват децата, неусетно започваш да се виждаш с неразделните приятели по 1 път на няколко месеца, а новите ти "приятели" са само познати и делите общи интереси- работа, хоби, деца и т. н. Имаш семейство и не ти дреме много за приятелите както е било на 15.
Така че да не ти пука толкова за тях.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 7bcc054e30 |
|
11. Да ти кажа аз съм на 13 а това на половина де ми се случва Аз се успокоявам с някоя игра корейска сапунка или аниме... Накрая си тренирам.... доста неща ме мачкат....
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: d2f05c24c3 |
|
12. От авторката: знам, че трябва да отида на психиатър, но просто не мога. Не знам как да кажа на родителите си и най-вече не искам да виждам реакциите им, защото знам какви ще са. Доста добре се прикривам и като цяло пред тях никога не съм показвала колко зле се чувствам.
Не съм лигла и като цяло съм сериозен човек, не натоварвам никого с моите чувства и мисли и определено не се държа нито чувствам като дете. Проблемът е, че малкото ми приятелки са точната противоположност- държат се като деца и това допълнително ме натоварва. Но в моя град няма как да сменя приятелския си кръг просто така. Хората тук си имат групички и всички се държат някак затворено и враждебно. Много ме мъчи това, че си пропилявам времето, а сега когато дойде ваканцията нещата са още по-зле. И гадже няма просто как да си хвана за съжаление.
Обмислям все по-сериозно варианта за психиатър и искам да попитам дали трябва да искам направление и как да съобщя на родителите си това. Благодаря!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: d2b5c4ec5d |
|
13. Пробвай с марихуаната.И аз бях така..
|
...
| преди: 7 години, 11 месеца hash: dd3bed5390 |
|
14. Разбирам те. Била съм в подобна ситуация, но аз смених държавата, съответно и езика си. Виж на първо място трябва да обичаш себе си. В момента изпитанието ти е да се научиш да си сама. Сама да се правиш щастлива. Да се чувстваш окей само с твоята компания. Да си водиш вътрешни монолози е началото. Дори и да са на глас. Прави нещата, които те правят щастлива. Всеки човек има такива неща. Аз обичам да слушам музика, да гледсм филми, да гледам небето, дс рисувам. В днешно време предпочитам да съм сама от колкото с лицемерни хора., които да прогонват тишината. А тишината е толкова хубаво нещо! разходи се сред някоя гора, река, езеро. Само ти и твоите мисли. В последствие ще се научиш как да се правиш щастлива и компанията ти от приятели ще я избираш ти. Тоест тя ще е подарък, а не необходимост. Горе главата и помни, че не винаги ще е така и винаги всичко може да се промени. - Момиче на 16 години
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: f660e42240 |
|
15. Авторке, знам много добре за какво говориш. Аз до преди месец бях така и то от години насам. Аз също имах задръжки за психиатъра. Обаче отидох и от месец се лекувам и резултатите са прекрасни. Просто света се отвори пред мен, станах по-общителен, по-оптимистичен, не съм притеснен, разтревожен и куп други неща. И всичко това без особени усилия, просто трябва един добър психиатър, който да ти предпише правилните хапчета и после да те следи известно време. Направо камък ми падна от сърцето. Чудя се защо съм отлагал толкова години.
Той каза, че ефекта се проявява след 20 дни, а след година вече и да ги спреш депресията не се връща никога. Всичко е въпрос на химия и ние нямаме контрол над нея, но можем с хапчета да научим мозъка си да секретира правилните невротрансмитери и така да сме щастливи и да приемаме по-леко проблемите, вместо да се отчайваме и депресираме. ТО е ясно, че в живота проблеми малко или много винаги има, но по-важното е да се научим да реагираме на тях по-правилно и хладнокръвно и да не губим дух.
Аз преди това ходих на психолог, но ефект нямаше, там само си говорите и нищо. Но психиатъра е друга работа.
Няма за какво да се притесняваш, това са болестите на 21. век. Това си е болест като всяка друга и не е срамно. Ако толкова не искаш да им казваш, просто като навършиш 18, имаш право да отидеш до личния и да искаш направление, тогава прегледа ти е без пари и няма да има нужда никой да научава. Но после ще ти трябват може би 40-50 лв за хапчетата. Можеш да си скриеш някъде и да си пиеш тайно.
Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
