Помогнете ми, отчаяна съм - нямам накъде да бягам!
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1212 пъти
Спешно имам нужда от съвет, за това моля ви - публикувайте това възможно най-скоро!
С баща ми никога не сме били в блестящи отношения. Често имаме малки спорове и по-рядко големи караници - така е, защото той е на работа, аз на училище и се виждаме предимно вечер. Но летните ваканции, особено почивка на морето, са някакъв кошмар за мен! Като за начало, никога не съм можела да говоря с него свободно - никога не ми е било позволено. Длъжна съм да говоря уважително, ако кажа нещо на малко по-разговорен език (примерно "стига де") тежко и горко ми. Следват скандали и обиди по мой адрес. "Кифла", "проста смотла", "пикла малка" и подобни. Но се свиква. Поне така мислех. Дойдоха пробните изпити за 7ми клас и аз се явих на такава по математика. О, каква грешка! Имах 3ка. Последвалият скандал се е запечатал в мен като на лента. Хвърляне на телефони из стята, крясъци и обиди, "толкова си проста, хайде де! Смятай на пръсти щом не можеш! ", "Нищо няма да стане от теб". Но се справих! Напук влязох в елитна гимназия и си казах, че обидите няма повече да ме засягат. Всеки скандал си има край, всичко преминава. Сега съм на 16, на почивка със семейството. Поредните караници, обиди, а аз просто не мога повече. Гледам родителите наоколо, връзката "баща-дъщеря" и им завиждам. Как спокойно разговарят с бащите си, без да се тревожат за подбора на думи или за изказването на собствено мнение, на което аз нямам право и трябва да си държа езикът зад зъбите, както ме предупреди и майка ми преди малко. Моля ви, помогнете ми! Какво да направя, разговорите са безполезни и свършват зле за мен, бягство също - ако ме намерят, край! Наистина съм уморена от всичко това, но нямам къде да избягам. Моля ви, отчаяна съм! Мислех, че ще мога да издържа, но наистина, наистина не мога повече.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 9 месеца hash: 56a87f44c0

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Опитай се да поговориш с баща си. Кажи му, че много те притиска и неиздържаш. Ако не се получи поговори с майка си и се опитай да и кажеш, че не можеш да търпиш вече подобно отношение от страна на баща ти. Отидете двете при него кажи му, че трябва да му обясните нещо важно. Кажете всичко много спокойно. Ако не подейства се посъветсвай с някой друг твой близък но ако дори това не свърши работа с майка си обсъдете идеята за развод. Дано съм помогнала. Момиче-12год.

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: b9c902ddec

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Оплачи се в Закрила на детето!

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: b56a702e53

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Е добре, за баща ти разбирам, някакъв болен мозък е. А майка ти? Позволява по такъв начин да се отнасят с детето и? Според мен разговори с баща ти са излишни, но поне опитай да говориш с майка ти.

 

...

горе^

преди: 7 години, 9 месеца hash: 86f1e0241f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От авторката Разговорите са изключени. Завършват зле в моя полза, а в повечето случаи не съм способна дори да си отворя устата - не мога да говоря с него. Просто не мога, страх! Говорила съм и с майка си, тя го знае какъв е. Но все ми повтаря: "Просто такъв му е характерът" и приключваме въпросът. А относно разговорите със Закрила на детето - Как? Може ли да е анонимно? Умирам от страх какво ще стане, ако разбере. Не искам да разрушавам семейството, имам по-малък брат, който още доста години трябва да го трае. Просто искам съвет как да се измъкна от това, как да го променя без разговори? Наши семейни приятели не са успявали да го вразумят.

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: 5cd6e08b32

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Моят баща е много по-зле от твоя. Като бях по-малък ма биеше и обиждаше постоянно. Сега само ма обижда и поне веднъж, два пъти в месеца. А и щом си писала, че темата е тийнейджърска значи си голямо момиче, 14 , и няма още дълго да си с този "баща".

 

...