Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   До 4 - Икономист съм по професия, призвание. В момента съм бременна и лежа в интерес на истината :). Работила съм в сферата на телекомуникационните технологии.. Много интересна работа. Сама се издържам от 19 годишна възраст. На 26 години се преместих едва при бъдещия ми съпруг - 7 години бяхме ходили, за да се доверя и горе-долу да допусна да съм зависима в някаква степен.
Мъжът ми си направи фирма за имоти като вид хоби и почнахме заедно да я развивахме - купихме със собствен капитал подценени имоти в кризата, ремонтираме ги с наши бригади и ги дадохме под наем. Стоях по строежи с две думи и събирах нерви.
И частната ни къща е такава - купихме една вила в лошо състояние, но в престижен квартал и 3 години я реставрирах с моите майстори, басейни, всичко - докарвала съм техника чак от Естония и Австрия, защото у нас ми искаха 20 бона за техниката - аз я намерих за половината пари същата. На практика само външните стени останаха от оригиналната къща. Общо взето пестя пари като ги харча. Такава ми беше задачата и в телекомуникационната фирма, а мъжът ми е професионален „купувач“ - тоест за големи мултинационални концерни извършва престроктурирания и им намаля разходите за материали и не само. Понякога уволнява дори много хора, което мрази, но като цяло гледа не се стига до там. Много пътува и аз му въртя делата, което е 24/7 работа.
Интересно е. Също поръчвам всички материали, връщам, ядосвам се с институции и такива неща, назначавам майстори, уволнявам, като се напият се занимавам с техните глупости...
В момента движа покупки от ЧСИ - два апарамента купихме последно време, нямат нужда от ремонт. Едно руско семейство последно нае от нас апартамент за 2200 лв. на месец. Не е зле, защото стоя дълго празен, а много усилия и нерви хвърлихме
Общо взето обаче приключвам в момента, защото вече ми дойде и много и не мога да пътувам толкова като преди. Обикалях иначе и страната, и в чужбина - имаме имоти и в чужбина като инвестиция, които пак съм реставрирала с наши работници. Бременността си я следя в 4-5 града - От София до Добрич - където се падне!
Идеята ни е още 5 години да се „мъчим“ и после да продадем половината неща и да живеем с парите от наемите, но едва ли ще го сторим, защото мъжът ми не може да стои на едно място и ще му хрумне нещо друго. Иска да развиваме бизнес за износ към Арабския свят дои и с това сигурно ще ме нагърби скоро - митници, пристанища, доставчици.

Има у нас доста заможни хора, но все си стигматизиран и си под съмнение, че едва ли не си забогатял незаконно, което не е вярно поне за нас и за хората около нас. Единствените неприятни неща, които сме правили са, че сме купували имоти на ниски цени от много закъсали хора или ЧСИ, но такъв е животът - винаги си плащаме обаче договореното, винаги сделките ни са по реална стойност и с платени данъци. Изпитвам съчувствие към продавачите, но не и съжаление. Повечето са точно бедни хора, които са заложили бащинията си заради стандарт на живот, който не могат да си позволят. Един парцел взехме от фалирал предприемач, ЧСИ продават в момента доста имоти на задлъжнели фирми и предпочитаме такива да взимаме, за да не сме част от лична трагедия някаква. Не е приятно.

И двамата идваме от бедни семейства иначе и поне в нашия случай с образование и труд сме постигнали каквото сме постигнали. Връзки нямаме. Моето семейство дори е било изселвано и преследвано през комунизма и затова и бяхме бедни и без връзки и позиции, а съпругът ми е почнал да работи на 16 години по строежите, внасял е коли, ремонтирал е още на 18-19 г. панелки, които е наемал евтино и давал под наем скъпо.

Най-трудно е не да достигнеш някаква степен на богатство/заможност, а да направиш първата крачка- от бедността до нормален стандарт на живот. След това вече няма и толкова значение какво ще трупаш като богатство. За мен целта беше просто да нямам проблеми с битови разходи. Всичко отгоре някак си на шега стана.

На мен до ден днешен най-голямо удоволетворение ми доставят простите неща - храна, парно да имам, топла вода и да се къпя колкото желая.
И на работниците като им взимам квартири първо това им казвам - ще се топлите, ще се къпете без ограничения. Всичките сме деца на бедни семейства. Имах един работник, който 2 часа беше под душа всеки ден. Плащахме 700 лв. ток за квартирата само от къпане и готвене и пак нищо не сме им казвали, защото знаем какво е.
Имам басейн, но мога да оценя и 15 минути топъл душ. Мъжът ми е същият. Имаме общо 700 литра бойлери долу само за баните, за басейн и СПА отделно.

7.   Мило момиче, момчетата, които те канят на среща трябва да плащат сметките. не се набутвай ти да плащаш.
За бедността, виж статистиката у нас - около 10 процента са богати, средна класа е около 14 процента. Всички останали са под границата на бедността. Много хора са в това положение. И, знаеш ли, аз съм расла по време на социализма. И ние бяхме бедни. Майка ми ми шиеше дрехите, защото платовете излизаха по-евтино от готовите дрехи. Не ходехме на дискотеки, защото не ни даваха пари. Ядяхме консервирани плодове-компоти и пр., които и ги пращаха от село. В България винаги е имало бедност, заради исторически причини. Страната ни е била века колония на Турция и всичко произведено у нас се е ограбвало от османците. Затова в България няма натрупване, както, примерно е в Западна Европа.
Та мисълта ми е, че много хора и сега са в твоята ситуация. И няма нищо срамно в това. То, бих, казала е по-скоро нормално.
Важно е ти каква си. Вече си започнала да работиш-браво. После учи някаква хубава професия, която би ти дала добри доходи. И се справяй сама.
Важно е, че имаш добро семейство. Подкрепа, морална от него. Това са неща, които не може да купиш с пари.
Това положения би трябвало само да те амбицира. А на твоя приятел съвсем спомойно мх кажи, че забележките му са нетактичнии те засягат. И толкова. Той, ако иска да е с теб, ще ги спре.

8.   Несъзнателно? !? Аз в описанието ти видях директно "заяждане" и обиди. Не знам как си мислиш, че този човек те обича? Та той използва факта, че е много по-богат, за да се фука.
А такива истории като на номер 1 стават вече банални. 1-во "поне 80% от хората" са живяли така - защо тогава в училище са й се подигравали? Обикновено се подиграват на единичните случаи, не на мнозинството. 2-ро има толкова много вишисти с ниски заплати, работещи по специалността си при това. Много студенти са били на общежитие, много хора живеят в лишения, дават всичко от себе си в работата, но това няма никакво значение за никого.
Не искам коментарът ми да се тълкува като "хейтърски". Просто това е моето мнение, или извод, на база на личен опит и наблюдения в реалния живот.
Отклоних се от темата... Авторке, не разбрах какъв е този "проблем", за който трябва да му казваш? Нали вече е видял и колата, и къщата ви...
Сега се замислих, как богатите разбират кой е с тях заради парите им и кой - заради самите тях. Ето едно от предимствата да си беден - веднага разбираш :)

9.   Н. 1/6 - работила си в сферата на телекомуникационните технологии - там има недостиг на кадри - следователно високи заплати. Оттам тръгва всичко по-нататък - инвестиция-труд-печалба. Искам да кажа - първо е късметът, после е трудът. Поправи ме, ако греша. Желая ти лека бременност и здраво детенце.
Извинявам се, че се отклонявам от темата на авторката, просто такива истории винаги са ми били интересни...

10.   Задължително му кажи на този заядлив лигльо как се чувстваш и гледай как ще реагира той. Дали ще те разбере и ще спре с тъпите коментарчета или ще гледа с насмешка на молбата ти. Ако е второто късай с този човек и не се занимавай повече с него.

Аман от лигльовци мазни. И аз произхождам от много бедно семейство, където на няколко пъти имахме случаи да ядем хляб със сол в продължение на седмици. Ако някой направеше коментар за финансовото ни състояние обаче ставах адски нападателен. Цървулите си мислеха, че като са от богати семейства са нещо повече. Спирам, че се афектирам...

11.   н. 9 - Не е точно така. Това е вечен спор с човек в семейството ми, които при равен старт/възможности не постигна нищо, но и не вложи нищо. От нищо - нищо.
Късметът е много малка част от успеха. Разбира се, хубаво е да има човек късмет, но винаги си 50 на 50 - понякога без усилия ти се получава, понякога се бъхтиш и пак нищо.

В моя случай първо беше труда, изобщо решението с буквално
40 лв. в джоба и обещана ниско квалифицирана работа да напусна родния град. Блъскала съм се 2. 5 години, за да успея изобщо да се запиша да следвам.
Инвестицията ми беше в образование, но съм инвестирала труд, време, лишения, защото много по-лесно можеше да си хвана да кажем някой любовник да ме издържа или да отида на някоя ягодова нива в чужбина и да изкарам пари вместо да кисна на лекции. Моите братовчедки са по нивите в Испания в момента...
и след 10 години ще са там. Няма да се лишават за храна и така нататък, няма да киснат по университети и да се мъчат с изпити между две работни места.
С моя съпруг съм от 19-годишна, но понеже и неговият старт е бил труден, той беше много резервиран с години към мен и не пое никакъв ангажимент докато не се доказах и на практика не се измъкнах със собствени сили от блатото. Години по-късно ми призна, че ако не била успяла да завърша университета и сама да се докажа, че сама мога да се оправям в живота, е щял да се раздели с мен въпреки това, че ме обича. Разбирам го напълно такова мислене - който се е измъкнал сам от блатото не търси човек да го дръпне отново назад. Затова и понякога хората странят от бедните. Не ме е взимал на сериозно в началото, но съм го впечатлила с трудолюбие и нахъсаност. Преди мен просто се е възползвал от такива момичета, подарявал им е нещо лъскаво и ги е зарязвал. Много мъже така правят с момичетата от Провинцията, а онези си въобразяват какво ли не. В Студентски град е пълно с разбити надежди за лесен живот без труд. Е, такива сладки няма, казвам го и на Авторката - не бъди зависима от мъж. Да ти плати сметка като излезнете - ОК , но се издържай сама до 1 ден преди сватбата си.
Свикнала бях и не съм се комплексирала от бедността дори да съм ходила на лъскави места с приятеля си. Не съм и завиждала в интерес на истината тогава. Просто знаех, че съм на гости, че това не е моят свят и утре пак съм с прахосмукачката и парцала. Дрехите ми бяха на 100% втора ръка, но винаги съм била спретната и чиста и не мисля, че ми е личало, че съм толкова бедна, но като студентка общо взето като си платя квартира, сметки, университет, транспорт, книги съм редовно била с 50 лв. за храна на седмица и дори с 30.
Примерно моите състуденти ходеха на ски събота и неделя и така нататък, а аз просто им пожелавах приятно прекарване и толкоз. Никога не съм се дразнила от такива неща. Днес карам ски в Австрия, Швейцария, имаме апартамент в ски курорт дори, гмуркала съм се в Австралия и така нататък. Всяко нещо с времето си, но късмет? Ха!
Късмет е само да кажем неща като забременяването - сега като ходя по разните му клиники за пренетална диагностика срещам жени, които не могат да заченат или да задържат детето си. Братовчедка ми си загуби бебето. Това е късмет... до някъде, защото все пак аз съм направила нещо за здравето си - не съм пушила никога, храня се здравословно, нямам аборти, но и много от момичетата също са живяли здравословно и не могат да заченат. Ей това е късмет. Късмет е да не те удари кола или да не падне самолет, в който си.

Не е изобщо късмет успеха в другите сфери на живота. Нито по късмет съм се образовала, дори не съм си избрала на „късмет“ специалността. Можеше и да уча Педагогика като майка си. С удоволствие бих станала учителка да кажем, но не станах, защото мислих, че ми е по-важно децата ми да имат какво да ядат от това да върша нещо, което би ми доставяло удоволствие. Натиснах си парцалките и зубрих математика до припадак.

Не беше и късмет какъв съпруг ще си избера. Така както той ме е наблюдавал с години, така и аз съм го изучавала с години и не съм позволявала мъж да ми пречи ни на университет, ни на работа. 7 години съм си живяла в своя квартира, той си е живял сам в своето жилище и всеки си е работил по целите.

После „късмет“ изкара с мъжа си. Е, извинявай! 7 години да наблюдаваш някого не е късмет.
Или „късмет“ в брака - не е никакъв късмет. Всеки ден работиш и за брака си, правиш компромиси, търпиш понякога.

Късмет на практика съм нямала кой-знае какъв в живота и без труд нищо не ни се е паднало на готово. Затова и плодовете пък са сладки
И в имотите често попадаме на „лимонки“. Мислиш едно, пък се окаже, че трябва да буташ всичко - живяли сме под наем докато стане къщата ни, защото вместо козметичен ремонт се оказа, че всичко е леш.
Случва се.
Така също не е късмет, когато някой си загуби апартамента. Не са им виновни и банките. Губят си хората жилищата или защото искат да живеят над стандарта си - сватби, балове, почивки, КОЛИ, но и много от алчност за бързо забогатяване с разни рисковани начинания. Така и не срещнахме човек да си продава бащинията заради болест или нещо такова - и в момента купуваме една къща на фалирала вдовица, а идва с кола за 200 хиляди на срещите. Няма обаче 5000 да си плати данъци и от 2-3 години живее от заеми и ипотеки.

И работата ми в сферата на телекомуникациите не беше случайна. Имало глад. Почнала съм в най-голямата криза при 8% безработица, мисля 15% бяха при младите хора - икономистите -бол. Просто ми помогна това, че още като студентка бях работила къде ли не и какво ли не и познавах много хора. Бях чистила къщата и фитнеса на жената на един от мениджерите, човекът ме препоръча за практикантско място и после се закачих на работа, но и в началото са ми „забравяли“ заплати... Ходиш, заяждаш се, тормозиш се, бориш се за по-добри позиции, работиш по 12-16 часа на ден.
Късмет...
Късметът е за глупаците.
Късмет е да ти се падне нещо от тото или по наследство. Аз и затова не играя тото - и няма да ми се падне, и не искам да ми се пада.

На Авторката мога да кажа да не се срамува от бедността си, но и да я приеме като нещо временно. Не бедността те определя какъв човек си. И още - не се сърди на приятеля си. Той не може да се постави на твое място. Също е много млад и не е достатачно озрял. Един ден ще разбере, че се е държал глупаво. Обясни му как се чувстваш и мисля, че ще те разбере. Всеки човек си има своите проблеми. Сега като си бедна мислиш, че това е проблем, но ще се учудиш, че когато не си бедна пак по цял ден ще се занимаваш с разни проблеми. И твоят приятел си има проблеми, задачи, КОМПЛЕКСИ и може би дори по-големи проблеми от твоите. Много бедни семейства примерно са задружни и родителите се стремят да комплексират с любов и внимание, а в много заможни семейства пък родителите по цял ден са на работа и по задачи и срещи и не обръщат внимание на децата си - има и родители, които тормозят децата си с амбиции и така нататък. Може приятелят ти да е от такова семейство пък. Всеки с багажа си.

12.   От 9 до 11:
Под късмет имам предвид конкретно намирането на първата високоплатена работа, което ти е позволило да спестиш за първата си инвестиция. Е, естествено има много хора, които не биха пестили и инвестирали, а биха си харчили парите на момента. За университета никъде не съм казала, че е "късмет". Просто по думите ти, а и по думите на други хора, разказали сходни истории в този сайт, всеки може да забогатее, ако следва тези стъпки.
Ето, приятеля на авторката едва ли си мисли, че просто е имал късмет, а тя не.

13.   н 12 - първата ми високо платена работа нали ти казах как е - като почнеш от 0та и се издигнеш 2 нива, тогава. Но не е с късмет, а с драскане нагоре.
Парите, които въртим са иначе на мъжа ми. Той е по-възрастен от мен. Спечелени са също с труд, спестявал е. Преди да се запознаем е купил стара къща и събота и неделя сам я възстановявал - е, с майстори. Продаде я и така половината пари вкарахме в един имот в пешеходна зона, половината в нашата къща, заем взехме за останалото. Разбира се, имаме и много чуждо финансиране - много занимавания по банки, процеси колкото си щеш, но когато си си плащал в миналото кредитите имаш вече дори специален банков кредитен инспектор за теб и така непрекъснато получаваме финансиране. Повечето имоти сами се изплащат - да кажем 50% от наемите отиват за кредити, други 50% са ни за нас. Финансираме в момента един обект само с 20% собствен капитал. Мъжът ми продължава да си работи по неговите проекти и на практика пак парите ги вкарваме в обекти. Живеем далеч под дохода си иначе - дори кола в момента имаме само една и то 2ра ръка. Хубава, сигурна кола, джип, но е на 14 години вече май. Неусетно минаха. Забелязах, че ни е остаряла колата като видях ниския данък. Ей това е късмет - да ти падне данъкът. За пръв път ми се случва. Първо бяха ни набутали с 1000 лв. по-висок данък. Ходих и пак се разправях - от нищо, нищо. Ние караме значи кола на 14 години, а нашите „жертви“ карат кола на за 200 бона. Късмет ама друг път.
Значи като цяло трябва да работиш и нещо странично да си пробваш, защото с хубава работа пак не се забогатява. Разбира се, можеш да загубиш и всичко. Ние затова и не правим големи рискове, а купуваме евтини имоти, които реновираме сами. Заслужава си. Сега цените са много високи, но има при ЧСИ още имоти, но ние успяхме преди да се възстанови пазара да накупим имоти само в топ локации, имаме незастроени парцели и така нататък, така че преустановяваме сега покупки за известно време да кажем, гледаме само ЧСИ страницата всеки ден - никакъв късмет не е. От банки също купуваме. Гледаш всеки ден в цялата страна имотите. 90% са боклуци и сред тях имаш перлички, които ще ти донесат парички, но хората виждат само изгнилата черупка. Купували сме имоти, които са стояли 3 години на пазара и сега са ни златни кокошки. Не е до късмет, а до акъл.

Най-трудно е обаче да хванеш рейса за София с 5 парцала и 40 лв., да си глупав и млад и да не знаеш къде да ходиш и какво да правиш. Ей такива като Авторката често големият град ги разваля като не знаеш какво ще се случи, защото и най-скромните момичета пропадат понякога. Виждала съм всичко. Не е трудно като имаш вече една къща да станат две, три, четири и така нататък - трудно е винаги първата крачка. Трудно е да преодолееш удобството и да заложиш всичко на 1 твоя крачка.

Когато си на определена възраст дори да нямаш пари, имаш повече акъл, самочувствие и някак си по-лесно се оправяш.
Най-много съжалявам младите хора без път в живота, без цели, без интереси, които кибичат и не знаят какво да правят със себе си.
Не мисля, че Авторката е такъв човек. Работи за 10 лв., но работи и си има някакви цели и мечти. Мисля, че може би приятелят е такъв човек ако родителите го издържат.

И пак казвам - не мисля, че богатството трябва да е някаква цел. На нас ни доставя удоволствие самата работа с инвестициите. Ако загубим всичко си имаме едно сладко парцелче, свободно от всякакви ипотеки в едно селце до София - ще си направим дървена къща за 50 000 лв и пак ще сме щастливи. Уникално е - има гора, 3 декара, куче ще си вземем и пак ще сме ОК, така че може би и сегашното състояние ми е временно както беше бедността, но веднъж като си бил долу е някак си по-лесно, защото не те е страх от „долу“ и може би умееш така и по-големи рискове да поемеш.

Но за мен голямата и най-трудна цел беше изобщо да постигна да имам покрив над главата, да си намеря работа, после още една и още една, да спестя едни 1000-2000 лв. да си имам при нужда или като не ми платят, да си плащам ток, вода, храна и дрешки. Това ми беше най-трудното сякаш в живота.
Също да загубиш обичани хора. Тези неща. Другото не е с късмет, но е по-лесно, когато имаш база, една основа за нормален бит.
Знам едно - никога няма да броя стотинките вече за неща като парно, ток, храна, но всичко отгоре е риск печели, риск губи. Не виня родителите си, че сме живяли толкова бедно. Определено имаха своята вина за това както често е в такива семейства - мързел, алкохол, при много и заеми, абсолютна неспособност да се справиш с живота. Такъв е животът просто....не избираме къде да се родим, но гледам много хора с труд успяват вече да предложат много добър стандарт на децата си и дори прекаляват - вече проблемите се изместват в посока време за семейството. Моето поколение (на 33 съм) тук са ни грешките - можем вече масово да осигурим добър стандарт на живот за децата си, но имаме дефицити в тяхното възпитание и вниманието към тях, прекаляваме с глезории и материални неща и си мислим, че можем да компенсираме с това

14.   Бъди по-позитивна спрямо положението ти, дори и да е трудно.
Да не всички се раждат "със сребърна лъжица в устата" ..но това в какво семейство си роден не винаги зависи дали това няма да се промени.
Не си споменала какво работиш в момента. Винаги избирай работа в която има поле за развитие ако се докажеш, дори и да започваш от по-ниска заплата. Учи езици или си намирай неща, които ще ти помагат да си по-добра- онлайн.

15.   "Много бедни семейства примерно са задружни и родителите се стремят да комплексират с любов и внимание, а в много заможни семейства пък родителите по цял ден са на работа и по задачи и срещи и не обръщат внимание на децата си "

Това е просто отвратителното. Дано не го казваш на децата си.

16.   И 1000 лева по-нисък данък, след 14та година. Какво караш? Екзотика с 650 коня двигател? Че тя вашата клиентка, ще излезе, че е с по-нисък клас от вашата кола.

17.   Мисля, че момчето, което си избрала не струва, и какво значение има каква е колата ви, нали върви... пиклио.... Не трябва да те е срам...

18.   Приятелят ти, само мока да кажа че е глезльо. Харчи парите на мама и тати и се мисли за мутра. Приятелят ми е нещо подобно. И двамата сме на 16 и все ме засяга по някакъв си негов начин. Колата ни била еди каква си марка, а в същото време те имат 3 коли и нашата е много по хубава от техните и пак. Била еди каква си. Еми да такава е и какво. И нещото което най ме дразни, е че говори за баща ми с насмешка. Еми като не знае как се изкарват пари говори. Като малка и нашите не са били в цветущо положение, едва са свързвали двата края. Не мога обаче да се оплача. Дават ми всичко и вскоро време мисля да започвам работа за да мога да си купувам и сама неща.
Относно това което те притеснява- кажи му. Не си длъжна да му търпиш простотията. Няма значение каква кола имат родителите ти. Убедена съм, че тези хора си изкарват парите честно. Питаш ли се от къде твоя приятел има скъпа кола. Може би не е цвете за мирисане, както и баща му и майка му.

19.   Н16, Карам Кайен Турбо, някъде 480-500 коня има, бензин. Първо ми бяха тряснали 1800 лв. данък по погрешка, хванах си формулата и изчислих, че данъкът трябва да е 865 лв. някъде, а сега падна на 660 лв. за година. Колата от самото начало беше 2ра ръка, а те ми бяха начислили данък като за чисто нова.
Ако не се занимаваш с две думи плащаш. Как така един път не са ми сгрешили данък в посока надолу. Аз плащам по банков път и пак ходя до Информационно обслужване да ми дадат син печат. Има „колеги“, които НИКОГА не са плащали тези данъци, подкупват си разни „приятели“ да им дават Годишен преглед и после продават колата в чужбина.
Данъкът е много висок специално за нови коли и не са събираеми данъците за съжаление. Ние плащаме с удоволствие, защото сме доволни от кмета и общината, направиха и доста улици. В друга община притежаваме незастроен парцел и там от 3 години не съм плащала данъците, защото кметицата краде и харчи за банкети. Когато се махне и дойде нормален кмет, ще платя. Предпочитам да плащам лихви, отколкото да давам пари за банкетите на кметицата...

20.   От авторката.
Приятелят ми не харчи парите на родителите си. Беше няколко години в чужбина. От там и си позволи колата. Но знае, че има гръб от родителите си. В момента не работи, харчи от спестените си пари. Почти винаги държа аз да плащам сметката, защото не искам да съм на негов гръб. Давам му и пари за горивото, все пак колата не върви с вода. Като цяло се опитвам да не съм му в тежест, но тези негови подмятания ме нараняват.

21.   Авторке, в момента значи приятелят ти не работи. Надявам се да учи нещо. Иначе ако те кани на кафе/ресторант, той трябва да плаща сметката. Ти си ученичка и той това го знае. Дори да не беше от бедно семейство, ти като ученичка не би следвало да си плащаш сметките, когато 24 годишен мъж те кани някъде. Ако бяхте и двамата на 17 е друго.

22.   До н. 13:
"н 12 - първата ми високо платена работа нали ти казах как е - като почнеш от 0та и се издигнеш 2 нива, тогава. Но не е с късмет, а с драскане нагоре. "
Късметът е в това, че самият работодател е оценил това "драскане". Казвам го, защото имам много примери, в които това не се случва. Иначе аз не се хващам конкретно за твоя случай, говоря по принцип. Просто напоследък има една стигма, че който не е "успял" сам си е виновен за това, и обратното. Аз мисля, че не е хубаво да се обобщава така, защото не всичко е само черно или бяло.
До авторката: Ето, работил е в чужбина. Не знам какво е работил, но може и да е нещо по-"лесно" от сервитьорството. Аз любовта не я разбирам така - любов е да ти доставя удоволствие да се "грижиш" за любимия човек, да го правиш щастлив, включително с материални неща.

23.   Как ще му даваш пари за горивото, ми той да ти даде половината кола тогава, след като иска да те води някъде, не плащаш гориво... Какъв е тоя мъж да ги приеме парите.... Не го учи така...

24.   22, съжалявам, но стигмата е правилна. Когато работодателят не те оценява си вдигаш багажерите и си сменяш работата. Баста. Пак сам си си виновен ако стоиш 20 г. на едно работно място, но пък и хората, които си стоят 20 г. на едно работно място и без напредък са винаги точно неспособни за повече. Не познавам способен, работлив, качествен човек в каквато и да е сфера да не се е издигнал и да не е постигнал успех.
Да не мислиш, че навремето някой ми е дошъл и ми е казал „Браво, оценям те, затова ти давам еди каква си длъжност и еди каква си заплата“
Не! Никога никой нищо не ти дава. Отиваш при шефа, поставяш ултиматум и или се получава, или хвърчиш. Ако си кадърен вече имаш друга работа и шефът ти го знае. Ако си некадърен/заменим, той знае, че нямаш никакъв избор и ще си му работиш.
Аз вече като работодател ти казвам, че и ние не увеличаваме туко тъй заплати / длъжности. Човекът е Хомо Економикус, включително работодателите.
Всеки се стреми да минимизира разходите си и да максимизира ползите си. Ние по време на кризата сме плащали 2-3 пъти по-ниски заплати и да не мислиш, че са ни работли по-малко или сме изкарвали по-малко пари? Просто нямаха къде другъде да работят, получаваха добри условия на труд, уважение и сигурност.
Чак, след като наш много важен служите си отвори устата, заплата му беше вдигната двойно.
Други пък освободихме, но никога не сме вдигали запалти на служители, които си работят на ниската заплата максимално или пък не са кадърни/работливи.
Да не сме будали все пак.
Всеки, който има достатачно акъл да е шеф на каквото и да е било не е от хората, които си пръскат парите.
Може един квартален магазин да имаш, но пак си се излисичил, за да имаш.
Понякога, когато усетим, че губим някого вече му вдигаме двойно заплатата - ей така, вкарваме го в шок и зарязва всякакви други планове, но пак сме били на далавера, защото този човек ни е работил за заплата много под способностите си/ работата си с години, а двойната заплата се явява все още дори на сметка, защото той не е осъзнал колко ни е ценен в цялото време и дори с двойна заплата пак ни е под стойността си. Това двойно увеличение той никога няма да го забрави. Пак ще ни бачка сума ти време на далавера и така нататък.
Работодателите не са социалните служби. Нищо даром не се дава, да знаеш.
Общо взето трябва да изкараш 2 до 3 пъти повече печалба на работодателя си от нетното си възнаграждение. Помни това. И затова и заплащането в различните сфери е различно.
Аз съм работила също за левчета като съм била ниско квалифицирана, но и толкова е изкарвал от мен работодателят. С повишаване на квалификация/опит/ценност се качва и заплатата/длъжността, но не автоматично, а се бориш за това.
Ако мислиш, че е лесно - направи си фирма, плащай на хората и сам ще се убедиш, че не е толкова лесно
Имаш и 33% допълнителни разходи за данъци и осигуровки без да броя разходите за самото работно място - за да вземеш ти 1000 лв с две думи трябва да изкараш на работодателя си 3-4 бона МИНИМУМ
Ние имаме хора, на които плащаме 5000 лв. заплата, но ни изкарват стойност за 20 000 лв. , но нямат акъл и капитал да са самонаети/предприемачи. Ако човек иска да кажем 2000 лв., но не изкарва стойност, просто го уволняваме и назначаваме друг. Ако си общ работник, получаваш 1/5 от заплатата на майстора да кажем и пак работиш 8 часа здраво на ден. Такъв е животът, но от теб зависи дали ще си майстор или ще си останеш общ работник. Работодателят само гледа каква стойност му изкарваш и колко си му ценен - дали може да те замени и за колко време може да те замени.
Така че не е толкова елементарно, колкото изглежда навън
Мъжът ми си сменя като мениджър всеки 3 години средно работното място и е работил за всякакви фирми и дори за руски олигарси. С тях пък как лесно се работи и как те оценяват е друга тема. Такъв е животът!
Не е лесно никому!
Колкото по-нагоре си, толкова по-сложни стават проблемите, но най-тежко е да покриеш средния стандарт - нагоре е все едно - сметанка върху тортата. Най-трудно е да опечеш най-долния блат. Нататък надграждаш, но и да не успееш не е толкова голяма драма - имаш си за жилище, ток, вода, парно, храна, здраве, 1-2 почивки, дрехи, децата ти са нахранени и ходят на училище, имаш някаква елементарна кола. Какво повече?
Всеки следващ лв. над това ти докарва все по-малко удоволетворение.
Най-трудно за хора като Авторката е да направят първата крачка и дали ще я направят. Най-сладко е изхождайки от бедността да можеш да не се тормозиш вече за храна, жилище, ток и вода...Само който е бил беден може да оцени тези неща и затова изобщо не ме е яд, че съм живяла много бедно почти 2 десетилетия. 2/3 от живота си и повече съм била бедна и то истински бедна.
Да не мислиш, че ми е дремало, че някой еди къде си не си е отворил устата и не са го повишили?
Всеки се оправя по единично.
Живеем в джунгла - независимо дали го осъзнаваш или не. Много хора от добри семейства, обгрижвани някога деца имат после огромни проблеми да се оправят в джунглата, защото имате и за губене, имали сте и кой да ви подкрепи.
Който идва от дъното няма какво да губи, няма какво да сбърка - все се подобряваш ако ще и като чистачка да работиш.
Затова и има много щастливи и доволни боклуджий. Купили са в нашата махала нови камиони, набират доста и гледам отзад 2ма цигани са страшно щастливи и защо не - имат си редовна заплата, осигуровки, работят навън и така нататък
Има в същото време програмисти с 5 пъти по-висока заплата от тях, които не са доволни от живота.
Значи всичко е субективно.
Предимството на това да си бил много беден и гладуващ е това, че познаваш само подобрението. Който е живял веднъж на добър стандарт при родителите си, после ще има нужда от доста време за да успее също да си го изработи, защото и родителите не са го постигнали на 20 години. Тежко е предполагам. Хора като нас са способни и на по-големи рискове, защото не се страхуваме да загубим всичко над средното и може би затова и успяваме дори да забогатеем

25.   Номер 24 - язък, че се бараш за голямата шефка, защото правописа ти е като на общак.
Бай Кире

26.   25, мерси, но не съм завършила Българска филологи, Бай Кире. На мен от рано ми беше ясно, че с БЕЛ не се изкарват парички и не съм влагала особено усилия в този предмет. В интерес на истината и не внимавам като пиша тук, но мерси за критиката. Ако бях станала учителка по БЕЛ щях да се зарамя, но в моята дейност числата са ми по-важни. Освен това имам общи работници и ти гарантирам, че не можем да говорим при тях за правопис, а изобщо дали могат да прочетат табелите на строежа или не. Ти май „общак“ си виждал на картинка само. Аз пък познавам много хора с перфектен правопис и с диплома по филология, които са хронично безработни. Общак безработен не знам. Моите общаци взимат над 1000 лв., а една учителка по БЕЛ взима нето 550 лв.
Имам пропуски де. Така е като нямаш достъп до добро образование и частни уроци по БЕЛ
Затова и се мъчим със съпруга ми нашите деца да получат по-добро образование и затова се хабя тук - надявам се момичета като Авторката също да усяеят да се нахъсат и да повярват, че измъкване има - ако не с труд, то с още повече труд!

27.   Не всичко е пари и числа, госпожа. Иначе поздравления за бизнес размаха, но това нито е за всеки, нито всеки го може така добре.

28.   От 22:
Като работодател би трябвало да си забелязала, че най-съвестно си вършат работата по-"страхливите", ако мога така да ги нарека, не ми идва друга дума на ум. По-"отраканите"... те са и по-големи "тарикати". От тях се губи... Подчертавам изрично: в повечето случаи, изключения има навсякъде и за всичко.
Имам още един въпрос: Работодателите в т. нар. по-развити държави "социални служби" и "будали" ли са?

29.   н27, съгласна съм, но моят живот просто се е развил така. Чичо ми е епископ, по цял ден чете Библията - неговият живот е думи. Майка ми е учителка, между другото, сестра ми е филолог - техният живот пък е борба за оцеляване. С удоволствие бих назначила сестра си с перфектния БЕЛ някъде при мен, но няма никакви други способнисти освен правопис, а аз за правопис не плащам. Такъв е животът с две думи. Всеки си има приоритети в живота. Не се срамувам да кажа, че числата и да - парите - са ми били по-важни от уменията ми точно по български език. Владея още 3 езика и всеки един от тях ми е бил по-нужен за прехраната от правописа по български.
Съветвам и Авторката да насочи усилията си към математика, английски език и други езици, природните науки, ПРОФЕСИЯ и да не се занимава с правопис на български език и с българска литература, освен ако не иска да си остане бедна. В „Под Игото“ не пише как да се оттървеш от бедността, чети Milton Friedman. И на мен не ми харесва - изчела съм сума ти неща, които не ми харесват и не са приятно четиво, нямат литературна стойност, но ми носят пари, а с пари си плащам сметките и храната, лекарите, данъците.
Не претендирам за перфектен правопис.
Аз искам да дам съвет и да споделя опита си на Авторката, за да ѝ дам надежда, че човек с правилни избори, с много труд може да се измъкне от бедността и не е нужно също да се комплексираш ако си роден в бедно семейство, защото не си избираме кой къде да се роди. Това е случайност. Какво ще сториш обаче след това е чиста проба избор. Аз моите цели още на 14 годишна възраст си ги бях начертала и от тогава общо взето работя по тях. Нещо, което съм преценила, че няма да ми помогне в тези цели съм неглежирала/зарязвала. Примерно по физиечско образование и спорт бях гола водичка, по БЕЛ винаги съм учила само за оценката, по физика, химия, биология, математика, специалните предмети и чуждите езици обаче съм си скъсвала д.. то.
Също с мъже не се занимавах изобщо така да се каже, защото също прецених, че само ще ми загубят времето и ще ми развалят успеха..
Авторката в момента се тормози заради мъж примерно. В интерес на истината такива терзания съм нямала, а по-късно бях и достатачно възрастна сама да поставям условия и да не ми дреме от това какво ще каже някой мъж.
1 час с мъж vs. един час някъде на работа или в учене - винаги съм избирала работата/ученето. Не знам дори как мъжът ми навремето ме изтърпя. Може би, защото и той самият имаше много работа, но факт - всяка втора среща се проваляше заради моите ангажименти. Малко крайно, но ако и Авторката беше като мен, сега нямаше изобщо да има тези терзания.
Авторката ако беше и тя така, нямаше сега да реве по мъж. Този мъж утре я е с теб, я го няма. Мен ме мотивираше като жена и чисто просто мисълта един ден да успея да осигуря по-добър живот на своите деца. Представях си някакво бъдещо дете/бебе и работех двойно и тройно с идеята да му осигуря един ден нормален стандарт на живот. Бях решила дори, че ако до 30 г. не съм успяла да се оттърва от бедността, няма просто да създавам деца и толкоз. Изобщо се радвам, че най-после се чувствам достойна едва ли не да създам друго човешко същество, но смятам да не му липсва нищо. Благодарна съм на родителите ми, че са ме създали, но честно казано с комплексите и проблемите на Авторката и аз съм се борила и много малко хора успяват да се преборят с такъв старт в живота и е въпрос на силна воля, че не съм се „плъзнала“ в грешната посока.
Така, че БЕЛ ми е най-малкият проблем бил...стояла съм гладна в класната стая и съм нямала учебници по БЕЛ дори, но това е друга тема. По История скъпия учебник на Пантелей Пантев за 10 клас си делихме 3 деца. И Историята не ми е сила, но едно разбрах - няма кой да ти помогне ако не си помогнеш сам - правих си записки по време на час и после от учебника преписвах като Хиляндарски, за да има по какво да уча. Не втора ръка, трета-пета ръка са ми били учебниците, включително и от комунизма съм си набавяла изхвърлени и пак вършеха работа, но да - явно по правопис съм се провалила. Сори.

30.   до 22/28
Не си мисли, че в Чужбина хората са различни. Просто там стандартът на живот е по-висок и заплатите са по-високи. Моят съпруг сега работи за американска компания и до последно се заяжда за всеки цент отгоре и става дума за елементарни неща. Само руснаците ти изсипват едни пари ей така, но после ти излиза през носа.
Ако мислиш, че в Чужбина ще бъдеш оценен от работодателите и там работодателите са по-добри и социални хора - отиди. Аз „добър човек“, социален човек работодател не познавам лично. Добряците и социалните хора ще ги намериш в църквата и в БЧК, според мен. Дори на Позитано няма социалисти, камо ли сред работодателите по света и у нас.

Но никога, ама никога, не си хаби времето с работа или живот някъде, където не ти харесва. Винаги ако имаш някаква идея, някакво убеждение -действай, защото най-много енергия си гориш и хабиш с недоволство, с тормоз, със самотормоз ако щеш.
Ако човек вярва в нещо силно, то то му се сбъдва. Ако вярваш, че някъде в чужбина има по-добра работа, бъдеще за теб - заминавай, но ако останеш тук, тогава ще трябва да действаш.

Като човек, който е работил в мултинационална компания с чужденец-мениджър ти гарантирам обаче, че ще срещнеш почти същите проблеми специално в работата и в работната среда. Не говоря за заплащане, разбира се. На Запад се печели повече като разликата в заплащането расте с понижаване на квалификацията - тоест колкото по-зле квалифициран е човек, толкова повече печели на Запад в сравнение с у нас. Всичко е до пазар на труда. За квалифицираните кадри обаче не виждам някакъв особен смисъл да се ходи в чужбина, освен за стаж, образование, но всеки сам си преценява. Най-лошо е човек да стои и да бъде жертва.
Иначе борбата за по-високи заплати и по-добри условия за труд специално във Великобритания е довела до деиндустриализиране. Тя е нож с две остриета.
Аз лично, когато бях ниско квалифицирана и зависима съм си налягала парцалките и просто непрекъснато гледах да си намирам още и още работа и да се подобрявам, зарязвайки по-неатрактивните работни места. Когато бях вече се дипломирала и исках повишение, първо съм си намирала друга работа, а след това съм ходила при шефа.
Шефът винаги знае кой и кога е зависим от работата и кой не е зависим от работата.
Съпругът ми пък предпочита направо да си бие камшика така да се каже, но винаги се е подобрявал.
Мой технически ръководител пък ми разказа друг свой опит. Вдигнали се работниците по време на бума да искат по-високи заплати. Вече са били на много високи заплати, но са искали още. Той е бил доволен, но понеже е бил еродиран и по-оправен е повел „възстанието“. Резултатът е бил, че всички са си загубили работата. После шефът му го е привикал и му е казал, че ако той и отделни други са искали увеличения е щяло да увеличат заплатата им, но не може на всички по равно да се увеличи заплатата, защото не всеки има същите способности - имало е и хора с проблеми като алкохол, кражби.
Много интересен случай.
Ние пък имахме проблем с това, че някои работници бяха решили, че не им плащаме достатачно и почнаха да се скътават. Проблемът беше, че бяха и без това най-мързеливите и неквалифицираните. Освободихме ги и въведохме ред.
И сред квалифицираните работници е същото.
Съпругът ми е уволнявал 1200 работници в една компания, което не беше лесно, защото трябва да решиш кой кога да си тръгне. Сега иска да уволни 40 от преките си служители и да назначи 60 човека с различна квалификация и проблемът е не, че тези 40 човека не са работливи, образовани, кадърни, а просто, че профилът им не отговаря вече на нуждата на компанията. Никой обаче не мисли какво ще стане с тези 40 човека. Такъв е животът, а човечност очаквай от свещенника си и от лекаря си, от родителите, от жена си. За работодателя си просто ХУ. Нищо лично.
На Запад не, че работодателите са по-човечни, а просто добавената стойност от работата е по-висока и се плаща повече, но джунглата е според мен поне по-голяма и напрежението е по-голямо, така също концентрацията на труда е в пъти по-висока, но отиди, виж и си търси винаги късмета там, където си убеден, че е правилно. Никога не слушай никого. Аз ако бях слушала съветите на родителите си сега щях да шия гащи в някоя текстилна фабрика.
С две думи човек много добре трябва да знае какво иска, да има идея поне как да го постигне и да е готов на риск
В твоя случай ти мислиш, че на Запад ще те оценят повече примерно - взимаш си куфарчето и Терминал 2. Ако не се получи, няма какво да си загубил, ще си спечелил един опит повече или поне ще си си очесал крастата и повече няма да те е яд.
Аз съм изкарвала и работници на Запад, мисля че научиха доста. Също имам един работник, който това лято реши да работи в Германия и след 1 месеци си го прибрах, пратих му дори самолетен билет. Начеса си крастата с две думи и не му се сърдя, че напусна, не му взех и пари за билета.

Пробвай обаче. Игнорирай мен и другите и ако вярваш в нещо - действай. От нищо, нищо. Без риск, няма награда.

31.   "В „Под Игото“ не пише как да се оттървеш от бедността", но ако не са били "патриотите" от времето, описано в книгата, ако и тогава всеки се е спасявал поединично, не само бедност щеше да има, ами излишно е да казвам какво.
"Ако мислиш, че е лесно - направи си фирма, плащай на хората и сам ще се убедиш, че не е толкова лесно" - пак да попитам - как в така наречените "развити" държави го правят?
Когато в една държава хората не уважават езика си, както и всичко друго тяхно си, сънародниците си, независимо от длъжността и възможностите им, дали са им подчинени или не, то тя няма да се измъкне от "блатото". Покупателната способност ще намалее - фирмите ще фалират и хайде криза за всички. Ако не се гордееш с националната си идентичност, ако не обичаш сънародниците си, ти си един човек без самочувствие в очите на другите народи и общо-взето ставаш за смях.
Това по-горе звучи като клишета или пропаганда, нали? А това са просто факти, базиращи се на елементарна логика.

32.   н. 31 - чела съм Под Игото 2 пъти, дори 3 пъти и не намерих нищо, което да ми помогне в живота днес. Не е помогнало и на родителите ми особено да ме изхранват.
Не помага и на Авторката явно. 2 години ако можеше да инвестира МОН в по-практични умения и четива. Хората навън не могат да си подпълнят едно заявление за Лична карта, Вие „Под Игото“ ще им четете.
На мен БЕЛ ми е най-малкият проблем бил... стояла съм гладна в класната стая при 15 градуса зимата с две якета и съм нямала учебници по БЕЛ дори, но това е друга тема. По История скъпия учебник на Пантелей Пантев за 10 клас си делихме 3 деца и сега ме е яд, че изобщо участвах в такава безсмислена покупка.
И Историята не ми е сила да споря с Вас по исторически въпроси, но едно разбрах - няма кой да ти помогне ако не си помогнеш сам.
Ако с патриотизъм се купуваше храна и се създаваше благосъстояние, сега да сме Швейцария.
Ако четохме по-малко Под Игото, а по-често Адъм Смит, днес нямаше да сме в това положение.

34.   "На Запад се печели повече като разликата в заплащането расте с понижаване на квалификацията - тоест колкото по-зле квалифициран е човек, толкова повече печели на Запад в сравнение с у нас. " - така е, при все че става въпрос за хора "от които не се печели много" и които са "лесно заменими". В държавите пък, които наричаме "трети свят", експлоатацията е много по-голяма, т. е. за тях пък ние сме "добряци", а тяхното за нас е "неприемливо". Имам братовчед, който живее в чужбина (Чехия). И той казва, че не е това, че там хората са по-"добри". Става въпрос просто за начин на мислене, което се определя от обществото като цяло.

35.   Абсурдите в образователната система са друг въпрос. Те също са дело на хора, на които не им пука за никого. Всъщност и на мен "Под игото" в пети клас не ме впечатли, четох я без желание и интерес. Не е в това въпросът...

36.   Да си беден, не е срамно, да си самостоятелен и пестелив е богатство.
За разлика от връстниците ти, ти знаеш какво е да нямаш, да се лишаваш, да те е грижа за семейството си, да работиш макар и малка.
Именно на такива деца се радвам, а не на глезени "висшисти", които хем голяма заплата искат да взимат, хем искат да не работят.
Днешното поколение е глезено, все недоволни от материалните блага.
Взимат му андроид телефон, а то започва да реве за айфон, купуват му хубави дрехи, а то реве за скъпи, маркови дрехи...
Родителите се лишат от всичко, само и само да угодят на децата си, а децата от своя страна неблагодарни.
Ако продължава да ти натяква му кажи в прав текст, ако смята да се подиграва с теб по-добре да се разделите. Трябва да те приема такава каквато си, а ти си съкровище което само истински хора биха те оценили.

37.   31 - Какво щеше да има?

39.   В "Под Игото" има една глава - доколкото помня се казваше "Зелената кесия"- в нея Бойчо Огнянов(главният герой) подтикваше дякон Викентий, да открадне от своя наставник отец Йеротей една кесия с жълтици. Парите бяха необходими за закупуването на пушки, които пушки да послужат за вдигане на въстанието - обществото би одобрило това, тъй като то самото иска да се освободи, а не да търпи робство. Но в библията пише "не кради" - не пише "можеш да крадеш при определени обстоятелства: за въстание, за семейство... ". Така, ако дякона открадне, ще е добро за обществото, но зло, откъм написаното в библията и това, в което дякона вярва.
Но религиозният морал винаги се подчинява на обществения. Ще ви дам пример:
Има заповед "Не убивай" от стария завет, а също има такава и човек да обича врага си - от новия завет. В същото време, когато една християнска държава отива на война, служител от църквата благославя войниците, като по тоя начин един вид самата църква одобрява убийството при определени условия - на война, за защита на родината и прочие. За справка могат да се дадат войните, които е водила православна Русия след 45-та и войните, които САЩ, като католическа държава, е водила или косвено води.
Но, ако едно нещо може да се интерпретира по различни начини, то неминуемо ще доведе до противоречие - ако един казва: "не трябва да се убива при никакви обстоятелства", а друг говори: " В Новия Завет пише, че човек трябва да се подчинява на всяка власт, тъй като тя е дадена от Бог, тогава, следователно, при определени условия може да се воюва", трети също се включва и казва: " Не би трябвало да се убива, но животът и условията показват, че това не може да се избегне при определени условия - както при борбата с тероризма".
И когато едно нещо се тълкува по различни начини, то не само, че ще доведе до противоречия, но ще имаш - протестанти, православни, адвентисти, католици, евангелисти, свидетели на Йехова и всякакви там други...
Ако един китайски инженер, трябва да построи мост заедно с един френски инженер - техния език е точен, когато разпишат изчисленията върху чертежите, те ще разберат едно и също и съответно моста ще е стабилен, ако не биха се разбрали, то и моста би паднал.
Тези противоречия в библията идват от V век насам - до 4-ти век, християните се отказвали от военна служба, не желаейки да убиват - след 4-ти век император Константин издава указ, да не се допускат езичници в армията. Така християните, които не искали да встъпват във военна служба и да убиват, се отрекли от вярата си, а всички наемни войници - на които се плащало, за да ходят на война - били покръстени и станали християни. Така и до днес църквата одобрява войната. Това можеш да видиш чрез "Под Игото".
Но религията не може да оправи света - тя е пълна с противоречия, най-малкото може да създава само спорове, защото, както написах, не може, ако трима четат един текст и го възприемат различно, да се появи нещо друго освен раздор.
При монетарна система не може да направиш така, че всички народи да живеят добре - винаги едни живеят добре за сметка на другите(тези с по-големи територии и повече ресурси или работна ръка). Ако някой учен открие, че магданоза смъква кръвното, за фармацевтичната индустрия това не е изгодно - а като всяка друга, тя също се ръководи от трупането на състояние - по-изгодно е да ти продаде хапче за 2 лева. Докато имаш пари или каквото и да било средство за размяна, то винаги правителствата ще са корумпирани - този с парите, може да си купи съдии, полицаи, политици, ако е близък с властта, може да взема държавните поръчки и да трупа още повече състояние.

40.   Авторке, аз не бих се терзала и в прав текст бих му казала на юнака, че коментарите му са ми неприятни. Ако не вдене и продължи, ще види вратата.
ПП: Не е зле да се прави разлика между недоимък и бедност, между материална обезпеченост и богатство, а за това помагат и уроците по БЕЛ.

41.   До номер 1/6/11... и т. н...
Защо не си пуснеш твоя тема? Разбрахме ти идеята, но нещо взе да се увличаш.