Споделена история от Тинейджърски |
Чувство за самота
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1012 пъти
Започвам с това, че съм момиче на 15 години от София. В заглавието се вижда какъв ми е проблема, ако въобще ме разберете. Въпроса е там, че някво чувство за самота ме е превзело. Смисъл, някво как да го обясна. През повечето време ми е некво отвратително настроението, тъжно ми е. Даже и на празниците се опитах да съм щастлива, но това чувство не ме изоставя... принципно си имам най-добра приятелка, с която сме преживяли много и много си я обичам и ценя, но примерно като излезем, вече едва едва намираме теми за разговори. Незнам.. имам чувството, че вече се отдалечавам от всички. Чувствам се толкова отвратително и кофти, а даже нямам и причина за това. Това е проблема, супер ми е самотно... Даже нямам вече никакво самочувствие заради миналото ми. Единственото нещо, което обичам да правя е да си стоя в нас и да гледам филми, мечтаейки да излизам и да се забавлявам.. или да си разглеждам инстаграма и да мечтая да приличам на тези красиви момичета. Да имам дълга коса и хубаво тяло. Да гледам в социалните мрежи как всички се забавляват и си излизат, а аз искам но.. незнам как да го обясна. Не виждам смисъл, не виждам нещо хубаво в това аз да го правя. Някво ми изглежда окей, другите да си излизат и на тях да им е забавно, но на мене не.. защото незнам.. немога да го обясна. Просто ме е страх вече.. немога да опиша от какво, но ме е страх. Имам желание, но в същото време немога... не се осмелявам.. Чудя се какъв е смисъла ми да живея... ще си кажете, че си го правя така, но грешите.. Опитвам се да излизам, даже почти никой не подозира как се чувствам, а това са си мои чувства, които ги пазя в себе си и не искам да споделям на никого. Даже сега като пиша ми идва да заплача... Незнам какво ми става, но ми е супер отвратително. Чувствам се като някакъв човек, който всички мразят. Не очаквам да ме разберете.. просто исках да си излея емоциите и чувствата тук...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: 9fb2f61727 |
|
1. Напротив, всички, които сме преживели и преживяваме депресивни състояния те разбираме прекрасно и изразяваме своето съчувствие. Когато се нарушат биохимичните процеси в мозъка се получават такива сривове на психиката. Понякога причините са явни и обективни, друг път скрити в подсъзнанието, но емоционалните рани винаги се отразяват на психическото състояние. Моят съвет е да споделиш с майка си и ти желая възможно по-бързо разрешаване на проблема!
|
| преди: 6 години, 4 месеца hash: c9afd9e5bf |
|
3. Нежелание за неща, които преди са ти доставяли удоволствие и страх е характерно за депресия. Сподели с родителите си и отиди поне до училищния психолог да си поговорите. Не го преживявай в себе си, защото може да не е по силите ти да го преодолееш сама.
|
|
