Споделена история от Тинейджърски |
Фалшиви приятели
преди: 6 години, 13 дни, прочетена 1047 пъти
Здравейте! Реших да споделя един свой проблем с вас и да поискам съвет. С едно момиче, с което бяхме в една детска градина преди около 10 години, преди 3 години отново се срещнахме. Станахме си доста близки за този период от време, можехме да се наречем ''най - добри приятелки'', но кавичките не са случайно сложени. Имах прекалено много доверие на това момиче и го разбрах малко късно. Преди около 6, 7 месеца ми открадна ключовете, като ме излъга, че са загубени, а грейката с ключовете ми беше у тях и аз още тогава се усъмних, че ги е взела, но не бях напълно сигурна, понеже нямах доказателства. След около 2 месеца най - много, понеже всяка сутрин се чакаме преди да отидем на училище, тя се качваше до апартамента ми, но входната врата на блока ми се заключва и няма как всяка сутрин да е отворена, че да влезе. Мина ми през ума за ''изгубените'' ключове, и че всъщност не са изгубени. Бях се решила да си ги взема, понеже тя няма никакво право да притежава ключове за вкъщи. Отидохме у тях, аз бръкнах в джоба на якето й като единствената ми цел беше да прибера ключовете си, но за жалост в джоба й беше само ключа за входа ми. Реших, че тя няма ключ вече, но излезе, че си е извадила още един... Това го казвам като пример, иначе ми крадеше и парите и още един чифт ключове. Правеше всичко това, за да ми направи мръсно, но не знам какво съм й направила като нито съм говорила зад гърба й, нито нищо. С времето тя ми стана безразлична. А само преди 2 месеца я уважавах като своя сестра. Продължи да ми краде парите, онзи ден ми взе 20 лв докато бях в тоалетната и си оставих портмонето за 2 мин. без надзор, но аз след това си ги взех от раницата й. Знам, че е говорила и зад гърба ми, но все пак нищо не съм й казвала, нито че знам, нито нищо. Попринцип не съм такъв човек, но искам да ви попитам как мога да й отмъстя без да трябва да издавам тайните й, защото и тя знае много мои и не искам да клюкарим една за друга. Просто искам да разбере, че аз не съм за подигравка, и че не съм глупачката, за каквато ме мисли тя.
|
