Едно момче, не разбрано и не прието от света!
преди: 13 години, 1 месец, прочетена 2737 пъти
Здравейте на всички!

(Историята е твърде дълга, искренна и дълбока. Не се препоръчва за лица, със слаби сърца, празни стомаси глави и безсърдечие!

Не пиша пиша за пръв път тук, надявам се, че не е и последен. Аз съм момче, не бих казал, че съм нормален, спрямо другите около мен (връстниците ми). На 15 г. съм слава бого имам семейство, живи здрави родители, но не зная защо нямам братя и сестри. :Д:Д Най-вероятно защото нашите или съдбата така е определила. Уча, 9-ти клас съм, не бих казал, че оценките ми са добри, но е по-добре от нищо! Може би това не се дължи само на мен, а и на редица други фактори.

Ако прочетете историята докрай ще разберете какво имам предвид. От доста време се моткам в този сайт, и от личен опит знам, че историите, който чета, ги подбирам не само от заглявието, но и от това колко са дълги. Вероята, ако моята история бъде одобрена, в което силно се надявам, ще забележите, че исторята, която четете в момента е доста дългичка.

В тази история ще ви разкажа за моя живот, за детсвото, приятелите, училището, близките, неподелената любов
убежденята, вярванята, за едно момче, което не може да се впише никъде, което търси, но не знае дали ще намери, и за всичко останало, което ме или (го) заобикаля. Още в началото искам да ви кажа, че съм от ромски произход. (Не знам какви въпроси и отговори се въртят в главите ви в този момент... ) Но се надявам, отсрещния човек, който чете тази история, да не е някакъв/ва комлексиран расист. Чувал съм достатачно обиди от какви ли не хора, поне тук не дейте! Така вече разбрахте, че съм... "МАНГАЛ" и поради тази причина, ако историята вьобще бъде одобрена, то спокойно може да ме напцувате и да затровите страницата, или да дадете назад и да прочетее нечий друг проблем.

То моето не е проблем, то си е направо шизофрения! Или не зная, както и да си го обясните, съгласен съм!

Не зная откъде да започна... Живея в малък град. Както и преди казах, за някой хора (за всички около мен) не съм
нормален. За нашите не съм достатъчно отракан, за приятелите не съм достатъчно готин и привлекателен...
Абе ще започна отначало...

Като малък много съм боледувал, много болници, лекар и аз.. вечният пациент. Стана тя каквато стана поради някакви някакви причини се наложи да ме приемат в една болница в гр. София за постоянно сам. В положение, че в която и болница да бях отивал до тогава, все с майка ми уставах.. Бях тогава на около 11-12 г. За добро или за лошо, някои неща съм ги забравил (вече). Други - не. Помня, че не устанах много дълго. Сега мисля, така, ала тогава тези три месеци ми се сториха цяла вечност. Там тогава много ме търмозеше една от по-големите какички в болницата.

Винаги ми взимаше от вечерята. Спомням си как една вечер поради някакви причини единственото, което ни беше дадено за вечеря беше нещо подобно като гервек, само, че не беше от обичайната кръгова окръжност, а беше права. Почти като салам, само че малко по пълно от страни, иначе точно толкова беше дълго. Спомням си как тя откъсна от моят гервек, или там каквото и да беше, половината за себе си. Може да се каже, че бях подложен, не само на физически, но и на психически тормоз. Системно бях малтретиран от нея. Тя беше поне на 16-17 г. Нямаше с кого да споделя, защото си
мислех, а и най-вероятно нямаше да ми повярват. Нашите от провинцията идваха на посещения колкото се може по-често.

А и на нашите не споделях, гледах колкото се може по-весел и положителен да се преструвам пред тях. На мен ми беше достатъчен тормоза, не исках да притеснявам и тях! Но от друга страна лекарите и сестрите бяха възможно най-коректни към всички. Поне от тях няма с какво да се оплача. Те бяха на смени. С някои от тях бяхме по-близки, с други - не толкова.

Както и да е. След като минаха тези три месеца, майка и баба дойдоха да ме звемат. Поне седмица не можах да повярвам, че съм си вкъщи. Всеки момент очаквах да се събудя и да видя отново лицата, който виждах в продължение на три месеца. Както се досещате
и този етап мина някакси. След това тръгнах на училище отново. За щастие, въпреки, че до голямата ваканция оставаха близо месец и половина, успях да се справя.

Незнайно защо след това нямам много спомени. Помня как в основното някои ученици бяха по-умни от други. Някои по-агресивни от други.

За щастие аз не бях нито от най-умните в клас, а да не говорим за агресивност. Помня как и тези години минаха току-така. И сега агресивните от клас не са се променили. Но пък от друга страна умничките в клас май не се различават много много от останалите в квартала, вьобще като цяло от обикновения човечец в мойте среди.

За мойте убеждения, вярваня и религия няма да говоря много, защото не искам да ви отекчавам. Ще ви кажа само, че истинската църква е тази, която
най-много се различава от обичайните, най-много страните от нея. Тази, която не ви допуска много от допустимите неща. А именно - Библейската.
Както и да е, нашия пастор организира патуваня постоянно. Ще ви разкажа нещо, което съм сигурен, че ще ви заинтригува, за което не сте чували,
нещо за което със сигурност не се чували! ... В нашия квартал, а и не само, въобще в мойте среди това е нещо обикновено и обичайно. За деня на пролетта 22 март в мойте среди се прави една кърнавалана вечер. Всеки един човек, младеж имам предвид, който/която не е уженен/на и има 13-14 г. се събират със своята партия/група приятели. Всяко момче и момиче си купува индивидуално дрехи според възможностите на семейството му. Съответно всеки е със своята дама/кавалер. И там дявола си прави каквото си иска. Много алкохол, цигари, дори наркотици. Без надзора на семействата им те са свободни да правят каквото си пойскат, с когото си пойскат. Разбира се не и без съгласието на съответния прартньор. Не зная как вие, Българите
го празнувате, но ние "МАНГАЛИТЕ" го правим така ;)
И те така, всяка година на този ден нашия Пастор Илия, организира пътуване, автобус, не по-малък от 50-60 пътника. Разбира се, ако има повече желаещи
да дойдат с нас пастора ангажира по-голям автобус, но желаещи над 50-60 души няма. И така, гостуваме някъде на из страната, а и не само, само и само
не сме там в този момент, и тъй като главното се случва след 20:00 h. ние преспиваме две или три нощти при братя и сестри в Христа Исуса. И всяка година
е вълнуващо, готино, аткрактивно. Винаги устават спомени от такива пътуваня, които всеки си спомня с най-топли чувства. Именно едно от тези пътуваня
се оказа фатално за моето виждане спрямо противоположния пол, или може би не. Но за това ще говорим по-късно.

Подредени по хронологичен ред, по-важните неща, който са се случили в живота ми, идва ред на онзи фатален ден, за който ви говорех не много отдавна.
Онзи ден, в който аз се вюбих в момчето, което винаги ще има власт над мен. Спрямо моята религия, не бива да бъда зависим от нищо друго, освен от Бог!
Както казах в началото, е просто невъзможно някога ние да бъдем заедно, поради дер причини и факти, който ще изброя по-нататък. Да вярно, аз никога не
събрах смелост, и едва ли някога ще събера да й кажа какво чувствам към нея. За добро или лошо тя разбра от мойте приятели, който не зная дали беше добре
или не, че някак си й казаха, може и да са ме предали, но нали разбра. От друга страна така или иначе май аз щах да спечеля, ако не й бяха казали приятелите ми.
Едва ли бих й казал някога. Ала едва ли би разбрала по-друг начин истинското нещо, което чувствам към нея, освен нещо някъде съдбата да се намеси, в което не се
и надявам. За мен беше и все още, едва ли някога няма да ми е достатъчно само да я наблюдавам от далече. Едва ли някога чувствата ми ще истинат към нея.
Забравих кой, но някой известен писател бил казал някога, че човек можел да забрави всичко, стига да му бъде дадено достатъчно време. Е аз го опровергавам този
писател. На мен колкото и време да ми бъде дадено, не мисля, че някога бих я забравил. Тя е момичето на мойте мечти. Тя ми беше достатъчно. Бях прочетол някъде,
че "Ако имаш любов, нямаш нужда от нищо друго! Ако нямаш любов, няма значение какво друго имаш! " Е, аз няма любов и за това няма значение какво друго имам.
Това е чувтвото блажено, в сърцето снабдено. Тя не се купува с пари. Тя не е игра, макар, че има хора, които я възприемат като такава.

Следва продължение...

The Continue...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 1 месец hash: 7d97059b38

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много си мил, прекрасно пишеш! ... По нищо не личи, че не си българин, не искам да обидя ромите, между тях има прекрасни, ведри хора. Ти си чувствителен и интелигентен, рядко за едно момче. Можеш да станеш писател, продължавай да записваш мислите и впечатленията си. Що се отнася до несподелената ти любов - не страдай! Ти си щастлив, че обичаш, а нали Господ е казал, че когато даваме не бива да искаме да ни се отплатят, да ни върнат същото... Но аз искрено ти пожелавам да срещнеш споделената любов, която да ти подари реални, щастливи моменти! Ти го заслужаваш! Всеки е преминал по този път, аз- също, когато се е влюбвал несполучливо. Това трябва да ти дава надежда и сили, а не да се отдадеш на лоши мисли, или постъпки. Вярвай в себе си, в своето Аз! Когато преминаваме през изпитанията колкото и да ни боли, ние се пречистваме и ставаме по- силни за живота! Обичай и ще бъдеш обичан! Ако не от това момиче, то на света ще се намери друго, дори по- красиво и с по- добро сърце! С най - искрени чувства за теб: Лора

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: b8db57bfce

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   браво авторе - голям си чешит да знаеш! Аз иначе от вашите хора доста знам, и от църквата, даже познавам един от водещите на радио Емануел ли се казваше - пусни линк, това е итнернет християнско ромско радио - пестните нещо не са мой вкус, иначе - ОК. Жалко иначе, че евангелистите така се грижат за вас, докато нашата църква спи и проспива нуждите не само на ромите, но и на всички християни. .. иначе, празникът за когото говориш е внесен май от църквата - това е западен празник - викат му „майски“ иначе трябва да е на 1. 05, знам ли - но идва от езически времена и не е нещо особено, но не е по принцип и християнски празник, друг въпрос е, че пък сплотява общината и т. н. За момичето - пиши сега, защо не може да сте заедно, много стана интересно. Терзанията ти ги имат иначе всички хора на твоята възраст, не е заради етнос и т. н. Нямаш братя или сестри, защото вашите са те родили през 90-те, а тогава беше страшна криза, не можеш и да си представиш - питай ги. Направили са си хората сметката, първо на теб да предложат някакво бъдеще. Залягай зад учебниците дееее! Но си знаеш, че ти в този малък град не може да останеш. Има доста хора от вашата църква в с София, много си помагат, но те съветвам да не се затваряш в общността, да бъдеш отворен и за другите хора, включително и за българки. Може да си бил жертва на расисти, но в големите градове, където младите хора са без родители и семейство да им опяват „къв е този циганин“, вече няма значение - българките си харесват мургавки мъже иначе, ако са образовани и нормални - а ти си. Опитай се да следваш все пак, въпреки лошия успех, и българите го правят. Ако не искаш - веднага в София, в началото братята ще ти помогнат, но пак казвам - интегрирай се в града и извън ромите и извън църквата ти. В моето семейство пък имахме друг случай - братовчед ми, рус и бял, се беше влюбил в ромка - онези не му я дадоха, искаха 15 000 евро + мерцедес, второто, защото бил много рус!!! и т. н. - даже викаше вуйчо ми да се организира крадене, но братовчед ми не искаше и вече 10 г. страда по тази ромка... Ей такова е - шантави предрасъдаци и от двете страни. Само в големите градове човек може да си живее заедно, според мен, където старите ги няма, купонът тече, всички са колеги и няма значение етносът...

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: ab18d22ef1

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Не прочетох какво си писал, защото е дълго. Хвърлих 1 око на коментарите и видях, че пише, че си от ромски произход. Незнам за какво става точно дума, но искам да кажа нещо относно циганите. Аз съм българка и съм човек, който е общувал с много хора и всякакви. Имах една приятелка ромка, по точно тя беше от калдарашите-е няма такъв човек като нея. Всеки ден се сещам за нея, така я обичам. Нито една българка, испанка, португалка, французойка неможе да я измести. Така ми липсва. Беше невероятен човек. Не беше ходила на училище, въпреки че искаше, знаете ги калдарашите само крадене, бой и слугуване. Много я тормозиха. Както всички калдарашки. Та не беше ходила на училище, но четеше, пишеше и говореше по-добре от мен. С изключително богат речник. Нямаше тема, на която да я настъпиш- политика, музика, кино. Нямаше песен, чийто текст да не знаеше. Нямаше актьор, политик, или певец, които да не знаеше. Доверявах и всичко-беше гроб за тайните. Разбираше ме както никой друг. Чувство за хумор- избиваше рибата. Лошо ми ставаше от смях. Обичаше ме, показваше го и го доказваше. Случвало се е да се караме, тя ревеше, аз треперех цялата. Не си говорихме седмица. Най тежката през живота ми. Тя ми прощаваше всичко и тя беше единствената, на която съм прощавала. Беше по-малка от мен. Беше до мен в най трудните ми моменти. Загърбаше всичко заради мен. Бяхме неразделни. До тоалетната заедно ходихме и така нататък.. мога да говаря много за нея и все хубави неща. Просто немога да кажа лошо за нея. Така, че не слагаите ромите под общ знаменател, моля ви. Да, има всякакви. Но има и част от тях, на която трябва да дадем шанс, хора. От опит с общуването си с цигани мога да кажа, че циганите може да са по-прости и необразовани/масата/но по душа са много по-чисти и по-добри от българите. Няма ги злобата, чувството за величие и т. н. Та, ако се питате какво стана с въпросното момиче, продадаха го. Сега е в друг град и краде ден и нощ- не си мислете, че го прави по-желание-не. Няма избор. Такива са традициите им-учат те да крадеш с бой, глад и унижение, продават те на друго семейство, където те чака същата съдба, влизат в затвора, излизат и пак продължават. Кой е виновен ли не са виновни нито циганите, нито българите. Вината е в ЦИГАНСКИТЕ ТРАДИЦИИ. Бъдат ли премахнати законно по някакъв начин, всички ще бъдем по-добре. Защото този вид цигани живеят с крадените пари от българите. Те цял живот незнаят що е работа. Калдарашките деца няма да бъдат учени да крадат и продавани. Ще учат като нас. Калдарите освен друга са и красиви, повечето неможеш да кажеш че са цигани. Яд ме е само и единствено на тези глупави традиции, на които е крайно време да се сложи край. Моята приятелка, новото и семейство не и разрешава телефон. Няма право да говори с мен. Това живот ли е. Всичките са така. Върнат ли се вкъщи без пари-гледай кво става.. Тя им готви, чисти, пере, носи пари, гледа си детето, което ще мине по същият път. Като беше бременна що бой е яла от свекъра и от свекървата... Ако се чудите откъде зная имам телефона на мъжът и. Не ми дава да говоря с нея, но ми казва какво става и и пращам поздрави. Добре че поне е попаднала на що годе свестен мъж. Повечето нямат този късмет. Така, че всичко опира до глупавите им традиции. Извинявай, авторе, че в твойта тема пиша тези неща, но ми тежеше на сърцето и ми олекна

 

...

горе^

преди: 13 години, 1 месец hash: c6d04db13d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Научи се да пишеш и тогава се прави на културен .. !

 

...

преди: 13 години, 1 месец hash: b390bdf363

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторе, всеки се чувства по малко неразбран, отхвърлен и т. н. в определена част от живота си. Ти си само на 15г., след 2-3 години това чувство бавно ще намалее и така :) Иначе много добре пишеш- увлекателно е. Колкото до момичето - първата истинска любов никога не се забравя, но след нея ще има мноого други :) Както казах, ти си само на 15г. Живей си живота! :) Успех

 

...