Как се справят самотниците? Има ли смисъл?
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1313 пъти
Здравейте.
Карам направо- имам въпроси изобщо за това какво става с един самотен човек в бъдеще?
Преди се питах защо не мога да си намеря приятели. Все намирах грешка в моите връстници. Все не ми харесваше нещо в поведението им, начина им на мислене. Времето минаваше
и аз най-после разбрах - проблема не е бил в тях, а в мен. И за това съм сама. Аз съм била особнячката (не използвам думата в смисъл на обида). Това повлиява на начина ми на живот
или по-скоро ме прави социален инвалид.
Какво имам предвид? В обществото е прието, младият човек да е свободен, да се забавлява. Както правят моите връстници. Събира се една голяма компания, прегръдки, целувки, любов.
Те винаги трябва да изглеждат добре... Не! Те винаги трябва да изглеждат перфектно в очите на хората. За тях е важно, не просто просто какъв е социалния им живот, а как изглежда
в очите на околните. Петъчните вечери задължително трябва да се отиде на дискотека, задължително "ще се напием и после ще разказваме колко яко ни е било и кой как се е разбил
на купона".
Защото това е геройство. Наслушал си се, играл си на чалгата и кючеците. Всичко това е нормално. Всеки си намира партньор, лесно е. Има все повече перфектни момичета, красиви момчета,
нещата стават лесно по месинджър, фейсбук. Почти няма девствени. Срам е да си девствена. Срам е да си нямала приятел/"гадже до сега". Всеки си е имал.
Какво да правя с живота си? Млада съм, а сякаш остаряла. Едва ли ме чака светло бъдеще, щом няма да ме приемат.
Момиче, без приятели, без социален живот с нищо хубаво във външния си вид. Винаги съм смятала приятелството за нещо много трудно достижимо, нещо ценно като диамант. Не мога
да намеря събеседник, а другите толкова лесно успяват. Не понасям лигавщините, а това е нормално в днешно време. Не понясам думите без смисъл, простотията, чалгата, фалшивото.
Никой не се интересува от мен, освен ако не е в нужда. Никога не съм получава внимание от момче и няма да получа.
Кой ще иска да е с непривлекателно момиче, което мисли по различен начин. Всеки търси забавното, красивото. Не съда. Знам, че не съм добре, знам какво бъдеще ме очаква.
Един ден ще остана съвсем сама, знам, че и няма да съм вечно млада. Искам да попитам хората от сайта, които са самотници-какъв е животът ви? Какво очакват изобщо от бъдещето?
Има ли смисъл нещо в този живот? Свиквали се със самотата? Страдате ли? Това ме чака и мен.
Не съдя. Аз съм в грешка. Аз съм особенната, аз ще остана сама. Не ме съдете и вие. Опитах се да бъда като другите, но осъзнах, че за мен е по-важно да бъда такава, каквато съм.
Всеки решава как да извърви своя житейски път. Не съм гневна на никого. Гневна съм на себе си. Това може до ме доведе до смъртта. Не търся съжаление. Търся смисъл.
Бог да ви благослови.
Момиче на 19

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 5 месеца hash: 9bcb84b9ff

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Сетих се просто за тази фраза - "красив ум"... А и впрочем самия филм... Някак си ми напомни за теб. Как да ти кажа... Ти си твърде млада и не вярвам да разбереш думите така както ги виждам аз, през призмата на толкова години. Но все пак ще се опитам. Знаеш ли, на твоите години и аз бях като теб - и мен ме дразнеше посредствеността на моите връстници. Но не всичко беше черно бяло, и успях да намеря 2ма истински приятеля с които имах своите моменти. Но въпреки това съм бил доволно близо до "голото плато пред пропастта", мястото където си ти сега. Много мисли ми минаха тогава, сходни на твоите. Но като ударим чертата, извода е че наистина обществото не толерира аутсайдери. Да си "черната овца" няма да ти помогне да се просъществуваш в това общество. А ти нямаш друг избор ако искаш да имаш някакво бъдеще. Забележи, че не казвам, че трябва да имаш такова бъдеще каквото обществото смята, че е "нормално" или "подходящо за теб". Знам, че това те отвращава. Така и трябва. Простата истина, е че трябва да го познававаш достатъчно добре, за да можеш да "навигираш" сред него за да си осигуриш нужните условия и средства, за да преследваш своите цели, своите мечти, своите възгледи. Гледай на това като на данък който всички плащаме, къде съзнателно, къде - не. Кои повече, кои - по малко. Границата е много тънка - както вече си разбрала - "не е признак на добро здраве да си част от болно общество". Но както пък и пределно добре знаеш - "уморените коне ги убиват, нали". Не гледай толкова черногледо на нещата. Как на 19 реши, че те чака самотен живот? Утре може да срещнеш човек който да те разбере, теб самата. Да те "види". И това ще те окрили по начин по който не си и подозирала. А дори и да не го срещнеш утре, нима света започва и свършва с този предполагаем човек от който толкова имаш нужда? Нима само той може да те спаси от самотата? Нима това е всичко което може да ти предложи света? Знаеш ли колко още много неща имаш да научиш, да изпиташ, да превъзмогнеш? Колко пъти ще "изгаряш и ще се разпадаш на прах"? И този прах ще падне на земята. И хората просто ще го стъпчат, повечето дори без и да разберат. И ти колко пъти ще се възродиш, като Феникс. Навярно горното е малко абстрактно и далеч не това което си се надявала да получиш като съвет... За да съм по конкретен и прагматичен - Опитай се да намериш ниша която ще ти позволи да се развиеш дотолкова, че да си самостоятелна и да имаш чисто финансовата и практическа свобода да правиш нещата които наистина желаеш. Сега, ако успееш да съчетаеш тези 2 неща - браво. Значи си имала късмет :) Но е по вероятно това да са 2 различни свята в които ти ще живееш. Те ще имат различни правила и особености. И ти трябва добре да ги научиш. В социален аспект ще е по трудно - знам, че няма да направиш компромис с хората които ще са покрай теб. Но пък общуването с други и въобще контактът с останалите се базира на компромис, малко или много. Дали ще срещнеш такива на които ти да позволиш да "влязат в твоя кръг", това само ти и бъдещето знаете. А и тази тема само по себе си е дълга, често разисквана и тук. Аз лично си мисля, че е не би трябвало да е чак толкова трудно да намериш други млади хора като теб, които имат сходен начин на мислене. Не всички си мечтаят за "перфектния живот който да афишират пред останалите", или пък "да се натряскат в дискотеката и да забършат ей тва готино парче с хубавия задник" :) Днешно време е по лесно от всякога да намериш местенце където да намериш съмишленици. Макар че и това си остава сравнително трудно, нашата порода традиционно се отнася с подозрение към непознатите:) Все претегляме, преценяме :) А това не е много мотивиращо са отсрещната страна :) Но пък ти имаш достатъчно време да опитваш :) Но отсега мога да ти кажа, че няма лесен път и лесен отговор :) Не, че не го знаеше вече де :) П. С. - Внимавай с "Бог". Задай си въпросът - доколко той има отговори за теб, ама наистина. Искам обаче дебело да подчертая - С горното не искам да засегна вярващите, нито да дискутирам на тази тема. Аз съм човек на логиката и Истината. А тва като концепция не се вписва много с "Бог".

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: 2b83e18816

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Не си права. Бях малко дете, когато възрастните започнаха да ми обясняват, че съм прекалено зряла за възрастта си. В пубертета си мислех, че това е различие, което не може да се прескочи, бях негативна. Никога не съм обичала шума, вкъщи винаги е било сравнително тихо. Вратите ни са отворени за гости, все има чужди хора, все има смях и разговори, в рамките на нормалното. Няма силна музика, няма кючеци, няма лигавене и няма скандали. Израснах по този начин и като голяма не изпитвах нужда от дискотеки, а от истински приятели, които никъде не можех да намеря. По едно време бях самотна и грешката беше моя. Имах негативна настройка, не харесвах повечето хора. Слагах всеки, който отива на купон в петък, под общ знаменател. Много е грешно. Влюбвала съм се три пъти. Общото между тримата, към които съм таяла чувства беше, че те са различни. Едва с последния бях израснала достатъчно, че да се държа напълно адекватно и да не съм мрачна. Единствено той нямаше и капка негативизъм в себе си. С другите бяхме обречени, минус и минус не прави плюс в човешките отношения, по-скоро прави минус безкрайност. Още сме заедно с третия, не изпитвам нужда да трупам бройка и се чувствам добре, той е първият ми интимен приятел. Преди него се страхувах, все ми се въртяха едни- ама сексът ще ме направи леко момиче, ама може да ме излъжат, ама как да се доверя, как да се отпусна, как да приема тялото си и да го покажа на друг.. (Какво!? ) Когато го сторих, вече бях светлинни години напред от себе си. Приех, че може и да остана наранена, но се доверих на чувствата си знаех, че както и да се развият нещата, ще се справя, защото съм го искала. Просто секс, нищо страшно и нищо обременяващо, не исках принц, не намирах всеки за недостоен. Поотраснах и влязох в университет. Бях положителна към новите хора. Все си харесвам компанията особняци, а ние всички се чувствахме като особняци. Харесвам колегите, те бяха една огромна подкрепа за мен в новия град. Ние пихме кафе пред университета, разказвахме си истории и се приемахме такива, каквито сме. Ако се бях запознала със същите хора 4 години по-рано, нещата щяха да са други. Аз нямаше да приема, че на тях им се купонясва, нямаше да искам да слушам пиянските им истории или да знам, че сърцето им е разбито. Никой не ме съди, че не си падам по алкохола и пропускам повечето събирания. Приемат ме. Звънят ми, когато не отида на лекции. Обаждат ми се, ако имат личен проблем. Изслушват ме, ако самата аз съм тъжна. Аз правя същото за тях. Комуникацията е двустранна, всичко е взаимно. Бих казала, че ме ценят като част от колектива, защото няма случай, в който да не съм помогнала на някого. Ако трябва да съм честна, разбирам се с човека, с когото никой друг не може да говори. Разбирам се с него, защото е особняк, а аз бях същата. Не си мисли, че предпочитанията ти те изключват от всеки колектив и те правят лоша компания. На масата е едно, съвсем друго е през деня с чаша кафе. Аз не съм човек за маса, аз съм човек за чаша кафе от лафка. Сериозно, танцувам ужасно, не мога да пея, трудно се отпускам, не обичам шума и не обичам косата ми да вони на цигари, наргилета, всякакви изпарения. Но обичам да имам гости, харесва ми да слушам разговори, обичам чуждите истории, смеха и споделянето. На никого не му дреме, че съм такава. Аз не ги съдя, те също не ме съдят. Старая се да опозная всеки, ако ми допадне, става ми приятел, ако не, само се поздравяваме и си честитим празници. Не слагам хората под общ знаменател вече и картинката придоби нови цветове, все красиви. Бях самотник и подобно на много самотници, сама бях избрала това. Не се интересувах от хората, защото ги намирах за примитивни. Сега ме е срам за поведението и мислите ми, които бяха нормални за мен преди 4-5 години. Не е нормално да имаш лошо мнение за хора, за които не знаеш нищо съществено. Другите усещат, когато си негативен към тях и се приемаш за много различен. Не си различна, има много като теб, но вероятно не им даваш шанс или те не дават шанс на теб. Моята история е показател за това, как човек променя коренно живота си, ако просто се научи да приема другите и да не съди. Нещо съвсем малко, съвсем елементарно, което променя всичко.

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: fe2fae777c

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Ти си нормалната, но за съжаление живееш в ненормален свят, и още по-ненормално време... Като мъж който е минал през това, ще ти кажа относно "смисъла" - никой не ти казва и не го чакай... Хората намират "смисъл" в какви ли не безумия, ако теб не те задоволяват, лично твой си е проблемът... Единственият смисъл който аз си изградих е, да се изправиш пред себе си и да повярваш, ама наистина в себе си. Да изчистиш всичките си съмнения, независимо кой какво казва. Това не значи, да се самозаблуждаваш, че не грешиш, но да правиш поне собствените си грешки, не тези на някой друг... Аз съм по-голям от теб и по мое време все още имаше хора с които да общуваш истински, и лично, и чат. Процесите за които говориш тепърва се развихряха. Та имах една позната християнка, единственият истински религиозен човек който познавам, силна личност, умна, но за съжаление с доста промит мозък, защото не беше направила избор в какво да вярва, а родителите и го бяха направили вместо нея. Аз лично чета всякакви религии и философии, и мога да изкажа по-общовалидна теза, срещу която тя не можеше да изкара логически аргументи. Та до какво се стигаше винаги - нима милиарди "християни" може да грешат, а ти да си правия? И аз и викам - да, може... Та тя така и не успя да се освободи от мисленето на масовката, защото с това беше закърмена. Така е и с твоето поколение, такава среда им създават, и в това се превръщат, това възприемат за "нормално". Повечето хора са изключително аморфни и живота ги лашка както си иска. Техният проблем е пък, че песента постоянно се сменя. Това което се счита за "нормално" днес, след 10 години може да стане подсъдимо, и обратното. Това са хора които не знаят кои са, но това си е техен избор. Който не прави като тях е "особен". Само не си мисли, че само ти си такава, но това да си "особен" по техните критерии не значи, че с всеки друг "особен" се получават нещата, защото да си "особен" всъщност значи да си личност, а личности всякакви... Затова и често оставаме сами. Много не могат да се приемат, и непрекъснато търсят начин да бъдат "нормални", поне по някакъв начин. Бракуват се, правят деца, влизат в някакви общности... живота ги пръска. Но каквото и да направиш, все ще страдаш, защото това представлява този живот. По-добре е да го приемеш, за да не правиш илюзиорни избори, че можеш да се отървеш някакси. Трябва изборът ти да е искрен, а не с идеята какво ще получиш чрез него. Защото каквото и да получиш, то ще е илюзия, и единственото истинско си ти и това което ти влагаш. Както и да е, много дълго стана, ако имаш нужда да общуваш с някой, пощата ми е interim в абв-то. Гледай по-позитивно на нещата, дори и да не намираш мотиви. В крайна сметка животът е толкова кратък и мимолетен, склонни сме да влагаме повече отколкото той реално заслужава...

 

...

горе^

преди: 5 години, 5 месеца hash: 12b59adb6f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Пише ти момче отдало се на "социалния" живот. Имам приятелски отношения с много хора, харесван съм, уважаван не изпитвам проблеми да си намеря дружки за каквото и да било почти, гаджета също. НО от скоро разбрах, че е време да обърна внимание на себе си и да израствам ежедневно физически и ментално. Да през годините съм събрал много хубави моменти много купони щуротии не съжалявам, но и съжалявам, че не съм заложил на себе си и не съм използвал потенциала си по целенасочено в собственото си развитие.. Та използвай самотата тя е голям плюс понякога тренирай чети учи изграждай се като човек и ако желанието ти е да се социализираш непременно ще се случи след време. Но "социалните" прекарват голяма част от времето си в безпредметни дейности и стоят на едно място с години. Относно въпроса ти свиква се със самотата даже някой хора после трудно отвикват, заряди спокойствието което тя ти дава. Всичко може да се обърне в плюс стига да смениш гледната точка ;)

 

...

преди: 5 години, 5 месеца hash: d009865187

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Ти си красив човек. :) Истинска естетика.

 

...