Споделена история от Тинейджърски |
Типичното клише
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 919 пъти
Не знам, кога започна този проблем. Може би преди месец, а може би повече.
Всичко си вървеше идеално между нас. Най-добри приятели, нещо като "дупе и гащи". Майка ми го харесва, както и всички от рода ми, които го познават. Даже ми намекваха някакви неща, но аз не обръщах особено внимание. В един момент обаче нещата започнаха някак си да се променят. Първо започнах да се дразня от това, че позволява и на други момичета да го прегръщат, после започна онази фаза, в която се чувствах като кучка и не осъзнавах дали го имам за близък, дали го харесвам или просто съм разгонена. И накрая се оказах в някакво депресивно състояние (породено от лишаване на свобода) и той беше там. Помагаше ми с домакинските задължения, помагаше ми емоционално, с една дума - беше там когато имах нужда от него. Зароди се някаква интимност между нас, ако мога така да го нарека. Най-дребните неща, като да си сплетем краката, докато гледаме филм или да сме един върху друг. Случвало се е и неволно да си хванем ръцете. Предлагал ми е да сядам в него, когато е нямало място, плащал е, когато аз съм нямала пари и цигари ми е давал, когато съм нямала.
Единия ден дори дойде в нас с боксерките, които му бях подарила за Коледа, а аз дори не помислих, че ще ги обуе. Грижи се за мен, дори започна да ми натяква, че трябва да спра да пуша марихуана и ми разказва какво е чел затова и тн.
Но пък думите му тотално се различават от действията. Казва, че не изпитва нищо към никого, а в същото време се случват тези макар и малки неща.
Имам чувството, че има нещо към мен, но не съм сигурна дали това са мои заблуждения или наистина е така. И тук идва проблема. Не знам как да реагирам. Не знам дали да му кажа или да си трая докато пак се върнат приятелските ми чувства. А и ако му кажа, как? Не искам да го изплаша или отблъсна.
Ф 17
|
