 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Психически тормоз и объркване
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2832 пъти
Ще разкажа историята си накратко: На почти 15 години съм. Откакто се помня, все със съучениците ми имам проблеми, а смених досега съм била в две училища. В едното ми даскало в 5ти клас с един човек имах проблеми-просто ежедневно ме нападаше и това ме изтощаваше психически.
В първи клас пак имах проблеми. Просто като цяло все не се разбирах с учениците си. А аз съм чувствителна и наивна и като ми кажат малко нещо ме ядосат, аз после не можех да си го избия от главата. От всичко това, не се травмирах, не ми се скапаха нервите, но започнах от това да имам проблеми с движенията, т.е получавах нещо като тикове.
Примерно докато ходя, се връщам една крачка назад. Използвах това, като защита и сигурност, тоест защитна реакция. Това ме сполетя в новия клас и затова три момчета от класа ме тормозеха затова. Подиграваха ме. После в третия клас. Оправих това, имах си приятелки, но в този клас проблема беше: качваха ми се на главата, защото съм наивна и то много.
Сега пак ще се местя, но се притеснявам как ще пък в новия клас. От тези проблеми, натрупани през годините, започнах да се тормозя с тях и да си ги спомням и мисля денонощно. Какво да направя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 36c60f5f7c |
|
1. Здравей, аз съм момче на 14 и също съм почти на 15 в момента ми е много странно защото това сякаш аз съм го писал, просто аз също сменях доста училища, до 4 клас бях в едно училище в България, но в 5 клас вече заминах за чужбина и от тогава сменях училище за 6-ти и за 7-ми клас. Аз също имах много проблеми със съучениците си, поради това че съм доста чуствителен и като ми кажат нещо (което може и да е на базик) аз го приемам навътре и се обиждам. Особено в чужбина там много ме базикаха и аз странях от тях и не си създадох много приятели, а сега осъзнавам че те всъщност само са се закачали с мен. Аз също получих някакви тикове, някакси като ходя много ми реаргира рефлекса ако мога така да го кажа, непрестанно се въртя към всяко нещо което се мръдне защото знам че ако се блъсна в нещо ще стана за смях пред всички.
Знам че може да прозвучи странно, но ако искаш може да си пишем в скайп.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: f57b9d63d6 |
|
2. Ох тези гаднярчета!! Аз съм на 13 години и се наложи да сменя училището защото ме тормозеха! Сега съм в ново от 1 година и се държа сякаш е нямало нищо такова! И съм много по-добре!!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: b57ea3985b |
|
3. Аз съм на 35 и спокойно мога да ти бъда майка-имам по-голям син от теб. От най-малка имах даже ипо- сериозни проблеми с децата и съучениците си. И аз бях доверчива и наивна (и още съм си). Допусках хората твърде близо до мен, разказвах им всичко лично а те за момента ми се правеха на приятелки, после го разказваха на други като базик и идваха заедно да ми се подиграват.
По едно време ми викаха люхото, после тази будала и пр. За мен това също беше психо тормоз и то сериозен някак си се изолирах от нормалната среда. После минаваха години аз си продължих с тази наивност и доверчивост, станах жертва и на една любов. Млад мъж когото допуснах в сърцето си и леглото си а той публично се избазика с мен.
После минаха оше години и аз се омъжих. Пак доверчиво и наивно като кон с капаци, но съдбата беше на моя страна съпругат ми излезе честен и добронамерен човек и изградихме семейство без да злоутреби с моята наивност. Такъв късмет желая и на теб един ден но за сега е много рано. Сега се стегни повечко и не се доверявай хората са мръсниции никога не си разказвай личните работи, не си разкривай чувствата и намеренията. Това бяха мои грешки от тинейжерството ми и за това ти ги пиша искайки да те предпазя. Успех
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: d076ea6bce |
|
4. Ами, нали знаеш - щом имаш проблем с всички, явно ти си проблемът..
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 5f1104c335 |
|
5. От авторката: Не, нищо лошо никому не съм направила. Просто съм наивна е другите се възползват от това. Явно номер 4 не си чел внимателно, какво съм писала.
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 6715f039e1 |
|
6. Позната история. И аз съм горе-долу така. Минал съм през 2 училища (основното и гимназията) и никъде не съм намерил един свестен приятел или приятелка. Като си спомня някой какво ми е правил, дори и години да са минали, побеснявам направо. 10 години ходих на училище (сега ще бъда 11 клас) и ще остана с много лоши спомени от съучениците си-и от предишните и от сегашните.
Пожелавам ти да имаш късмет и в новото училище да намериш някой наистина подходящ човек, който да те уважава и разбира. Само ще кажа, че такива като номер 4 не трябва да пишат в тази тема. Каква е тази глупост номер 4? Нима тези, които са се държали така отвратително с нея са по-хубави. Не си ти проблема авторке, проблема е в кухите мозъци на другите.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: ef44cfde19 |
|
7. Да не ти пука не им давай да те тъпчат щото ще ти се качат на главата, видят ли че не те е страх ще спрът но видят ли че се страхуваш нямя да те оставят да дишаш затова в новото училище забрави всичко лошо дръж се на ниво никога не отстъпвай скачай на бой ако трябва но не се оставяй на мърщие да те тъпчат аз съм момиче на 14 и имах същия проблем обаче разбрах че като ги нетрябва да се оставям за да мога да съм добре защо мислиш че нападат теб а не другите, защото другите се държат на ниво и не се оставят моят съвет е да бъдеш смела и силна пък в крайна сметка квото стане така или иначе един ден ще умрем и всичко ще е само история!!!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 0193d806f6 |
|
8. Ех, мила.
Минала съм ги и аз тези работи в първото си училище.
Аз бях тихичка, срамежлива и ученолюбива. Ужасна комбинация, ако си в кварталното даскало, където всеки гледа да си избие комплексите и злобата.
Търпяла съм, плакала съм, премисляла съм също като теб кофти нещата, които са ми казвали, кофти дните, кофти ситуациите.
В гимназията просто имах късмет, че попаднах на свестен колектив (и свястно училище като цяло, където вече не ставаше дума за детски интриги и подигравки, а всички се държаха много по-зряло). Никога не съм била популярна, но пък намерих приятели - истински, хора, с които мога да общувам.
Да не говорим пък за университета - там нещата минават на съвсем друго ниво.
Училището е период, не е реалния живот. Ако имаш късмет- ще имаш и хубави години. Ако не - не е твоя вината. Стискаш зъби, не се предаваш, не се променяш, заради някой друг - и със сигурност в един момент срещаш точните хора, а подигравките остават в миналото, за малките деца.
Пожелавам ти късмет в новия клас. Не показвай страховете си и неувереността си - лесно се надушват и по-кофти съучениците се възползват в твой ущърб. Сигурна съм, че ще има хора, с които ще ти е хубаво. Ако пак има проблеми като в предишните училища - свиркай си, няма да е завинаги. :)
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 7492980c08 |
|
10. Не и даваи да те тормозят как може родителите ти да го разрешат?????????
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 5f1104c335 |
|
11. От авторката: Моите родители са напълно наясно какво се случва с мен. През тези години винаги почти когато се оплаквам на майка си, тя отиваше и говореше със съответния човек, който ме е обидил или тормозел. Обаче тоя същия човек спира да ми създава проблеми за 2-3 дни и после старата песен на нов глас. Изобщо не се разбираха от дума.
|
...
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 6a1fe2d6d5 |
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 5f1104c335 |
|
13. Плюс това някак се държа по детски начин и затова ми се подиграваха
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 5f1104c335 |
|
14. От авторката: където и да се преместя все има в мен един неразрешим проблем-споменала съм го по-горе. Сега в новия клас пак може би ще имам същия-ще ме базикат по много гаден начин, защото съм с по-детски акъл. Трудно ми е да се държа по по-друг начин. Просто психиката ми е смачкана. Нямам сили. Виновна ли съм, че съм с по-детински акъл? какво мога да направя, природата ме е създала така. Също и ми казват, че се обличам по по-детски начин. И за облеклото ми се подиграват. Нямам вече никакво спокойствие. Отчаяна съм. Тревожа и близките си. Дайте ми съвет какво да предприема?
|
| преди: 12 години, 8 месеца hash: 914b018119 |
|
15. Същата бях и аз. Тормозеха ме в даскало постоянно, получих много различни тикове, ходя на психолог... няколко пъти си посягах на живота и се чудя как не са ме вкарали в лудница...
Смяних си училището сега съм в училище само с умни деца и не е толкоз зле... преди не понасях да ходя сама на училище, но си мисля КАКВО ПЪК ТОЛКОВА... пия едни хапчета и когато си ги пия редовно ми минава.
Според мен ще ти прозвочи налудничево, но отиди на психолог ще ти изпишат хапчета и няма да имаш тикове ако имаш въпроси ме питай, ще си разменим абв-тата и ще ти обясня на дълго и широко, но ще се почивстваш много добре...
Модератор - лична информация не се публикува! Комуникирайте в сайта.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
