 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Моята история
преди: 9 месеца, 10 дни, прочетена 763 пъти
Здравейте, хора! Не мислех, че ще напиша своя тема в този сайт, но ето, че се случи. Аз съм момиче на 16 години и ще ви разкажа какъв е моят живот от много време насам.
Животът ми е еднообразен и скучен. Нямам никакви приятели, а тези от миналото се „подиграваха“ с мен. Смятам, че детството ми можеше да е по-благоприятно. В училище също ми се „подиграват“. Там никой не иска да разбере, че страдам от депресия и социална тревожност. Ходя с голямо нежелание.
Обаче най-гадно се чувствам заради семейството си. Никога не е било нормално като другите или сплотено и ми е мъчно. Може би вкъщи аз съм най-адекватният човек. Ще ви дам примери.
Имам брат - с 13 години разлика, с голямо самочувствие, макар че за нищо не става. Изглежда, че скоро няма да се изнесе от дома. Разбрах го отдавна какво представлява и се отделих от него, бяхме неразделни. До ден днешен ме използва като роб. Сутринта ме изпрати да му купя едни неща да закуси, че му било лошо. Отидох, разбира се. На обяд се случи същото. Следобяд най-накрая седнах да се уча да свиря на синтезатора и ТОЙ отново ме изпрати поради същата причина. А всъщност играеше игрички на компютъра. Е, писна ми и излязох навън. Ако се се случи да не отида, ТОЙ ще започне да се нервира и има възможност да ми посегне.
Родителите ми не са по-различни. С майка ми решихме да отидем на море за първи път от 3-4 години. Преди да тръгнем баща ми ѝ посегна заради нашето решение. ТОЙ ни закара до гарата и през целия път викаше като луд глупости, изкара ме едно нищожество, само защото съм искала да отида (с голямо нетърпение очаквах почивката). Викаше, че сме тръгнали без неговото съгласие, а го бяхме поканили да отидем заедно. Такива глупости, че чак се ужасих. А за майка ми... Обичам я, но тя изобщо не се поддържа, постоянно спори с мен и напоследък, когато искам да поговорим, ме отрязва. Казах ѝ да се изнесем, но за съжаление не пожела.
Всеки ден се питам с какво съм заслужила всичко това, защото нищо хубаво не ми се случва, а съм добър човек. Просто съм отчаяна. И объркана. Моята страст е музиката, обаче не мога да седна да свиря на спокойствие. Винаги някой влиза и започва да ми дава заповеди. Никога не съм щастлива. Честно казано, нямам представа как ще издържа още 1-2-3 години у дома. Напишете ми как да се измъкна от тази мрачна дупка.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 месеца, 9 дни hash: 832a2cb966 |
|
1. Момиче, жал ми стана за теб! Разбирам те, но моето не е като твоето, смисъл, на теб ти е по-тежко и ми е трудно да ти дам съвет! Само не разбрах едно- написала си, че майка ти не се поддържа. Смисъл? Не го разбрах, но ми изглежда, че тя ти е единствената опция за спасение, поне от написаното. Опитай се да хармонизирате доколкото може отношенията ви. Направи и някакъв малък подарък (картичка), направи и кафето сутрин, покажи 'и че я цениш и обичаш (можеш най-добре като допълнение да проведеш спокоен, насаме разговор, с нея, за отношенията ви и че искаш да ги изгладиш). Така се сближете още повече с нея. Бъдете една до друга. За баща ти- не знам какво да те посъветвам, явно майка ти е зависима по някакъв начин от него и не можете да се изнесете ако жилището е негово. Разбирам я, не иска да сте на улицата и не иска развод, това си е тяхна работа. Относно брат ти- не знам как на 29-30 още живее с техните, не го разбирам. Няма възможност да се изнесе ли? Толкова години, а той изобщо работи ли? Помага ли? Ако поне това прави е добре, но не може да се държи с теб така. Не ти е баща, а и да ти беше, пак не е приемливо! Или просто от написаното си правя изводи, че е разглезен и дори и да работи, пак не е много добре на 30 да живееш с вашите.
|
| преди: 9 месеца, 9 дни hash: 832a2cb966 |
|
2. От номер 1: Забравих да допълня нещо малко, но от значение! Така: като погледнеш нещата ще разбереш, че тези неща не са вечни. Нищо не е вечно! Като пораснеш, ти пожелавам да се изнесеш възможно най-скоро и да си една успешна млада дама! Това зависи от теб! И запомни- успехът не е само в парите и работата, той е и във почти всичко друго като отношения с хората/любовта (да срещнеш правилните хора за теб). Надявам се всичко добро да ти се случва! Не позволявай на лошите хора да те направят такава! Имай сърце и всичко ще ти се върне с добро, а на тях се лошо! Вярвай го!
|
| преди: 9 месеца, 9 дни hash: e9ae13605e |
|
3. Понеже си най-малка и слаба изглежда, че целият негативизъм в семейството се изсипва върху теб.
Моят съвет е да намериш начин да си повече време навън. Потърси някакви приятели. Излез да свириш някъде в някой парк.
И най-вече не се отчайвай - все пак си млада още, след няколко години веече ще си самостоятелен чове живот и здраве.
Т. Т.
|
| преди: 9 месеца, 9 дни hash: f12c5315f5 |
|
4. От автора: Благодаря ви от сърце, № 1 и № 2.
Към № 1: Под, , поддържане" имам предвид, че не полага елементарни грижи за външния си вид и не само. Майка ми е най-близкият ми човек, но напоследък ме пренебрегва. Опитвам се да ѝ споделя нещо, а тя ми казва да я оставя да си гледа предаването. Дори сега не съм говорила с нея, тя не ме заговаря, което означава, че изобщо не ѝ пука. Тя не иска да се изнесем, защото е изплатила по-голямата част от сумата на жилището и не иска да го, , подарява" на баща ми, нищо че постоянно я овиква. Брат ми работи и ако иска да се изнесе, може да го направи.
Към № 2: Точно такава е ситуацията. Знам, че е най-добре да излизам, но не знам как да намеря приятели, градът не е голям. Няма с кого да отида на кино и е тъжно.
Мисля да се изнеса веднага щом навърша 18 години и да живея по този начин, докато завърша 12-ти клас, пък по-нататък каквото стане...
|
| преди: 9 месеца, 8 дни hash: d203e178a9 |
|
5. Съжелявам за авторката. Очевидно си по-зряла за възраста си заради проблемите които имаш. Много тийнейджъри иска да напуснат домовете си заради проблеми в дома но да бъдеш сама, без работа на 16 не си заслужава според мен. Познавах такива момичета когато аз бях в гимназия и не изглеждаха щастливи, трябваше да комбинират работа училище и най-вероятно да имат нужда от пари на (интимен) приятел за да могат да живеят нормално. Според мен, стига вашите да те издържат, говори с тях и опитай да ги накараш да ти влязат в положението и да те окуражават, може и поне малко да се вслушат.
Според мен, когато завършиш напусни дома, прекарай 1 година в друг град/друго място, направи приятели, запознанства и доразвий социалните си умения и след това направи университет. Имай предвид че голям процент тийнейджъри имат проблемно детство, или нямат приятели, или нямат авер(к)и или пък проблеми с родителите си. Аз самия бях супер депресиран когато бях на 14-16 и мислих да приключа нещата но не го направих. Работи на себе си доколкото можеш и върху нещата които можеш да промениш (примерно приятели) и имай надежда. Нещата ще се оправят, просто бъди силна и знай че огромно количество хора са минали по твоя път и сега живеят пълноценен и щастлив живот.
|
...
| преди: 7 месеца, 25 дни hash: 1aaa4813dd |
|
6. Знам, че пиша това малко по-късно. И аз съм момиче на 16, но ситуацията в семейството ми е далеч от твоята. Съжалявам, че трябва да търпиш брат ти да те командори и всичко и всички останали, но ето я моята идея за живота: Намери си почасова работа в кафене, сладкарница или подобно. Събирай парите, докато станеш на 18, но през това време харчи колкото се може по-малко. Изнеси се на 18 в апартамент под наем, далеч от драмите на семейството ти. Ако тогава имаш приятел ще си поделяте таксите.
Надявам се да ти е помогнало поне малко. Прочетох, че имаш синтезатор, това е хубаво, защото можеш да релаксираш и да се изолираш за кратко от реалността!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
