Споделена история от Тинейджърски |
Наистина много го харесвам, различен е от другите
преди: 9 месеца, 28 дни, прочетена 645 пъти
Здравейте, ще ви разкажа подробно ситуацията, защото искам да добиете добра представа за ситуацията и да си кажете обективното мнение.
Аз съм момиче на 15 години 9 клас. Всичко започна края на лятото, един от първите дни на септември. Помня, че беше точно в деня, в който започна 5 сезон на Игри на волята. Аз може би съм най-голямата фенка на Игри на волята между моите връстници. Много искам да вляза някой ден във формата, ако все още се снима. Не мисля, че е невъзможно, защото за годините си имам доста мускулна маса и то без да съм влизала във фитнес, просто спортувам – тенис, плуване. Да много обичам спорта и ако бях момче сигурно щях да тренирам футбол, това е спорт, който истина много харесвам, но женския футбол е много неразпространен в България. Та така, не си мислете, че излизам от темата, защото това са доста свързани неща.
Цяло лято бях чакала да започне новия сезон на Игри на волята, просто нямах търпение – да видя новите участници, да разбера нови правила, изненади и... няма да повярвате, но точно аз изпуснах сигурно половината от първия епизод, заради нещо друго, което ще разберете след малко. Помня един път преди сигурно 5-6 години бях навън заедно със най-добрия ми приятел тогава (този, който ме запали по футбола), сега отношенията ни са малко по-объркани, но още излизаме и така. Та тогава бях доста по-малка и с майка ми гледахме Пирин фолк и помня, че аз реших да се прибера по-рано, за да мога да гледам с мама предаването. Тогава той ми каза – „Телевизията можеш да я гледаш всеки ден, но приятелите ти днес са тук, а утре може да ги няма. “. От тогава ценя много приятелите си и в никакъв случай не ги оставям, ако ще и мен да ме дават по телевизията.
Но за да пропусна почти целия първи епизод на Игри на волята наистина е бил един много различен и емоционален ден и аз не съжалявам. Вечерта излязохме с най-добрата ми сега приятелка –всъщност излязохме късния следобед, но седяхме навън до късно вечерта. По принцип ходим на футболното игрище и ритаме с момчетата, така мислихме да направим и този път, но разликата беше, че като наближихме игрището, разбрахме, че там има много повече хора от обикновено, чуваха се викове, тичане, ритане на топката, беше доста шумно. Като стигнахме до там видяхме, че наистина се бяха събрали много тийнейджъри – даже имаше и други момичета, попринцип сме само аз и най-добрата ми приятелка. Повечето ги познавахме, но имаше някои, които не бяхме виждали преди.
И така включихме се в мача. Бяхме в по-добрия отбор, защото имахме най-добрия играч – играеше едновременно защита, халф и нападател и не не става дума за него – той ми е братовчед . Аз играя на врата и в защита попринцип, този път бяях защита. В малкото случаи в които другия отбор успяваше да направи атака можех да видя по-добре играчите от другия отбор. Един от тях, този, който според мен се справяше най-добре беше по-висок от мен, въпреки че, както разбрах след това беше по-малък от мен с 1 година. Беше с хубаво лице, хубаво тяло и т. н., но тогава не обърнах толкова много внимание, защото бях концентрирана в играта, а и друг път се беше случвало да дойдат нови момчета и после да не се върнат повече. Но ще се опитам да съм по кратка, защото мога да напиша цял роман, не се шегувам – имам дарбата да пиша.
Та в последствие направихме смени по отборите и в един момент бяхме в един отбор. Вече си бяхме научили имената и се редувахме на вратата. Тръгнах си чак след като майка ми се обади, доста след залеза на слънцето и супер закъсняла за Игри на волята, но не съжалявам.
На другия ден отново излязахме и той отново беше там, както и много следващи дни – играехме мачове, като се прибираха по-малките почвахме класации и беше страхотно. Един ден пак бяхме решили да почваме класации, но да играем по двойки. Надявам се знаете правилата. И не знам как се случи, но аз и той бяхме заедно и даже стигнахме до финала, където играхме, срещу двойката на едно друго момче на моите години, което преди си харесвах, но там нещата сякаш просто не можаха да се случат. И така доста се забавлявахме по-време на играта, но ми направи много добро впечатление – не се лакомеше да бие той към вратата, често ми подаваше аз да вкарам и като биехме дуспи се редувахме да пазим на врата и да бием. Като стана време да си ходим той ми даде телефонния си номер, аз обаче нямах време да му дам своя, защото бързах да си ходя (пак бях прекалила). А той беше от София, не съм го разпитвала, обаче мисля, че идва тук при баба си и дядо си. След две години даже ще си живее тук за постоянно. Ние сме на около половин час от София, така че не е далече.
И после и времето се развали и се видяхме само още веднъж след това, веднъж много гадно се разминахме и общо взето останахме само във Вайбър чата. Бях му се обадила, за да му дам и моя номер, след което и той ми звъня няколко пъти и аз, а после започнахме да си пишем няколко седмици. До толкова си го бях харесала, че реших да направя нещо, което никога ама никога не съм правила. Да му призная, че го харесвам. И учудена и от собствената си смелост го направих. Не помня, какво точно написах, но знам че със сигурност му казах, че го харесвам и се извинявам, ако си има гадже. После няколко часа чаках отговор, но той не отговори. Писах му - „Няма ли да кажеш нещо“ след доста вътрешна борба и получих много объркан отговор, който и до сега не успях да разбера:
„Благодаря ти за хубавите думи. Нямам гадже, но има едно момиче, с което излизаме и сме приятели, нямам нищо против и с теб да сме приятели. Като идвам на... (населеното ми място), ще ти се обадя, ако имаш път към София се обади, може да отидем на кино. “
Да това беше отговора, който най-малко очаквах и не мога да го разтълкувам. Майка ми никога няма да ме пусне сама в София, така че ще чакам чак до следващото лято, за да се видим пак. От тогава не сме си писали, само си честитихме Нова година. Забравих да кажа, че редовно реагира със сърчице на съобщенията ми, дори и на тези за Нова година, след като му бях казала, че го харесвам, но мисля, че това не е свързано със ситуацията, а просто е мил.
И така – първо искам да благодаря на всички, които прочетоха историята докрай и след това ще ви помоля, ако сте момиче – какво мислите, че означава подобен отговор, а ако сте момче – какво бихте имали впредвид с този отговор. Бих искала и ако можете да коментирате ситуацията и да ми кажете има ли шансове да стане нещо следващото лято? Може би не е разбрал, какво имам аз в предвид или просто иска да обсъдим нещата на живо или да се опознаем малко повече. Това, че не отговори със дузина сърчица и клишето „Искаш ли да сме гаджета? “ също говари много, защото това значи, че той не е поредното момче, което иска просто да си има гадже/та и да прави с тях каквото си поиска и това ме кара да го харесвам още повече. Вие сте! ...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 месеца, 27 дни hash: 6e6681ce6b |
|
2. Казал ти е, че има момиче с което са само приятели, защото е искал да изглежда като момче с избор и да се прави на готин. Харесват го много, ама той бил само приятел с тях. Виж, по-голям съм от теб и знам за какво иде реч. И ние ги лафихме такива едно време, когато се надявахме да залъжем някоя мацка за праскане. А има и друг вариант! Ако си има дружки момичетата и си ги колекционира, значи не е баш момче!
|
| преди: 9 месеца, 27 дни hash: 68923f0dd6 |
|
3. Харесва те като обикновена приятелка, не си прави илюзии, че имаш шансове да бъдеш с него.
|
| преди: 9 месеца, 26 дни hash: c9aa00a251 |
|
4. Разбира се, че може да стане нещо, но не е вероятно, ако чакаш лятото. Пиши му, дръж връзка, чувайте се. Ще ти кажат, че му ставаш лесна, но така се влиза в очите на някой - с достъпност, с отвореност. Показваш себе си, кой си и какво има да се хареса в теб като човек и комуникираш, че ти имаш интерес. Вярно е - отваря те към възможността да не ти отговорят и да ти е тъпо или дори да те използват, но това е любовта, уязвим си. Така наречените любови на хората, които предпочитат да се държат дръпнато и цинично да вярват, че всички искат само да ги минат и трябва да са студени и чакат другия да направи опасните стъпки към тях... Не са за завиждане.
|
| преди: 9 месеца, 14 дни hash: 5c4ca6af0a |
|
5. Това е дипломатичен начин да каже, че е влюбен в онова момиче, но няма против да поддържа контакт с тебе, ей така като резервен вариант. В моите разговори и контакти винаги съм избягвал да пиша големи думи по ел поща, приложения и СМС-и. Тия неща по-добре лично да се изясняват. Надявам се като се видите, да си ги изясните. М, 50.
|
|
