Споделена история от Тинейджърски |
Все още ме боли и съм объркан
преди: 3 месеца, 18 дни, прочетена 260 пъти
Здравейте, аз съм момче на почти 18, старая се да съм възпитан и да изглеждам добре, уча и имам цели в живота които постигам с усилия и желание, за да преуспея в бъдеще. Преди време прекратих отношения с доста важно за мен момиче, което е колкото мен. В началото имахме приятелство, което вървеше добре, излизахме, тя изглеждаше доста интелигентна, забавна и най-вече това, което харесвах в нея не беше просто външния и вид, а това, че има какво да се споделим и да говорим, усещах я като моя човек. С времето започнах да изпитвам силни емоции към нея, но не и казах, за да не я изплаша и да избяга или по-лошото да се почувства притисната. Казах си, че с времето ако е писано - ще стане. Впоследствие тя започна да показва, че ревнува, защото примерно изкажа мнение, че някое момиче е симпатично и изглежда добре и тя вдигаше зверски скандали и не ми е говорила с месеци. В последната една година преди да приключим тя ми връзваше тенекия след тенекия, лъжеше и си го признаваше, пишеше ми едни дълги съобщения как държи на мен и че ме харесва за гадже и въпреки това през целите тези години когато се скараме тя не ме е търсила нито един път, нито един път не ми се е извинявала или нещо подобно, да се реваншира след глупостите, които е правила. Накрая се оказа, че е крила бая неща от мен, лъжеше ме, че има проблеми и после казваше, че си е измисляла доста неща, защото нещата били по-дълбоки и някакви такива неща и най-лошото отбягваше ме съвсем целенасочено. Попитах я милион пъти, ако нещо съм я обидил или съм сгрешил, не съм и досаждал, а точно обратното давал съм и време да помисли и просто да ми обясни нали защо се държи към мен така. Тя ми обясняваше, че проблемът не съм, а тя и продължаваше с лъжите. В един момент вече се усетих, че явно като не търси път към мен по никакъв начин няма смисъл да се мъча повече, нали казвам, че съм седял да я чакам и тя после била забравила за излизането, казва ми, че има проблеми и аз седя и се чудя как да и помогна и накрая всичко се оказва една голяма една лъжа. Все още ме боли и съм объркан какво може толкова да се е объркало, че така да постъпи с мен, аз съм държал на нея и съм я обичал а тя ми отвърна само с лошо. В крайна сметка мисля, че ако е искала да бъдем заедно по какъвто и да е било начин, че можеше да ми го каже в прав текст и, че щеше да ме потърси. Мисля, че въпреки това гадно чувство в мен, постъпих правилно, защото това са били токсични отношения. Исках да попитам нормално ли е още от време на време да ми се разваля настроението сещайки се за това момиче, излизам с нови хора, намерих повече приятели, ученето върви, всичко извън тази тема е добре, но просто все още явно не съм преживял случилото се.
|
