Споделена история от Тинейджърски |
Харесах си възможно най-лошото момче
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2523 пъти
Здравейте!
Пише ви едно объркано момиче, което е на 17 години. Не съм и предполагала, че ще се налага да се допитвам за подобно нещо до хора, които са непознати за мен, но в момента мисля, че най-реална преценка бихте ми дали точно вие.
И така...
От 4 години се познавам с едно момче (той също е на 17). Още в началото усетих, че изпитвам някакви симпатии към него. Виждаме се всеки ден, но почти не си говорим (а когато го правим, в повечето случаи е за да спорим за нещо). Той е пълна противоположност на това, което съм си представяла, че бих могла да харесам. Както и да е.
Стана ви ясно, че характерите ни са много различни.
По-миналата зима, в продължение на няколко седмици с него си писахме с часове и имахме много общи теми на разговор (което лично мен ме изненада). С течение на времето започнах да се влюбвам в него, но понеже не бях сигурна дали и той изпитва същите чувства към мен предпочетох да премълча. Така и стана. Минаха 3 години, в които той дори не предполага какво съм изпитвала преди време към него.
Може би се питате защо не съм му казала? Истината е, че човекът, в който се влюбих "изчезна". Той може да бъде страхотен, да се държи мило, но не! Предпочита да ме дразни и ядосва...
От известно време с него отново започнахме да си говорим. Понякога се караме (при това за пълни глупости). Много пъти му се заканвам, че ще спра да се занимавам с него и уж понякога успявам да не му обръщам внимание. Но той винаги успява да ме разсмее с някоя своя глупост (има страхотно чувство за хумор) и аз отново започвам да му говоря.
Мислех си, че съм преодоляла онези си чувства към него, но в последните няколко седмици се хващам често пъти да си мисля за него. Може би се дължи на факта, че се виждаме всеки ден - знам ли...
Най-лошото е, че няколко пъти си фантазирах разни работи, които се случват между него и мен...
Плаша се от себе си и чувствата, които май започвам да изпитвам към него!
Помогнете ми със съвет - как да си го избия от главата? Трябва да спра да говоря с него ли? Да се правя, че не го виждам ли? Какво?
Може би някои от вас ще кажат да му призная за чувствата си, които всъщност не знам дали изпитвам, но това няма да стане! По-вероятно е да дойде края на света, отколкото да му кажа какво изпитвам към него (както казах той е пълната моя противоположност и си представям каква ще бъде реакцията му). Пък и се виждаме всеки ден, не искам след това да се чувствам още по-неловко...
Така че, хора помагайте! Имам чувството, че съм на 7, не на 17... когато той е около мен сякаш забравям за всичко, за което преди сме се карали и нещо ме тласка право към него.
Благодаря за отговорите и се извинявам ако ви е омръзнало да четете дългите ми и объркани изречения. :)))))
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 73a07cd327 |
|
1. аз съм в същото положение... моля ви пишете
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 91fc19690c |
|
2. Добре де, защо да не стане. Личи си, че си влюбена в него. Защо трябва да държиш любовта си в тайна. И какво като сте противоположности. Точно противоположностите се привличат. Давай смело, надъхай се и му признай.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: a0fd326373 |
|
3. Леле все едно аз съм го писала, с разликата, че аз съм на 15, а той на 18!! И аз търся съвет относно него. Както ти каза той е същия-предпочита да се караме вместо да сме в добри отношения. И аз го виждам всеки ден и се чудя дали да го зарежа. Няколко пъти съм опитвала, но като го видя както ти каза забравям за всичко. Много бих се радвала да се запозная с авторката, но няма как, защото модераторите няма да публикуват скайп или фейсбук...
Все пак нека опитам скайпа ми е: ...
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: ad1d455671 |
|
4. А на него какво му е лошото, че нещо не разбрах?
|
|
