Влюбена съм и имам нужда от съвет
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1931 пъти
Преди да ви споделя историята си: Благодаря на всички, които ще прочетат я прочетат, въпреки, че е малко дълга. И моля, да си спестите обидните коментари!

Аз съм момиче на 15 години. Влюбена съм в друго момиче, на 22(С). И да, наистина съм сигурна в чувствата си, обичам я, не е просто увлечение. Аз не съм от хората, които си падат по този и онзи, попринцип не харесвам хората като биологичен вид, но това е друга тема.
За първи път я видях преди 11 месеца. Първото нещо, което забелязах бяха дълбоките й кафеви очи и топлия и поглед; прекрасната й, нежна усмивка; дълбокия й, завладяваш глас. Не можех да си спомня собственото си име.
Още тогава осъзнах, че това момиче е специално, но още не си давах сметка колко далеч ще стигне всичко това. През следващите няколко месеца все по-често мислех за нея, сънувах я почти всяка вечер. Тогава разбрах какво се случва и въпреки, че знаех, е не бива да се влюбвам в нея, не можех да направя нищо, за да спра тези чувства.
Към края на миналата година изпаднах в ужасна депресия. Не исках да ям, да излизам или каквото и да било. Най-добрата ми приятелка, която за момента бе единствената запозната със ситуацията всячески се опитваше да оправи настроението ми, но безуспешно.
Когато, в крайна сметка, ме убеди да кажа на (С) какво изпитвам аз й изпратих съобщение във Facebook. Тя беше очудена, в началото дори не ми вярваше, че я обичам, но го прие по-добре от очакваното. Мислех си, че ще ми се изсмее, но тя каза ч било "сладко" и искала да се запознаем лично, да поговорим. (Тя не ме бе виждала, защото сме от различни градовеи малкото пъти, когато оспявах да се добера до нея ме беше страх да я заговоря и просто я наблюдавах от разстояние. )
Говорехме си на тми напълно абстрахирани от ситуацията. Надявах се да " ми мине ", както запознатите със чувствата ми казваха, че ще стане.
В крайна сметка решихме да се видим. Това щеше да стане във столичен клуб. (нито едната от нас не живее в София). Родителите ми, които не знаеха защо толкова много искам да отида в София, все пак се съгласиха. Баща ми ми даде пари, а майка ми дойде с мен (била съм малка да се разхождам сама из София).
Когато я видях видях, краката ми оменаха, но събрах сили и се доближих до нея. Когато ме видя тя покри лицето си с ръце, усмихна се и ме прегърна, толкова силно. Това бе най-дългата прегръдка в живота ми. Не исках да я пускам, никога.
После продължихме да си говорим и с изминалите дни, аз все повече се влюбвах и все по-объркана ставах. Сега не знам какво става. Чувствата са смесени. Едновременно с усмивката на лицето ми се появяват и сълзи щом я видя. Искам да е щастлива, но искам и да е с мен, а тя не ми помага особено.
Не знам какво да си мисля. Нарича ме "принцесо", задава ми лични въпроси... Една вечер, не знам от къде бе разбрала, че всъщност аз съм в постоянна депресия. Беше 2 през нощта, но тя отказа да си легне, докато не й кажа как всъщност се чувствам. И в същото време има случаи, когато не отговаря на съобщенията ми с дни, понякога по-дълго. Казва, че не знаела какво да каже и че била като "тресната от камион".
В същото време аз все повече пропадам. Все по-силно я обичам. Не мога да спя. Според лекар съм изпаднала в "клинична депресия" и страдам от невроза (болестни състояния на мозъка подбудени, от място, човек или събитие). Често пия голямо количесво алкохол, понякога пуша трева, а в последно време отчаяно се нуждая от сън, от който съм почти напълно лишена.
От седмица приемам успокоително, препоръчано ми от фармацефт. Тя каза да не приемам повече от една таблетка на 12 часа, но снощи наистина бях очаяна и взех 3 в рамките на 4 - 6 часа.
Тогава я видях, тогава видях (С). Когато се събудих, мислех, че всичко е било сън, но нещо ме щокира. в "съня" си тя бе при мен, а докато отивах да отворя вратата се блъснах в ъгъла на масата и чаша падна от нея и се счупи. Когато се събудих видях парчетата от счупената чаша в торбичка под масата и се сетих за едно от станичните действия при предозиране - халюцинации.

Обичам я безкайно много, но не знам какво чувства тя. Стигнах твърде далеч и от човек без чувства и съвест, който винаги бе с вдигната глава се превърнах в развалина. Имам нужда от съвет!

Благодаря предварително на тези които прочетоха всичко това и които ще ми дадат съвет! Означава много за мен!

-Tiger**

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: e082284e1e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Много съм объркана в предвид създалата се около теб ситуация, но искам да знам, ти чувстваш лис е като хомосексуална? В смисъл, имала ли си и преди такива спонтанни чувства към женския пол или това е за първи път? Просто не си дала пълна информация, но съветът ми е да кажеш на родителите си ( защото предполагам те не знаят). Започни малко по - малко да им споделяш проблемите и чувствата си, колкото и трудно да е. Предполагам и те не знаят за дрогата и успокойтелните...? Трябва да споделяш, а не да се затваряш в себе си. Направи го и ще усетиш колко по - леко тие след това, дори и да те упрекнат, поне ще знаеш, че си си изляла душата и нямаш какво да криеш. Глупаво е да споделяш с приятелка, а не с семейството си, защото колкото и да те нахокат в този момент, те ще се опитат да ти помогнат. Никой не може да те спред а я обичаш, така че не им се връзвай ако те заплашват с такива глупости. Обичай я. Само това мога да ти кажа. Щом като си щастлива с нея, тогава бъди с нея. Постави й ултиматум - или ти казва какво чувства към теб или просто забравяте един за друг. Ти се мъучиш в своята си агония, заради нея, а тя сякаш не й пука. Ако тя си играе с теб, тогава няма смисъл от действията ти. То не, че сега има. Да се дрогирваш и да се самоубиваш по този начин е просташко. Това е най - голямата ти грешка. Това з амен е глупаво и необмислено действие. Семейството ти трябва да ти помогне, защото приятелката, с която споделяш няма да може. Това е.

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: bc66840f34

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Да хомосексуална съм от много време, но досега съм изпитвала само сексуално влечение към жените. Тя е първата. коато ме кара да се чувствам така. А относно семейството ми - не знаеш какви са родителите ми. Баща ми, обаче сам разбра за чувствата ми. Каза само " колкото повече хлътваш, толкова поголям ще е разочарованието на края ". Той не ме опреква, но понеже в повечето дни е пиян буквално се гаври и ми се подиграва. А майка ми преди месеци, още когато и казах, че искам да ида до София за да се видя със (С) ме попита дали имам чувства към нея. Казах "Не", но си мисля че тя знае, защото баща ми не искаше да ме пуска, но тя го убеди. Знаят и за тревата, но нищо не казват. Какт винаги просто ме поглеждат с презрение. А относно (С) аз не съм "със" нея аз се нуждая от нея, но не знам дали тя би се съгласила на каквато и да е връзка по-различна от приятелство. Първо, защото тя не е хомосексуална и второ заради възрастовата ни разлика. И честно казано, страх ме е да и поставя ултиматум, защото никоа не сме били толкова близки, че да имам шанса по някакъв начин да я накарам да ме иска в живота си, и акотя каже че нищо не изпитва и е ОК с идеята да "забравим една за друга" не знам дали ще мога да живея без дори малкото близост, която имам с нея чрез съобщенията.... СТРАХ МЕ Е!! - Tiger**

 

...