Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

58.   Здравейте, и аз съм горе-долу на същото положение.
Който си няма приятел ето ми мейла ако сме и от един град ще излизаме да не сме по сам ! ... по всяко време !

59.   Здравейте. Момиче съм и попаднах на много ... клас. В нашия клас има едно момиче, което иска да командва всички и разбира се другите само й се подмазват. Вика на другите и им казва, че говорели зад гърба на другите, че били предатели и така нататък, а всъщност тя самата прави всичко това. Аз все си стоя настрана. Нямам и един истински приятел :( Всеки ден мисля за това. Живота ми е ... ;(

61.   И с мен е същото.Винаги хората ме отбягват все едно съм прокажен? Все едно си организират семинар, на който се наговарят да не говорят с мен.Аз ли не съм наред?!

62.   АМИ 4ЕСНО ДА ТИ КАЖА ПОНЯКОГА ТРЯБВА ДА МОЖЕ6 ДА СЕ ЗАПОЗНАВА6 .СЪ6ТО ДА СПОДЕЛЯ6 ЕДНИ И СЪ6ТИ ИНТЕРЕСИ С ТЕЗИ С КОИТО 6ТЕ ДРУЙИ6

63.   И с мен е така спокойно, винаги са ме отбягвали и използвали момиче на 15 години съм, а нямам 1 приятел даже гадже съм си нямала до сега, дори никой не ме заглежда а на съм грозна. Явно единственото нещо с което господ ме ее дарил е гласът ми и това че мога да пея, но без приятели е ужаасно но горе главата явно така ни е писано, пък дано след време намерим истински приятели.

64.   Значи първо това че урочасваш и темп подобни,ти не си виновна :) откyДЕ СИ не за друго просто питам нали трябва да знам :Д :Д :Д виж сега секи се е родил за нещо и ти ще си имаш фр спокоино то живота ти сега започва не се отчаиваи някои от класа не иска ли да ти е приятел и имаи преджид да не споделяш твърде много защото аз лично МНОГО съм патила ;]

65.   Към авторката:Защо така? Знаеш ли,че такива като теб са страхотни,само трябва да осъзнаят това.Ако все още се чувстваш така,дай някакви координати за връзка и аз обещавам да те изслушам най-внимателно.Това е нещо,без което не можем,пък и няма да ми струва нищо.Също така усещам,че лесно бих могъл да се сприятеля с човек като теб.Ако пък вече си си намерила купища приятели и някой принц на бял кон,а в допълнение си забравила написаното тук,какво да кажа? Бих се радвал за теб!

66.   Здр аз съм на 16 и също нямам приятели. По цял ден си седя в къщи, не че нямам желание да изляза просто няма с кого. През последните години толкова промени съм направила, че роднините ми не могат да ме познаят няма и помен от момичето което бях преди, въпреки това отново съм си сама без приятели така, че ако решите и вие да се променяте направете го заради себе си ,а не заради др. А за тези който мислят за самоубийство ще ви питам Вие добре ли сте? Живота е прекалено ценен, не си заслужава да го загубим само заради една трудност, която е на пътя ни. Аз съм оптимист и мисля, че все пак някой ден ще си намеря приятели както и вие всички с този проблем, но до тогава няма да е зле да се запознаем и опознаем.

67.   Ми аз отдавна предложих да се запознаем (не сме малко хора) ама ....по-лесно е оплакването !

68.   Аз имам абсолютно същите проблеми, с тази разлика , че имам една , смея да кажа добра приятелка. На 16 съм и едва преди няколко месеца усъзнах , че съм много самотна. Никога не съм имала гадже, което много ме подтиска , излизам само с тази моя приятелка, с майка ми и баща ми и разни роднини , но си мечтая да излизам по-често , да ходя по дискотеки и купони , но не се получава. Иначе не съм грозна, даже имам много таланти. Мога да пея доста добре , мога да рисувам (не ,че искам да се хваля) хората доста се забавляват с мен , но нищо повече. Мога да изброявам още и още неща , но е доста късно и много ми се спи :) Все пак , който е в моето положение , да ми пише на rals19@abv.bg и на скайпа ми volley_ball_girl . Наистина много ще се радвам :)

70.   И аз нямам приатели... пишете ми lilium1986@abv.bg

71.   Към номер 65
хах не.. не съм си намерила "купища приятели".. вече съм на 16 всъшност, но сравнение с периода ми в който писах тази тема се чувствам много по добре. Oще не мога да се доверявам на никой и често отново се чувствам самотна (всъшност никога не съм спирала да се чувствам така) но.. не съм чак толкова зле.Oтново се чувствам сама и неразбрана, на моменти дори прозрачна обаче някак го трупам в себе си. Знам че не е хубаво но..не мисля че за сега имам друг избор. И между друото не те разбирам - "такива като мен"? какви? аз не съм нищо специално даже напортив.. чувствам се различна но.. ако си мислиш че имам някаква дарба - не е така прсото си обяснявам това със сънищата като.. период от депресията ми.. вече не ми се случва. Нямам си "принц на бял кон".. но някак не ми и липсва вече. Имам нужда просто от истинси приятели..
Едва ли бих забравила че съм писала тук. Няма как да забравя някакъв толкова самотен период от живота ми, макар тук да не е описано как минавашe един мой ден и всичко друго..
Ако искаш ми отговори..ще надничам тук от време на време..

72.   Евала за темата момиче. Аз,ще ти кажа че не трябва да се отчайваш и трябва да пробваш различни методи за да не се чустваш кофти ( чати с някой от нета , излей си душата чрез стихове.. ). Ако ти тр съвет или да си поговориш с някой съм на среща :)

73.   Mерси.. но е малко тъпо щото всеки чете. Днес се събудих и преди да тръгна за училище се замсилих, че в момента съм в един прекрасен период на "нямам нужда от нищо.. имам чувството, че имам всичко от което имам нужда" и.. наистина се радвам да го чуя от себе си.
П.П.Поне като пишете коментари после отваряйте от време на време де.. :)

74.   И аз съм в същото полужение ,гадно е когато си сам.Аз съм момиче от софия на 18 ще се радвам да се запозная с някои. me4eto_929292@mail.bg

75.   Аз съм на 16 години от София и имам същите проблеми. Но си мисля, че трябва да им сложа край вече. Ще се радвам да се запозная с всеки, който прочви желание, ще излизаме и ще правим всичко като нормалните тийнове (доколкото тази дума може да се обвърже с "тийнейджър" :) ). Всеки, който иска може да ми пише на shadow__the__hedgehog@abv.bg или в skype на shadow_the_hedgehog_003.

76.   Здрастии ем ако искаш си дай скаип и да се запознаем (не съм педофил и аз съм на 14 :Д) и може да се присъединиш към моята компания ако искаш де ;д

77.   :)) Сега влизам и погледнах :)) Радвам се,че си усмихната в момента а и временцето е много якооо :)) Ще ти дам скайп и ако има нещо пиши :)

78.   Ger_love (от 8ми клас ми е но ми е жал да го сменям :)) ) Приятен ден на всички отивам по магазините,че бал ме чака мен :) И НАЙ-ВАЖНОТО УСМИХВАЙТЕ СЕ :)))

79.   Аз съм на 26 години и няма да забравя какво ми мина и на мен през главата, когато бях на твоята възраст. Живеех в малко населено място и поради липсата на много връстници трябваше да дружа с тези, които познавам от детска възраст.

Та преди да почна да уча в средното беше голям ад за мен. Изключително чувствителна съм и всяко нещо може да ме разреве или да ме зарадва до висините. Случваше ми се да не мога да издържам с наглото държане на скъпите ми приятелки и да се карам с тях за много дълго време. Просто ей така си бях сама и не им говорех сумати време.

В крайна сметка, поради липса на всякакви приятелки се принуждавах да им "прощавам" и да излизам пак с тях. Аз нямам нито брат и сестра, което усложняваше всичко. Родителите ми са доста по-големи от мен и единствената им грижа за мен беше да не съм гладна и гола.

Плачех почти всяка вечер, така че чак се давех в сълзите си. Бях пълна комплексарка. Това, че нямахме вечно пари пък направо беше черешката на нещастния ми живот.

Винаги за всичко съм била обвинявана все аз. Странно при положение, че аз бях най-примерното дете там където живеех. По-възрастините ми се възхищаваха и постоянно ме сочеха за пример. Мисля, че една от причините да не мога да се разбирам с другите връстници беше точно това, че се опитвах да бъда най-примерна във всичко.

Интересно беше, че се разбирах с всички момчета и предложения за ходене с тях не ми липсваха. Но нали си бях много морална и примерна, не можех да си позволя да ходя с който и да е. Мисля си, че на момчетата им се нравех точно защото бях много принципна и много недостижима. И въпреки това, по закона на Мърфи момчето, в което се влюбих ме отбягваше .

Не ми се ще и да ви споменавам за външността си, защото имаше за какво да упреквам господ, че мен май ме беше пропуснал, когато е раздавал хубавите неща. Не че съм за изхвърляне, но можеше да ми даде още нещичко.

Силната ми чуствителност си остана и сега на тази възраст пак изпадам в такива състояния и се чувствам сама. Просто никога не съм чувствала, че има някой който да мисли за мен на 100%, това не чувствах и от родителите си. Не ги упреквам и дори много ги обичам, но те просто бяха по-студени.

В момента имам връзка с едно момче от 8 години вече. С родителите ми отношенията ми са малко дръпнати, оказва се, че като остареят стават малко егоисти и почват да си живеят живота без много много да мислят за децата си /поне моето впечатление е такова/.

И това, което постоянно четях в романите се оказа една лъжа. Живота просто е суров и ако нямаш сили да преодоляваш всички неприятни моменти - предаваш се и ти се ще да си сложиш край на живота.

Аз също съм мислила за това и дори съм държала нож упрян в стомаха или врата, но все някаква надежда ме връщаше и ми даваше сили.
Честно да ти кажа миличка не го разбирам тоя свят, но явно трябва да се живее.

Само ще ти дам малко надежда като ти кажа, че при мен нещата се пооправиха. Намерих си една приятелка от университета, която е най-сигурния човек когото съм срещала. И отделно имам една компания с която излизаме и се забавляваме страхотно - всички са страхотни приятели.

Покрай работите, които съм работила открих много свестни хора, които много са ми помагали. Моята половинка, която от време на време все ме отчайва ме обича истински, но той прсто е особен и аз съм се примирила с характера му / от части де :))) /.

Мисля си, че може би хората са създадени такива, вечно недоволни и вечно търсещи. И си мисля, че ако не бяхме такива светът щеше да е много скучно място.

Целувам те миличка и те поздравявам, че си се осмелила да пишеш за това. Сега убеди ли се след всички тия коментари, колко много хора са се чувствали като теб.

Аз лично като прочетох някой от тях и ми стана мило. За миг се появи надеждата, че доброто във хората от време на време се проявява. И твоята изповед е успяла да ни накара всички ние да покажем част от добротата в нас.

80.   Е без надежда за къде сме . Все пак сме хора и малко или много имаме добри сърчица :)

81.   Наистина не е лесно да си в такова положение но все пак свикваш някакси и се опитваш да заживееш в собствен свят.Явно просто хората като нас са различни с нещо от другите.Но представи си че щастието те дебне отнякъде,че то е скрито някъде и само чака ти да го намериш.Самотата ще те направи много силна личност, ще свикнеш с лошото отношение постепенно и то дорли след време няма да ти прави впечатление, просто заживей в собствен свят,

82.   Помисли с какво можеш да се занимаваш можеш ли да пееш,да рисуваш или нещо друго

83.   Според мен не трябва да се свиква с това , че примерно няма приятели , трябва да търси начини а начини винаги се намират ;)

84.   Това е много яко момиче.Вдъхна ми доверие.благодаря ти.И аз понякога се чуствам така заради някои хора които ме нараняват.Ама няма нищо ще ми мине нали съм добра.

85.   Виж аз напълно те разбирям ти просто нямаш представа колко добре разбирам самотата и чувството да си самотен.Винаги си казвах,че трябва да продължа и да гледам напред,защото наистина вярвам ,че щастието ме чака някъде.Мина толкова много време.Смених много места,но никъде не успях да се впиша,защото просто съм различна.Никой освен мен не знае какви качества притежавам или просто не се опитва да ги открие в мен.Споредс мен всеки от нас има свой собствен път,който трябва да извърви.Това че нямам приятерли може би е предизвикателство, с което трябва да се справя,а предизвикателства получават силните хора.Знам,че каквото и да кажа няма чак такова значение.Аз съм различна,обичам музиката,всъщност тя е нещото,заради което живея и се боря.Затова намери и ти причина,заради която да живееш и да се бориш.Трябва да се живее,разбираш ли просто да се живее,да се вярва и да се обича.

87.   Аз пък съм на 26. Също си нямам. Вярно е, че истинските приятели са злато, но такива са страшна рядкост. На мен са ми нужни повече добри познати, а най-добрите ми приятели са семейството. Имала съм приятели от 15 години, с които днес няма какво да си кажем. С течение на времето ще разберете, че най-добрите приятели сте си вие самите. Това не значи, че не трябва да се срещате с хора, но не очаквайте от тях да ви обичат вечно и цял живот да са отдадени на вас. За това винаги мислете първо за себе си и тогава за другите.

88.   Много ми хареса темата и коментарите...
Готино е, че се поддържате. Направете нещо заедно, организирайте се.
Приличате си и това може да създаде много приятелства.
Мисля, че проблема с общуването е страха да не би да се довериш на някой, който няма да те разбере или да оправдае доверието ти.
Истинските приятели са рядкост и дори да не са за цял живот, винаги знаеш, че са ти били такива.
Номер 57. Интересно изказване :)) разсмя ме (с хумора ти)
В крайна сметка живота не е правопис, нито пък е справедлив, че да очакваме нещо, само защото сме се постарали в правописа...или в друго нещо.

89.   Ами аз те разбирам била съм себе си винаги и дори да не съм била пак всички ме отбягват. Прсто ми се подиграват. Самата аз се приемам като играчка, която се опитва да каже "Искам само приятел дори и счупен." Никой обаче не чува тази играчка. Всички я лъжат.

Дадох пример с играчката ащото всички ме мислят за прекалено малка.

90.   Абе и аз имам подобна съдба донякъде ако искаш ела и си сподели с мен тея неща на скайп arsa14

91.   и аз се чуствам по същият нячин само че мен не ме мразят много хора да кажем 4 5 макс повече ми завиждат и аз също така нямам приятели който ме разбират плакал сам по цели нощо заради това.

92.   Стани кучка и се дръж нахакано и грубо така по не ще имаш управдание що нямаш приятели и все някой ще иска да бъде като тебе нахакана и самоуверена и тогава ще си намериш приятели.

93.   Здравейте самотници! Живея в Пловдив. Бих искала всички скучаещи в града да облекат червена блуза и да отидат на пейките срещу пеещите фонтани в Симеоновата градина. Поздрав за разпознаване "Хай".

95.   93, Здравей! Аз съм момче на 17 години от Пловдив. Ще ми бъде приятно да се запознаем :).
Също няма да откажа приятелство на някой друг, независимо от кой град е. Пишете ми на goodboy_93@abv.bg :)

96.   Здравейте, аз съм по-голяма от всички вас, които сте писали досега и сте написали годините си. По-голяма съм с около 10 години.. когато бях на вашата възраст имах приятели доста - събирания, гаджета .... но сега съм съвсем сама и отчаяна как стигнах дотук , затова ви пиша - явно човек винаги има такъв период в живота си , радвайте се че при вас е още на тази възраст , докато можете да разчитате на подкрепа поне от семействата си. Когато лошият ви самотен период отмине , няма да има повече такива , а през това време не се отчайвайте - търсете сами развлеченията - разходете се сами по улицата , може да видите познато лице и да се окаже че има с кой да изпиете едно сокче в отсрещното кафене или да разгледате магазините , а междувременно - образовайте се, общувайте с родителите си - те също могат да ви дадат съвет как да се отнасяте с хората, интересувайте се от живота около вас , поставете си цели и ги следвайте и по пътя към тях ще срещнете добрите приятели , които сега ви липсват.

97.   Не се притеснявай на твоите години съм и почти винаги имах прятелка до себе си но в последните дни ( по - точно седмици ) съм напълно изулирана всичките ми приятели ме използват за всичко и когато някои ми се обади не ме пита дали иска да излезим а дали мога да му услужа със някоя дреха или обувки или каквото и да е , аз винаги давах до един момент във , който майка ми разбра и много ми се скара . Спрях да давам дрехи и никой не ми се обажда . Мислех , че съм намерила истински приятелки но явно съм сгрешила . ! Много време плаках , сяка вечер и през деня когато нямаше никой вкъщи пак си поплаквах ( по 1 - 2 часа ) ! Чуствам се изхабена а няма с кого да споделя това , но смятам , че един приятел ако е такъв не трябва да споменава пари и дрехи в приятелството , защото един истински приятел никога няма да ти вземе пари и да не ти ги върне или дрехи ! Повече от две седмици не излизах с никого... Майки ме дори се притесни за мен , всешност не само тя ами и цялото ми семейство и дори и понякога ми казваха , че вината е в мен от което още повече ме болеше , защото знаех , че е така ... Никой не ме е обиждал , но аз се чувствам , като нищожество !! Опитах се да се сдобря с бившите ми приятелки но те нямаха това желание , и със това безразличие аз започвам а се уморявам , никога няма да забравя този момент от живота си , защото ми е толкова трудно и толкова много боли , че понякога искъм да се самоубия , имам чувстовото , че нося нещастие на всекиго ! А понякога смятам , че съм твърде строга към мен , но незнам !!!! skype : b3b1nce7y_y

98.   аз съм на 14 и съм със същия проблем от една година .. имах един много добър приятел, покрай който намерих и други.. не се замислях колко съм щастлив и него оценявах докато не го изгубих .. той започна да излиза с други и оттогава никой не ме е питал искаш ли да излезем .. явно само "батките" и яките мацки" имат по много приятели, а ние - отличниците сме самотници .. нито съм дебел нито грозен ходил съм с 4-5 момичета досега .. цяло лято почти не съм излизал ... майка вика излизай - еми с кой да излизам като никоине не иска :х .. понякога излизам с нея обаче си е друго да отидеш с някой на кафе в центъра и да си говориш по момчешки .. сега съм в ново у-ще и се надявам да намеря добри приятели, защото наистина ще ги оценя :)

99.   Аз съм със същия проблем но разликата при мен е че съм дебеличка и може би просто хората ме отбягват.Но нали казват че надеждата умира последна така че се надявам че ще си намеря приятели нищо че съм на 17

100.   Някой хора ще пораснат с този форум, което не е лошо. :)

По мое мнение това да си сам изхабява човек по някакъв начин. Ето кое ни прави и резервирани към приятелите ни- СТРАХЪТ! Страхът от това някой да не оправдае очакванията ни, страхът от това да бъдем излъгани, страхът от това да се погледнем и видим, че пак сме същите- самотни!
Затова от всичко изложено тук, най-важното е да се научим ДА БЪДЕМ СЕБЕ СИ, независимо дали ще се харесаме на другите или не! (Все пак няма идеални хора, а в същото време сами виждате колко много самотни има)
Да се научим да обичаме, и себе си, и другите! И, да не се страхуваме да се доверяваме на другите, вярно е, че от лъжите боли, но от самотата повече!

Затова БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ и ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ!
:)

101.   Здравейте... Имам подобен проблем - всички в училище ме поздравяват (Кво стаа пич и т.н.) но дотам... Седя сам на чин, освен когато другите нямат друг избор... Имам чувството, че ме използват, защото говорят с мен само за домашни и все училищни работи... На 15 съм ии с удоволствие ще ви добавя в Скайп. Моят е:

102.   Моят скайп е: thealmostlonelyone

103.   Здравей!
Не си единствената с този проблем. Много е тъпо. И при мен е така. В последно жреме останових че вси4ки са долни използвачи и не им пука за теб. Аз сам на 14 години. Свикнала сам да сядат до мен само ако нямат избор. Знам какво е и искам да се промени това им отно6ение. И повярваи колкото и да излиза6 не се полу4ава. Проблема е в това 4е никои не се опитва да те опознае. просто бади такав какажто си и може би от някаде ще се появи някои които заслужава твоето внимание!

104.   При мен проблема е подобен, приятели днешни дни трудно се намират по тфоите критерии !!! И да ако на мен ми се обадят да ме потърсят наистина ще се расплача.

106.   Aз сън същия.. На 16 години съм вече , а имам много малко приятели. Да не говорим пък за гадже...
;(. Когато бях на твоята възраст.. в 7 клас по4ти намразих хората , защото имаше едни в даскало , които ме биха много за ,,кеф''. Те ме развалиха главно като човек за по- следващите години, когато в новото си училище не бях готин и не си намерих нормално приятели... Сега ( вече 10 ) клас вече съм ок, но съм като цяло самотен... От новото ми училище няма как да си намеря приятели.. Незнам от къде..

Извинявам се за спама. ;( Но дори още си търся отмъщение на изродите преди в старото ми даскало ;(

107.   Хей, номер 106, дай някаква връзка моля те, много ми е познато това, бил съм на същото положение и до някъде и сега съм така...