Споделена история от Тинейджърски |
Отношението на приятелите му
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1677 пъти
Моята история е следната:
Ходя с едно момче от около 2 месеца, приблизително. Още докато се опознавахме в началото ми стана ясно, че е много близък с приятелите си и те са част от него самия. Тоест трябваше да се разбирам с тях на всяка цена, тъй като в противен случай вероятността да се разделим беше 98 процента. (груби сметки, както се казва)
По неговото описание за тяхната дружина от 12 човека (с него, общо), аз си мислех, че е абсурдно да се разбирам с тях. И знам защо така си мислех. От деца са заедно, правели са какви ли не бели заедно, от един квартал са. В тийнейджърските години са се запознали с полицаите отблизо, не е като да не са прекарвали някой и друг час (или ден) в ареста, не е като да нямат досиета, не е като да не пият, не е като да не се пият, от време на време вандализма им е пръв приятел, доколкото чувах разговорите им по телефона използваха вулгарни изрази и... Не знам, мислех си, че няма как да се впиша при тях. А приятелят ми си е много добре момче като е с мен та се чудих как така е в такава компания.
Само че като се запознах с момчетата всякакви представи за тях рухнаха. Те се държат съвсем като моя приятел, когато с мен, което направо ме шокира. Правим каквото аз искам: ходи ми се на дискотека, отиваме; разхожда ми се из парка, отиваме; искам на пикник, организираме се за 2 часа и сме в някоя гора; ходи ми се на море, веднага отпътуваме... Абе някакви такива, всички се съобразяват с мен. Отварят ми вратата дори. Когато искам да си купя нещо от магазина, а той е на 5 крачки, примерно, някой от тях отива, не е като да трябва аз да ходя. Чувствам се като кралица. Просто... всички сякаш са там, за да ми служат.
А това ми е изключително странно, защото те не са такива. Поне доколкото знам от него. Питах приятеля си защо всички се отнасят толкова мило към мен, а той отговори, че няма как иначе да се държат в компанията на момиче и след като съм негова приятелка, то те трябвало да се отнасят към мен като че ли съм с тях от древни времена, тоест от детството.
Ама аз не знам какво да си мисля. Много е странно! Не се оплаквам и не искам, примерно, да ги обирам от земята като се напият, но ми се струва, че всичко това е някаква ужасна постановка, която не знам колко дълго ще продължи.
Какво мислите вие? Не знам какво искам от вас, просто дайте някакво мнение, какво ви хрумва като четете историята ми? Аз съм малко объркана. Мислех, че ще продължи 1-2 седмици този парад, а той вече ще стане почти двумесечен.
П.П. Аз съм на 17, приятелят ми е на 18, а останалите са между 17 и 20-годишни.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 277f570e2e |
|
1. Не мога да разбера от какво имаш нужда? Те са приятели на гаджето ти и за това се държат добре с теб. Това е, няма никакви ''постановки''. Радвай се че той има такива приятели. Все по тъпи истории публикувате..
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: c29a9225e2 |
|
2. Може да имат тайни надежди за групов секс. :D
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: de419a40a0 |
|
3. Добро утро, моето момиче. ;д Приятели са на гаджето ти.. Нормално е да се държат така. С мен винаги е било така, но не съм се възползвала ЧАК толкова. ;д Поведението им е нормално, не се безпокой. ;д Това е. Радвай! : )
~yCMuxHaTa
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: fcc765ccc0 |
|
4. Ами няма нищо де, после ще те опъват на смени, ти си тяхната кралица и трябва да се грижиш за тях....
|
|
