Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   E, добре, на колко години е тогава (приятелят ти)?
И не смяташ ли, че на 17 да ставаш мама е твърде рано?
Питай майка си относно това на колко години те е родила тя, на колко години са се харесали с баща ти, такива въпроси, и накрая бързо и кажи "бременна съм".. Това никоя майка не иска да го чува от 17-годишната си дъщеря, но станалото станало.. Преживява се :)

7.   КАКВИ ГИ ГОВОРИТЕ?
когато са тръгнали тя е била на 14!!!!
т. е. той над 27 и около 30 години - или иначе казано - ПЕДОФИЛ!
от какво се интересуват момичетата на 14 год възраст - най-вече пари - за дрехи и т. н., другите неща са подробности явно ги е получила и тях...

помисли си сериозно защото това дете ще ти ддържи с вързани ръце - на 17 години си няма да може да си поживееш! нито пък да учиш спокойно!

8.   Значи е поне на 32? Преди 2 години си била на 15 той не е педофил за пред закона, сега си почти на на 18 и формално майка ти няма да има думата (само формално). Затова не се притеснявай, майка ти няма как да го съди за цялата тази история. Предлагам да седнеш с мъжа и майка си и да обяснявате всичко включително и това преди 2 години и половина, защото майка ти трябва да е наясно, че не е просто забивка в бара. Мисля си, че е най-добре тя да чуе ОТ НЕГО, че няма да те изостави и че те обича.

9.   От авторката: До 2 - Не съм и казала до сега, защото майка ми е консервативна, няма да го приеме и ще има много разправии, които аз не желая. И без това не ни е лесно само 2те. А и нямаме особено време само 2те, защото тя ходи на работа всеки ден по 12 часа, а през останалото време спи.

До 3 - Твърдо решена съм да не абортирам. Това е нещо ужасно за мен само като си го помисля. Не се плаша от това, че ще сменям пелени, и че няма да имам време за дискотеки с приятели. Приятеля ми ще бъде във всеки един момент с мен, сигурна съм в това. Ще ми помага с детенцето, за да мога да се изуча, защото иначе после на къде.. Живяли сме заедно 3 лета подред по 2 месеца и половина на морето и съм се чувствала прекрасно.

До 4 - Предлагал ми е разбира се, но годините са пречка, но след като съм бременна от него, законът е друг и вече имаме право, ако районния съд одобри молбата.

10.   Колко... сапунско? Ами миличка... Оооо боже.

Що за майка е найстина, както написа Номер 4. Знаеш ли, аз и майка ми преди години бяхме сключли сделка. Тя беше, да не лягам с момче докато не навърша 18. Е навърших, сега нося отговорност за действията си. Не съм бременна миличка, ама... мисля, че всяка майка трябва да сключва такива сделки с децата си. Първото, което е, поне родителите ще кажат - еее имаш си глава, да си мислила. Второто, че ще имаш пъъъълна свобода. Сега обаче аз ако ти бях майка, така щях да те изгоня от нас и... прав ти път, крив завой. Ще плача, ще мрънкам, ама... Твоят приятел да не е на 100 години. Еееее боже... Ама така е... Я дай да видим една млада п**ка, та нали... Твоят дъртовчо, защо не мисли по - трезво, бе...?

Виж какво миличка, найстина ще съжаляваш след това. Що купони, що мъже, що живот имаш да живееш... Ама... като си решила, няма какво да те разубеждаваме.

Как да кажеш на мама ли? Ами - мамо, изненада, бременна съм. Толкова. Както и да й кажеш, все ще я перне зад врата.

Покълчи си з**ника като майка, смени две- три пелени и... Няма средно, няма висше. Още едно лапе, което ще живее като майка. Гледай каква излиза, че е работата - дете ще гледа дете. Фуууул меен. Честито майче, ще ставаш - майка.

Ел:)

11.   „Приятеля ми ще бъде във всеки един момент с мен, сигурна съм в това. Ще ми помага с детенцето, за да мога да се изуча, защото иначе после на къде.. “

Вярваш ли си?

Иначе, Ел, не в разните сделки е проблемът. Проблемът е, че майката на авторката явно е превърнала темата в табу, а и много-много контрол над момичето няма.
Аз съм нямала пактове с нашите, започнах на 17 г. да водя полов живот и се пазя успешно от нежелана бременност вече 10 г.
Всичко опира до полова култура и възпитание, както и до диалог с децата. Нашите във всеки един момент са знаели, къде съм, кога ще се прибера и с кого се мотая.
В случая майката се е провалила като родител, както и да го въртим. Тя не само не е образовала дъщеря си, не я е подготвила за живота, но и не знае, къде детето ? се мота с месеци.

И авторке, няма как да сключите брак. Заради такива като теб са променили семейния кодекс и ще чакаш до 18.
Дано си права относно бащата на детето, защото в противен случай животът ти от самото начало ще се окаже пълен провал, но не само твоят, а и този на детето ти!
И гледай да възпитаваш детето си, за да не се провалиш като майка си - самотна майка, която няма представа, какви ги върши дъщеря ?. Пълен провал като родител и май мира няма да намери тази женица, отсега започват страданията, срамът и мъките. Ще ? се тупнат две деца на главата, а като гледам и с едно едвам се справя

12.   Няма какво да й казваш, тя жената щом те е оставила да се лепнеш за някакъв "перфектен" комплексар явно не се интересува много от теб. За съжаление това е често срещана съдба при децата с разделени родители, а ти уверено вървиш по техните стъпки. Питала ли си се как така един човек много по-възрастен от теб не е могъл да се реализира сред връстниците си и да спечели уважението и вниманието им, та се е наложило да впечатлява едно дете с пари, фалшиво самочувствие, квартални ресторанти и тук-таме някой познат, но не и истински приятел, защото те ви се смеят зад гърба. Колко жалко, още един погубен живот, не всъщност два броя и този на зародиша в тебе, защото това дете ще живее без баща също като теб.

13.   най-добрия начин
"Здравей, мамо, искам да поговрим имам да ти казвам нещо много важно за мен. Искам да ти кажа, че чакам дете"

Обясненията ги остави за после, нека приятеля ти чака долу ако се анложи да го поканиш и да обсъдите всичко

14.   Забравяш за положението "Какво ще каже мама? " Оттук насетне ти си мама и трябва да си достатъчно силна да понесеш всичко, защото животът ти вече не е на твое разположение, а си отговорна за още един. Отиваш и казваш това, което написа тук, без да криеш нищо, без да се притесняваш как да се измъкнеш безнаказано. Оттам насетне вече тя да решава какво да те прави, ако ще и да измете пода с теб, нямаш право на претенции. Силно се надявам да те принуди да абортираш и да ти забрани да се виждаш с въпросния "татко". За твое добро. А какво е правил 30-годишен мъж с 14-годишно хлапе ме е гнус да си мисля. Горката ти майка, щом сте само двете, а тя работи толкова, изтървала е положението с възпитанието ти в името на физическото оцеляване. Наистина ми е мъчно за жената, сега тя ще опере пешкира, срамът, страховете и притесненията, евентуално отглеждането на твоето дете, след като "татенцето" ти се насити и те изхвърли, а ти решиш, че ти се живее живот... всичко ще се стовари върху нея, защото ти дори не осъзнаваш какво си извършила спрямо себе си и спрямо нея. Всеки е свободен да си съсипва живота, както намери за добре, но в случая ти съсипваш не само своя, а и на майка си, и на бъдещото си дете. Помисли ли евентуално за това, бъдеща "майко"?

15.   Абе ти добре ли си... махай детето!!!

16.   От авторката: Както и очаквах всички знаете много. Знаете какъв е приятеля ми, знаете всичко за мен и живота ми, също така и всички виждате в бъдещето. А за тези, които казват, че трябва да абортирам - вие просто не сте хора. А сега ще разясня малко.. Приятеля ме и на 30. На 14 когато се запознахме беше труден период за мен. Бях тръгнала по лош път и за 1 година успях да видя и направя най-ужасните и отвратителни неща, но той реши да ми помогне, а не да ме... и зареже. И го постигнахме заедно само за няколко месеца. Никога не е искал от мен нищо и винаги е бил много добър човек. Защо всички хора не сте такива?? Аз лично смятам, че ще бъда добра и обичана майка. Не съм малка пикла или някоя глезла. Отличничка съм и винаги се старая да бъда добра в това, което правя. Благодаря за съветите. За момента ще почакам да минат 10-12 седмици и каквото трябва ще се случи. Тя ме е родила на 18 и не мисля, че е лоша майка каквато я изкарахте всички. Просто живота е труден!

17.   Авторке, последният ти коментар само затвърди убеждението ми, че майка ти се е провалила като родител. Не казвам, че е лоша майка, сигурно много те обича и дава всичко от себе си, но е факт, че си обикаляла наляво-надясно с не най-добрата компания, без тя да подозира. Месеци казваш, че си живяла с приятеля си, а тя не знае, че имаш приятел.
Сори, обаче майка ти сама не е била озряла за родител и последиците са на лице - нямаш 17 г., а си надула корема. Ще родиш по-млада и от нея.
Дано твоят човек да е точен, да е такъв, какъвто го описваш, за да си изгледа добре детенцето. Не си мисли, че си по-способна от майка си. Крушата не пада по-далеч от дървото.
И да, животЪТ е труден за тези, които не знаят как да го живеят.
Майка ти е пълен провал просто, не само защото няма никакъв контрол над теб, но и най-вече, защото ? нямаш доверие, за да ? кажеш навреме, че си бременна. Много добре знаеш, че тя вече не е на 18 и ще знае, че е редно да абортираш, нали?
Тя дълбоко в себе си няма да иска да си провалиш живота, така както го е сторила тя. Какво мислиш, че животът на майка ти е цвете? Като е забременявала и те е раждала е била тем подобна глупачка и наивница, после животът я е смачкал, за да изпусне всякакъв контрол над теб да се развяваш нагоре-надолу без контрол и без елементара подготовка за живота. Дано ти поне да си случила на мъж, защото на родители определено не си.

18.   От номер 10

Ама милика как така „Приятеля ми ще бъде във всеки един момент с мен, сигурна съм в това. Ще ми помага с детенцето, за да мога да се изуча, защото иначе после на къде.. “? Няма такова нещо, като аз ще бъда майка и ще уча. Нищо подобно. Колко студентки прекъсват само, защото надуват корема и висшето им спира. Защо си мислиш, че ти като първа пик*а (такава си) ще се справиш? Отивай в махалата и нека те ти покажат какво е да бъдеш майка. Никаква. Ей такава ще бъдеш. Щяла да учи... Вече детето ти е на първо място, а ти на последно. Ти вече нямаш право на живот ( ако ще го раждаш де), детето ти има по - голяма преднина. И да завършиш средното си, пак ще си п*кла от класа.

Оооо боже, щял да й помага във всеки един момент. Ама миличка, човека ще работи ли, ще прави ли там каквото си прави или ще се занимава с теб и твоето к**еле? ДА мила, така е. Що за срам е това.

Майка ти, за мен е човек, който адски много дава, ала е истина, че провалът й е на лице. Не е опазила дъщеря си от съдбата, която е сполетяла нея. Миличка, и моята майка от близо 20 години работи по 10 часа дневно, ама винаги намира време за нас. Винаги иска да знае къде съм, какво правя и с какви хора съм. Звъни ми по максимум 5 пъти на ден. Тревожи се женицата за мен и сестра ми, а твоята майка май с месеци не се интересувала от теб. Почти на 20 съм мила и... няма такива глупости. Поне веднъж месечно сядаме аз и тя и ''клюкарим'' като майка и дъщеря. Било то проблеми, спънки и чудесии. От 10 години майка ми е САМОТЕН родител. Провалът не е на лице, защото няма. Възпитанието ти е под всякаква критика. Ела да видиш какво е на 15 майка ти да те бие със сопа, защото не чуваш, ама така е като казват някой - Ауууу, как ще го биеш...

''Както и очаквах всички знаете много. Знаете какъв е приятеля ми, знаете всичко за мен и живота ми, също така и всички виждате в бъдещето. А за тези, които казват, че трябва да абортирам - вие просто не сте хора. А сега ще разясня малко... ''

Ами знаем мила, защото сме по - големи, и имаме повече опит от тебе. Погледни каква г*езла си станала. Отлично знаем какъв е приятелят ти, ти, животът ти... знаем всичко, поради фактът, че 99, 9% от случаите са точно такива. Един хубав пердах ти трябва на тебе. Абортът миличка не е - аууу, ама това е убийство. Абортът е спасение най - вече за плодът. Хората не го правят, защото не искат, а защото животът е такъв. Навремето може и да е било по - лесно - нямало е индустрия, нямало е държавни правителства като нашите, нямало го е този забързан живот. Разбираш ли, миличка - животът го изисква. За това е абортът, не за да си правиш и махаш деца, когато пойскаш, а когато се налага. А на теб ти се налага. Мила, не каквото хвърчи се яде. Животът не е песен, той е отговорност. Нищо няма да бъде така както си мислиш ти. Нищо. Казваме ти всичко това, защото знаем едно - животът е хубав, светът е грозен. Знаем го и именно заради това се опитваме да ти помогнем, защото светът е толкова суров и отвратителен, че веднага след като надуеш коремчето, ще започне да те тъпче. Това е да живееш в 21 век. И именно заради това махни детето, защото това не е убийство, а даване на втори шанс на теб самата и избавление за детето.

Мила, ти се осланяш на татко ''Дърт''. Ами ти няма ли да поработиш, а? Само ще си кълчиш дупето като майка и ще ходиш на даскало. Глупости. И да е отговорен мъжленцето ти, пак не можеш всичко да оставиш на човека. Знаеш ли какво излиза. Излиза, че ти нищо не можеш да дадеш на детето си. НИЩО. С любов няма да го нахраниш или измиеш. Не ставаш за майка. Ако мислиш, че любовта ще го нахрандути, жестоко се лъжеш. Време е да поработиш миличка и не си мисли, че като си бремнна и вече лягаме да ядем шоколадченца. Моята майка да не мислиш, че си е клатила онази работа. Бъхтила се е жената до последно. И ти така мила. Не се осланяй на паричките на чичкото, защото те може някой ден да свършат. Ще те питам тогава, как живееш.

Значи ще чакаме 10 -12 седмици, още. Ама чакай, то плодът може да се махне до 3-ия месец, оттам си го раждай. Щяла да чака, чакай, кой те е спрял. Ех живот, живот, човека така и не се научи как да те живее.

Ел:)

19.   Много грозно правите като дори не знаете името на момичето, но няма значение. Не всички хора са еднакви както го описвате вие ''педофили''. На всеки може да се случи. И всеки решава кога да роди и какво да прави в този случай и трябва съвет как да го каже на майка си, а не оплювания. Аз като момиче на 14 години няма да правя като другите да те обвинявам и т. н просто искам да кажа, че грешката ти беше като не каза на майка си още откакто си хванала гадже (преди 2 години) а сега можеш да започнеш разговора, че имаш сериозен приятел с който сте заедно от 2 години после кажи, че е много по-голям от теб и накрая и кажи, че си го правила и, че си бременна. Щом майка ти не е толкова лоша ще те подкрепи. Това е успех :)

20.   На 17 нещата изглеждат по един начин, на 30 - по съвсем различен. Колкото и да си зряла, интелигентна и т. н ти си на 17 и имаш неща, които да изживееш, както всеки човек. Това обаче не включва съпруг на 30 и дете. Ще съжаляваш горчиво, ако запазиш това бебе. Да си родител е отговорност, която ти няма как да си готова да поемеш, защото житейският ти опит е практически нулев. Аз имам дъщеря на 13. Ако ми сервира нещо подобно, ще й кажа да направи аборт. Естествено се надявам това да не се случва, защото говорим с нея за секс, кога би било добре да започне да прави секс, как да се предпазва и т. н. Нооо... Единственият добър вариант е този човек, който е баща на детето ти да се окаже наистина твоя човек - тогава всичко останало ще бъде без значение. Обаче само времето може да покаже дали е така и да разчиташ на това е доста авнатюристично. В края на краищата всеки си има пътека, по която трябва да си извърви сам. Няма лесен начин да кажеш на майка си, но така или иначе разговорът трябва да се проведе. Най-добре е да е между вас двете, без присъствието на бащата.

21.   Погледни нещата от положителната им страна - сега 7-8 месеца можете да се обичате денонощно без никакъв риск!

22.   21 - то белята е станала (ха-ха)

Ел, много тежки думи, но сентенцията е като при мен - провалените хора се възпроизвеждат.

29 - мило дете, разбери, че не на всеки се случва. Както писа Ел, живеем в 21 век и има 1001 начина човек да се предпазва. Гледай да не надуеш коремчето. Един съвет от мен - запознай се с чудото, нарешено „кондом“, за да не си един ден на мястото на авторката.

Авторке, що за семейсво сте - майката забременяла на 17, дъщерята на 16, дано родиш момче, че ако е момиче, то на 15 трябва да надуе корема.

Майка ти ще я направиш млада баба, сега ще изпита на свой гръб това, което навремето е причинила на родителите си. Ще реве, ще реве, ама после ще ти гледа детето и тази женица бял ден няма да види в живота си само заради грешката, че е родила на 18. Още е в средата на 30-те., но сигурно изглежда на 50. Провалила се е като родител, но и ти се проваляш като дъщеря.

23.   Ех, мило момиче, каквото и да ти кажа, аз съм с повече от 10 години по-голяма от теб. Но дори на твоята възраст съм била с малко по-реалистично мислене. Винаги са ми били много интересни такива "мъже", които се хващат с толкова по-малки от тях момичета. Аз съм на 28 и за мен 14 годишните са ДЕЦА! Колко комлексиран и неспособен трябва да си, да започнеш връзка с твоя връстничка, че се хващаш с едно дете. Не знам, не знам... И не, аборта не е ужасно нещо, ужасно е да създадеш и обречеш един живот.

24.   Абе хора акъл имате ли? Какви хора сте да подтиквате момичето да убие собственото си дете?
ЗАСРАМЕТЕ СЕ!
Малката и трябва да се засрамиш ама... щом си надробила попарата ще я сърбаш. Успех ти пожелавам!

25.   Абортът е убийство! Това е!
Ел, добре, че не те познавам, и не съм се раждала при теб - каква злоба, какви думи...
А дали тя ще стане добър родител - зависиот нея. Да, много е рано, но пък хора всякакви -може да се получи здраво, силно, сплотено и щастливо семейство, въпреки трудностите!
успех, Авторке! Подкрепям те! Но е огромна грешка, че не си споделила с майка си връзката си. Е, ако бях на нейно място бих се запознала на първо време с човека, пък после бих те подкрепила, но ще трябва да съм сигурна, че ще ми споделиш всяка болка, всяка тъга и всяка радост, които ти се случват! Иначе как да дам дъщеря си на някого, без да знам, че тя ще се опре намен, ако има нужда
Една самотна майка

26.   Как не ви е срам, бе. Вие тези аборти за нищо ги нямате. Щом момичето е решило, край, точка, стига сте и надували главата да прави аборт. Сигурно и на майка й така са и ревали на времето - и ако беше послушала такива задръстеняци като вас, нямаше да го има сега момичета. Относно ученето - тъпи патки, такива, моя състудентка по време на следването си роди три дечица /на два пъти/ и си завърши без проблеми. С мъжът и до ден днешен са си щастливи с дечицата. Аман от тъпанари! Момиче, станалото, станало, няма връщане назад - няма аборти, няма глупости - смело напред и дано бъдете щастливи!

27.   Няма смисъл да се страхуваш от аборта. Това според мен е най-доброто решение. Иначе представи си, че родиш детето. След 17 години, ти не знаеш с какво се занимава то и с кого. Един ден дойде и ти каже, че има приятел на 30 години, и че е бременна, но в никакъв случай не иска да маха детето. Как ще се почувстваш? ! Първото което ще ти мине през ума ще бъде, че то е провалило живота си, нали? Освен това, помисли си колко много мъже ще срещнеш после. Живота е пред теб. Ако родиш детето, после ще си блъскаш главата и ще се чудиш къде да се дянеш. Ще ти се иска да правиш толкова много неща, а няма да можеш. Затова всички ти казват, аборта е най-доброто решение!

28.   25 „Една самотна майка“ - мислиш ли, че имаш право да съветваш авторката, при положение, че също не си успяла да създадеш здраво семейство?
Личи си, че не си се поучила от грешките си. Как мислиш, колко голяма е вероятността авторката да завърши добре?
0%!

29.   Само аз ли вярвам? Добре, ясно, че и аз съм лапе, лапе съм, че и аз съм в гимназията, там съм, но само аз ли вярвам?

Има прекалено много хора на земята, всеки е различен, всеки има собствени идеали, всеки има негова си философия за живота, светът е цветен. Децата са различни, родителите им ги възпитават по различни начини, учат ги на различни неща и не знам колко пъти още трябва да кажа думата "различно", но вече се чувствам като идиот заради повторението. Момичето е на 17 години и половина, почти 18, така или иначе щом роди детето тя ще е на 18. Вярно е, че не е избрала правилния човек, но някъде съм чувала, че за любовта няма раса, пол и години. Май започвам да вярвам в това, въпреки че доста моменти от това ме изкарват от релси.

Едно време пра-бабите ни (може би) са раждали на по 15-16 години, отгледаха поколение по-добро от моето, после бабите ни са раждали пак там някъде 17-18, поколението пак е по-добро от нашето, макар че добре се издъни с нас. Сега сме ние ей така се въртим между 13-18 години, едни и същи изроди сме, но пак се различаваме. Вие родихте нас, вие ни отгледахте били сте на години между 20-30. Издънки сме, така е, грешим- о, да. Но защо не повярвате, че има шанс тя да се справи като родител. В смисъл, ехо, 0, 0001% понякога е всичко.

Какво бе? Тя е дете, аз съм дете, сигурно и други деца са прочели темата. Вие какво правите, о, велики ми родители??? Викате, крещите, изливате злоба, упреквате. Еми минало-заминало, до там е стигнало. Каквото и да направите, каквото и да кажете времето няма да се върне с магическа пръчка. Не сте били на нейно място и не сте живели нейния живот, с какво право я съдите, като не я познавате. Така ли възпитавате и децата си.
- Оооо, захарче, миличко, злато мое... (след страшното изречение) Кво п*тко, бременна си, защо си такава издънка, маме, вдигни си гащичките, имаш още да си въртиш задника.
Стабилно!?

Не забелязахте ли, че тя вече е решила. Еми, да си чупи главата!!!! Нито веднъж в историята не се загатва нерешителност към бебето. Тя го иска, ще го гледа, ще се справи, защото за нея аборта е убийство. После ще сменя пелени, ще реве по вечерите заедно с бебето, ще си скъса задника, ще се опари жестоко и ще научи детето си, че секса преди 18 години е жестока грешка. И другото- цял сайт е срещу нея, а тя защитава бебето си и приятеля си, ЕВАЛА. Не, че мисля, че е права, просто евала и правя за това. Впрочем баба ми е родила на 18, а майка ми на 22 и двете са си завършили образованието, майка ми има 3 дипломи Агроном, еколог (надушете иронията) и социална работа (забравих как се водеше точно, ще ме извините). Пикли, пикли са били, ама не са издънки и аз не се смятам за издънка.
И.

30.   И., вярвай, ако искаш и в това, че Земята е плоска, но чети малко

„Аз съм на 17 години почти“

Момичето не само не е почти на 18, а няма още 17 г.

Това значи, че ще роди като поредната непълнолетна, а попечител на детето ? ще е майка ? или бащата.
Какво мислиш, защо не трябва тинейджърите да раждате деца? Просто не сте в състояние да се грижите за тях, толкова е просто.
Няма различни и неразлични. Да родиш на 17 за всички е просто пълен провал. Най-страдащи от това са децата. Огледай се около себе си - пълно е с млади самотни майки като майката на авторката. Пълен провал за семейството и обществото!

П.П. Баба ти е родила преди 40-50 г., майка ти и тя в 20 век.
Днес живеем в 21 век! Имаме на разположение кондоми, противозачатачни, не живеем в Туземия.
В днешно време жената не е само майка и съпруга, а трябва да изкарва хляба заедно с мъжа.
И честно - кой изкарва хляба в семейството ти? Майка ти с нейната екология ли?
Хвани се и се размисли малко, защото и ти както сега си многознайка, можеш утре да надуеш корема като авторката и да направиш майка ти млада баба

31.   Нямаш голям избор. Общо взето се свеждат нещата до 2 варианта:

-казваш й в прав текст и чакаш покорно да отмине бурята;

-изчакваш до последно, при което тя сама разбира /вижда/ и ... мазало :)

Аз бих се спряла на първия вариант на твое място, но ти си решаваш. В крайна сметка тя така или иначе ще разбере някога, по-добре да е по-скоро и да остава в миналото това нещо. Хайде успех! :)

32.   До авторката:
Ситуацията ти не е лесна и дано вземеш по-доброто решение за себе си. Разбирам, че вярваш в приятеля си и съм сигурна, че имаш основание за това. Но, знаеш ли, сега си на 17. Всички ние се променяме. Не можеш да знаеш какво ще искаш след 1 или 5 години. Разликата с приятеля ти никак не е малка. Не че липсата на разлика гарантира щастие, но е един добър фактор. Сигурна съм и, че сега изпитваш удоволствие от секса, но сексуалността на жената се променя около 30 и общо-взето е съвсем различна от преди това. Когато ти ще си в разцвета на сексуалната си сила, мъжът ти ще отива към възраст, в която ще му е трудно да ти откликва подобаващо. Разбира се, че има изключения, но искам да ти нахвърлям неща, които трябва да знаеш.
Ти беше ли щастлива с млада и неопитна майка? Искаш ли да причиниш същото на някого? Повечето хора повтарят грешките на родителите си. Повечето деца на разведени родители също се развеждат. Светът е розов, когато си на 17, но умората от бебешкия плач, липсата на разнообразие в ежедневието, умората на приятеля ти от бебето, отхвърлянето на приятелките си, сърденето на майка ти, липсата на образование - това са реални неща. Ти помисли ли за тях? Искаш да си просто домакиня? Ако сега ти е писнало от домашни, много скоро ще ти писне от чорапи, манджи, памперси и всякакви подобни задължения. Не става дума за дискотеки, а за теб, за свободата ти. И може ли момиче в 21 век да забременее случайно? Не си ли малко безотговорна? И приятелят ти също не е ли? Тогава кое ви гарантира отговорност за дете?
И, колкото и да обичаш приятеля ти, помисли отново - разликата в годините е голяма и има нещо съмнително в цялата тази история.
Успех! Бъди смела и мисли!

Soul

33.   Абе хора, вие раждането на деца за нищо го нямате. Мисленето ви е по-зле от на ромите в гетата. По-добре "ужасния" аборт, от колкото дете да ражда дете и да не е готово за грижите и отговорностите!!

34.   До авторката и до 29:
Сега ще ви разкажа моята история и предполагам, че това е нещото, от което имате нужда - точна история, а не абстрактни приказки. В момента съм на 19 години и уча в чужбина, но вярвате или не и аз съм била на по 15-16 години. Запознах се с него на 14 и бяхме 3 години заедно. Тогава беше на 23. Тъкмо беше завършил. Много се обичахме тогава, беше момчето мечта - глезеше ме, сваляше ми звезди и това, което имаше най-голямо значение, не се отнасяше с мен като с дете. Имах точно толкова право на глас колкото и той. Родителите ми знаеха за връзката и определено не я одобряваха, но все пак решиха, че ще е най-добре да ме оставят сама да си се опаря. На 17 забременях и точно като тебе той ме подкрепи изцяло - каза, че иска детето и ще му даде всичко, от което се нуждае и че иска да започнем семейство заедно. Когато казах на родителите си бяха естествено ред сълзи, ред сополи. Имах чувството, че съм ги предала, защото са ми имали доверие, а аз си се чукам без презерватив /и сама не мога да си се начудя/. Преместих се при него и се живяхме много щастливо... първите няколко седмици. Един ден седнах с него и поговорихме за задълженията и отговорностите, които всеки един от нас ще има занапред. Видях, че се беше поизнервил, но бях решила, че е защото все пак ще става татко. Да обаче след около седмица- две се прибира от работа и ми стоварва /явно поне той се е осъзнал на време/, че иска да направя аборт. В крайна сметка разбрах, че се е влюбил в момиче на неговите години и е осъзнал преди мен, че нито аз мога да му дам това, от което той се нуждае, нито пък той може да ми обещае, че винаги ще е до мен при положение, че аз още не съм завършила, висше, после работа... и общо взето трябва първо да си оправя моя живот и после да мисля да се грижа за детенце. Направих аборт и се разделихме. Много цивилизовано и без излишни драми. Нямаш представа колко ми олекна като разбрах, че е единственото същество, за което трябва да си грижа и чиито нужди да удовлетворявам съм аз. Помня как си мислех - "Цял живот съм била зависима от родителите си - те са ми давали пари, те са ми държали сметка къде, с кой, какво, с техните желания и мнения е трябвало да се съобразявам и изведнъж, когато е дошло времето най-сетне да мога да изпитам удоволствието от независимостта и да си изкарвам прехраната с моите две ръце, да знам, че това са си мои пари и ще си ги харча само аз мен, аз отивам да живея с мъж и още повече да гледам дете. А има толкова много неща, които искам да направя преди това... Искам да попътувам, да имам кариера, да бъда уважавана в работната си среда, да започна да печеля повече пари, да опозная различни хора, да ставам късно през уикенда, да мога да си сядам на терасата с кафе и цигара и да се радвам просто, че съм аз. " Миличка, детето най-важното е нещо, което прекратява твоя живот, както ти казаха по-горе. Не можеш да намериш думите и нямаш куража да кажеш на майка си, че си бременна. Приятелят ти явно не ти е дал кой знае колко добър съвет щом се обръщаш към сайта. Живота е толкова хубав... не го захвърляй от сега. Някой ден, когато си сигурна в себе си, че можеш да отгледаш дете и сама, а не да разчиташ, че някой ще ти помага те тогава имай и цяла дузина ако искаш. Дано някой от двама ви да се сети преди да е късно.

35.   В най-лшия случай ще те изгони от вас и ти ще отидеш да живееш при него. В друг случай ще го приеме добре и ще бъдете щастливи - И в двата случея ще си щастлива. Така че просто и кажи

36.   Майка ми ме е родила, когато е била студентка.. и представете си, не е прекъснала нито тя, нито баща ми (на една възраст са). И двамата имат висше и имат хубави работи. Бабите ми са помагали от време-на време в отглеждането ми. Тъй че това, че авторката е толкова малка, не означава, че ще спре да учи. ;)

37.   36-да напомним, че авторката не е студентка, а 16 г. пикла и да напомним, че живеем в 21 в., не в 20, когато е било може би нормално студентките да ходят с надути кореми на лекции. Времената се променят и ние с тях.

38.   Ооо чудесно, честито бебче :))

39.   От авторката: Това е последния коментар, който пиша. Разказах на майка ми всичко и я запознах с моя приятел. Тя се радва и го приема нормално, за сега оставам да си живея вкъщи, но имам пълната свобода да бъда с него у дома, когато пожелая. Неочаквано, но факт - не стана дума и за аборт, а напротив и тя каза, че ще помага с бебчо. А пък и аз умея да съчетавам нещата и да си разпределям добре времето. Докато уча и съм отличничка, успявам и да работя, както и да излизам. За мен образованието ми е важно, защото 10 години (вече 11та) не съм учила напразно и ще продължа да си уча, задочно или не, продължавам. Благодаря за съветите на някои от вас, за други пък няма да коментирам. :)

40.   Еми значи - хепи енд!
Дали да не се обадя на 16 годишната си приятелка да помърсуваме малко?!...

41.   От номер 10 и 18

Номер 40, май, май. Хахахах... е нали знаете, разни хора, разни идеали. Ами честито майче, радваме се за теб. Да ви е живо и здраво. И като се замислим колко много дискусии водихме... (погледнете нагоре), ще се хваните за главата. А вижте... изглежда вече има майки, чийто ъкъл се намира... Браво на майка ти авторке, оскар й даваме. Честито за щастливия край. Ей да се обадя ли и аз на 15 годишната си приятелка...? Номер 40, изскушаваш ме да не ти се обадя...

Честито на бабата, която е на 34, на майчето, което е на 16 години и на таткото, което е ударило 30 - така. Да ви е честито!!!

Ел:)

( Иронията я бива, баба на 34, и зет на 30. Оооо, боже. Да се чудиш и маеш. Ще се пукна от смях. Между другото има ли и други навити за телефонните помърсувания? )

42.   ЕЕ, браво... значи всичко е минало добре, не е имало драми.
Супер. Сега остава да си изпълниш какво то си решила. Кораж и здраве ти желая!
:)

43.   Подкрепям Ел.
Мила Ел, недей така обаче, хората се размножават, не като нас - след 15 г. ще имаме следната ситуация - баба на 32, дядо на 45, ПРАБАБА на 50.
Мила Родино, до къде го докарахме!
Между другото - дори циганите гледат да не ги правят тези магарий повече, но на авторката е „важно учението“ - цели 10 класа завърши, преди да надуе корема.
Много хубаво - няма що.
Направо с пълна сила тук важи поговорката „Крушата не пада по-далеч от дървото“ - каквато майката, такава и дъщерята.
Не знам, но ако бях забременяла на 16, нашите не само нямаше да оставят 30-годишния ми приятел да „бъде с мен“ под носа им (да ме е... в детската ми стая едва ли не), но биха се чувствали страшно разочаровани и предадени. Но няма лошо - има семейства и семейства, семейството на авторката се състои от самотни майки - лошо няма. Традицияа повелява!

44.   Малко ми се струва, че този коментар е продиктуван не от реални събития, а от измислици тип "Да натрием носа на интернет хейтърите, че всичко си е ОК независимо какво мислят". С други думи, не съм уверена, че си и казала, нито съм уверена, че тя е реагирала с толкова цветя и рози, чак пък да се и зарадва, всичко е песен и оттук насетне по мед и масло... Звучи ми точно като натриване на носа "Видяхте ли пък вие! " Дано греша, разбира се. Радвайте се и бъдете щастливи, и дано животът продължава да е милостив към детското ти съзнание, защото почне ли да удря шамари, става страшно.

45.   34, моля те не ме брой в кюпа. Знам, че често нещата се объркват, че всичко се променя след бебето, че възрастовата разлика често е доста голям проблем (различни етапи). Знам всички тези неща, по никакъв начин не искам да забременея преди да съм завършила висше, магистратура, дай боже, ако имам нерви за докторатура. Предполагам всяко едно момиче на около 13, започва да осъзнава ден след ден, че има стотици неща които иска да извърши, преди да започне да изгражда живота на едно малко и беззащитно дете.

Просто стоя и си мисля, скоро навършва 18, не е дорасла, това е почти същото като да ми подхвърлят бебе, не че няма да си го изгледам, защото когато нещо зависи от мен ставам пълна кучка и режа наред, за да защитя своето, но просто така ще отрежа и себе си. Авторката не е дорасла за дете, но вярвам, че ще се справи. Може би не винаги ще е щастлива, но ще се справи, няма да постигне СВОИТЕ мечти (не всичките), но ще си има бебе. Разбираш ли? Осъзнавам, че годините не са подходящи, още по-малко огромната разлика, но някак си когато мечтата ти е да се грижиш за някого и да успяваш в ученето, е, не е съвсем невъзможно. Тя го иска, казва го, живота не е мой, мнението ми е излишно затова следователно вярвам, че може да се справи стига да има нерви. Тя така казва, а проблема далеч не е мой. Ако наистина не вижда живота като по мед и масло, а чисто реално в смисъл красива роза с много бодли- всичко е наред.
И.

46.   От номер 44: "няма да постигне СВОИТЕ мечти (не всичките), но ще си има бебе. " Е... каква компенсация е това всъщност и какво "успокоение"? Не може ли просто да си постигне мечтите и след това да си има бебе - като зрял, отговорен човек, който няма цял живот да се чувства все едно собственото му дете му е отрязало пътя към всичко, което е искал да постигне. Но така и така говоренето е излишно - приятелят и не я е опазил (та тя не е навършила и 17, как е възможно 30-годишен мъж да си играе така със здравето на едно дете! Пък после, обичал я бил, грижел се бил за нея... айде стига бе, дори от този единствен факт може да ни стане ясно на всички колко зряло и отговорно отношение към нея има бъдещият татко), тя отказва аборт, мама "се радва"... Всеки сам избира съдбата си.

47.   43, доста злобно написан коментар. Преди да добавите мнение, направете си труда да си го прочетете и да погледнете "отстрани" как звучи...

48.   От номер 41

Номер 43, радваш на макс.

Истината е, че няма какво повече да дискутираме. Ситуацията е ясна, много ясна. Чист факт е обаче, че историята остава и дори автора да пожелае, тя да бъде премахната, това е невъзможно. Шах и мат. Поука дали успяхме да си вземем, начуихме ли се от опита на другите, както е логото на сайта - ми НЕ.

Дали историята е истинска, дали рекацията на ''хубава'' мама е точно такава, ние не можем да кажем. Но едно е сигурно, този човек е лишен от акъл.

Найстина след 15 години, сигурно ще ставаме баби на 20 години, ала всичко опира до възпитанието. Моята баба е родила на 25, майка ми на 21, леля ми на 24... Така, че не мога да кажа, че всичко си върви с еволюцията. Всичко върви до акълището на хората, което липсва. И именно акълището бива подкосявано от еволюцията.

Авторке ние не се радваме, че ''хубава'' мама е реагирала така, ние сме разочоровани. Разочоровани от теб, разочоровани от обществото, разочоровани от Майка България. Умът ни не може да го приеме, как може едно момиче да пропилява шансовете си и мечтите си. Ти вече нямаш мечти, мила. Нямаш. И майак ми иска да учи право в Търновския университет и леля ми иска да завърши за стругар, ама няма. Този твой мъжага, не те обича. Ако те обичаше щеше да те остави да изживееш живота си. Той е живял и видял, ама ти... ти си една малка п*кла.

Животът ще те очука и ще ти даде уроци каквито ще помниш цял живот, ала искрено се надявам някой ден да си спомниш за ей тези глупаци в този сайт, които наливаха ли наливаха мозък, говореха и дърдореха... Запомни тези ''идиоти'', както си ни наричала, защото всичките съвети, които ти дадохме ще ти трябват.

Моя тоалетна, моя България. Мой си к*неф, моя България.

Моя тоалетна, моя прекрасна тоалетна... ще се върна. При теб ме връща вечно, любовта.

Ех Емил Димитров... дали ако беше жив, щеше да съжаляваш, че написа тази песен, която сега се превърна в извор на простотия? Само можем да гадаем.

Обичаме те наша прекрасна тоалетна.

Ел:)

Моля модераторите да публикуват коментара ми, че имате навика понякога да си правите ей такива шегички.

49.   Баща на 30 не е кой знае какво, даже в днешно време се води млад татко. Аз първо си помислих, че е на 50 , което е страшно. Ако тя е а 17, той на 30 не е кой знае каква разлика. Радвам се, че са се развили добре нещата. Хубаво ще е да завършиш и училище, да имаш образование. Щом майка ти ще ти помага, ще успееш. Но училището е важно. Все още си млада и смяташ, че това е единствения мъж на света, но с годините нещата ще се променят, хората се променят, дори и ти. Да ти е живо и здраво бебенцето и успоредно с него мисли и за себе си.

51.   Майка ти ще стане баба на 34-35??? WTF... Мама на толкова ме е родила...