Споделена история от Тинейджърски |
Изгаряща любов
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1471 пъти
Здравейте!
Бих искал да споделя една моя любовна история, която всъщност не е толкова история, защото все още продължава.. Тя е доста дълга, така че не бих се разсърдил ако не я дочетете, но пък бих се зарадвал ако я прочетете цялата.
Преди време пътувах до чужбина (безплатно)..
Бяхме голяма ученическа група. Там се запознах с едно момиче.. Автобусът, който трябваше да ни закара от точка А до точка Б (вече в чужбина) пристигна.. Бях един от първите които се качиха в автобуса, а в него ни чакаше останалата група.. първото момиче, първият поглед, който срещнах беше нейният.. вгледахме се за секунди и после се обърнах и си седнах на мястото. Казах си: "Хубави момичета има тук".. На следващият ден автобусът ни чакаше да ни забере от дадено мероприятие. Качих се, но моето мястото на което седях първоначално беше заето, поогледах се и я видях да стои сама. Първоначално се зачудих да ли да седна до нея, но в крайна сметка си казах "Какво пък толкова, дошъл съм да се забавлявам" и седнах до нея.. Първоначално не ми обръщаше внимание, след което я заговорих.. не проявяваше голям интерес, но в крайна сметка успях да привлека вниманието и. Говорехме си на английски между другото. Същата вечер трябваше да ходим в клуб. Попитах я да ли иска да танцуваме по-късно и тя прие. След вечерта бях горд, че съм свалил чужденка. В останалите три дни се опознаваме с ясната представа, че накрая раздялата може да е малко трудна. Всяка вечер бяхме по клубовете.. аз бях с нея. Знаете как става.. ласки, целувки и така нататък, и така нататък. Влюбихме се.. сега ще кажете, че кой се влюбва за четири дена. Еми да, прави ще сте, но явно всичко е възможно. Последният ден настъпи, а той беше най-гадния. Трябваше да чакаме известно време на мястото от където щяха да ни заберат.. през това време ние се държахме за ръце, беше си облегнала главата на рамото ми с пълни сълзливи очи... Дойде време да тръгваме, сбогувах се със всички, като нея оставих за най-накрая.. Милото ми момиче плака много като се разделяхме, за малко и аз да се просълзя, но се въздържах, нали все пак съм момче, не би трябвало да плача хаха..
Разменихме си номерата, скайп, фейсбук.. за последно я целунах и прегърнах с мисълта, че няма да я видя повече, няма да я почувствам.. и си заминахме. Сега аз в България, тя там.. поддържаме връзка най-често чрез скайп. Като си пуснем камерите и по няколко часа та се забравяме и не ни омръзва.. е понякога става малко скучно защото ни се изчерпват темите на разговор, но в такъв случай просто се гледаме и се усмихваме един на друг. Тук започват и проблемите... освен това че си липсваме ужасно много, проблем е и че искам да я видя през лятото, а не е сигурно дали ще мога да отида.. билета не е много евтин, а аз не съм много богат. Виждам бъдещ проблем и в родителите ми, които не биха се зарадвали на мисълта че ще пътувам сам в чужбина, което между другото те е много далеч. Тук май трябва да кажа (ако не съм и закъснял де), че аз съм на 18 години, тя на 17. По право мога да пътувам, но нали знаете родителите винаги ще си бдят над децата. Искам да завърша образованието си по възможност най-високо и в бъдеще да заживея с нея. Но това бъдеще е толкова далеч, толкова неясно. Пред мен стои тежката задача да завърша, да кандидатствам след това, ако мога.. и да направя всичко възможно да съм с нея. Едно знам със сигурност.. това е едва ли не е невъзможна любов, която ме изгаря отвътре и която може да ми разбие сърцето на безброй парченца.. Знам също, че ще се боря до последно и че няма да се откажа от нея.
Ако няма да е нахално, бих искал да изкажете някакво мнение.. Благодаря предварително!
Сега може да се смеете ако искате :D хаха
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: e740dfb630 |
|
1. "Единствената, неповторимата, жената на моя живот" пълни глупости.. ще ти мине! :3 Къде си тръгнал на 18 да живееш с момиче? Ти още за себе си не можеш да се грижиш, а какво остава за двама. (:
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: ea8810d8fe |
|
2. Според мен за 4 дни човек може да се влюби. Даже бих казала, че твоето е било любов от пръв поглед. В началото и аз си го помислих това, че ще ти мине и че е само увлечение, но после ти спомена, че си на 18 години. Това не е някакво детско увлечение. Ти си голям и предполагам и друг път си бил влюбен, знаеш какво е. Ами рано е да мислиш за това да живеете заедно, но можете да се виждате на пример това лято можеш да отидеш при нея на гости за няколко седмици, а билета.. ами събирай пари още от сега. До лятото все ще ги събереш. А другата година пак лятото тя ще е навършила 18 и тя ще може да ти дойде на гости. През това време ако държите един на друг(да трудно ще е) ще се справите :) Успех :))
|
|
