Объркана съм
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 1471 пъти
Аз съм обикновено, бих казала дори скучно и малко стеснително, петнадесет годишно момиче. Не пуша, не пия, нямам си приятел, не ходя по дискотеки, не слушам чалга, мразя претъпканите места и тн. Имам много недостатъци, но мисля, че въпреки това съм добър човек. Проблема ми е, че това е единственото, което притежавам. Нищо повече. Умея само и единствено да се държа добре с околните и да наблюдавам. С всеки изминал ден започвам да се притеснявам все повече за бъдещето си. Усещам, че не ме чака нищо хубаво. Сякаш затъвам все по-надолу към нищото. Училището е моят Ад. Последните два-три месеца си измислям какви ли не оправдания, за да пропускам часове и дни. Никога до сега не съм го правила. Винаги съм била редовна. Имаше един период, в който имах проблеми със съучениците си, не малки, бих казала. Обиди, упреквания, едно от момчетата дори си позволи да ме удари. Както и да е. Преодолях го. Дори тогава не отсъствах от училище. И не, не мисля, че е от пубертета. Ако беше от това, вероятно щях да прибегна и към другите характерни крайности, а аз просто съм апатична към всичко и всички и нямам желание да ходя на училище или да се срещам с класа си. Понякога се замислям дали причината не е факта, че в рамките на месец и нещо почина баба ми, която ми бе наистина близка, а след това дядо ми и един човек, който не ми бе роднина, но който познавах... В училище почти всеки има някаква идея относно това какво иска да прави с бъдещето си, някои дори са го начертали окончателно, тъй като смятат да продължат бизнеса на родителите си с тяхна помощ. В края на годината трябва да си избираме сип-ове и зип-ове, а аз нямам желание да се занимавам сериозно с нито един от предметите, камо ли да имам и допълните часове. Чувствам се някак изостанала от останалите хора във всеки един аспект. Опитвала съм се да се мотивирам по какви ли не начини и за какво ли не. Правила съм си дори блогове с такава цел, но в крайна сметка не мога да се насиля и да си втълпя нещо, което не мисля и чувствам. Абсолютно нищо не ми е интересно от преподаваното в училище, а аз съм от онзи тип хора, които не могат да запомнят и разберат нещо, ако то не им е интересно и не ги заплени по някакъв начин. Чувствам се като изгубена кауза. Сякаш просто съм от онези хора, които не умеят нищо и никога няма да постигнат нещо в монотонния си живот, просто защото света трябва да е разнообразен и да съдържа всякакъв тип хора. Имам натрапчивото чувството, че живота ми е лишен от най-елементарен смисъл. Може би единственото, от което се интересувам е писането, въпреки че го правя наистина рядко поради липса на време. Но дори и да бях сигурна, че това е призванието ми, надали ще постигна много. Да си писател не е особено благодарна професия. Когато пиша, особено, ако работя върху нещо със свръхестествени елементи, ми става тъжно как е възможно с няколко разбъркани натискания върху клавишите на клавиатурата и собственото си въображение да създаваме изцяло нови светове, а собствената ни реалността да е толкова сива. Иска ми се света да бе по-различно място.

Благодаря на тези, които ми отделиха от времето си. Ако някой има мнение по въпроса ще се радвам да го чуя, без значение дали е негативно или не.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: 19ea5de3f3

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Горе главата. Животът е тежък, ще минеш през много трудности. Не трябва да си много добра, никаква файда от това, само ще си патиш. Не трябва да ти пука, пък за даскалото какво толкова? Още има няма месец. И на мен не ми е интересно нищо от училище.. А и какво да му е интересното? Повечето учебници са толкова глупаво написани, че просто няма и накъде. Ще го избуташ някак това даскало. Не е задължително да имаш още от сега планове за бъдещето. Не знаем дори какво ще стане утре, за какво са ти тези планове? Като му дойде времето тогава ще го измислиш! :)

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 85f8d9e522

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   И аз съм абсолютно същият като теб (момче на 15 съм).. Преди нямах нито едно отсъствие от училище, а сега дори не ходя :D Не, че ученето ми е проблем или нещо от този сорт. Просто не намирам смисъл в нищо, а и доста ме мързи. Затворен човек съм, но съм и много отворен към близките си и хората които обичам (, а те са доста малко.. повечето са кибер приятели с които прекарвам доста време :) ).. И при мен е така.. и аз обичам да пиша (няма значение от темата), а в същност живота ми е толкова сив и скучен. Не намирам смисъл в нищо което правя. Имам си един и същ график всеки ден т. е правя едно и също ВСЕКИ БОЖИ ДЕН!! Доста спокоен човек съм, трудно може някой да ме ядоса или нещо подобно. Каза, че пишеш.. какво точно пишеш и би ли дала link или нещо от този сорт (проявих доста голям интерес към това между другото :) ) - Познаваш ме!!

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 90c2fd069f

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Светът е жесток, хората също, но чуй НЕ слизай на нивото на простите и духовноограничени хора. Това, че пишеш е наистина много хубаво. Недей да спираш, показвай написаното на хората, без значение дали някой ще каже, че това е глупаво. По този начин изразяваш и себе си. Не знам кой клас си, но щом другите правят планове, значи скоро ще завършваш. Но спокойно, понякога възможностите идват най-неочаквано. Животът ти може да се подреди от самосебе си, без дори да се усетиш. Недей да губиш надежда! Ей, за всеки има пътечка под слънцето. Следвай я без да слушаш хората. А колкото до това, че си стеснителна... да и аз бях точно такава едно време, но виж искам да продължаваш да си добра, но само с тези, които се отнасят добре с теб. За останалите просто да не ти пука!!! Те са никои. Най-важното е-бъди себе си, смей се, разговаряй, твори и така все някой ще се спре на теб, все ще си намериш приятели. Излизай, разговаряй дори с непознати, ако има възможност... и така. Айде стига толкова, че се отплеснах. Пожелавам ти успех :) :) :)

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: 633e5a8ed4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   До номер 2: Да, нещата, които си описал ги откривам и в себе си. Особено това за семейството. Винаги съм обичала страшно много семейството си, въпреки че не винаги го показвам достатъчно силно. Това, обаче, го отдавам от части на зодята си. Относно линка, съжалявам, но нямам нищо пуснато в Интернет, за да ти пратя. : ) До номер 3: Благодаря ти за позитивния коментар.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 85f8d9e522

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   От номер 2# до автроката : )) Така е наистина .. ти даваш всичко за хората които обичаш , а на тях им е все едно и дори не го оценяват :( Не знам коя зодия си , но аз съм зодия ЛЪВ xDD . И.. се интересувах какво точно пишеш (жанр и т.н) .. Мисля , че има и друг начин да ми пратиш да прочета творбите ти :)) Не знам по какъв стил музика си падаш , но на мен тази песен много ми харесва и бих искал да те поздравя с нея :) - www.youtube.com/watch?v=dkmYVMvlqO4 ! .Може да намериш нещо полезно в този линк :)

 

...