 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
След него се чувствам като развалина
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 1875 пъти
Здравейте, аз съм едно много объркано момиче на 15 години. Заглавието подсказва, че исках да споделя нещо преживяно. Преди две години като бях на 13 се запознах с едно момче. Тогава момчето беше на 15. Първоначално много се карахме и се мразехме, но после той ме потърси и се извини за непристойното си държание. Започнахме да си комуникираме по-често в скайп или фейсбук и излизахме. За 1 година сякаш го бях опознала напълно и го чувствах като мой брат. Минаха още 2 месеца и започнах да изпитвам любов, но не такава, каквато е между брат и сестра... Борих се с чувствата си, защото знаех, че той си има приятелка и нямах шансове да бъда с него. Момичето, което беше с него го нараняваше непрекъснато, но той бе сляпо влюбен и прощаваше всяка нейна грешка. Няколко дни той сякаш изчезна. Не вдигаше телефона си нито беше онлайн. Бях се поболяла от притеснение. Когато отново можех да се свържа с него го попитах къде беше забягнал и той каза, че не можел да ми каже. От този ден нататък всичко се промени. Сякаш не беше той а някой друг. Единият ден когато излязохме му казах, че ако има проблем ще опитам да му помогна дори само като седя с него и държа ръката му, за да знае, че не е сам. Той отново повтори, че му няма нищо. Месеци минаваха и ние все повече се очуждихме. Той не ми звънеше, а аз от страх да не ставам нахална му звънях рядко. Един ден той просто дойде до нас, прегърна ме и се сбогува. Тръгна си. Не го видях повече нито чух гласът му. От този ден насам съм сякаш в омагьосан кръг. Всеки дъх ми носи болка, вечер не спя. От плач очите ми са подпухнали. Няколко пъти мислех да сложа край на живота си, но не го направих, защото знаех, че това няма да премахне болката а просто ще я предаде на някой друг. Беше и адски глупаво да искам да го направя. Повтарям си непрекъснато, че той не е единственото момче на света и че мога да бъда щастлива без него, както бях преди да го срещна. В днешни дни се чувствам малко по-добре, но не мога да забравя...
ПС: Бих искала да благодаря на тези, които са си направили труда да прочетат тази 'драма' и съжалявам, че не съм задала конкретен въпрос, но просто исках да споделя каквото ми тежеше. Вярно имам родители, но те самите почти никога не са до мен... А приятелите ми просто ще се направят, че слушат....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 8387014cf1 |
|
1. До тук разбрах, че си имала момче, за което ти е пукало, дори казваш, че си го обичала. После той си е тръгнал и на теб сега ти е кофти, ама много иначе едвали щеше да искаш да разкажеш за това.
В твоят случай обикновено, ако съм сам - изчаквам около седмица или месец, зависи колко време ще ми е необходимо да се съвзема, да мога да мисля отново реално. Тогава търся заместители. През този месец се отдавам на работа, учене, захващам се с нещо с цел да се разсея, да спра да мисля за това (Получава ми се, но само до някъде) Но всеки ден става по - лесно, докато намеря нов подходящ човек.
Ако съм с приятели. Разказвам им какво е станало, излизаме после напиваме се и се забавляваме.
И в двата случая се опитвам да се разсея, за да не мисля по - въпроса и изчаквам достатъчно дълго, за да може времето да си свърши работа, да намеря друга, с която да забравя предишната.
Не казвам, че съм морален, но така правя когато съм в твоето положение. Ще излъжа, ако кажа че не мисля, за последните си приятелки, с които прекарах не малко радостни моменти, особено последната. Знам как боли, когато хубавите моменти свършат. Но също така вече съм наясно, че това може да се преодолее с времето и живота да се продължи нормално. Важното е да се разсееш с нещо или с някой и да изчакаш достатъчно.
На 15г. Чувствата ви са по - изострени и при теб може, да отнеме малко повече време.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: b70b925a6f |
|
2. ам какво е станало с него малко не разбрах
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 814c115dfb |
|
3. Когато се сбогувахте, той къде каза, че отива? Според мен е нужно да му звъннеш или да ми пишеш и да споделиш как се чувстваш и колко ти липсва или да потърсиш неговото гадже и да я питаш къде е изчезнал, ако сте в добри отношения с нея.
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 803072bba9 |
|
4. Той не обичаше да споделя, макар че знаеше, че може да ми се довери. Имаше и проблеми със семейството си и повечето му приятели, но не искаше да ми каже. Всеки път щом подхванех темата и той просто се измъкваше с думите: " Не е голяма работа. Всичко ще бъде наред. "
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 803072bba9 |
|
5. Ами когато си тръгна той само каза, че отива при баба си и дядо си за известно време. Поне два-три месеца след това събрах силите да му звънна. От негова страна нямаше отговор. Писах му. Същата работа. След време го потърсих отново. Пак си останах с чакането. Стигнах до извода, че не го е грижа или може би иска аз да си мисля така.
~Авторката
Пс: Единият коментар е мой, но забравих да 'подпиша' коментара. Личи си кой е моя. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
