Чинчила - загубих го и вече няма да имам такава
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1876 пъти
Първо моля модераторите да публикуват историята ми. Второ предварително съжалявам за грешките, но компютъра ми е развален и пиша от таблета... доста е трудно! Та така. Аз съм човек, който ужасно много обича животните. И те ме обичат. Имала съм два домашни любимеца, и двата са ми подарени. Първият беше женски хамстер от братовчед ми, тя умря от старост когато вторият ми любимец (чинчила) беше бебе. Преживях Барби, почина без да се мъчи, ноо.... Вече съм на почти 12, а когато взехме Барби тя беше бебе, пък аз на 7-8 години. Пухчо (чинчилата ми) беше най-доброто животно. Той беше много умен. Не съм го тормозила да го дресирам, обаче той си знаеше името, знаеше кога го пускаме на разходка в спалнята и търчеше като луд из клетката, показваше кога е гладен, имаше тактики, но най-важното :'( Той ми беше единствения приятел и ме обичаше, когато го пускахме аз сядах на спалнята и той се катереше по мен, беше като папагалче, стоеше на рамото ми, за него бях великан който той искаше да пребори. Животът ми беше идеален с такъв като него, беше като човек. Докато... Беше на година и половина. Всяко лято аз отивам при леля ми в Ямбол. Там ми е най-добрата приятелка но много заминаваше на село и аз иставах самотна само с лаптопа и киснех в интернет без дори нищо да правя. Той се разболя и уж щеше да се оправи, но явно сеното е имало нещо. Родителите ми не са знаеха от какво е и тате му е давал, защото обича сено. Докато един ден (2 август 2013г) тя ми се обади и ми каза, че сърцето му е спряло, плачеше и не я чух но после я разбрах и направо изпаднах в шок. Преди да продължа.. Пухчо е умрял от слабост, защото не е искал нищо да яде и пие. Доктора при кпйто го водехме беше много добър и се занимаваше апециално с чинчили, но той направи каквото може :'( Няколко дена не можех да заспя и тате дойде да ме прибере защото нв издържах сама там. Леля и баба си имаха работа. Та много страдах а и като разбрах че Пухито ми е умряло в ръцете на тате.... И той доата плака, Пухи му беше като син. Още тъжа за него, отреме навреме плача, ходя на гроба му в парка. Много хубаво място и не се яижда, родителите ми го погребаха в кутия която бях украсила за себе си, но не се сърдя. Ще довърша това от което имам съвет след училище, трябва да тръгвам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: dc336be2d8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Виж, знам че ти е тежко, но такъв е животът, винаги завършва със смърт. Проблемът на такива животинки е, че не са съвсем домашни животни, а същност са диви животни, които са станали декоративни и не са съвсем пригодни за живот с хората. Не знам до колко живеят чинчилите, но хамстерите например разплакаха много деца. И все пак, ще продължаваме да гледаме животинчета, защото правят живота ни по-весел, по-шарен и са истински приятели. Не съжалявай за нищо. Аз загубих котката си и ми беше много тъжно, цели 10 г. спа в леглото ми и се преборих с цялата къща, за да я имам. Котката ми умря от мъка, когато отидох да живея в друг град, може би и нашите не са я хранили и не са се грижили добре за нея, но както и да е - това е положението. Дълго не исках да мисля за котки, но ето - не мога да не мисля за котки, във всяка виждам моята Синди, не мога да видя коте и да не искам да го нахраня, да го погаля и да се погрижа за него. За съжаление нямам условия в сегашното си жилище, но скоро се надявам да живея в къща и там съм решила да имам 2 котки. Повечето животни се гледат по 2 от един вид, защото човекът никога не може по 24 ч. да е с животното, а то има нужда от компания, дори котките, които уж били индивидуалисти. Аз ти препоръчвам или отново да си вземеш чинчила, ако толкова ти харесва, или да си вземеш куче или котка, защото тези животни значително по-дълго са домашни и живеят по-дълго с човека. Най-лесно се гледа котката, но приеми, че каквото и животно да вземеш, ще го надживееш, освен папагалите, които живеят по-дълго от човека доста често, но тогава трябва децата ти да го гледат -) Горе главата, важното е, че обичаш животните и винаги ще обичаш животните. Има доста бездомни животинки, вземи си едно, ако искаш да направиш някое животно щастливо.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 94f83a35a6

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Много гадно :(, но трябва да знаеш, че домашните любимци рано или късно умират, затова просто повече не си взимай никакви животни, за да не ти е гадно, като вече ги няма.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: ecabf1bfec

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Авторката:Не ми се довършва, но до номер 1- ако можех щях да ги взема всички! На мен мечтата ми е когато порасна да мога да направя приют където да прибирам тези бездомни и други животни. Проблемът е там, че живея в апартамент с майка си и баща си, които не ми биха взели куче просто защото няма да е удобно, а и според тях кучето е за двор, не да е в тесен апатрамент и да няма свобода. В момента се боря за чинчила, дълга история бащата на Пухчо умря и няма да мога от същия род да взема, но ме спират парите на родителите ми. Те не искат да ми вземат поради втора причина, че когато то умре, тъй като всичко е възможно ще съм тъжна. Та към въпроса ти - Чинчилите живеят по 15-20 год. , по форумите пише различно, но това е истинската възраст (само ако се гледа добре), но винаги го има това НО.. Чинчилите са много чувствителни животни, полагат се грижи за да не им стане нещо, като изключим това те за мен са идеалните домашни любимци за апартамент а също така като се свикне на правилата да се опази организма им е лесно. (Ако искате да научите или по-точно да видите чинчили напишете в youtube - chinchilla love има много хубави клипчета) П. П. - съжалявам за подробното описване, ала желая тези които четат да разберат нещо. Не знам дали ми се струва, че много пиша защото съм от таблет или наистина е така? :D

 

...

горе^