Чувствам се сякаш съм изгубен ..
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 3516 пъти
Здравейте! Аз съм момче на 18 години. Имам приятели, родители, уча.. Получавам внимание от родителите си, които никога не са ме лишавали от нищо, но има нещо, което.. не знам точно както да го кажа.. Въпреки всичко това, животът ми е пълна бъркотия и не знам какво да правя с него и как да го оправя.. Осъзнавам, че не вървя в правия път, осъзнавам че нещо трябва да се промени, искам да го променя, но не знам как.. не знам дали мога..
Преди време, когато бях по-малък бях много добро дете и страхотен ученик. Даваха ме за пример, обичаха ме учителите. Постоянно радвах нашите с постиженията си, но постепенно започнах да се променям. Дойде момент, в който загубих доста близки хора от семейството. Единият ми родител отиде да живее в чужбина, а когато си беше тук, постоянно се карах с тях, а най-често се карат те двамата (продължават да го правят), загубих първата си любов, пропуших, училището тръгна надолу, разболях се от Би-полярно разстройство заради стреса под който съм подлаган всеки ден. Сега съм разсеян постоянно.. Искам да уча, но не мога.. не мога да спя.. Чувствам се изоставен от човека, от които всеки един младеж има нужда - баща ми.. Постоянно съм под някакво необяснимо напрежение и стрес.. А самотата.. И тя ме довършва.. Приятелите ми ме подкрепят, обичам ги, уважавам ги.. Опитват се да направят каквото могат.. Опитвам се да го оценям, но не се получава.. Имам верни приятели, но се чувствам самотен.. Сякаш съм от друг свят.. Става ми много гадно като видя някакво щастливо и разбиращо се семейство.. Става ми много гадно като видя някоя щастлива влюбена двойка.. Като си погледна бележниците от близкото минало.. Като се сетя, че преди ме засипваха с похвали, а сега ме дават за пример, какво не трябва да бъдеш..
Чувствам се изгубен.. самотен, разбит.. И ме боли да се преструвам, че всичко с мен е наред.. Боли ме да се усмихвам без да има причина.. Затова реших да сваля маската си тук.. Просто защото.. исках да излея всичко това, което не мога да го кажа никъде другаде.. Не.. мога, но ще бъда "РАЗБРАН".. ама не истинското значение на думата.. просто на думи ще бъда разбран..
Благодаря Ви за отделеното време! ..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: bb5862e536

гласове: 1 2 3 4 5   (17 гласа)

1.   Нека се самоцитирам от друга тема. Да, аз страдах години от такова. Не помагат ни психолози, ни нищо. Бях толкова зле, че съм имал случаи, в които съм си мислил, че няма да преживея нощта, въпреки че нито съм физически болен, нито съм ранен или нещо подобно. Просто психиката ми не можеше да понесе повече. С времето разбрах, че всъщност човек сам решава дали да е щастлив и здрав психически. Просто трябва да преодолееш вътрешните конфликти. Те създават вътрешна душевна борба и оттам тръгва всичко. Разминават се желания и реалност. Не можеш да намериш решение и това те влудява. Просто трябва да разбереш, че това, което ти се случва е най-доброто за теб. Човек понякога си мисли, че ако има това или онова, ще е най-щастлив. дори понякога му се дава, но въпреки това не става по-щастлив и се оказва, че е било за лошо - внимавй какво си пожелаваш. Ако това е добро за теб, ще ти се случи, ако не ти се случи, значи не е добро за теб. И край - конфликта го няма. Молитвите всяак вечер ми помогнаха в моя случай. Не се стряскай от тази дума, не съм религиозен. Просто всяка вечер се обръщах към висшата сила, каква то и да е тя, ен знам дали е Бог, но такава има, иначе от къде се е взело всичко. Та всяка вечер като си лягах, "казвах" на онази сила с най-чисто сърце и с цялата си душа: Благодаря за всичко, което си ми дал - здраве, семейство, покрив над главата, храна, работа... Прости ми, ако съм сгрешил някъде. Благодаря! Дай ми това и това. Дай ми вътрешен баланс. Знам, че го заслужавам, защото не съм направил никому зло. Не заслужавам да бъда нещастен. Времето ми тук е твърде кратко, за да го губя в нещастие. Благодаря! След това заспивах със знанието, вярата, спокойстието, че ще ми бъде дадено. Ако пък не ми бъде дадено, значи или не е дошъл правилния момент, или не е добро за мен. И не се чувствам ощетен, нещастен или нещщо подобно. Но в повечето случаи, дори в почти всички са ставали малки чудеса и ми е било давано. За да не бъда голословен давам реални примери от живота си. Контузих си кръста и трябваше да ми се направи сложна операция, с която рискувах да стана инвалид. Първо се паникьосах, но после си казах "няма страшно, сега ще се помоля и всичко ще се оправи без значение какво ми казват лекарите". Помолих се от сърце и душа само веднъж за няколко секунди. След няколко дни отидох на скенер. Докторът като видя снимката, просто остана като ударен от гръм. Каза "невероятно, но прешлените ти са почти здрави". Аз най-спокойно, без да съм се изненадал, вдигнах глава нагоре и казах "благодаря". След няколко дни нямаше и помен от ужасната болка. Друг пример - баща ми беше алкохолик, биеше майка ми, претърпяваше трудови злополуки от пиене и т. н. Не можехме да го убедим да се лекува, защото не осъзнаваше. Пак се помолих една вечер, след което така ми олекна, че бях убеден, че е въпрос на време да се оправи всичко. След месец баща ми получи алкохолно натравяне от пиене. Докторите казаха, че е по-вероятно да не оцелее или да оцеле със сериозни последствия. Аз обаче знаех, че Онзи горе (който и да е Той), просто му показва, че има проблем. След 2 дни излезе от болницата, без дори да има поражения на черния дроб, при което лекарите отново бяха слисани. Но баща ми толкова се уплаши, че ще умре, че както пиеше по кило ракия всеки Божи ден в продължение на 20 г., спря от раз. От година вече не е близвал и стана друг човек. Мога да продължа още - когато най-малко очаквах и не ми достигаха парите, си намерих и купих супер изгодно жилище. Любовта на живота си намерих по толкова странен начин, че няма как да не повярваш, че Онзи не се е намесил. Историята е тук http://spodeli. net/4/story-48790. html Да не продължавам, че няма да ми стигне цяла нощ. Мисля, че схвана идеята.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 887ef67b31

гласове: 1 2 3 4 5   (10 гласа)

2.   Първо успокой се това е нормално всички родители се карат понякога. Моят съвет е да оставиш тези глупости и и да продължиш напред не е края на света живота е пред теб имаш приятели семейство. Всичко ще се оправи

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: 26ffd2d0a1

гласове: 1 2 3 4 5   (14 гласа)

3.   Мисля че спорта ще ти помогне. Ще си навън, тялото ти ще е натоварено, ще се амбицираш да пробваш нови неща, полезни за теб. Запиши се на кръжок, какъвто и да е-спорт, танци, изкуства, започни да снимаш с фотоапарат, карай колело, може да се запишеш в група по туризъм. Сега трябва да приемеш себе си, не като послушното дете, а като амбициран човек, готов да живее своя живот. Колкото до примера-не чакай на момента да те оцени някого, а го прави за себе си.

 

...

горе^

преди: 10 години, 1 месец hash: 3e4cefec82

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

4.   Колко познато, аз съм момиче на 16. Преди и аз бях дете за пример, но никога нямах приятели, хората завиждаха на оценките и на доброто материално състояние, което имах, затова се опитваха да ме съсипят. Тормоза беше голям, съответно успеха ми спадна, започнах да пробвам да пуша трева, правя го рядко през няколко месеца, но ако имах компания и точен дилър, сигурно щях да го правя всеки ден. Оценките ми не са чак толкова зле, но не са и толкова добре колкото преди. Моя баща също ни остави, с мама се караме редовно, до бой сме стигали и на мен ми е гадно, как хората се събират за празници по 20-30 човека, веселба, а нашето семейство с никой не дружи и сме вечно сами. Чувствам се зле, нито имам приятели, които да ми покажат подкрепа, нито нужното семейство и понякога и аз мисля, че сякаш не съм от тук. И аз имам би-полярно разтройство, но свикнах с това, имам депресивни кризи, когато съм у нас и крещя, чупя, викам, но не и сред хора, само понякога пред майка ми. Съвет да ти дам не мога, защото не съм по-добре от теб, но просто знай, че има и други като теб и ми е гадно, че около мен няма нито един човек като теб, даже си мислех, че в нашата държава няма такива като мен. Тегаво е, че си нямаме наша си общност и не сме заедно.

 

...

преди: 10 години, 1 месец hash: daab695105

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

5.   Здравей. Времето си върви. Всеки се променя. Няма как цял живот да бъдеш примерното момче, което ще бъде давано за пример. Поогледай се всички около теб те обичат, родители, приятели. Те биха дали всичко, за да си щастлив. Най-важното нещо в този живот е да бъдеш себе си. Тези, които те обичат истински няма да те карат толкова да се промениш. Поговори с родителите си.. това винаги помага. Ще се радвам ако се оправиш. Все още не си изгубен! Злати, 15 :)

 

...