 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Интернет връзките
преди: 10 години, 21 дни, прочетена 1594 пъти
Тааа.. Здравейте хора, най-накрая се реших да споделя моята история и предварително се извинявам, ако прекалено често се отклонявам от темата.
Аз съм момиче, тийнейджърка, няма да казвам точно на колко години съм, защото мразя когато хората си изграждат тъй наречените стереотипи. "Ооо, ти си малък/а, какво въобще търсиш тука, отивай да си играеш с играчките! " или тем подобни. Ненавиждам това! Поради тази причина ще ви оставя сами да прецените колко може да е възрастта ми, като вземете предвид естеството на проблемите.
Да си минем на думата: В моя град си нямам близки приятели. Нали се сещате, от онези, с които можете да се хилите с часове, без дори да знаете причината, да излизате насам-натам и винаги да сте заедно, да си казвате "Ей сега те убих! " със сериозна физиономия и нацупено лице, а другия да отвръща през смях "Да, и аз те обичам! ". Може да се каже, че съм се сприятелила само с 2-3 момчета, колкото да не се задуша от въздуха вкъщи без да излизам никъде по цял ден, но и вече все по-рядко започнах да се виждам с тях. Обаче като всяко човешко същество и аз не мога да остана без приятели, сама, за това потърсих помощ от интернет. Или по-скоро аз не съм я търсила - тя сама дойде при мен, за да ми помогне. Станах аниме фенка (и... моля Ви, дами, господа и хейтъри, ако някой ще ми казва, че това са дестки, спестете си го, защото отдавна ми е омръзнало от такива нападки! Просто изгледайте някое аниме (Предпоръчвам: Death Note) и се убедете сами колко "подходящо" е да деца) и с течение на обстоятелствата започнах да се запознавам със доста хора, които се интересуват от същото като мен. Двама от тези хора ми станаха толкова близки, че вече ги приемам повече като брат и сестра, от колкото като приятели. С едно от момичетата, с което се запознах даже се оказа, че живее в едно село на 10 минути от моя град и се виждаме 2 пъти в месеца, поддържаме връзка, естествено. С едни планирам срещи в бъдещето, а за други ще ми се наложи да почакам доста, за съжаление, но това няма значение сега. Дори от сравнително скоро (няколко месеца) си пиша с едно момче на моите години и мисля, че го харесвам... (А другите ми приятели са убедени в това! Хаха. ) и може би и той ме харесва, но си каза, че е срамежлив, така че предполагам дори и да съм(сме) права той няма да ми признае, че е така. Много е свястно момчето в сравнение с другите биологични индивиди от неговия вид на тази възраст, за това и го харесвам.
Въпросите ми към вас са:
1. Какво мислите за тъй нар. "връзки от разстояние" или въпросните "връзки чрез интернет"?
2. Мислите ли, че... така да се каже "ще ми се отвори парашутът" със момчето и дали е възможно да имаме връзка от толкова далече по този начин, защото той изобщо не живее близо до мен?
3. Смятате ли, че чрез интернет можеш да се стрещнеш с човек, който да стане неделима част от живота ти и все пак никога да не си го виждал на живо?
П. С. Не зная дали животът ми се е наредил добре или зле с тези приятелства, които завързах, защото не, не съм самотна, но много ме боли, че те са толкова далече от мен.
Също ще ви помоля да ми разкажете някои свои преживявания с хора, с които сте се запознали във виртуалното пространсто, ако желаете да ги разкажете, естсетвено! :)
Може пак да се срещнем и да ви занимавам със своите проблеми, така че оставям малък знак след себе си.
~RC Stone
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 21 дни hash: c4eb7c2c22 |
|
1. Да, сладурке, действай смело! Много по-лесно е да се разбираш и да си паснеш с човек, с когото имате общи интереси - от тази гледна точка интернет е страхотна възможност за намиране и на нови приятели.
По-добре да общуваш от разстояние, но с хора, които споделят интересите ти и те разбират, отколкото наживо, но с хора, с които нямаш нищо общо.
Аз самата се запознах първо виртуално, а после и наживо с много стойностни и интересни хора покрай тематичен интернет форум. Много от тези хора и след няколко години все още са ми приятели, виждаме се отвреме на време и присъстват в живота ми. С тях мога да споделям неща, които дори с близките и роднините си не мога.
Там срещнах и мъжа, с който сме неразделни и живеем заедно, кажи речи от втората ни среща наживо.
Така, че аз съм с две ръце за този вид контакти и запознанства и само хубаво от това съм видяла :)
Късмет и на теб :)
|
| преди: 10 години, 20 дни hash: 040e53531c |
|
3. Искам да ти кажа, че наистина е възможно да срещнеш любовта и по интернет. Aз така срещнах моята голяма любов на 23. Не е лошо че гледаш анимета наистина самотата е нещо гадно знам го от опит. Това че си намерила приятели покрай своето хоби е супер но не са много близо което си е кофти но километрите не са пречка когато има желание.
|
| преди: 10 години, 20 дни hash: 90b92ba73c |
|
4. В нета има много самотни хора. Аз лично си бях намерил приятел от нета.
По твоят проблем - една година едно момиче се запозна с мен и щях да ходя да родното и място. То беше далеч от моят град. Накрaя се отказах. Нямаше как да издържа да се виждам с нея един път в месеца пък и джобните ми щяха да отидат по автобуси.
|
| преди: 10 години, 20 дни hash: 3dba1db9cd |
|
5. Предполагам годините са ти между 13-16 и така го виждам аз:
Интернет е направен от самото начало с една цел! "Общуването", така че ако се притесняваш от това няма нужда, а колкото до момчето мисля че постъпваш неправилно! Поне за мен обичането е да искаш да си с този човек постоянно. Да стискаш раката му, да не искаш да се отделиш от него, да се чувсташ беззащитна и в същото време комфортно, защото знаеш, че той е при теб и няма как да допусне нещо да ти се случи. Но да речем, че не те разбирам в какъв смисъл използваш "харесвам" :D. Но щом си сигурна в това, което казваш няма смисъл аз да ти давам акъл.
Без общуване не може, всички знаем това и според мен теб те е срам повече от това момче. Имаш клас използвай го, не ги приемай като съученици, а като приятели. Всяка връзка(нямам в предвид любовна) се крепи на споделяне.
Ако имаш проблем с момчетата няма смисъл да се тровиш в мисли. Когато едно момче на 14 години се държи лигаво с теб значи иска да ти повдигне настроението, което значи че му пука за теб. Следователно иска да сте приятели, но може би и те "харесва" така че внимавай с приятелската линия! Но ако продължава да се държи лигаво пробвай да го трогнеш някак си. Но имаи в напредвид, че на тази възраст пубертета ги прави прекалено повърхностни.
Ако си ме разбрала това означава, че не си тъпа, не си малоумна, а просто подтискаш красивото в теб! Така че се замисли сериозно върху това, че за сега няма да усетиш липсата от приятели с които можеш да се видиш. Но за в бъдеще ще имаш много изпитания! И това ти го казва момче на 16 години със същите твой интереси, но се усетих мноого по-рано как трябва да постъпя! Ти прецени!!!
П. С. Внимавай с извратените педофили бродещи из интернет!
|
| преди: 10 години, 20 дни hash: 25994f6bc4 |
|
6. Благодаря на всички! И да, по въпроса със класа - може да се каже, че не са лош клас, но... само до там. Не мога и не искам да бъда приятел с тях, понеже не ги виждам като такива за мен, просто не са най-добрият вариянт за прекарване на времето и без да обиждам лично никой от тях - всичко от ценностната ни система до интересите е на коренно различно ниво, така че смятам, че нямам какво да си кажа с класа си.
И още веднъж благодаря искрено на всички ви! ^. ^ Помогнахте ми да разбера, че.... това не е нещо лошо и че има и други самотни хора, които не могат да намерят приятели в близкото си обкръжение. :)
П. С. Да, №5 преди няколко дни навърших 13, така че може да се каже, че си уцелила. Просто предпочитам хората да не си изваждат изводи само като знаят годините ми. Все пак в някои отношения това е просто цифра, не определя стойността ти като човек.
|
...
| преди: 10 години, 20 дни hash: 25994f6bc4 |
|
8. О, да! И също така.. (ама естествено, че ще забравя да кажа нещо, това е толкова... в мой стил! ) Нямам предвид толкова момчето като писах за "неразделната част от живота", а по-скоро за "брат си", с който всъщност нямаме никаква кръвна връзка просто аз така му викам, защото е поне с 15 години по-голям от мен и ми е много близък все пак.
~RC Stone (Авторката)
|
| преди: 10 години, 20 дни hash: 80873a63a6 |
|
9. Ще ти помогна ли ако кажа, че аз съм 34 годишен Аниме фен и намерих любовта на живота си в Интернет? Имаме две прекрасни дечица и вече сме заедно повече от 10 години! Вярно, ние бяхме от един и същ град и излизахме заедно почти всеки ден.
По въпросите ти:
1. ДА!
2. ДА!
3. ДА и със сигурност ще се видите някой ден.
Успех!
|
| преди: 10 години, 19 дни hash: f694379d36 |
|
10. Ще ти отговоря така - аз от доста време си търся приятели и даже нещо повече в интернет.. Попадала съм и на добри и на лоши хорица.. Ходила съм и по срещи (като цяло за мен е нормално, това), но се научих да внимавам, защото повечето се представят за такива, каквито не са.. Все пак продължавам да търся ''своето'' и вярвам, че някога ще го открия :)
|
| преди: 10 години, 19 дни hash: f2f463b786 |
|
11. Здрасти. Сега ще ти разкажа моята история която да кажем се доближава до твоята но не съвсем ;д. С моя приятел се запознахме в интернет (имай предвид че вече ходим година и 3 месеца, ама както и да е) запознахме се в един сайт и от там си разменихме скайповете и се започна и така 5 месеца писане. Странното обаче беше че сме от едно училище стаите ни са на 2 метра разстояние една от друга и сме на една и съща възраст и в училище дори не се поздравявахме, абсурд пък да си говорим през тези 5 месеца. В скайп беше лесно обаче на живо ме беше толкова срам. И така след 5 месеца писане се видяхме най-накрая ами какво да ти кажа ето сама можеш да прецениш повече от година сме заедно, и сме си супер щастливи да не кажа най-невероятната година в живота ми. Сега вече си се виждаме и в училище и всички си ни знаят обаче в началото наистина беше много трудно този срам. Та имай надежда според мен ако наистина искате да сте заедно ще намерите начин макар и да не живеете толкова близо. Винаги има начин ако наистина искаш да си с някой и смяташ че той е единствения. Но връзка от разстояние наистина е трудно, но всичко е възможно все пак опитай не се отказвай. Откъде можеш да знаеш.. може би той е ЕДИНСТВЕНИЯ!!! Айде успех дано да съм помогнала :)
|
| преди: 10 години, 19 дни hash: 3d76612963 |
|
12. Не се притеснявай от нападки... "death note е много яка манга, и страхотно аниме, така.. който има смелост да те напада, нека го гледа и после ще се изпуска на килима само като види тетрадка.. а и.. има толкова много хора, които се запознават в интернет, няма нищо лошо, (говоря от личен опит )
|
...
| преди: 10 години, 18 дни hash: 249fd55bbc |
|
13. И аз се запознах с няколко момичета. Неразделни бяхме. В един игрален сайт бяхме се запознали, а после се преместихме в онлайн игра, в която играе цял свят. Аз бях нещо като лидер на групата от нас петте.. Но ставаше така че някой път се поскарвахме. Едно момиче спря да влиза. Моята сродна душа и аз останахме в един момент.. Просто всеки имаше задачи. Сродната ми душа беше напълно различна.. Е, малко се промени с времето но тя харесваше метъл, цветни коси, татуировки, пиърсинги, пушенето. А аз.. Мразя всичко това. Въпреки всичко бяхме неразделни, но... Имахме сериозна кавга с единствената ми приятелка в реалния живот, която обаче е много далеч от мен. Та.. Накратко вече сме я забравили или поне така трябва.. Не мога да обесня но с другото момиче, което почти не говореше, то стана новата ми най-добра приятелка. Та преди това постепенно споделяхме неща от живота си, снимки.. И ето вече с две от момичетата си говорим по скайп. Едното момиче.. Уж моя адашка лъга за името си от страх за педофили но го сподели с мен и така.. Вече сме си много близки. Общо взето имаме планове за бъдещето. Живея в София а те в други градове. Тази година двете момичета ще идват и ще се срещнем. Общото между нас е, че нямаме приятели и сме самотни. Ее.. с изключение на 'адашката ми' която живее в моя град но не я пускат да се видим. Тя има много приятели, но защо да не е ор нашата група?
|
| преди: 10 години, 18 дни hash: 4085622716 |
|
14. Виж сладурка, аз с моя приятел се запознах в интернет. Видяхме се няколко пъти, но и двамата имахме сериозни връзки. Когато е скъсал с неговата е заминал за Лондон, след това и аз прекъснах моята сериозна връзка и така точно в този момент той ми писа. Оплаквахме си се с часове, видяхме се и дълга история, но сме заедно вече от две години.. той си учи в Лондон, виждаме си се, караме се често, признавам си. Но когато обичаш някой, си принудена да му вярваш, независимо от обстоятелствата. Километрите са просто нещо, просто факт. Те не развалят връзките, хората са тези, които го правят. Дали ви разделя една маса или един километър е все едно, ако не си вярвате и не се обичате :) Действай, давай всичко от себе си и загърбвай тъпите стереотипи завръзките от разстояние, също както загърбваш тези за годините :)
|
| преди: 10 години, 16 дни hash: 3e8917ada5 |
|
15. Хей, интернет връзките винаги са будели голям интерес у мен. Някак си хората от други страни ми се струват по-интересни, говорим си за различните култури и най-различни теми, по които никога не бих си говорила с българин... И така, имала съм няколко "връзки" с момчета от др. страни от Европа хаха но все неуспешни...
така, че както бях твърдо "ЗА" връзките от разстояние, сега малко се замислям. Последно бях на обмен от училище в една държава и там срещнах много мило момче, с което в последствие се сближихме много. Когато трябваше да се връщам в БГ беше адски трудно да се разделя с него, въпреки че той ми обеща, че ще дойде лятото при мен. Седмица или две след като се бях върнала продължавахме да се пишем, но беше адски трудно и за двама ни, а и той не говори много добре английски. Оказа се, че няма да може да дойде лятото в БГ, защото е много далече. Така, че едва ли щяхме да се видим отново в близко бъдеще, нито можехме да си говорим нормално, заради различните езици. И една нощ го попитах дали иска да ме забрави, и той каза да.. беше ми много кофти, защото знаех че това е най-доброто решение-да забравим един за друг. Много е трудно и много боли, но няма друг начин за сега.
И за сега се наситих с интернет връзките, предпочитам някое момче от моя град.. но все не намирам :/
P. S. в края на годината ще идват едни чужденци, с които аз и моя прителка се запознахме по интернет и не сме ги виждали на живо...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
