Съществува ли истинската любов?
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 3499 пъти
Винаги съм се чудила дали истинската любов съществува или я има само по филмите. Често гледам романтични филми които наистина ме вдъхновявам да търся своята истинска любов. По принцип аз не вярвам в това но една малка частица от мен много силно се надява и мечтае това да е истина. Искренно се надявам някои ден да срещна някое добро момче което да ме обича истински, да се грижи за мен, да се чувствам защитена в прегръдките му, да бъде нежен и внимателен с мен, да бъде винаги до мен когато имам нужда от него, искам да ме кара да се чувствам щастлива когато съм с него, но едва ли има такова момче, така че мога само да си мечтая.
Ако някой вярва в истинската любов и е намерил човекът когото обича нека пише.
Благодаря Ви, че ме изслушахте.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: ad0d026a57

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

1.   Да, има истинска любов, но не е такава, каквато ти я описваш! „Искренно се надявам някои ден да срещна някое добро момче което да ме обича истински, да се грижи за мен, да се чувствам защитена в прегръдките му, да бъде нежен и внимателен с мен, да бъде винаги до мен когато имам нужда от него, искам да ме кара да се чувствам щастлива когато съм с него“ Ти тук описваш една връзка бебе-баща, домашно животно-господар, но не описваш връзката жена-мъж. Единственият човек, който може и ТРЯБВА да се грижи за теб си ти самата, пак ти можеш да се направиш щастлива и пак ти си единственият човек, който е сутрин и вечер с теб! Човек се ражда и умира сам и докато не го приемеш ти не можеш да направиш щастливо друго човешко същество. В крайна сметка всички търсим сродна душа, включително мъжа търси такава, ако търсише домашно животно, той ще си вземе куче, а когато му се роди бебе, той ще го закриля и ще се грижи за него. Ти като жена имаш пълна отговорност за себе си на първо време и чувствата, които описваш ще получаваш още няколко години от баща си и майка си, но истинската любов не е това - тя е СТРАСТ, желание да направиш другия щастлив, тя е лудост, която не може да се опише, а след това прераства в обич, дълбока привързаност и сродство с любимия, ако е истинска, ако ли не - двамата се разделят, но никога любовтта не значи човек да се откаже напълно от себе си и да очаква от другия да го направи щастлив, да се отпусне в хамака на щастието, което другият да носи вместо нас. Любовтта е на 90% даване и на 10% взимане, а когато и двамата така мислят, тогава всичко си идва на мястото! Често обаче жените мислим като теб и накрая завършваме в поредица от „любовни“ връзки, като самотни майки, защото очакванията към партньора са непосилни и нуждите ни също. Ти самата сигурно познаваш приятелки на майка си, които сменят мъж след мъж и все са нещастни - причината е по-скоро в тях, защото точно заради очакванията, които си описала и нагласата си, тези жени се превръщат в бреме и рано или късно колкото и да ги обича мъжа, той си заминава в името на собственото си оцеляване! (влюбена от 15 г. жена....в същия мъж :))

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: cd55062c38

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

2.   Има я. И аз така мечтаех, после ми се случи и бях най-щастливото момиче на света, но преди седмица я изгубих и сега не знам как да си го върна ;(

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: e9a23e792d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Разбира се, че има истинска Любов! :)

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: f160c3a55e

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   Ами мисля, че има истинска любов. Аз съм момче/мъж на 21 години и винаги съм бил по-романтична личност. Макар и винаги да съм носил маски и да съм имал по-дръпната и сериозна визия. Излизах с доста момичета(на по 1-2 срещи) и се отказвах. Даже нямах желание да спя с тях, защото просто усещах, че никоя от тях не е точната. Имах няколко кратки връзки(за по няколко месеца), но нещо сякаш не беше, както трябва. Преди време се запознах с едно момиче - беше 01. 03. 2014г. около 21:00 в "Каляската"(кръчма в Пловдив, в която бях на рожден ден на една много близка и скъпа моя приятелка)... Съвсем случайно се случи да седна въпросното момиче. Понеже съм общителна личност не закъснях със запознанството. Тя беше дребно и красиво девойче. Носеше красива, къса черна рокля, а чупливата й коса беше пусната. На пръв поглед изглеждаше като по-скромно момиче, което не се опитва да бъде център на вниманието. Това, което най-много ме впечатли в нея беше усмивката й. Излъчваше много нежност. Всъщност тя разчиташе на своята естествена визия, което ме трогна. Опитах да завържа приятен разговор, но усещах, че тя се държеше резервирано. От малкото, което успях да измъкна от нея - разбрах, че е умно и класно момиче, което много ме впечатли, но реших да не бъда нахален и да се отдръпна - защото очевидно нямаше много желание да говори с мен. Добавих я във фейсбук и я попитах дали ще ме приеме... Прие ме в приятели, което ме накара зарадва. Мина се известно, но не посмях да я потърся... излизах с няколко момичета на по 1-2 срещи, но въпросните момичета ми се сториха по-скучни, неприятни и сравнително кухи, отколкото всички преди... Понеже си падам човек на науките(математика, физика, механика) а и университета, в който уча е доста натоварващ и обсебващ - голяма част от публикациите ми бяха свързани именно с различни научни неща(останалите бяха мотивиращи клипчета и картинки, защото едно от много ми хобита е бокса)... и един ден въпросното момиче, с което се бяхме запознали преди седмици, хареса моя публикация(беше свързана с динамика на механични системи) - съответно аз веднага писах... И така писахме от време на време общи по общи неща(и двамата бяхме в сесия и времето ни беше кът. Тя учи за лекар, а аз за строителен инженер - без съмнение това са най-трудните специалности в България на този етап, а университети ни са с много високи изисквания и преподаватели с лошо държание)... Докато една вечер(спомням си я кристално ясно) не започнахме да водим много голяма дискусия. Бях се снимал с изключително красив Самоед(порода северна куче) и бях качил снимката. Тя коментира снимката, мислейки, че това е друга порода куче. Аз я поправих, а тя ми писа. И така започна дълга дискусия. Писахме с часове, без да спираме. Разказахме си лични неща: пишех и не спирах да пиша - тя също. Докато се усетим бяха минали часове. Тя ми сподели, че за пръв стои до сутринта, заради момче. Почувствах се някак привързан към това загадъчно момиче и интересно момиче. Бях безкрайно впечатлен от нейните ум, чар, интелект, умереност, чувство за хумор. Тя беше мила изключително мила, изключително емоционална и изключително истинска. И така ден след ден писахме и писахме и незнайно как се почувствахме привързани един към друг. Аз съм студент в София, а тя е студентка в Пловдив(но аз живея близо до Пловдив)... Всичко започна на 25. 05. 2014 - беше неделя, беше денят на изборите(явно направихме добър избор с нея)... Разбрахме да да излезем в Петък 30. 05. 2014 в 20:00. Понеже аз не съм като повечето - реших и тогава да бъда различен. Вместо да купя букет за първата среща - реших да купя малко бяло пухкаво зайче(знаех, че тя иска да си има животинка вкъщи)... Беше много трогната и изненадана. Решихме да се разходим из градската градина и из стария град... Първото нещо, което направих, след като й отворих вратата беше да я хвана за ръка - така го чувствах, исках го... Вървяхме и говорихме, после седнахме на една пейка сгушени и си говорихме... докато усетим - минаха 4 часа... Времето с нея препускаше като галопиращ кон. Чувствах се толкова щастлив и удовлетворен, говорехме и говорехме и я целувах нежно по вратлето. Върнах я вкъщи, изпратих я до вратата. Взех я в мен и я прегърнах силно. Целунах я и не исках да я пусна... А тя беше толкова щастлива - от къде знам ли? - четеше се в очите й. Начинът, по който ме гледаше... начинът, по който все още ме гледа... Просто е неописуем. Гледах я, прегръщах я и не можех да и се наситя. Чувствах се, както никога преди, гледаше ме, както никоя преди. Още преди да се видим - бях хлътнал... След тези 4 часа - вече бях лудо и необратимо влюбен в нея. След като я изпратих стоях в колата, ухилен като хлапак. Не исках да потеглям, не исках да мисля за друго - само за моментите изкарани с нея. Убедих се, че тя беше това, за което я мислех... На следващия ден не успяхме да се видим, а само писахме и писахме... писахме с часове. Писанията на всеки от нас бяха свързано само и единствено с възхищението към другия. Чувствах се, както никога преди и исках да и го кажа... Разбира се не можех, защото щеше да ме помисли за луд. На следващия ден се налагаше да се прибирам в София - беше хубав топъл ден - никога не ще го забравя... Беше 01. 06. 2014 или по-точно денят на втората ни среща като двойка(и трета изобщо). Жадувах да я видя, да я прегърна, да я целуна. Беше 21:10 и се бяхме уговорили да се видим близо до тях. Оказа се, че не съм единственият с такива желания и страсти. Дойде и директно се хвърли в обятията ми. Прегърнах я и се почувствах като Атлас - държах целия свят в ръцете си. Всичко друго изгуби значение, всичко друго изгуби смисъл. Бяхме важно само аз и тя, живеех за момента и не исках да свършва. Гушкахме се и говорихме, а минутите отминаваха - с тях и часовете. В един момент не се стърпях, оставих се отново на чувствата си и изрекох уверено напиращите думи в мен. Хванах я през кръста дръпнах я от мен и я погледнах в очите и казах "Обичам те"... И беше истина - и днес е истина... Обичам я, както никоя преди, обичам я, както не ще обичам друга освен дъщеря ни... Макар и разделени от километрите - любовта ни гори силно. Някои биха казали, че е увлечение или че е така, защото сме в началото. Истината е, че това не е първото начало, което съм имал, но и това, което имаме няма нищо с нищо друго. Обичам я и виждам как ми отвръща със същото. Споделяме всичко и имаме абсолютна вяра един в друг. Запозна се с цялото ми семейство - баби, дядовци, майка и баща - всички я обичат и приемат като част от семейството, а най-красивото е, че и те я приемат... Всеки наш ден е изпълнен дълго 3-4 часови разговори за лека нощ, понякога обаждане за събуждане и "добро утро"... А като се прибера - дните минават като магия. Всички тези чувства са нови и непознати за мен и някой път се чудя дали съм жив или съм в рая, дали пък не сънувам, защото дните ми минават като сбъднат блян... Някои биха казали, че е рано да говоря за любов, но за нея няма време и правила: Ако любовта не е луда - значи не е любов :) Не се отчайвай - ти и всички други мечтаещи за любовта... Аз също бях загубил вяра, а моето момиче даже не беше търсила(това и причината все още да не сме спали и аз да и бъда първият. Аз съм на 21, а тя на 20) Пожелавам на всеки от вас да срещне своята половинка и да изживее това, което изживявам аз :) За всеки има подходящ човек на този свят :)

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: b76f43515b

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   "добро момче което да ме обича истински, да се грижи за мен, да се чувствам защитена в прегръдките му, да бъде нежен и внимателен с мен, да бъде винаги до мен когато имам нужда от него", това става, ако самият той е влюбен в теб. Но ако от твоя страна няма чувства, а той ги прави тия неща, какво правим тогава?

 

...