Фобия от хора
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1680 пъти
Здравейте на всички. Аз съм едно обикновено момче на 15 години, но с един доста голям проблем. Понякога се чудя дали не съм за психиатър. Проблемът ми е, че страня много от хора. В училище съм аутсайдер, деля се от другите. По коридора съм невидим за никой и учителите ме мразят. Скоро училището започва със старият ми клас. В даскало ме бият и тормозят, дори момичетата, а аз просто мълча. Понякога псувам и скачам да се бия, ако обидят примерно майка ми, но пак ме пребиват. Като вървя по улицата и имам чувството, че всеки ме гледа и ми се присмива вътрешно. Като малък са ме тормозели и били и сигурно в това е проблема. Веднъж дори майка ми ме нарече грозен. Обичам да рисувам и даже уча такава специалност, но щом прекрача прага на училището се променям и ставам друг- пълен смотаняк. Изобщо не излизам и на вън. Срамежлив съм, момичетата не се интересуват от мен и ми се присмиват. По улицата ходя с наведена глава и се чувствам като най-голямата изтривалка на света. Оценките са ми що годе добри. Най-вече петици. Грозен съм, пипнах си малко прическата, надигнах я, обаче нямам почти никакви дрехи и много скъп телефон, но това ми е проблема, че мога да говоря с никой, пък едва ли с момиче. Наречете ме пълен комплексар, но за мен животът е гаден. Знам, че има хора, които нямат какво да ядат и им съчувствам истински. Иска ми се да бъда някой, а не парцал, който всеки да мачка. Моля да публикувате историята ми, защото е важна за мен. Благодаря! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 9 месеца hash: 60edb3621f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей :) Съжалявам за това, което преживяваш, но знай, че не си единствен с такива проблеми. Имаме доста прилики с теб, само че аз съм момиче ;д Като за начало, може да обърнеш малко внимание на тялото си - започни да тренираш, било то само бягане, лостове или нещо от сорта, ще ти повдигне самочувствието - със сигурност. Спри да се самосъжаляваш, отстоявай мнението си, гледай да не се стига до бой със съучениците си, защото дори и да ступаш някой това може да доведе до проблеми за теб, а ако тренираш поне ще знаеш, че ако те нападнат можеш да се защитиш. Направи промяна - нова прическа, събери пари за дрехи, ако мислиш, че в това е проблема. Аз се справям с тормоза сама, стоя си вкъщи повече, гледам филми (анимета), играя игри, чета, уча, слушам музика, тренирам и времето минава бързо. Ако някой ме закача не стоя да гледам в точка, а се опълчвам и в последната година почти никой не ме закача, даже някои момчета в класа започнаха да ми обръщат внимание, играем заедно и така намерих приятели. Просто трябва да гледаш позитивно на живота и всичко ще се оправи :)

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 7dfa7a3031

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Когато порастнеш и си намериш съпруга, нито на нея, нито на теб няма да ти пука дали някой в училище те е намирал за грозен или тъп, защото за нея, ти ще си идеален. Но важното е за себе си да си красив, умен и най-вече ЩАСТЛИВ! Дрехите и телефонът не те правят по-значим човек. Днес имаш пари, утре ги нямаш! Не мисли за това. Колкото до побоя, ... насилието не е и никога няма да бъде решение, но както казва Карате До, " търпиш до момента, в който вече нямаш избор... , тогава вече можеш да отвърнеш така, че никога повече да не се забъркаш със същият проблем". Отвърни на удара! Запиши се на някое бойно изкуство... , повярвай ще ти помогте много повече от колкото си мислиш. Ще ти помогне да се обикнеш и уважаваш. някой бойни техники. Не си пропилявай живота. Имаш цялото време на света да промениш начина си на мислне и да бъдеш щастлив. П. С. Момичетата харесват самоуверени момчета. :)

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: 025944cf10

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Момко, не се коси. Съвсем нормален си. Нищо ти няма. Просто ти липсва самочувствие. Малко преди 15-тата си година се наложи да се преместя в друго у-ще, защото ме изключиха. Без вина - виновен. Изкараха ме, че съм бил някакъв съученик, а обикновено мен ме млатеха всички. И аз странях от хората, обичах самотата, по цял ден в нас бях на компютъра, почти не излизах, защото мислех, че ще ме бият, ще ми се подиграват и т. н. Това бе преди 21 години. Доста преди ти да си бил и мечта в погледа на вашите. Когато се преместих в новото си у-ще си казах, че няма да позволявам вече тормоз. Така и стана. Още от начало си изградих репутация на "лошо момче", другарувах с отрепките, но същевременно си учех и уроците. Пушех, пиех по малко, тревица и т. н. Изключиха ме и от това училище (този път основателно), преместиха ме в трето, където и завърших. Не се промених, бях един от лидерите в класа, момичетата ме харесваха, бил съм с почти всички от тях. Всичко това, ако може да се каже, че нещо е постигнато, го направих, като изградих подходящото самочувствие. При младежта е лошо, защото винаги това самочувствие трябва да се изгражда за нечия сметка. А винаги по-слабият си носи последствията. Бъди силен, като ти бият шамар, търпи и бий 2, като те напсуват, псувай и ти. Върви с вдигната глава и не цепи басма на никой. Дори и на учителите. Ето, такива ги харесват. Или поне по мое време беше така...

 

...

горе^

преди: 9 години, 9 месеца hash: 481b8aa428

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Трябва да се промениш! Отпусни се, бъди себе си и както каза, че щом прекрачиш прага на училището ставаш смотаняк, ами постарай се да не го правиш! Дръж се като останалите( не казвам да се биеш и да псуваш) просто си повдигни самочуствието, дръж се нормално и добре с всички. ИМАШ ПРАВО да си като тях! Успех! :)

 

...

преди: 9 години, 9 месеца hash: c61f00f5c0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не се отчайвай, бъди силен. Но запомни, че те те провокират, като обиждат твой близък, а ти не трябва да им се връзваш. И аз съм като теб, но съм момиче само дето не ме бият не излизам много, не общувам особено с хората. И аз имам комплекси, заради които понасям тежките подигравки, но съм намерила утеха и все още се уча да се приемам такава каквато съм, а теб ще те посъветвам да не ги предизвикваш по един или друг начин и да се научиш на самозащита или можеш да се преместиш от училище, защото когато си с други хора може би те ще те приемат по-добре. Успех!

 

...