Споделена история от Тинейджърски |
Какво да правя?
преди: 9 години, 5 месеца, прочетена 1047 пъти
Моце би ще ви занимая с една до болка позната история, която, предполагам, е често срещана тук. По същество.
Аз съм на 18 години, българка, живея и уча в България. Съвсем случайно, се запознах с момче в интернет-18 годишен, но съжаление, холандец, живее и учи в Холандия. Много си допаднахме, имаме много общи теми за разговор. Както и, за щастие, и двамата говорим доста добър английски и се разбираме чудестно. Известно време той ми пишеше постоянно, пишехме си по цял ден и цяла нощ. Говорехме си по скайп, фейсбук и всякакъв друг вид социални мрежи и приложения за сматфони, с които разполагаме, пращахме си снимки по всяко време на денонощието. Сподели ми много неща, както и аз на него. Разговорите ни бяха абсолютно приятелски, с малки изключения. Един единствен път сподели колко много иска да ме целуне и прегърне и колко приятно би било да съм до него. Споделял ми е не веднъж, че му е много приятно да разговаря с мен. Трябва да уточня, че общуването ни беше най-пълноценно докато не ходехме на училище, след края на ваканцията, разговорите ни уредяха, но все пак ги имаше и то в доста голямо количество. Последната вечер, в която си писахме той ми сподели за негов проблем, а аз се опитах да му помогна, до колкото мога през чата, разбира се. Сутринта проведнохме кратък разговор.
От тогава обаче, вече два дни, него го няма никакъв. Като цяло съм човек, който не се разбира с много хора, имам малко приятели, малко хора ме търпят и малко хора успявам аз да изтърпя. Когато срещна някого, с когото ми е приятно да говоря, много бързо се привързвам, но тъй като съм и много прикрит човек, това рядко си личи. Тук е моментът да кажа, че дадох най-доброто от себе си да му покажа, че наистина ми е много приятно да разговарям с него и той е напълно наясно с този факт. Аз му писах веднъж, но разговорът не продължи дълго, защото той отговаряше доста лаконично и не се стараеше по никакъв начин да го поддържа.
Когато говоря с него се чувставам спокойна, освен това ми помага да се видя света около мен и от друга гледна точка. Като цяло, изпитвам огромно удоволствие да разговарям с него и искам това да продължи. През май ще посетя Холандия, не заради него, това са планове, които съм си създала доста преид него. Искам да продължа да поддържам връзка с него, но не знам как да постъпя. Залъгвам се(или не, не знам), че е зает с училище и тренировки, но когато има желание има и начин, нали така?
Към вас се обръщам за мнението ви. Защо се промени така за една вечер и спря да ми пише? Какво да направя, да продължа да му пиша от време на време, не всеки ден, както преди или да спра и да забравя, че това изобщо се е случвало? Глупаво ли би било да го попитам след известно време какво се е променило и дали съм сбъркала някъде?
П. С. Осъзнавам колко глупаво и наивно, по детски, звучи това, но, моля ви, не подхождайте с отрицание!
|
