 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Виновен за всичко и жестоко депресиран
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1164 пъти
Винаги аз съм виновен, винаги аз съм прецакан въпреки че винаги съм невинен и не го заслужавам.
На 17 съм, подготвям се за кандидатстване с медицина. Ходя на уроци по биология и химия, също така и по английски. В училище учителките ми са ненормални и се налага да уча по предмети които въобще не ме интересуват. В крайна сметка имам да правя много, за много кратко време и дори и да имам свободно време се налага да го прекарвам гледайки в една точка или слупшайки музика защото иначе ще полудея. Обикновенно всяка вечер ме боли главата и ми се повръща и съм неспособен да правя почти нищо. И накрая се оказва че темите ми по биология не струват (получавам около 3. 00-4. 00). По химия съм доста по добре но все пак има неща които изобщо не знам и нямам кой знае колко време да наваксам. Обикновенно не си пиша цялото домашно или на темите преписвам защото не съм имал време да науча като хората. По английски е същото, почти никога нямам време за домашното, въпреки че като цяло по английски съм добър но пак ме е страх дали ще взема изпита който ако не успея да взема ще умра от ужас по простата причина че до края на живота ми ще ми се натяква от майка ми колко пари е дала за школа и аз нищо не съм направил.
Живота ми не е чудесен, но не е и отвратителен. На последък обаче съм много депресиран защото винаги аз съм виновен за всичко.
В къщи винаги гледам всичко да правя и да помагам въпреки че нямам време и сили за нищо и накрая майка ми ме е овикала че нищо не правя и че просто седя. Винаги всичко изважда от контекста, сякаш нарочно ме следи да кажа по погрешка нещо и да го използва срещу мен.
Пример: Малкият ми брат направи голяма бъркотия в стаята. Казах на майка ми че аз няма да го оправям това. Тя си замълча и след половин час ме овика че аз нищо не правя и винаги като има нещо казвам че аз няма да го правя. Попитах я кога съм отказвал да правя нещо, тя ми отговори - Преди малко!
Аз никога не отказвам да правя нещо, може да ми се реве от умора но правя каквото трябва само за да не се карам с нея и може би за пръв път в живота ми казах че няма да оправя нещо по простата причина че не съм го аз направил. Тя го изкара все едно че аз всеки път така казвам. Това жестоко ме изнервя защото винаги съм добър, винаги правя всичко и накрая се оказва че аз нищо не правя и винаги си гледам мене си. Не стига че съм се съдрал от работа ами накрая ми казват че аз само мене си гледам и лежа и гледам филми. Ако действително това правех и ме овикват за същото нещо мисля че щях да се чувствам много по добре от сега. Не мога да изразя колко гадно се чувствам в такива моменти. Нямам какво да кажа, нямам какво да направя, в крайна сметка аз съм малоумника дето е работил и накрая са му се ***** на лицето за благодарност. Чувствам се като затворен, като в клетка и каквото и да си помисля да направя няма да оправи положението. Ужасно се ядосвам, искам да ударя нещо и в крайна сметка точно това правя и ръцете ми са в синини и рани защото е единствения начин да си искарам гнева който буквално започва да ми стиска сърцето ако не го изкарам някъде.
Не знам как да формулирам точен въпрос на тая тема, предполагам че по скоро ми се искаше да го напиша защото се чувствам отвратително. Ако имате някакви съвети, преживявания, коментари може да пишете. Всичко по темата е добре дошло. Само не ме съветвайте да говоря с майка си. Става ми смешно дори като си го помисля. Има си проблеми горката, разбирам я, работи постоянно, почти сама ни издържа, не ми е особено приятно че си го изкарва на мен и много пъти съм и го казвал, но в крайна сметка никаква промяна.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 0744f953a9 |
|
1. Тези неща от живота са нещо нормално! И мойта майка ме овиква, че нищо не правя, пък винаги гледам да и помогна, защото знам, че е изморена от работа. НО гледай да не си го слагаш много присърце. Продължавай да и помагаш, доколкото ти е по силите, и да учиш! Не тръгвай с притесненията, че няма да справиш с изпитите! Учи и ще успееш!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 74149634fa |
|
2. Ей, ей! На никого не му е лесно в този живот! Не си мисли, че само ти имаш проблеми. А от написаното от теб излиза "О, горкият аз! Всички са против мен!" Я, се стегни! Не може само ти да си жертвата, а всички други-учителите, майка ти да са лошите. Не казвам, че ти е лесно, да се подготвяш за кандидатстваш и то медицина, но това не е оправдание да не учиш по другите предмети, нито да не помагаш у вас. А и помисли си, един ден, пожелавам ти го, ще станеш лекар, от теб ще зависи живота на хората. Ще ти се налага да работиш под стрес, не винаги нещата ще се развиват така както ти искаш, ще даваш нощни дежурства и ще си 100 пъти по-уморен от сега. Така, че ако със стреса от един изпит не можеш да се справиш как ще се справиш тогава когато от твоето решение ще зависи нечий живот? За това спри да се оплакваш колко си уморен и стресиран, а се опитай да използваш времето си максимално добре, защото да видиш пък тогава какъв стрес ще е. Успех и гледай на нещата малко по-ведро!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 42f5e8a42d |
|
3. Кой, как ти вика няма никакво значение. Не се карай с вашите, просто спокойно им кажи, че имаш да учиш. Кажи, съжалявам, не мога да помогна, по-добре да си уча уроците.
Иначе слушането на музика замести с гледането на лекции по интернет по предметите, които учиш. Така по-лесно и бързо ще усвояваш материала.
Take it easy!
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 32b5be5db1 |
|
4. Глава щом те боли и ти се повръща се преуморяваш с това учене. Виж сега, не е края на света ако не те приемат от първата година. Тия синини които си правиш въобще не ми звучат добре. Релакса го прави поне сред природата. Не обвинявай майка си, сигурна съм, че се гордее с теб и те обича. Времената са много трудни и докато ти си претоварен от учене и преуморен, тя е така от работа. Не се чувствай отвратително, ще я разбереш когато и ти станеш родител след години.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
