Приключения в тайнствената земя - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (87325)
 Избор на редактора (163)
 Любов и изневяра (20101)
 Секс и интимност (10254)
 Тинейджърски (19174)
 Семейство (4253)
 Здраве (7153)
 Спорт и красота (3750)
 На работното място (1768)
 Образование (5011)
 В чужбина (1125)
 Наркотици и алкохол (854)
 Измислени истории (709)
 Проза, литература (1406)
 Други (11598)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Измислени истории

Приключения в тайнствената земя
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1809 пъти
Имало едно време едни добри приятели. Джак-красив младеж с хубава черна коса и буен нрав, Елена-красива млада девойка със кафеникава дълга коса, която се спускала по рамената й, умеела да се бие и помагала на своите приятели. Малкия Рик-малък младеж, който умеел да чупи и разхвърля нещата наоколо, Борис-едро момче с големи мусколи и тъмен тен, буен и бърз като леопарт, ловък като котка и се биел като мечка, никога не се отказвал. Един ден както си стоели решили да идат в гората на разходка. Вървели, вървели и стигнали до една дюля. До нея имало една чудничка ябълка, a до ябълката имало малка къщурка от пандишпан и те решили да си похапнат от нея.
-Хей мисля че тази къща е на някого небива да я ядем-каза Елена докъто другите ядяха лакомо.
-Спокойно, никой няма да живее в къщичка от пандишпан. -отговори и Борис с леко пресмиване.
И те продължили да ядът. Като се наяли тръгнали, но Елена искала да си вземе за изспът малко пандишпан. Изведнъж изкочил един леприкон и тя се исплашила, но после се заговорили.
Здравей-казало момичето с очудване!
Здрасти! -казало леприкончето.
Какво правиш тук? -попитала Елена
Тук живеех, в тази къщичка, която вие изядохте-казало то и се разплакало!
Спокойно знам една друга изоставена къщичка като за теб, върви 100 крачки на юг и ще откриеш една дървена къщичка-успокоила леприкона.
Елена продължила и настигнала своите приятели. Вървели, вървели и стигнали до прекрасен водопад. Седнали да отпочинат на едни скали. Изведнъж на Рик му се почервенели очите и той заплакал. Всички се претеснили и попитали малкия палавник какво му е. Той с червени очи казал, че го е страх. Всички в един глас му казали, че ще го защитават каквото и да стане. И той се успокоил. Свечерило се и решили да пренощуват там. Речено старено. На сутринта Елена разбудила всички.
-Ставайте, елате да видите каво намерих, бързо!
Отишли и видели дупка в един дънер.
-Та какво е това, дупка в един дънер на голямо дърво. За това ли ни повика? -каза Джак!
Елена се нацупила и казала:
-Е влезте и после ще ме питате за какво съм ви повикала!
Всички влезли и видели нов свят изспълнен със нови животни и растения. Гледали те и неможели да повярват на очите си. Това място било ценъра на земята където динозаврите се били скрили за да не ги обие всичките. Изкали да го рагледат. Елена била любопитна и пипнала едно малко цветенце което приличало на роза. Изведнъж цветето пораснало около 3 метра и я глътнало. Всички веднага се уплашили и започнали да удрят цветето навсякаде. Изведнъж Джак ударил по листото и хвръкнало сивкаво-розов прашец. Той повторил още веднъж и хвръкнало малко от прашеца по червените листенца на огромното цвете и то се отворило. Но Елена била цялата в зелената слуз на разстението. Продължили и видели малко водопадче което падало в едно езерце. Елена се окъпала в него и те продължили нататък. Влезли във една джунгла и там имало много високи гъби. На едната била издълбана вратичка. Те искали да влязат но ги било страх. Борис бил по смел и влязъл пръв. След това се покатерили и другите по гъбата и видели масичка със столчета и едно легло. Оплашили се и решили че това може да е на някое странно същество, което може да ги убие. На излизане долетяло едно момиче с дълга къдрава руса коса и с листа вместо дрхи.
-Какво правите в къщата ми? -попитала странницата.
-Дойдохме тук по случайност и се изгубихме! -каза Борис.
Изведнъж както всички говорели дошли голямо племе със копия и отвлекли малкия Рик.
-Хайде, трябва да го спасим иначе ще го пренесът в жертва на Повелителя. -каза момичето.
-Кой е повелителя-попита Джак.
-Повелителя е една маймуна на която трябва да се пренася в жертва човек всяка седмица. -отговори му момичето
-Тогава трябва да побързаме! -подканил ги Джак.
По средата на пътя Борис се сетил:
-А как ти е името госпожице защото пропуснахме да се запознаем. Аз съм Борис, момичето до дървото е Елена а другото момче е Джак.
-Аз съм Катрин и живея тук от 15 години. Знам всяко кътче тук като дланта си. -отговорила му Катрин.
Започнало да се стъмва. Малки диозаври притичали по пътя им. Катрин ги успокоила че са безобидни ако не ги закачаш.
-Но те не бягат ако не ги гони нищо! -осъмни се Катрин.
-Бягайте! -извика Катрин
Всички започнали да бягат.
-Катрин, какво става? -попита Елена,
-Гонят ни брахиозаври-отговори и тя и започнали да тичат по бързо.
Катрин им казала да скачат в пропаста до тях и да се хванат за лияните които висяли от дървото. Елена я дострашала и неможала да скочи, видяла една дупка и влязла в нея докъто другите скачаха. Всичко отихна. Но за Елена мъчението продължи. Тя искаше да разгледа дупката но като се обърна я гледаха стотици червени очи, тя започна да бяга и скочи при тях. Тя се озова долу при другите. Чу се шум и те се свиха около Катрин.
-Спокойно, мисля че са някакви бобулечки. -каза Джак.
-Не мисля така! -му отговори Борис
-И аз също, така че да тръгваме-потвърди Катрин.
Започнали да се искачват по лияните, но изведнъж искочили огромни паяци и започнали да се катерят по скалите и да бутат лияните, докъто всички до един не паднали. Затичали си към една пещера която имала вида на ключалка. Всички влезли но Катрин видяла как един паяк тъкмо щял да влезе в пещерата и го яхнала. Той се дърпа, тя го дърпа но накрая успяла да му сложи прах от растението Тирмикрак и паяка се подчинил на нея. Взела го в пещерата и там се затворили със един камък и го яхнали всички. Накрая на пещерата се виждала светлина. Те излязли на една полянка, където живеел един монах който предсказвал бъдещето. Катрин ги завела при него и го попитала:
-Здравей, монахо ще ни кажеш ли какво ще стане с Рик или дали е пренесен вече в жертва на Повелителя?
Монаха започнал да расказва:
-Там отвъд стената Повелителя живее, син иска той да си отгледа, във водата влезте и спасете го, но внимавайте опасности ви дебнат там долу в дълбините морски.
-Благодаря ви монахо! -казало му Катрин.
Те тръгнали нагоре по полянатак и пак стигнали в джунглата. Яздили около половината ден но накрая стигнали до една огромна стена със кафява петметрова порта. Пред нея имало една много зла жена не пускала никого да премине. Катрин отишла да я попита дали може да преминат но бабичката казала, че неможе. Седнали да помислят и Джак видял една пукнатина и викнал и другите. Те се промушили и излязи отдругата страна. Видели племето което отвлякло Рик. Катрин казала да я чакат тук и отишла да попита племето къде е Рик. Борис си спомнил думите на монаха и казал на всички, че трябва да направят сал. Катрин се върнала и започнали да работят по сала. Катрин казала на Елена да отиде да набере листата на растението Мика. Това растение било за дишане под вода. Джак отишъл да отреже няколко дебели клона на палма, а Борис отишъл да намери платно или поне някакъв стар парцал. Сала бил завършен. Качили се всички и катрин бутнала сала и скочила в него.
-Сега ще пътуваме на север около 2 мили и ще стигнем до мястото където е Рик. Минало се време и пристигнали. Катрин поискала растенията които набрала Елена и всички ги погълнали и скочили във водата, но видели че Елена не е при тях и се върнали на повърхноста.
-Елена, хайде скачай при нас-казал Борис
-Неискам. Много ме е страх от водата. -отговорила му Елена.
-Добре-казал Борис и се гмурнал и всички го последвали.
Но на Елена и доскучало сама и искала да скочи но я било страх. Преборила се скочила и започнала да се предържа за сала. Гмурнала се донякъде, но вече нямала въздух и излязла. Попитала се как другите задържали въздуха си толкова. След малко тя се сетила че изяли някакво ратение. Изяла го и опитала още веднъж. Гмурнала се доста на дълбоко. Било вече много тъмно и не виждала нищо и я обвзело страх, но изведнъж видяла нещо което блещукало. Приближила се и видяла много водорасли които излизали от една скала. На върха на водораслите имало светещо балонче. Тя откъснала едно снопче от водораслите, прикрепила ги до една пръчка от останки на кораб и продължила. Докъто плувала около нея минало нещо, но било тъмно и не видяла нищо. Много се уплашила и започнала да плува много бързо. После видяла едни русалки и Елена унемяла, неможела да повяра на очите си. Но това не били точно русалки а морски серени. Заговорила се стях и неусетила че я водят при един коралоф риф за да я разкъсат на парчета и изядът. Те я завързали за една скала и чакали докъто Марселин водачката им не откъсне първото пърче от Елена. Но Марселин видяла, че в очите на това момиче се вижда душата и на смел боец и момиче което обича всичко около себе си и никога не е убивала нещо, затова Марселин неможала да я изяде и я пуснала. Попитала Елена накаде е тръгнала в тези дълбини на синия океан където има чудовища за които и не е чувала. Но тя им разказала за какво е тръгнала и че сега търси своите приятели. Тя казала, че незнае каде са приятелите им но знае в коя пещера се намира Повелителя и довършила, че при всички обстоятелства момчето ще е мъртво. Но Елена не загубила надеждата в очите си. Помолила Марселин да я заведе до там. Марси се сагласила. Минали пътя и тя казала:
-Мила, девойко аз те оставям тук ти влез в тази пещера и го спаси знам, че ти ще станеш смел войн, ако устанеш тук на този остров. Ако имаш нужда от мен само си помисли за мен и аз ще дойда да ти помогна. Марселина гледа Елена как влезе в пещерата докъто не се изгуби от погледа й. Елена чу шум и се скри зад един камък. В пещерата влязоха и нейните приятели. Тя ги видя зарадвасе и каза:
-Сега трябва да спасим Рик и да се махаме от тук.
-Но ти как влезе тук преди нас и нали те беше стах? -попита я Джак
-Дълга история-каза Елена и те продължиха навътре. Стигнаха и до Повелитяля който спеше. Рик бе свикнал с него и преди това бяха играли в морето. Но сега те отидоха да го вземат от прегръдките на животото и тръгнаха. Всички се радваха че не е раскъсан от Повелителя. Но зад тях светнаха огромни очи с жълтеникав отенък. Звяра се бе сабудил. Той удари със всичка сила по пещерата, но неуспя да препречи пътя им. Той хвана Катрин.
-Вървете, аз ще съм добре. Спасявайте се бързо. Всички заплакаха и тръгнаха нагоре. Но Елена си спомни за Марсел. Затвори очи и тутакси Марсел беше тук със своите приятелки.
-Моляте, Марсел помогни ми. Повелитяля хвана Катрин
-Добре, хайде момичета да се преборим със звяра. Речено сторено. Забаламосаха звяра и той пусна Катрин. Но той хвана Марсел и започна да я размята. Елена се обърна и видя случващото се. Веднага се сети за паяка преди това и взе торбичката със прашеца и я хвърли по звяра. Той се зашемети пусна Марсел и тупна на земята. Но той не бе мъртав а леко зашеметен. Марсел каза всички да излязат на повърхноста. Като се качиха всички на сала Марсел излезе и им каза, че им благодари за приключението и когато има нужда от нея само да си помисли. Тя ще усети искрата в нея и ще дойде. Но момчетата още неможеха да повярват на очите си те виждаха морски сирени. Марсел бутна сала и те се върнаха на повърхноста. Катрин им предложи да останат да живеят с нея. Те помслиха и отказаха но Елена прие. Двете отидоха да изпратят момчетата. На излизане Джак каза:
-Ние никога няма да ви забравим и пак ще дойдем да ви видим и изчезнаха в дупката. Катрин заведе Елена да си направи къща. Свечери се и двете легнаха.
-Беше стахотно приключение-каза Елена и затвори малките си мекички клепачи.

По идея на-Виктория Красимирова Маринчевска
Участват:Виктория Маринчевска-Елена, Радостин Христов-Джак, Богдан Боров-Борис, Теодора Юлиянова-Катрин, Никола Гътювски-Малкия Рик.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 11 месеца
hash: 19c770d266
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   На мен не ми хареса особено. Значи моят съвет е да не мениш времето. Първо времето беше минало несвършено, а после стана минало свършено. Според мен щом ти си авторът трябва цялата ти история да е в несвършено. Така, все едно ти си го видяла, а не разбрала от някой.
И другото може да не пишеш само каза, каза... Ето например:
Вместо да напишеш:
-Бягайте! -извика Катрин
По-добре е, ако напишеш:
Бягайте! -извика, Катрин уплашена, и започна да бяга стремглаво по поляната

Или вместо
-Сега ще пътуваме на север около 2 мили и ще стигнем до мястото където е Рик. Минало се време и пристигнали. Катрин поискала растенията които набрала Елена и всички ги погълнали и скочили във водата, но видели че Елена не е при тях и се върнали на повърхноста.
Може да напишеш
-Сега ще пътуваме на север, около 2 мили и ще стигнем до мястото, където е Рик. -каза Катрин и тръгна по пътеката, а другите я последваха.

Минали през много трудности, но най накрая стигнали до скалата, от която трябвало да скочат и да преплуват до Рик.

-Елена, дай ми цветята, които набра! -извикала Катрин

Елена подала растенията, и другите с нежелание ги глътнали, за да могат да дишат под водата. След това един по един скочили от скалата и се гмурнали на дълбокото. Но докато Борис не разбрал, че Елена не е с тях. Тогава той излязъл на повърхността и другите го последвали...

Видя ли колко по-богато става? ! Ако приемеш съветите ми ще станеш по-добра писателка.
И аз скоро почнах да пиша измислени историйки тук, но съм напреднала и ти ще напреднеш като мен. :) само следвай съвети.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker